Кой е любимият ви псалм, който обичате да препрочитате често? Аз много харесвам 23.
- Публикувана: 1 март 2022, 09:49 ч.
- Последно мнение: 12 май 2024, 08:49 ч.
Православието като начин на живот - 9
Псалми 37:5
Предай на Господа пътя си;
и уповавай на Него, и Той ще извърши
очакването ти.
Псалми 90:12
Научи ни така да броим дните си,
че да придобием мъдро сърце.
Псалми 119:71
Полезно е за мене, че пострадах,
защото така научих Твоите наредби.
Предай на Господа пътя си;
и уповавай на Него, и Той ще извърши
очакването ти.
Псалми 90:12
Научи ни така да броим дните си,
че да придобием мъдро сърце.
Псалми 119:71
Полезно е за мене, че пострадах,
защото така научих Твоите наредби.
Да, сега си дадох сметка, че моята библия не е синодално издание.
в моята библия този псалом
Псалом 22
Псалом Давидов.
Господ е Пастир мой, от нищо не ще се нуждая:
2. Той ме настанява на злачни пасбища и ме води на тихи води,
3. подкрепя душата ми, насочва ме по пътя на правдата заради Своето име.
4. Да тръгна и по долината на смъртната сянка, няма да се уплаша от злото, защото Ти си с мене; Твоят жезъл и Твоята палица ме успокояват.
5. Ти приготви пред мене трапеза пред очите на враговете ми, помаза главата ми с елей; чашата ми е препълнена.
6. Тъй благостта и милостта (Ти) да ме придружават през всички дни на живота ми, и аз ще пребъдвам в дома Господен много дни.
е 23.
Нямах представа, че има разлика в подредбата.
в моята библия този псалом
Псалом 22
Псалом Давидов.
Господ е Пастир мой, от нищо не ще се нуждая:
2. Той ме настанява на злачни пасбища и ме води на тихи води,
3. подкрепя душата ми, насочва ме по пътя на правдата заради Своето име.
4. Да тръгна и по долината на смъртната сянка, няма да се уплаша от злото, защото Ти си с мене; Твоят жезъл и Твоята палица ме успокояват.
5. Ти приготви пред мене трапеза пред очите на враговете ми, помаза главата ми с елей; чашата ми е препълнена.
6. Тъй благостта и милостта (Ти) да ме придружават през всички дни на живота ми, и аз ще пребъдвам в дома Господен много дни.
е 23.
Нямах представа, че има разлика в подредбата.
Кой е любимият ви псалм, който обичате да препрочитате често? Аз много харесвам 23.
И в моята основна библия има разлика кой псалм кой е спрямо синодалното издание. Даже във всяка от Библиите които имам текстът се различава по думи. Смисълът е един, но думите са различни. Много е неприятно това(особено когато искаш да наизустиш даден псалм), затова и от всичките Библии в къщи, основно ползвам само една.
Сега ще цитирам началото на всеки един от псалмите, които споменах, за да не става объркване.
Псалм 23: “1 Господ е Пастир мой; Няма да остана в нужда.
2 На зелени пасбища ще ме успокоява; При тихи води ще ме завежда.
3 Освежава душата ми; Води ме през прави пътеки заради името Си.” https://www.biblegateway.com/passage/?search=%D0%9F%D1%81%D0%B0% … 2023&version=BULG
Псалм 91: “ 1 Който живее под покрива на Всевишния, Той ще пребъдва под сянката на Всемогъщия.
2 Ще казвам за Господа: Той е прибежище мое и крепост моя, Бог мой, на Когото уповавам.
3 Защото Той ще те избавя от примката на ловеца И от гибелен мор.” https://www.biblegateway.com/passage/?search=%D0%9F%D1%81%D0%B0% … 2091&version=BULG
Псалм 19: “ 1 Небесата разказват славата Божия, И просторът известява делото на ръцете Му.
2 Ден на ден казва слово; И нощ на нощ изявява знание.
3 Без говорене, без думи, Без да чуе гласът им.” https://www.biblegateway.com/passage/?search=%D0%9F%D1%81%D0%B0% … 2019&version=BULG.
Страхотна тема сте подхванали!
Преди известно време имах период, който трая около 3 години, в който влизах от здравословна криза в здравословна криза - от дребни неразположения едно след друго, до сериозно за мен изследване, резултатите, от които завишени 15 пъти над нормата и непрекъснати болки, за които причина видима нямаше, както и решение, което да работеше за дълго нямаше също. По едно време бях сигурна, че става въпрос за най-лошото и че сигурно това ще ме довърши вече. В миг на пълно отчаяние от тези и подобни мисли извиках към Господа и в сърцето си чух:
““Аз няма да умра, но ще живея, И ще разказвам делата Господни.„
Псалми 118:17 BG1940
Споделям по-голяма част от псалма. Не просто ми е един любимите, но се превърна в Словото на живота ми:
““Ти, <враже>, ме тласна силно за да падна; Но Господ ми помогна. Сила моя и песен моя е Господ, И Той ми стана избавител, Глас на радост и на избавление <се чува> в шатрите на праведните; Десницата Господна върши храбри дела. Десницата Господна се издигна; Десницата Господна върши храбри дела. Аз няма да умра, но ще живея, И ще разказвам делата Господни. Строго ме наказва Господ, Но на смърт не ме предаде.„
Псалми 118:13-18 BG1940
Хванах се за тези думи с цяло сърце и всички болки изчезнаха там от където бяха дошли. От тогава Господ освен всичко ми помогна да износя и родя здраво момченце, заченато спонтанно и по естествен начин противно на прогнозите на лекари. Имаме добър Господ и всяка една дума във всеки един псалм, а и в цялото Слово е истина и живот! ♥
П.С. Много е възможно да съм го споделяла вече, ако е така и се повтарям, прощавайте! Дано насърчи някой, който може да преминава през трудности.
Преди известно време имах период, който трая около 3 години, в който влизах от здравословна криза в здравословна криза - от дребни неразположения едно след друго, до сериозно за мен изследване, резултатите, от които завишени 15 пъти над нормата и непрекъснати болки, за които причина видима нямаше, както и решение, което да работеше за дълго нямаше също. По едно време бях сигурна, че става въпрос за най-лошото и че сигурно това ще ме довърши вече. В миг на пълно отчаяние от тези и подобни мисли извиках към Господа и в сърцето си чух:
““Аз няма да умра, но ще живея, И ще разказвам делата Господни.„
Псалми 118:17 BG1940
Споделям по-голяма част от псалма. Не просто ми е един любимите, но се превърна в Словото на живота ми:
““Ти, <враже>, ме тласна силно за да падна; Но Господ ми помогна. Сила моя и песен моя е Господ, И Той ми стана избавител, Глас на радост и на избавление <се чува> в шатрите на праведните; Десницата Господна върши храбри дела. Десницата Господна се издигна; Десницата Господна върши храбри дела. Аз няма да умра, но ще живея, И ще разказвам делата Господни. Строго ме наказва Господ, Но на смърт не ме предаде.„
Псалми 118:13-18 BG1940
Хванах се за тези думи с цяло сърце и всички болки изчезнаха там от където бяха дошли. От тогава Господ освен всичко ми помогна да износя и родя здраво момченце, заченато спонтанно и по естествен начин противно на прогнозите на лекари. Имаме добър Господ и всяка една дума във всеки един псалм, а и в цялото Слово е истина и живот! ♥
П.С. Много е възможно да съм го споделяла вече, ако е така и се повтарям, прощавайте! Дано насърчи някой, който може да преминава през трудности.
Страхотна тема сте подхванали!
Преди известно време имах период, който трая около 3 години, в който влизах от здравословна криза в здравословна криза - от дребни неразположения едно след друго, до сериозно за мен изследване, резултатите, от които завишени 15 пъти над нормата и непрекъснати болки, за които причина видима нямаше, както и решение, което да работеше за дълго нямаше също. По едно време бях сигурна, че става въпрос за най-лошото и че сигурно това ще ме довърши вече. В миг на пълно отчаяние от тези и подобни мисли извиках към Господа и в сърцето си чух:
““Аз няма да умра, но ще живея, И ще разказвам делата Господни.„
Псалми 118:17 BG1940
Споделям по-голяма част от псалма. Не просто ми е един любимите, но се превърна в Словото на живота ми:
““Ти, <враже>, ме тласна силно за да падна; Но Господ ми помогна. Сила моя и песен моя е Господ, И Той ми стана избавител, Глас на радост и на избавление <се чува> в шатрите на праведните; Десницата Господна върши храбри дела. Десницата Господна се издигна; Десницата Господна върши храбри дела. Аз няма да умра, но ще живея, И ще разказвам делата Господни. Строго ме наказва Господ, Но на смърт не ме предаде.„
Псалми 118:13-18 BG1940
Хванах се за тези думи с цяло сърце и всички болки изчезнаха там от където бяха дошли. От тогава Господ освен всичко ми помогна да износя и родя здраво момченце, заченато спонтанно и по естествен начин противно на прогнозите на лекари. Имаме добър Господ и всяка една дума във всеки един псалм, а и в цялото Слово е истина и живот! ♥
П.С. Много е възможно да съм го споделяла вече, ако е така и се повтарям, прощавайте! Дано насърчи някой, който може да преминава през трудности.
Преди известно време имах период, който трая около 3 години, в който влизах от здравословна криза в здравословна криза - от дребни неразположения едно след друго, до сериозно за мен изследване, резултатите, от които завишени 15 пъти над нормата и непрекъснати болки, за които причина видима нямаше, както и решение, което да работеше за дълго нямаше също. По едно време бях сигурна, че става въпрос за най-лошото и че сигурно това ще ме довърши вече. В миг на пълно отчаяние от тези и подобни мисли извиках към Господа и в сърцето си чух:
““Аз няма да умра, но ще живея, И ще разказвам делата Господни.„
Псалми 118:17 BG1940
Споделям по-голяма част от псалма. Не просто ми е един любимите, но се превърна в Словото на живота ми:
““Ти, <враже>, ме тласна силно за да падна; Но Господ ми помогна. Сила моя и песен моя е Господ, И Той ми стана избавител, Глас на радост и на избавление <се чува> в шатрите на праведните; Десницата Господна върши храбри дела. Десницата Господна се издигна; Десницата Господна върши храбри дела. Аз няма да умра, но ще живея, И ще разказвам делата Господни. Строго ме наказва Господ, Но на смърт не ме предаде.„
Псалми 118:13-18 BG1940
Хванах се за тези думи с цяло сърце и всички болки изчезнаха там от където бяха дошли. От тогава Господ освен всичко ми помогна да износя и родя здраво момченце, заченато спонтанно и по естествен начин противно на прогнозите на лекари. Имаме добър Господ и всяка една дума във всеки един псалм, а и в цялото Слово е истина и живот! ♥
П.С. Много е възможно да съм го споделяла вече, ако е така и се повтарям, прощавайте! Дано насърчи някой, който може да преминава през трудности.
Прекрасно свидетелство - благодаря Ви от сърце!
Здравейте!
Искам да ви питам нещо. Чувствате ли вина, ако не отидете на църква в неделя? Имам предвид на литургията. Аз много често отивам по принуда, защото се чувствам длъжна да ходя и защото все едно ще загубя нещо ценно, ако не отида, но много често не ми се става толкова рано, искам да си почина, да помързелувам и почвам да се двоумя и да се чувствам зле.
P.S. Преди време съм писала в тази тема, дано не отегча някого, но искам да споделя. От 10 години съм религиозен човек, тогава бях много млада, едва на 20. В началото вярата беше като нови хоби, много вълнуващо, интересно. Исках да изчета всички книги и статии за православието, стремях се да спазвам всякакви канони и "правила", дори насила. Казвах си, че трябва да правя всичко това, за да не ме накаже Бог и да не отида в ада. Дори бях решила, че трябва да направя всичко възможно, за да си намеря мъж, да се оженим, чак тогава да спим заедно и така да остана "чиста". Извинявам се, че описвам тази тема, която често е табу, особено в България, смята се за срамно и смешно да се говори, но за мен е адски важна и предпочитам да говоря с риск да стана за посмешище, отколкото да мълча.
Та... правех всичко това, същевременно имах леко обсебващи отношения с моята кръстница, за която също съм споменавала тук, която е цели 39 години по-голяма от мен и в късните си години беше станала силно религиозна. Тя спазва всички канони, постоянно е по църквите и пее. Даваше ми всякакви съвети и ме напъстваше, включително житейски, но го правеше по много авторитарен начин. Семейството ми тогава пък се притесни за мен, че изведнъж съм станала силно религиозна. Самите те не са. И така се започна едно постоянно притеснение в мен, чувство за вина, лутане... на кого да угодя, как да изживявам вярата си, какво иска Господ от мен, какво кръстницата, какво близките... отделно темата за мъжете и интимността... Влюбих се в човек, когото не бях виждала на живо и който ми каза, че е евреин. Дали ме е излъгал, не знам, но тогава му повярвах. Той не беше добър за мен и взех разумно решение да не общуваме, но ми беше адски трудно. Дори си казах, че трябва да се откажа от него, защото църквата няма да одобри отношенията ми с евреин. Заради неизживяното желание, години наред не спрях да се сещам за него и да тъгувам.
Същевременно се паникьосвах от приказките за апокалипсис, конспиративни теории за господството на евреите, за чипове и т.н. Отказвах да повярвам, но тъй като кръстницата ми и кръга от вярващи, който посещавах вярваха в това, а и се пишеше по сайтове и социални мрежи за това, се страхувах, че може би цялата информация е вярна.
Психическото ми здраве започна да се влошава. Преживях един епизод, в който заради безсъние и вглъбяване в черни мисли за религия и апокалипсис, в продължение на седмица не възприемах реалността по нормален начин. Беше страшно и притеснително. Дадох си сметка, че трябва да прекратя много от нещата, които мисля и правя, но не беше лесно. Всички страшни неща, които бях изчела, бяха останали дълбоко в съзнанието ми и въпреки че към днешна дата съм изхвърлила от себе си всякакви конспирации, теории и догми... ето, че пак си живея с чувството за вина, срам, угнетение. Обичам Христос, обичам Бог, но много неща в религията/вярата ме плашат. Много неща не ги приемам и разбирам. Нали знаете как, когато човек има някаква цел и причина да прави нещо, дори това нещо да е тежко, мъчно, странно или свръх, той го прави, защото е убеден? Е, аз вече нямам убеждението. Аз вярвам, но не вярвам като другите. Вярвам, но не мога да се усмихна и да се зарадвам. Не мога да говоря с благи думи за Бог. Не мога да омеся питка и да я раздам с усмивка в църквата. Не мога да се умиля от бабите в църквата, защото ги възприемам като изкуфяли кукувици. Не мога да се зарадвам на млад човек, който също като мен е повярвал, защото си казвам, "ох, колко се заблуждаваш". И така, днес е неделя, канех се да отида, но ме мързеше. Облякох се, за да се накарам, но стана късно. Сетих се за думите на някакъв свещеник или монах, който беше казал, че дори да стоим като пънове в църквата, трябва да отидем. Сетих се за циганките, които ще ме молят за пари пред входа на храма, както всяка неделя и аз ще се ядосвам. Всичко това погуби желанието ми и вече не знам какво да правя. Житейските ми несгоди са в основата на това настроение. Наскоро прочетох също някакъв цитат от някакъв съвременен светец, "когато видиш някой човек, на когото не му липсва нищо, но е все угнетен и мрачен, то знай, че му липсва Бог". Е, възприех го като нападка, като обида. Как може някой така да говори? Това, че човек е депресиран и угнетен, не означава, че не носи мисълта за Бог в душата си. Повярвайте ми, нося я, всеки ден мисля за Бог и се моля. Но страхът и отчаянието са много силни. Какво мога да направя? Просто съм човек. Не мога да се моля на Бог за любов, мисля, че е егоистично. Дори да му се моля да спра да съм депресирана, знам, че няма да подейства. Трябва да си търпя депресията, явно това е моят кръст. Трябва да изтърпя всички тези състояния. Моля Му се за сили, за спасение от страха. Не знам накъде ме води, не знам защо все трябва да съм сама и неразбрана. Може пък това да е моята благословия и съдба. Не знам защо все се лутам и не мога да избера едно нещо и да го следвам. Може пък това да е моят християнски живот. Не знам дали някога ще успея да се омъжа и да имам деца, което е най-съкровената ми мечта. Надявам се да се случи, защото такъв живот не ми се живее.
Искам да ви питам нещо. Чувствате ли вина, ако не отидете на църква в неделя? Имам предвид на литургията. Аз много често отивам по принуда, защото се чувствам длъжна да ходя и защото все едно ще загубя нещо ценно, ако не отида, но много често не ми се става толкова рано, искам да си почина, да помързелувам и почвам да се двоумя и да се чувствам зле.
P.S. Преди време съм писала в тази тема, дано не отегча някого, но искам да споделя. От 10 години съм религиозен човек, тогава бях много млада, едва на 20. В началото вярата беше като нови хоби, много вълнуващо, интересно. Исках да изчета всички книги и статии за православието, стремях се да спазвам всякакви канони и "правила", дори насила. Казвах си, че трябва да правя всичко това, за да не ме накаже Бог и да не отида в ада. Дори бях решила, че трябва да направя всичко възможно, за да си намеря мъж, да се оженим, чак тогава да спим заедно и така да остана "чиста". Извинявам се, че описвам тази тема, която често е табу, особено в България, смята се за срамно и смешно да се говори, но за мен е адски важна и предпочитам да говоря с риск да стана за посмешище, отколкото да мълча.
Та... правех всичко това, същевременно имах леко обсебващи отношения с моята кръстница, за която също съм споменавала тук, която е цели 39 години по-голяма от мен и в късните си години беше станала силно религиозна. Тя спазва всички канони, постоянно е по църквите и пее. Даваше ми всякакви съвети и ме напъстваше, включително житейски, но го правеше по много авторитарен начин. Семейството ми тогава пък се притесни за мен, че изведнъж съм станала силно религиозна. Самите те не са. И така се започна едно постоянно притеснение в мен, чувство за вина, лутане... на кого да угодя, как да изживявам вярата си, какво иска Господ от мен, какво кръстницата, какво близките... отделно темата за мъжете и интимността... Влюбих се в човек, когото не бях виждала на живо и който ми каза, че е евреин. Дали ме е излъгал, не знам, но тогава му повярвах. Той не беше добър за мен и взех разумно решение да не общуваме, но ми беше адски трудно. Дори си казах, че трябва да се откажа от него, защото църквата няма да одобри отношенията ми с евреин. Заради неизживяното желание, години наред не спрях да се сещам за него и да тъгувам.
Същевременно се паникьосвах от приказките за апокалипсис, конспиративни теории за господството на евреите, за чипове и т.н. Отказвах да повярвам, но тъй като кръстницата ми и кръга от вярващи, който посещавах вярваха в това, а и се пишеше по сайтове и социални мрежи за това, се страхувах, че може би цялата информация е вярна.
Психическото ми здраве започна да се влошава. Преживях един епизод, в който заради безсъние и вглъбяване в черни мисли за религия и апокалипсис, в продължение на седмица не възприемах реалността по нормален начин. Беше страшно и притеснително. Дадох си сметка, че трябва да прекратя много от нещата, които мисля и правя, но не беше лесно. Всички страшни неща, които бях изчела, бяха останали дълбоко в съзнанието ми и въпреки че към днешна дата съм изхвърлила от себе си всякакви конспирации, теории и догми... ето, че пак си живея с чувството за вина, срам, угнетение. Обичам Христос, обичам Бог, но много неща в религията/вярата ме плашат. Много неща не ги приемам и разбирам. Нали знаете как, когато човек има някаква цел и причина да прави нещо, дори това нещо да е тежко, мъчно, странно или свръх, той го прави, защото е убеден? Е, аз вече нямам убеждението. Аз вярвам, но не вярвам като другите. Вярвам, но не мога да се усмихна и да се зарадвам. Не мога да говоря с благи думи за Бог. Не мога да омеся питка и да я раздам с усмивка в църквата. Не мога да се умиля от бабите в църквата, защото ги възприемам като изкуфяли кукувици. Не мога да се зарадвам на млад човек, който също като мен е повярвал, защото си казвам, "ох, колко се заблуждаваш". И така, днес е неделя, канех се да отида, но ме мързеше. Облякох се, за да се накарам, но стана късно. Сетих се за думите на някакъв свещеник или монах, който беше казал, че дори да стоим като пънове в църквата, трябва да отидем. Сетих се за циганките, които ще ме молят за пари пред входа на храма, както всяка неделя и аз ще се ядосвам. Всичко това погуби желанието ми и вече не знам какво да правя. Житейските ми несгоди са в основата на това настроение. Наскоро прочетох също някакъв цитат от някакъв съвременен светец, "когато видиш някой човек, на когото не му липсва нищо, но е все угнетен и мрачен, то знай, че му липсва Бог". Е, възприех го като нападка, като обида. Как може някой така да говори? Това, че човек е депресиран и угнетен, не означава, че не носи мисълта за Бог в душата си. Повярвайте ми, нося я, всеки ден мисля за Бог и се моля. Но страхът и отчаянието са много силни. Какво мога да направя? Просто съм човек. Не мога да се моля на Бог за любов, мисля, че е егоистично. Дори да му се моля да спра да съм депресирана, знам, че няма да подейства. Трябва да си търпя депресията, явно това е моят кръст. Трябва да изтърпя всички тези състояния. Моля Му се за сили, за спасение от страха. Не знам накъде ме води, не знам защо все трябва да съм сама и неразбрана. Може пък това да е моята благословия и съдба. Не знам защо все се лутам и не мога да избера едно нещо и да го следвам. Може пък това да е моят християнски живот. Не знам дали някога ще успея да се омъжа и да имам деца, което е най-съкровената ми мечта. Надявам се да се случи, защото такъв живот не ми се живее.
Джуд, прегръдки!
Всеки, който е тръгнал по тесния път води ежедневно битката между плътта и духа! Едно важно нещо, обаче, което ми прави впечатление е, че ти си изгубила радостта си от това “пътуване”.
Припомни си този стих:
“и не скърбете, защото радостта в Господа е вашата сила.” (Неемия 8:10)
Опитай се да откриеш радостта си в Господа, за да придобиеш сила да побеждаваш тези мисли и чувства. Ако бих се молила за нещо на твое място, то това било с молбата на Давид от псалм 51:
“Очисти ме с исоп, и ще бъда чист; измий ме, и ще бъда по-бял от сняг! Дай ми да чуя радост и веселие, за да ликуват костите, които си строшил. Скрий лицето Си от греховете ми и изличи всичките ми беззакония! Сътвори ми чисто сърце, Боже, и непоклатим дух обновявай вътре в мен! Не ме отхвърляй от лицето Си и не отнемай Светия Си Дух от мен! Върни ми радостта на спасението Си и ме поддържай с дух свободен.„
Псалми 51:7-12
Това, което на мен ми е помагало в тези моменти не винаги е било посещаването на църква или събиране, но четенето на Словото, молитвата и размишляването. Поискай да чуеш от Бога за всичко, от което имаш нужда, като семейството за които говориш. Вярвам, че Той ще откликне и може да ти даде Слово на, което да стъпиш в надежда и очакване, както обещаваше и на Авраам и на Давид и всички, които искаха от Него!
Всеки, който е тръгнал по тесния път води ежедневно битката между плътта и духа! Едно важно нещо, обаче, което ми прави впечатление е, че ти си изгубила радостта си от това “пътуване”.
Припомни си този стих:
“и не скърбете, защото радостта в Господа е вашата сила.” (Неемия 8:10)
Опитай се да откриеш радостта си в Господа, за да придобиеш сила да побеждаваш тези мисли и чувства. Ако бих се молила за нещо на твое място, то това било с молбата на Давид от псалм 51:
“Очисти ме с исоп, и ще бъда чист; измий ме, и ще бъда по-бял от сняг! Дай ми да чуя радост и веселие, за да ликуват костите, които си строшил. Скрий лицето Си от греховете ми и изличи всичките ми беззакония! Сътвори ми чисто сърце, Боже, и непоклатим дух обновявай вътре в мен! Не ме отхвърляй от лицето Си и не отнемай Светия Си Дух от мен! Върни ми радостта на спасението Си и ме поддържай с дух свободен.„
Псалми 51:7-12
Това, което на мен ми е помагало в тези моменти не винаги е било посещаването на църква или събиране, но четенето на Словото, молитвата и размишляването. Поискай да чуеш от Бога за всичко, от което имаш нужда, като семейството за които говориш. Вярвам, че Той ще откликне и може да ти даде Слово на, което да стъпиш в надежда и очакване, както обещаваше и на Авраам и на Давид и всички, които искаха от Него!
Благодаря, Lygia. Да, успокоявам се, когато остана насаме вкъщи и имам възможност да си поразсъждавам. Мисля, че не сбърках, че останах вкъщи, а не отидох в църквата.
Мен ме гнети мисълта, че едва ли не сме длъжни да ходим постоянно, защото ако не ходим... ще бъдем отлъчени и ще загубим благодатта. Измъчвам се, защото не разбирам какво са тайнствата. Чудя се, нещо свръхестествено ли са... длъжна ли съм да участвам редовно в тях. Като се почувствам длъжна пък... отново се угнетявам, защото не искам вярата ми да е едно от хилядите задължения. Не ми стигат другите тегоби, ами и ходенето на църква да стане такова...
Наскоро влязох в католическа църква. Това беше още едно от "страшните" неща, които ме гнетяха, когато станах религиозна. Защото изчетох сума ти статии, в които се възхвалява само и единствето православието. Не искам да подстрекавам дискусия по темата, но може да отида още веднъж, защото мисля, че имат и вечерни служби в неделя. Искам да имам отворено съзнание без страх. Аз имам такова, но пустият страх от грехове и "отлъчване" и от "ада"...
Мен ме гнети мисълта, че едва ли не сме длъжни да ходим постоянно, защото ако не ходим... ще бъдем отлъчени и ще загубим благодатта. Измъчвам се, защото не разбирам какво са тайнствата. Чудя се, нещо свръхестествено ли са... длъжна ли съм да участвам редовно в тях. Като се почувствам длъжна пък... отново се угнетявам, защото не искам вярата ми да е едно от хилядите задължения. Не ми стигат другите тегоби, ами и ходенето на църква да стане такова...
Наскоро влязох в католическа църква. Това беше още едно от "страшните" неща, които ме гнетяха, когато станах религиозна. Защото изчетох сума ти статии, в които се възхвалява само и единствето православието. Не искам да подстрекавам дискусия по темата, но може да отида още веднъж, защото мисля, че имат и вечерни служби в неделя. Искам да имам отворено съзнание без страх. Аз имам такова, но пустият страх от грехове и "отлъчване" и от "ада"...
„Насила хубост не става“ и „Прекаления светец и Богу не е мил“. Тези две известни поговорки ми бяха казани от един монах в Зографския манастир, когато обсъждахме в разговор, какъв е моя християнски живот. Тогава му казах, че понякога молитвата ми не върви примерно щото съм изнервен или разконцентриран или по други причини, но аз я правя на сила и тогава той направо ме изгледа потресен. Ми като не вървии спри, как така молитва насила, ми нали душата ти трябва да я произнесе.
Втората поговорка ми я каза, когато споделих с него, че не съм ревностен християнин, че нямам възможност да ходя всяка неделя на литургия, че си имам свой собствен ред на молитви и т.н. Между другото тогава ме разпита подробно за реда на моите молитви, остана доволен и попита, а твоя свещеник той благословил ли те е за този ред. Аз тогава бях млад и нямах изповедник. След този разговор като се прибрах в София отидох и помолих единия от свещениците в храма, в който се черкувам да ме приеме и да стане мой изповедник. Повторихме почти същия разговор, той коригира някои неща и от тогава от години аз имам свои собствен начин на молене. Някои молитви дори съм променил за да мога да ги възприема, добавил съм и мои текстове и т.н. По-късно когато се разболях от диабет, пак така изповедника ми заедно с ендокринолога по телефона уточниха и реда на храниелния ми пост. Имам естествено и благословия за личния ми молитвен ред по време на четирите поста и т.н. да не досаждам с подробностите.
Имал съм и странни случаи, като например докато пътувам или дори докато лежа, просто започва в мисълта ми да тече някаква молитва и аз не спирам - изговарям я наум докато я приключа. Понякога дори се чудя по какъв повод я изговарям тази молитва, то така съм приел, щом съм я почнал просто я довършвам.
Господ Иисус Христос е учил навремето учениците си как да се молят, ще цитирам евангелието на Матей:
„И кога се молиш, не бъди като лицемерците, които обичат да се спират по синагоги и по кръстопътища да се молят, за да се покажат пред човеците. Истина ви казвам, те вече получават своята награда.
А ти, кога се молиш, влез в скришната си стая и, като си заключиш вратата, помоли се на твоя Отец, Който е на тайно; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве.
А кога се молите, не говорете излишно като езичниците; защото те мислят, че в многословното си ще бъдат чути; прочее, не бивайте тям подобни; защото вашият Отец знае, от какво имате нужда, още преди да поискате от Него.“
Втората поговорка ми я каза, когато споделих с него, че не съм ревностен християнин, че нямам възможност да ходя всяка неделя на литургия, че си имам свой собствен ред на молитви и т.н. Между другото тогава ме разпита подробно за реда на моите молитви, остана доволен и попита, а твоя свещеник той благословил ли те е за този ред. Аз тогава бях млад и нямах изповедник. След този разговор като се прибрах в София отидох и помолих единия от свещениците в храма, в който се черкувам да ме приеме и да стане мой изповедник. Повторихме почти същия разговор, той коригира някои неща и от тогава от години аз имам свои собствен начин на молене. Някои молитви дори съм променил за да мога да ги възприема, добавил съм и мои текстове и т.н. По-късно когато се разболях от диабет, пак така изповедника ми заедно с ендокринолога по телефона уточниха и реда на храниелния ми пост. Имам естествено и благословия за личния ми молитвен ред по време на четирите поста и т.н. да не досаждам с подробностите.
Имал съм и странни случаи, като например докато пътувам или дори докато лежа, просто започва в мисълта ми да тече някаква молитва и аз не спирам - изговарям я наум докато я приключа. Понякога дори се чудя по какъв повод я изговарям тази молитва, то така съм приел, щом съм я почнал просто я довършвам.
Господ Иисус Христос е учил навремето учениците си как да се молят, ще цитирам евангелието на Матей:
„И кога се молиш, не бъди като лицемерците, които обичат да се спират по синагоги и по кръстопътища да се молят, за да се покажат пред човеците. Истина ви казвам, те вече получават своята награда.
А ти, кога се молиш, влез в скришната си стая и, като си заключиш вратата, помоли се на твоя Отец, Който е на тайно; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве.
А кога се молите, не говорете излишно като езичниците; защото те мислят, че в многословното си ще бъдат чути; прочее, не бивайте тям подобни; защото вашият Отец знае, от какво имате нужда, още преди да поискате от Него.“
X
Реклама