За правото на избор да нямаш деца

  • 14 131
  • 476
  •   1
Отговори
# 15
  • София
  • Мнения: 13 391
Пепина, в Китай имаше горна граница, но разрешаваха емиграция с основанието, че двойката планира повече деца. Вече нямат ограничение, доколкото знам.
Аз самата съм от крайностите, споменати вече няколко пъти по-горе. Честно казано, никога не ме е вълнувало ничие друго мнение, освен моето и на съпруга ми.

# 16
  • София
  • Мнения: 200
Много хубава тема !
Натиск се усеща, но е косвен. Усещам го. Още на 21 години заявих на майка ми, че не изпитвам нужда да бъда майка. Не изпитвам нужда да раждам и никога всичко покрай бебето и неговото отглеждане не е представлявало интерес за мен. Майка ми веднага реши - малка си, ще срещнеш подходящия човек и тн. Е, 10 години по-късно аз съм на същото мнение. Може би една идея ми е още по-неприятно всичко покрай децата именно, заради обществото и това, че все някак вече ми е време и даже закъснявам, според някой си. Не мисля, че ще съм по-щастлива с бебе. Дори никога не съм се представяла в съзнанието си с такова. Имам си мои вдъхновения и бебето не е сред тях.

Последна редакция: нд, 01 май 2022, 13:04 от Danielle999

# 17
  • Мнения: 1 566
Имаме такава позната. Във връзка е с наш приятел от близо година. Няма да коментирам разликата във възрастта им макар ,че ми е малко странно. Тя е на 35 , той на 28.
Не желае да има деца, сложила си  е спирала.
Не желае и кариера.  Какво остава? Сигурно един ден ще  й омръзне да обикаля дискотеките с 20+ приятелки, не знам.
Също така ми е странно как човек, който твърди че мрази деца е бил педагог 3 години.

# 18
  • Мнения: 1 621
Само едно си мисля. Егоизмът съпътства живота отколе. Щом осъзнато е възприето в живота си някой да мисли само в първо лице единствено число, то деца от него не чакай. С годините невъзможността да изтърпиш поява на едно мякащо същество са към минимум, нагласа какво да се прави. Та това отказва от потребностите хора не способни да виждат друго освен себе си.
За протокола, имам три деца.
На всичко съм се нагледала, крайности също.
Или надскачаш себе си и имаш деца, или пак надскачаш и нямаш. След около 40 год. Дай боже почукваш с тояджето и викаш ей няма кой да ме заплюе. Избори та знае ли се. Информирани на млади години, после за китка е минало време.

# 19
  • Мнения: 41 247
Много хубава тема !
Натиск се усеща, но е косвен. Усещам го. Още на 21 години заявих на майка ми, че не изпитвам нужда да бъда майка. Не изпитвам нужда да раждам и никога всичко покрай бебето и неговото отглеждане не е представлявало интерес за мен. Майка ми веднага реши - малка си, ще срещнеш подходящия човек и тн. Е, 10 години по-късно аз съм на същото мнение. Може би една идея ми е още по-неприятно всичко покрай децата именно, заради обществото и това, че все някак вече ми е време и даже закъснявам, според някой си. Не ме вдъхновяват всички превзети бременни мами. Не мисля, че ще съм по-щастлива с бебе. Дори никога не съм се представяла в съзнанието си с такова. Имам си мои вдъхновения и бебето не е сред тях.

ОК, права си за себе си. Има само един тънък момент - ако аз правя избор между банан и ябълка то е защото съм пробвала и двете и знам кое ми харесва повече. А ти дефакто не правиш такъв избор, защото знаеш какво е да си свободна, но не знаеш какво е да гушнеш СВОЕ дете (няма нищо общо с чуждите).  Но, решението си е твое.

# 20
  • Мнения: 5 275
След около 40 год. Дай боже почукваш с тояджето и викаш ей няма кой да ме заплюе.
Да имаш деца не е гаранция, че ще има "кой да те заплюе" Relieved

Имам близки/ приятелки без деца, които водят дори много интересен живот, като помисли човек, че са над 40 и без деца. Да, някой ден ще остареят, както и ние - и може би ще им е мъчно на смеейни празници, ако са сами. Поне за две гарантирам, че винаги могат да дойдат у нас, ако им липсват деца, внуци, шумни събирания.. Кой знае дали въобще ще усетят такава нужда. Животът им е съвсем различен.

# 21
  • Мнения: 1 621
Да, хората са различни. Различно е интересното за всеки, някой са домашари, други не. Живи и здрави. Аз пък познавам от другия тип. На 90, без близки. Винаги може да дойде, да. Но до време.
Да се допълня, човек свикнал да се интересува само от себе си и живял така, особено след 40, трудно ще понесе бременност, жените, болка, раждане, години неспане, несгоди, температури, сополи, лишения. Като се замисля, да хубаво е да си грабнеш чантето и без багаж навсякъде. Да интересно.
Не всеки е готов да се жертва, някой да зависи от него.

Последна редакция: нд, 01 май 2022, 12:55 от janakrasi

# 22
  • София
  • Мнения: 62 595
Тяхна си работа като не искат деца. Не зная дали осъзнават, че когато доброволно се отказват от раждането на деца фактически се отказват от биологичното продължаване на своята клонка от кръвната линия. Дали си заслужава? Повечето не искат деца, но до един момент. После започват да искат, но често е късно. И за какво е било цялото "не искаме деца"?

# 23
  • Мнения: 5 275
Не всеки е готов да се жертва, някой да зависи от него.
Честно казано, аз не виждам родителството като жертва. Даже понякога се смеем с децата, че са прекрасни въпреки "родителството" ни. Не знам кой е жертвата Smile

На мен просто ми харесва да имам деца, родила съм ги, защото след няколко години с баща им почувствахме нужда да разширим семейството. Доставят ми радост и разтягат хоризонта; човек се бори със себе си в един момент, защото хем иска да даде свобода, хем като родител се чувства нонстоп отговорен за въпросното човече. Та има израстване определено, но не съм помислила и за секунда, че е някаква кауза. Не бих родила деца заради други хора или техните проблеми (демографски итн).

# 24
  • Мнения: 5 288
Деца трябва да се създават, защото наистина ги искаш. За мен това е единствената правилна причина. Против доводи като външен натиск и продължаване на рода съм. Всеки сам избира и така е редно. Разбира се, има външни фактори извън нашето влияние, които понякога ни пречат да живеем както искаме.
Аз за себе си съм решила, че няма да имам деца. Не искам, а едно дете със сигурност би усетило, ако е нежелано. Аз самата съм страдала от пренебрегване и отхвърляне и не искам да го причиня на друг човек. Усещала съм донякъде външен натиск, но не се поддавам. Никога не съм си се представяла с дете, не съм изпитвала такава потребност. Да, сигурно има и доза егоизъм, действително не мога да поставя друг на първо място пред себе си, аз съм си най-важна. Освен това мисля, че за да отглеждаш дете, е необходимо да бъдеш спокоен и търпелив. На мен спокойствието и търпението ми бяха отнети още преди години от по-възрастните ми роднини и едва ли имам капацитет за отглеждане на дете.

# 25
  • София
  • Мнения: 62 595
Продължаването на рода не става насила. Дори важи принципът, че ако един не иска, друг ще го направи вместо него. Много двойки се разпадат заради липсата на деца. И двойки с деца се разпадат, но поне остават децата. Иначе като няма деца поне единият в един момент започва да иска , каквато и уговорка да са имали помежду си. Един като иска, а другият не иска, първият си намира кой да му продължи рода. Да, продължаването на рода има значение на базово ниво, затова роднините все подпитват или натискат.

# 26
  • Мнения: 5 288
Да, продължаването на рода има значение на базово ниво, затова роднините все подпитват или натискат.
Това много примитивно ми звучи. Човекът, имайки претенции да е разумно, еволюирало същество, би трябвало да е надскочил подобни първични неща.

# 27
  • София
  • Мнения: 62 595
Именно защото е разумно и еволюирало същество, което е учило биология в училище и е успяло да изкара поне една диплома за висше образование, е редно да се замисли и за биологичното си ниво. Преди да надскочи е добре да мине през базата, за да има и да му предаде на това биологично свое продължение цялото си надскачане. Така колелото на живота прави един красив и смислен цикъл. Иначе остава недовършен житейски цикъл. Това родителите го знаят и искат да дундуркат внуци - за да видят втория цикъл на биологично продължение на рода, а не че тяхната биологична издънка е последна. Това на интуитивно ниво го знаят и хората с примитивно мислене, а тези с напредналото мислене също е добре да го осъзнаят.

# 28
  • Мнения: 31 940
Ех, много са важни тия родове бре Grinning

# 29
  • София
  • Мнения: 62 595
Важни са. Питай аристократите. Те поне колкото и да са се избивали помежду си заради власт, накрая винаги са гледали да се продължава родът. Колкото и да се правим на голямата работа като осъзнати, накрая биологията надвива.

X Реклама

Общи условия

Активация на акаунт