Не, не ме е страх!
Има къде къде по страшни неща от старостта
Има къде къде по страшни неща от старостта
- Публикувана: 13 ноем. 2006, 11:27 ч.
- Последно мнение: 11 дек. 2006, 14:08 ч.
Страх ли ви е от старостта?
А какво пък да кажем за смъртта? Подтискаме такива мисли , но всичко е преходно и в това е живота! Ако нещата застинат, няма живот, малко като ботокса, извинете. И за мен вътрешното равновесие е важно , може пък на по-стари старини да го постигна, та да озари набръчканото ми лице и да уча внучета на същото.
Страх ме е че след като родих дъщеря си на 30 а сега съм бременна с второ и съм на 38 ще остарея толкова бързо че няма да мога да ги видя как ще пораснат и ще се установят, предполагам че дори няма да мога да се порадвам на внуци . А децата ми може би ще се срамуват от мен и от факта че майка им е толкова стара ...
Ех, то става като като в онзи филм бащата на булката- дайте ми два пенсионерки билета и един детски ...
Ех, то става като като в онзи филм бащата на булката- дайте ми два пенсионерки билета и един детски ...
Страх ме е че след като родих дъщеря си на 30 а сега съм бременна с второ и съм на 38 ще остарея толкова бързо че няма да мога да ги видя как ще пораснат и ще се установят, предполагам че дори няма да мога да се порадвам на внуци . А децата ми може би ще се срамуват от мен и от факта че майка им е толкова стара ...
Ей...я се стЕгни в кръста!
Въпрос на мнение, разбира се, но за мен няма по-подходяща възраст от 30-те години, за да родиш дете.Независимо дали е първо или второ.Аз родих дъщеря ми на 31г., чувствах се много по-осъзната и пораснала във всички отношения.Точно раждането й е една от причините да се чувствам тогава и сега много по-млада от всякога.Имам близка приятелка, която преди десет дни роди първото си дете, а е на 36г.Ела да я видиш как цъфти...Кофти са тези твои настроения, но още по-кофти е, че са породени от късното раждане на децата ти според общите представи, което изобщо не е така според мен.Я горе главата
, гордей се с това, което имаш и ще имаш.Как се чувстваш и какви са и ще бъдат нагласите ти зависи основно от теб.Не че е толкова важно, но от това пък зависи как ще те възприемат другите.И на 60 - 65г. да съм, пак ще се чувствам много по-млада, защото съм убедена, че ще си намеря причина/и/ за това, ако тя не ме подгони сама.
Много!!! Като видя стар човек, който едва се качва и слиза по стълбите например, ми се свива сърцето, че някога (ако изобщо докарам до такава възраст) и аз ще съм на този хал. При положение, че сега мога да се нащурея, да се натанцувам, да поспортувам (ако успея да си преборя мързела). Плаши ме най-много физическото остаряване и свързаните с това болести. Сигурно е вярно, че човек е на толкова на колкото се чувства, ама физическите ограничения са си сериозна пречка.
А пък, ако не дай Боже, изпаткам, вероятно няма да ми пука, щото няма да го осъзнавам.
А пък, ако не дай Боже, изпаткам, вероятно няма да ми пука, щото няма да го осъзнавам.
Преди време един случай ме накара да се замисля... Дойде за ремонт на часовника един дядо - беше го намокрил. Трепереха му ръцете , сигурно имаше " паркинсон " , говореше тихо , спокойно , някак примирено... Попитах го как го е намокрил -каза , че искал да изкъпе внучето си - бебенце на 2 месеца, започна да говори с такава любов за него и някак с тъга... Представих си как той е поискал да помогне , как е отишъл с трепет да го къпе и как около него сигурно са били всички от страх как ще се справи, но го оставили... замислих се как той някога е бил силен , деен, хубав мъж... направих му часовника , не му взех пари и докато го гледах как излизаше бавно се разплаках...
Страх ме е понякога или по - скоро ми е тъжно, но все по - често си представям една къщичка в която сме с мъжо , който е станал закачлив дядка, там има много животинки, често и много глъч и много детски смях и докато се въртим често по двора , поглеждаме към пътя и от там често пристигат много скъпи гости. Надявам се да е така и така не ме е страх.
Страх ме е понякога или по - скоро ми е тъжно, но все по - често си представям една къщичка в която сме с мъжо , който е станал закачлив дядка, там има много животинки, често и много глъч и много детски смях и докато се въртим често по двора , поглеждаме към пътя и от там често пристигат много скъпи гости. Надявам се да е така и така не ме е страх.
Vache, jullianna ,благодаря ви за отзивите. Много ми се ще да кажа, че написаното ей така, на прима виста, е художествена измислица, но уви. Блокът, в който живея, е пълен с възрастни хора, които цяла година стискат зъби за месеца през лятото, когато ще дойдат децата. Живеят с тази надежда.....искате ли да прочетете един разказ за тях?
Преди 10 години никак не ме беше страх от старостта. Ама никак. Днес обаче...не искам такава старост. Макар че някой умно се е сетил да каже, че старостта е единственият начин да се живее дълго. Cе ла ви!
Преди 10 години никак не ме беше страх от старостта. Ама никак. Днес обаче...не искам такава старост. Макар че някой умно се е сетил да каже, че старостта е единственият начин да се живее дълго. Cе ла ви!
Не ме е страх от старостта. Страх ме е от самотата, която често я придружава.
Оох,пак се разплаках.....
Мен не ме е страх чак толкова от старостта-УЖАСЯВАМ СЕ ОТ СМЪРТТА,която неминуемо следва,от това какво има след нея,от нищото във вечността....Страхувам се,че един ден никой няма да ме помни,че не съм изживяла живота си както съм искала,или както е трябвало.....Страх ме е и не ме е срам да го кажа.Обаче започвам да се дразня на част от 'перфектните' форумки,които винаги изглеждат прекрасно,не ги е страх от нищо и животът им не би могъл да бъде по-невероятен.Аз съм на 23 и не го вярвам.А вие?
Мен не ме е страх чак толкова от старостта-УЖАСЯВАМ СЕ ОТ СМЪРТТА,която неминуемо следва,от това какво има след нея,от нищото във вечността....Страхувам се,че един ден никой няма да ме помни,че не съм изживяла живота си както съм искала,или както е трябвало.....Страх ме е и не ме е срам да го кажа.Обаче започвам да се дразня на част от 'перфектните' форумки,които винаги изглеждат прекрасно,не ги е страх от нищо и животът им не би могъл да бъде по-невероятен.Аз съм на 23 и не го вярвам.А вие?