Лелее, значи всичко в бг са аристократи 
- Публикувана: 30 апр. 2022, 23:25 ч.
- Последно мнение: 18 май 2022, 17:14 ч.
За правото на избор да нямаш деца
Именно защото е разумно и еволюирало същество, което е учило биология в училище и е успяло да изкара поне една диплома за висше образование, е редно да се замисли и за биологичното си ниво. Преди да надскочи е добре да мине през базата, за да има и да му предаде на това биологично свое продължение цялото си надскачане. Така колелото на живота прави един красив и смислен цикъл. Иначе остава недовършен житейски цикъл. Това родителите го знаят и искат да дундуркат внуци - за да видят втория цикъл на биологично продължение на рода, а не че тяхната биологична издънка е последна. Това на интуитивно ниво го знаят и хората с примитивно мислене, а тези с напредналото мислене също е добре да го осъзнаят.
Важни са. Питай аристократите. Те поне колкото и да са се избивали помежду си заради власт, накрая винаги са гледали да се продължава родът. Колкото и да се правим на голямата работа като осъзнати, накрая биологията надвива.
Ако е за мен - аз нямам никакво намерение нищо да налагам - който ще да ражда, който не ще - да не ражда. Въпросът е принципен за кръговрата на живота.
Аристократите ги дадох като исторически пример, защото поне тяхното родословие може да се проследи, те много държат на това. Как да не съществуват аристократи? Съществуват си, и още как! Ей ги на, най-известните, в УК.
А съвсем лично, ако аз обичам един мъж и го смятам за достатъчно хубав, умен и всичко, със сигурност ще искам да родя деца от него, именно защото го обичам. Иначе ми се вижда безсмислено цялата тази любов да замине на вятъра.
Аристократите ги дадох като исторически пример, защото поне тяхното родословие може да се проследи, те много държат на това. Как да не съществуват аристократи? Съществуват си, и още как! Ей ги на, най-известните, в УК.
А съвсем лично, ако аз обичам един мъж и го смятам за достатъчно хубав, умен и всичко, със сигурност ще искам да родя деца от него, именно защото го обичам. Иначе ми се вижда безсмислено цялата тази любов да замине на вятъра.
Ако го обичаш, ще ти пука и той какво иска. А той може да не иска деца. 
//
Смятам, че живеем във време, в което животът е преситен с всякакви възможности и смисълът да се търси и намира в оставяне на поколение единствено и само като върха на смисъла на човешкия живот, може да е леко отживелица.
Приемам и разбирам всеки човешки избор, стига да носи на избралия удовлеторение в собствения му живот.
//
Смятам, че живеем във време, в което животът е преситен с всякакви възможности и смисълът да се търси и намира в оставяне на поколение единствено и само като върха на смисъла на човешкия живот, може да е леко отживелица.
Приемам и разбирам всеки човешки избор, стига да носи на избралия удовлеторение в собствения му живот.
Ако е за мен - аз нямам никакво намерение нищо да налагам - който ще да ражда, който не ще - да не ражда. Въпросът е принципен за кръговрата на живота.
Бел, нищо не намеквам. Изборите всеки си ги прави и бере плодовете. Относно грешенето - не е нужно да греши. Обичайно настъпва момент, в който точно изборът да е без деца се изпарява с възрастта. Човек просто съзрява и си мени отношението конкретно за имането на деца. Дори никой нищо да не му казва, започва да се замисля. Цялата наборска и житейска среда започва да му влияе в тази посока - вижда как връстниците му вече изпращат ученици, колегите и те си говорят за деца, градини, училища; родителите остаряват; партньорът/партньорката изведнъж решават, че вече искат деца или направо ги правят с друг човек и т.н. Да, хич не звучи добре, но така се получава обикновено.
Една позната преди много години я натискаха да се жени и има дете.
Тя не иска. Не иска да ражда, не харесва деца, не иска да гледа, не иска да се жени.
Омъжиха я почти насила като млада, пак насила роди, накрая и писна и заряза мъж и дете и грам не съжалява.
Не обичала нито детето, нито мъжа.
И какво като го е гушкала, пак нищо.
Толкова по въпроса трябва ли всяка жена да ражда.
Ако иска, кат не иска, не трябва никой да и се бърка.
И аз чувам как колеги, приятели си говорят за децата, ама не ми идва отвътре. Даже се чувствам облекчена, че нямам такива драми с деца.
Тя не иска. Не иска да ражда, не харесва деца, не иска да гледа, не иска да се жени.
Омъжиха я почти насила като млада, пак насила роди, накрая и писна и заряза мъж и дете и грам не съжалява.
Не обичала нито детето, нито мъжа.
И какво като го е гушкала, пак нищо.
Толкова по въпроса трябва ли всяка жена да ражда.
Ако иска, кат не иска, не трябва никой да и се бърка.
И аз чувам как колеги, приятели си говорят за децата, ама не ми идва отвътре. Даже се чувствам облекчена, че нямам такива драми с деца.
И около мен има доста семейни с деца. Разговорите им на тази тема, когато се водят пред мен, въобще не ми повлияват в посока да искам да бъда като тях. Даже в повечето случаи само присъствам, но не следя нишката, защото не ме вълнува.
Знам за родители с по две пораснали деца. Едното от тях вече има свои и съответно другото е притискано да бъде и то като брат си/сестра си. В единия случай жената поддава, омъжва се и ражда едно дете. После я чуваш да казва "Накараха ме, а сега никой не иска да го гледа". Тя се връща на работа, когато детето е на около година, а малко по-късно се мести на друга работа в друг град и се прибира при мъжа си и детето само за събота и неделя. Обаче е семейна с дете, не е по-различна от сестра си, нали?
Знам за родители с по две пораснали деца. Едното от тях вече има свои и съответно другото е притискано да бъде и то като брат си/сестра си. В единия случай жената поддава, омъжва се и ражда едно дете. После я чуваш да казва "Накараха ме, а сега никой не иска да го гледа". Тя се връща на работа, когато детето е на около година, а малко по-късно се мести на друга работа в друг град и се прибира при мъжа си и детето само за събота и неделя. Обаче е семейна с дете, не е по-различна от сестра си, нали?
Продължаването на рода не става насила. Дори важи принципът, че ако един не иска, друг ще го направи вместо него.
Не, тук не става въпрос за здравни проблеми, а за решение, което е свързано само с индивида. С две думи всичко си му е наред, но не иска, защото така е решил.
А който не иска - да е жив и здрав - насила не карат. Дори описаната по-назад позната, която насила я оженили и родила, малко трудно си го представям - насила са й държали ръката в гражданското или насила са я карали да прави деца и да ражда?
А който не иска - да е жив и здрав - насила не карат. Дори описаната по-назад позната, която насила я оженили и родила, малко трудно си го представям - насила са й държали ръката в гражданското или насила са я карали да прави деца и да ражда?
Аз пък считам, че жените които нямат мъж до себе си се опитват да се самообедят, колко невероятно е да нямаш дете. Колко е яко, че ти си различен и не си като другите. Видииш ли родителите се вълнуват от някакви глупави въпроси а те са над всияко.
Когато двама души истински се обичат, най-логичното продължение е да се слеят в едно - а иемнно това е детето.
Да дадат най-голямата си любов на другия. Щото всяка майка е наясно, че единственото съществото на тази земя за кеото си готов да дадеш и живота си са децата. И няма по-силна от тази любов.
Но ако нямаш човек които истински да обичаш....нямаш и потребниост да даваш.
Когато двама души истински се обичат, най-логичното продължение е да се слеят в едно - а иемнно това е детето.
Да дадат най-голямата си любов на другия. Щото всяка майка е наясно, че единственото съществото на тази земя за кеото си готов да дадеш и живота си са децата. И няма по-силна от тази любов.
Но ако нямаш човек които истински да обичаш....нямаш и потребниост да даваш.
Омъжиха я почти насила като млада, пак насила роди, накрая и писна и заряза мъж и дете и грам не съжалява.
Не обичала нито детето, нито мъжа.
Ми супер, само да не вземе да се сети на стари години и да почне да изисква нещо от мъж и най-вече дете.
Дори описаната по-назад позната, която насила я оженили и родила, малко трудно си го представям - насила са й държали ръката в гражданското или насила са я карали да прави деца и да ражда?
Разни хора, разни нрави, разни времена, разни идеали, разни заплахи и изнудвания и побоища.
Преди много години нещата в обществото са седели по-друг начин.
Не е като сега и да забременееш от неподходящия да направиш аборт.
Ми супер, само да не вземе да се сети на стари години и да почне да изисква нещо от мъж и най-вече дете.
Силно се съмнявам. Изчезна в друг град, пък после в друга държава.
Ей затова са казали хората - насила хубост не става.
Аз пък считам, че жените които нямат мъж до себе си се опитват да се самообедят, колко невероятно е да нямаш дете. Колко е яко, че ти си различен и не си като другите. Видииш ли родителите се вълнуват от някакви глупави въпроси а те са над всияко.