Кой е най-трудният период?

Защо не искаш да го даваш? Това за "правилните механизми" са ала-бала и е много, ама много грешен път на разсъждения. Бабите са невероятно ценни не само като помощници, а и самото бебе има нужда да изгради връзка с най-близките си хора - родители и баби и дядовци. Недей да отрязваш тези връзки още преди да са се зародили, за да си начесваш самолюбието колко много знаеш и колко не искаш да ти казват нищо. Твоите разбирания със сигурност са по-малко свързани с опита, отколкото тези на бабите. Най-малкото те вече са успяли да отгледат теб и мъжа ти, а ти все още не си отгледала никого. Правиш се на интересна в момента, водиш битка, която си изгубила предварително. После ще се чудиш защо бабите нямат топли отношения с детето. А и в момента ги обиждаш по някакъв начин, но не го разбираш. Да, бабите понякога са много досадни и искат те да командват, но предимствата от наличието им за детето, за теб и за тях многократно превъзхождат неприятното. Самолюбие е твоето в момента, чисто самолюбие. За бабите дори да има доза самолюбие, при тях е повече радостта от внучето, желанието да имат връзка с него, да се грижат за него, да го глезят, ако щеш. Това са все положителни неща за развитието на бебето и бабите, защото така се заздравяват семейните връзки. Не го прецаквай!

Откъде знаеш, че с мъжа ти сте спали по цял ден като бебета?

Моя син спеше през деня, е имаше малко колики, и мрънкане като избият зъбите, майка ми беше шокирана да разбере, че го кърмя нощем след втория месец, трябвало да съм го оставяла да си плаче, или да му давам вода със захар... Адски интересни практики е имало преди години 40 години.

 Трудно ми е, когато е болен и крив, сега ще е първи клас и ще е интересно

От къде мож да знам от нашите майки

Аз се чувствах по същия начин - защо, по дяволите реших, че ставам за майка и искам деца??? Мъжът ми се чувства по същия начин. Бебетата са инвитро, чакани, желани и нарочно "избрани" да са 2. Колко пъти съм си повтаряла, че щом не сме можели да имаме деца не е трябвало да се бъркаме и колко пъти съм се чудила как ни е било на живота, че сме били недоволни... Често се сещам за изобилието от време и право на избор, което имах. Липсва ми всичко, липсва ми работата, липсва ми да мога да спя до късно, липсва ми сигурността, че сутринта ще се събудя и ще си измия зъбите (в началото и за това нямах време).
Във втори месец ни спасиха слинговете - бяха нон стоп закачени за нас. Под нон стоп, имам предвид, че се чудех как да се изцедя като имам закачено бебе за мен. "спяхме" облегнати на дивана и се надявахме да спят така.
Вече казах кога стана по-добре - 3-4 месец. Има много плюсове после, поне започва да те гледа, да ти се усмихва, чувстваш се специален за малкия човек. Всичко това помага много, въпреки че аз поне не съм забравила онези неща, които ми липсват. Просто започвам да се научавам да харесвам неща от сегашния ми живот. А още по-добре стана след 5 месец когато можеш да запазиш час за консултант по сън. Светът става много различен когато не ти отнема 2 часа да приспиш бебето и от 7 вечерта до 6 сутринта можеш да правиш каквото искаш.
Това за бабите - не е нужно да са баби, но ти препоръчвам към 5 месец да започнеш да срещаш бебето с разни хора, защото после ще си изненадана колко залепени е за теб. Нашите баби не искат дори да идват да си играят, камоли да помагат, но те разбирам. Все пак помагаха дори с нежелание ииии дам...
И аз не разбирам защо не казват колко е отчайващо. Никой не очаква да е лесно, но от трудно до трудно има разлика. В моите очи бебето се успокоява когато го гушна и съм до него. Да да, ама не 🤣 без колики, нахранено, изакало се, с чист памперс, гушнато, аз на крака подскачам, пея, танцувам, тупам, галя... и се съдира в продължение на 2 часа 😳 а те ми обясняват да оставя бебето в кошарата, а то ще си заспи. Другото любимо ми е "Гладна е, затова реве". Официално каня всички желаещи вкъщи да дойдат как бебе не яде, защото е прекалено заето да реве, нищо че не е яло последните 4-5 часа.
И не, нищо не съм забравила, няма и как да го забравя.