Кой е най-трудният период?

Пътвите 3-4 години са най-трудни - малки са, боледуват, не могат да се пазят сами. Не че после е пей сърце, но поне са по-самостоятелни. Но най-кошмарен е бебешкият с реването, боледуването и недоспиването.

Честно казано до годинката беше песен. След това започна да ходи, но не и да говори. Което е проблем, защото достига лесно навсякъде, но не те разбира и слуша като се караш. Сега чакам да започне да говори така, че да се разбираме. После е по-лесно.

Първо е разбирането, после е говоренето. Детето започва да разбира далеч преди да проговори. Говорът технически е координация на мускулите, а разбирането е изцяло умствена дейност.

Благодаря ви за отговорите!

Във всеки от тежките моменти ми изникват лицата на всички, които ми казваха „Хайде, кога и вие, хайде!“, и тези думи са придружени от зловеща фонова музика . Имам усещането, че всички жени с деца са се наговорили никога да не казват на нераждалите колко ужасяващо тежко е всичко това. Изпитвам силно раздразнение и обида, че никой не ме предупреди реално колко е трудно да си майка – поне едно стихотворение да беше написал някой, посветено на майката, но представена в тази действителна краска на тотална безнадежност, която се появява на моменти .

Най-трудни са ми именно самотата, унищоженото ми его и разочарованието в различни измерения:
разочарованието от хората
разочарованието от ежедневнието ми – ако преди можех да го променя, когато не ми харесва, то сега не мога – затова и ви задодах този въпрос, за да се ориентирам колко време още трябва да живея в ежедневие, което често не понасям
разочарование от самата мен, че тези мисли са в съзнанието ми и че съм толкова слаба психически
разочарование към целия процес – имам усещането, че не съм си почивала психически, физически и емоционално, откакто реших да имам дете – знаете, често зачеването е свързано с много изчисления и страхове, след това бременността е изпълнена с толкова много стрес, страхове и притеснения в комбинация с какви ли не физически неразположения, раждането (родих естествено без усложнения, слава богу) си е определено силно травмиращо изживяване, веднага след него ти връчват детето ти и ти си длъжна да се събереш. Но в нито един момент нямаш и един пълноценен ден, в който да отдъхнеш от всичко. Затова и исках да знам кога най-накрая ще заобичам пак ежедневието си, кога ще почувствам малко отдъхване.

Но нещо категорично си обещавам – никога, ама никога да не се превръщам в тези, които все казват на нераждалите „Хайде, кога и вие, хайде!“. Трябва да се научим да бъдем с една идея по-искрени с близките и приятелите си по тези въпроси, защото това би довело до адекватна психическа подготовка за предстоящото – изразяване с клишета по тези теми може да има само пагубно влияние върху живота.

За мен беше най-трудно беше първите месеци до около 4-ти м. защото имаше ужасни колики и беше постоянно на ръце....имаше локдаун и не можехме да излезем дори в парка .....е и някои зъби,трудно излязоха,ноооо за мен нищо не може да се сравни с коликите ...после вече е голяма разсейва се с игри и т.н.

Никой не ти казва , защото тези моменти отминават и ги забравяш . Не знам , защо всички си мислят , че е лесно преди да имат деца , живота не е лесен . Ако беше лесно щяхме да раждане повече .
На колко си ?
Вариант е някоя баба , ако може да го погледа малко , всеки има нужда от почивка .

Вероятно си изпаднала в следродилна депресия. Точна така се чувствах първите месеци с дъщеря ми.
Всички ти казват колко е хубаво да имаш дете и споделят само положителни емоции. Обаче, никой не ти казва за проблемите, за решаването без да можеш да разбереш причината, за кърменето и проблемите с него. Въпреки че бременността можеше планирана и желана, първите месеци се питах защо забременях. А като ми минаваха такива мисли през главата, после се обвинявах каква лоша майка съм, как мога да мисля такива неща. След 3 месец нещата се подобриха.

За трудните моменти се говори открито само в комедиите или в пародиите - само там майките са такива, каквито са в действителност. Или си го говорят само помежду си с близки приятелки или колежки, за да не чуят после приказка, че са негативни, не си заслужават децата, какво толкова се оплакват. Като цяло майчинството е трудоемко, енергоемко, изнервящо, постоянна отговорност и като капак майката получава подценяващо и дори негативно отношение от най-близкото обкръжение и намеци или открити приказки, че не се справя. Всичко това се компенсира с усмивката на детето, с новите неща, които научава, с прегръдката или моментите на гордост и умиление. Останалото е проза.

Да и аз си мислех че моето дете ще спи по цял ден както ние баща й като бебета, но уви направо ми спира тока и заспива трудно и до днес ......
Гледаш ги на фб пускат снимки и си мислиш,че вс е лесно😀уви.....каквото ти се падне.
Здрави да са само!

На 31 съм.

Не искам да давам детето си на бабите - имам възможност и на двете. Така ще мога да изградя правилните маханизми за справяне със ситуацията. Не желая да се съобразявам с чуждото мнение, когато се отнася до собственото ми дете. А и нямам намерение, нито силата да бъда тактична, когато им отказвам съветите, които често са непоискани и далеч не са в унисон с моите разбирания, интуиция и усещания. Все казват "Как да помогнем" и когато им кажеш, че не искаш, се чувстват пренебрегнати.

Имаше вече такава тема. https://www.bg-mamma.com/?topic=1397353

Аз се чувствах по същия начин - защо, по дяволите реших, че ставам за майка и искам деца??? Мъжът ми се чувства по същия начин. Бебетата са инвитро, чакани, желани и нарочно "избрани" да са 2. Колко пъти съм си повтаряла, че щом не сме можели да имаме деца не е трябвало да се бъркаме и колко пъти съм се чудила как ни е било на живота, че сме били недоволни... Често се сещам за изобилието от време и право на избор, което имах. Липсва ми всичко, липсва ми работата, липсва ми да мога да спя до късно, липсва ми сигурността, че сутринта ще се събудя и ще си измия зъбите (в началото и за това нямах време).
Във втори месец ни спасиха слинговете - бяха нон стоп закачени за нас. Под нон стоп, имам предвид, че се чудех как да се изцедя като имам закачено бебе за мен. "спяхме" облегнати на дивана и се надявахме да спят така.
Вече казах кога стана по-добре - 3-4 месец. Има много плюсове после, поне започва да те гледа, да ти се усмихва, чувстваш се специален за малкия човек. Всичко това помага много, въпреки че аз поне не съм забравила онези неща, които ми липсват. Просто започвам да се научавам да харесвам неща от сегашния ми живот. А още по-добре стана след 5 месец когато можеш да запазиш час за консултант по сън. Светът става много различен когато не ти отнема 2 часа да приспиш бебето и от 7 вечерта до 6 сутринта можеш да правиш каквото искаш.
Това за бабите - не е нужно да са баби, но ти препоръчвам към 5 месец да започнеш да срещаш бебето с разни хора, защото после ще си изненадана колко залепени е за теб. Нашите баби не искат дори да идват да си играят, камоли да помагат, но те разбирам. Все пак помагаха дори с нежелание ииии дам...
И аз не разбирам защо не казват колко е отчайващо. Никой не очаква да е лесно, но от трудно до трудно има разлика. В моите очи бебето се успокоява когато го гушна и съм до него. Да да, ама не 🤣 без колики, нахранено, изакало се, с чист памперс, гушнато, аз на крака подскачам, пея, танцувам, тупам, галя... и се съдира в продължение на 2 часа 😳 а те ми обясняват да оставя бебето в кошарата, а то ще си заспи. Другото любимо ми е "Гладна е, затова реве". Официално каня всички желаещи вкъщи да дойдат как бебе не яде, защото е прекалено заето да реве, нищо че не е яло последните 4-5 часа.
И не, нищо не съм забравила, няма и как да го забравя.

Когато станат 1-ви клас, ще се върнете към старата си реалност. 6 години стискате зъби. Толкова.

Откъде знаеш, че с мъжа ти сте спали по цял ден като бебета?

Моя син спеше през деня, е имаше малко колики, и мрънкане като избият зъбите, майка ми беше шокирана да разбере, че го кърмя нощем след втория месец, трябвало да съм го оставяла да си плаче, или да му давам вода със захар... Адски интересни практики е имало преди години 40 години.

 Трудно ми е, когато е болен и крив, сега ще е първи клас и ще е интересно

Защо не искаш да го даваш? Това за "правилните механизми" са ала-бала и е много, ама много грешен път на разсъждения. Бабите са невероятно ценни не само като помощници, а и самото бебе има нужда да изгради връзка с най-близките си хора - родители и баби и дядовци. Недей да отрязваш тези връзки още преди да са се зародили, за да си начесваш самолюбието колко много знаеш и колко не искаш да ти казват нищо. Твоите разбирания със сигурност са по-малко свързани с опита, отколкото тези на бабите. Най-малкото те вече са успяли да отгледат теб и мъжа ти, а ти все още не си отгледала никого. Правиш се на интересна в момента, водиш битка, която си изгубила предварително. После ще се чудиш защо бабите нямат топли отношения с детето. А и в момента ги обиждаш по някакъв начин, но не го разбираш. Да, бабите понякога са много досадни и искат те да командват, но предимствата от наличието им за детето, за теб и за тях многократно превъзхождат неприятното. Самолюбие е твоето в момента, чисто самолюбие. За бабите дори да има доза самолюбие, при тях е повече радостта от внучето, желанието да имат връзка с него, да се грижат за него, да го глезят, ако щеш. Това са все положителни неща за развитието на бебето и бабите, защото така се заздравяват семейните връзки. Не го прецаквай!