Долу детските надбавки!

Не само за образование. Изреждам тези, които ми идват на ум в момента:
- родилни домове, специализирани детски болници и педиатрични отделения в многопрофилните - за ремонт и подобряване на базата, кувьози, специализирана апаратура, лаборатории и консумативи;
- общини - детски площадки и спортни съоръжения, целеви проекти (напр. за по-голяма посещаемост на училищата от малцинствата, или разкриване на ДГ за деца с увреждания);
- училища и ДГ - за осигуряване на транспорт, жива охрана и камери, столове с топла храна, занимални, извънкласни занимания - кръжоци, школи;
- читалища и библиотеки;
- детски домове;
- нестопански организации - сещам се за проекта на ДБМ, Слънчева къща ли беше(?);
- даже родители - за лечение в чужбина, напр.

Парите да бъдат отпускани или като безлихвен заем, или безвъзмездно, в зависимост от характера на проекта. Първото да минава при по-облекчена процедура.
Напр. ако един родилен дом иска да закупи хубави кувьози, предполага се, че и родилките там ще се увеличат и бебенцата с определени заболявания, за които се превеждат пари от здравната каса. Оттам болницата ще има повече приходи и може да иска заем, а не безвъзмездна помощ.
Аналогично една община, която иска да направи детска площадка и около нея общински търг. обекти, ще взема наем от съответните обекти, и пак ще може да кандидатства за заем.

Естествено няма да може да се дадат пари на всички болници, общини, училища и т.н. И част от получаващите в момента надбавки няма да могат да ползват директно придобивките. Но не си представям, че ще се чувстват прецакани и ощетени. Тук не броя малцинствените групи, които веднага ще ревнат по медиите: 'Виж ми дитету, ма, гладну, голу оди, аз бизработна, сама ги гледам, те ши ми земат паричките, аааааа'

Тинки, изглежда изпуснах нишката, /IQ 159, все пак! /, но какво ще гарантира на родителите, че услугите, които ще се предлагат по тези програми, ще са по-достъпни? Какво ще пречи на въпросните ползващи парите за проекта да надуват цените?

Цвете, шъ ти дам аз на тебе едно айкю. Явно мойто ми пречи да се изразявам ясно 

Накрая изобщо не мислех за индивидуални ваучъри, а за премахване на надбавките изобщо. За сметка на това заделяне на същата сума във фонд, от който да могат да се ползват тези, дето съм изредила по-горе.
Т.е. засягат се само услуги, които по принцип са безплатни. И се търси да се подобри качеството им.

Ето един интересен линк:
http://www.parliament.bg/?page=ns&lng=bg&nsid=5&acti … id=165&id=157
Става въпрос за Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за семейните помощи за деца  от 13.12.2005 г., внесен от Министерски съвет. Сега го чета по диагонал и ще извадя най-интересните моменти.

Иванка Христова – заместник-министър на труда и социалната политика:


Мирослав Мурджов:

Идеята за социални инвестиции като че ли донякъде се покрива с идеята за ваучерите. Като начало не е лошо. Още по-добре ще е, ако се разшири в няколко направления
- да обхваща всички деца, независимо от дохода
- да е за по-голяма сума от сегашните 20 лв. детски
- да обхваща възможно най-голям кръг услуги

Ох, момичета това не е законопроект, тоест било е , но сега такъв е закона. Нали точно затова дадоха на първокласниците вместо 80 лв. грозните огромни и несъразмерни анцузи и якета с емблема на МТСП на тях.
Разберете, че в БГ всичко се опорочава като идея.
Едниственото хубаво тук е това, което писах и по-горе, че пилотно в някои общини се покрива от детските такса за детска градина, но не знам как става на практика.

Ако работи с детските градини, би могло да се измислят правилата, по които да работи и другаде. Със сигурност няма да е лесно, но съм убедена, че е перспективна посока. Просто не се ли спрат парите на ръка на безотговорните родители, няма да се стигне до увеличаване на парите за всички деца.
За безобразията с помощите за първокласниците си напълно права. Това е грешна посока - точно защото родителите нямат възможност за избор. Но ако се работи в посока създаване на пазар на услуги за деца, има накъде да се мисли - т.е. родителите да имат избор накъде да насочат парите от социалните инвестиции, които се полагат на децата им.

Ето това вече е добра идея
Въпросът е как да се измислят достаъчно услуги така, че да могат да се възползват от тях деца от 0 до 18 години?
Може би трябва да преформулираш заглавието на темата и да се мисли в тази посока.
С Тинкърбел имате добри идеи, ако се включат и майки от чужбина с някакви примери няма да е лошо

Ами то не са само лекарства и други неща.  Нямам нищо против да е като ваучер, но мислите ли, че системата ни ще е пригодена за такова нещо. Ако искате да му купите дрехи или обувки от тези детски надбавки /незнам дали да им се радваме, но това отпуска нашата държава/ като имате предвид, че детското е скъпо, моите боти например са по-евтини от нейните обувки, та... отивате в магазин и мислите ли, че ще имат нагласата да са готови да ви посрещнат като плащате с ваучер, а не да им ги  дадете в кеш???
Зависи и от съвестта на родителите - дали харчат парите за самите деца... . Аз за първото - момче, вече на 10 години съм му купила затворени обувки № 38 за 37 лв. а детските му за месеца са 18 лв., сметнете колко давам аз отгоре, че и едни обувки не можеш да му вземеш с тях??? Едно, че детските не са нормални, пък вие ми говорите за ваучери???

Опитах се да прочета всичко(на места по диагонал),та ще ме извините,ако написаното от мен звучи много глупаво...
Така и така,повечето твърдим,че тези 18 лв. нямат никаква стойност и може и без тях...Не съм напълно съгласна.Какъв ще е проблемът, ако вместо изобщо да не се изплащат,тези пари се превеждат по специален образователен банков план.На 18 години,средствата се предоставят на детето или учебното заведение,където то ще продължи образованието си(без значение,дали това ще бъде висше образование или някакъв занаят примерно).Ако не иска да учи,може да ги използва за закупуване на жилище да речем или инвестиране в собствен бизнес...Това се прави в почти всички развити страни,но там изборът е даден на родителите.
Или този план да съществува като допълнителна опция.Не ми харесват дрехите,предложени за първолаци,влагам си ваучера в този образователен план.Не ми допада някоя от другите предложени услуги,ваучерът пак отива там...
Според мен,за да няма злоупотреби,трябва да има ограничения и идеята за ограничаване само до сферата на образованието и здравеопазването ми харесва.Ако могат да се ползват и за храна,каква е гаранцията,че аз няма да си купувам луканка,а децата ми да просят на улицата.Отделно в хранителните магазини в България се продава и алкохол.Ограничаването до само две сфери на услугите,прави и контрола малко по-лек...Сигурно ще има много недоволни,но при всички реформи "покрай сухото изгаря и мокрото" понякога.А съвестният родител не се ограничава само до набавянето на памперсите днес,той мисли и за "утре"...

Слава богу, започваме да стигаме до яснота в терминологията.
Всичките недоразумения изглежда произтичат от термина "ваучър", който аз използвах в смисъл на сума, която родителят може да насочи по свой избор към услуги в областта на образованието и здравеопазването, а повечето потребители схванаха като купон за стоки. Затова може би изразът "социална инвестиция" е по-приемлив и по-точен, нямам нищо против да се спрем на него и да се опитаме да изясним какво би могло да се направи в тази посока.
За заглавието на темата - то е преднамерено провокативно, за да привлече повече хора в дискусията и да има повече гледни точки, върху които да се помисли. Същевременно то отразява позицията ми, че в сегашния си вид детските надбавки не вършат нищо друго, освен да повишават раждаемостта след най-ниските слоеве на обществото и да противопоставят едни групи майки /с доход над 200 лв./ на други групи майки /с доход под 200 лв./. Реалната полза от тези пари за семейния бюджет е нищожна. Трябва да мислим за механизми, които да са от полза преди всичко за децата, подчертавам, за ВСИЧКИ деца. Струва ми се, че социалните инвестиции са стъпка в тази посока.

Това го копнах от доклад на Емилия Масларова:

Във връзка с направените промени в Закона за семейните помощи за деца, считано от 01.01.2006 г., месечните помощи за деца до завършване на средно образование, но не повече от 20 – годишна възраст, месечните помощи за отглеждане на дете до 1 година и целевите помощи за ученици, могат да се предоставят в пари и/или под формата на социални инвестиции.

 Анализът на данните относно развитието на системата за грижи за деца, показва нарастване на броя на децата и семействата в риск, което налага необходимостта от спешен преглед на законодателството, свързано с политиките за семейството и грижите за децата и въвеждане на необходимите промени за създаване на единна нормативна база за провеждане на активна политика за закрила на детето и семейството. Всяко дете има право на висок жизнен стандарт, гарантиращ неговото благоденствие, както и правото на най-високите постижими стандарти за здраве и образование. Детето има право да бъде обгрижвано и подкрепяно от родителите, семейството и обществото и да бъде защитено от всякакви форми на физическо или психическо насилие, липса на грижи, лошо третиране или експлоатация. Това е един от основните принципи залегнали в Националната демографска стратегия за периода 2006 – 2020

 Министерството на труда и социалната политика съвместно с Агенцията за социално подпомагане стартира Програма “ Социални инвестиции в децата” в седем общини в страната (Лом, Стара Загора, Смолян, Казанлък, Мъглиж, Бяла Слатина, Разград).

 Социалните инвестиции са непарична форма на семейно подпомагане при отглеждане на деца за сметка на държавния бюджет, предоставяна като стоки и/или услуги.

 Основната цел на предоставянето на помощите под формата на социални инвестиции е осигуряването на равни възможности за децата при тяхното отглеждане, възпитание, обучение, образование, опазване на здравето, развитие и социализация в случаите, когато родителите не полагат грижи за децата си или не използват по предназначение семейните помощи.

Основните форми на реализираните инвестиции са:

    * Заплащане на такси за детски градини и ясли;
    * Заплащане на такси за столово хранене в училище;
    * Закупуване на облекло, обувки и учебни пособия;
    * Закупуване на хранителни продукти.

Непосредствените цели на програмата са намаляване броя на децата в риск, намаляване броя на децата на улицата, увеличаване броя на децата обхванати в системата на предучилищната и училищната подготовка, подобряване здравния статус на децата, намаляване броя на ранно отпадащите ученици от началната степен на образование.

Идеята на Програмата е социалната защита да бъде трансформирана във възможност за създаване на качествено нови условия за социално включване на рискови групи, в които процесите на обществена изолация са задълбочени и се възпроизвеждат в следващи поколения. Процесите на изолация, особено поради риска бедност, дават отражения върху децата и оказват трайно влияние върху тяхното нормално развитие. В тази връзка се разработват действени и не на последно място възпитаващи политики, фокусирани върху възможностите и правото на всяко дете да има съдържателно детство и равен старт и шанс в живота.

Наблюденията за това, дали родителите полагат необходимите грижи за децата си и дали средствата, отпуснати за тяхното отглеждане и възпитание се използват с тази цел, се осъществяват от отделите “Закрила на детето” в Дирекции “Социално подпомагане” за деца в риск, както и от отделите “Социално подпомагане” за деца, чиито семейства са подпомагани по реда на Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане.

Не е пилотно, има го в закона. Написах го на 3-4 стр. някъде. Става ето така:

пилотно е, защото еъпреки, че  го има в закона се прави само на 2,3 места, за да се види какъв е ефекта

Не знам дали е пилотно, но ние го правим, а нямаме някакви специални указания и забрани за това.
В нашата община беше изпратено искане от директорите на ДГ, откри се сметка в общината и този месец бяха преведени таксите за ДГ на две деца.
Иначе не го разбирам-като се изпрати искане извън пилотните общини, да се отговаря, че не може, защото сега се изпробва ли. Не става, има го в закона като положение.