Януарска приказка

- Моля, моля, извинете!
Да сте виждали тук цвете?-
каза тъничко гласче
и сърцето му превзе.
Че пред жалния му взор,
насред полския простор,
едно момиченце стоеше
и боязливо го следеше
с поглед хем уплашен, хем и смел...
Туй дете ли е или пък змей? 
Не, това бе тя - принцеса,
от друга приказка привнесена.

 
Супер! браво!

ЗапИс!

Разкош, мили дами! 
Ако случайно приседне за малко римуваната муза, разрешавате ли да ви посетя?

Браво   

Поздравявам кака Сийка за това,
че включи се във нашата творба 
А който иска да си сгрей душата в Януари -
да заповяда - ето ви покани:
Вечернице, за нас ще бъде чест,
да стане триото квартет

Сега по темата не ще да взема отношение
но дообмислям продължение.

Между на Съкровището и на кака Сийка постинга, предлагам това:

Никодимчо сведе трите си глави,
едри сълзи капеха от шесте змейови очи
“Защо съм толкоз тромав аз, незная,
децата с мен не искат да играят.
и даже тялото ми да е тежко и голямо,
сърцето за приятели е закопняло.
Ах, мъчно ми е, много ми тежи!
Ех, майчице, защо ме змей роди!”

Както си редеше тъжните слова,
Никодим се стресна щом дочу това:

Тук започва за принцесата. Бива ли?

Камък падна от сърце ми,
че добре сте ме приели. 
И за ваш`та добрина
искрено благодаря!   

Бива! 
Ако нещо объркам логиката или изказа - свиркайте, ще поправям/махам. 

Подреждам всичко написано до тук:

Вече празникът отмина,
почна новата година.
Никодимчо се събуди,
очи търка и се чуди -
що не взема аз шейната
и да ида във гората,
по големият баир,
ще се спускам аз без спир.
После вместо сладолед,
ще си близна малко лед.

Като всяко огнедишащо създание,
Никодимчо удостои с внимание,
впечатляващо количество от пухкавия бял снежец,
След което каза с вече дрезгавия си гласец :
“Бррррррр, вардаааааааа, писта дайте тукааа!!!”,
и с трите си опашки нервничко почука....
Божичко, какво направи Никодим?
Всичко се покри с гъст, белоснежен дим
И на всеки през ума му мина –
Няма друго – туй ще е лавинаааааааа!
В миг хукнаха децата напосоки,
Сред снежни преспи и гори високи,
И змеят ни игрив остана там самотен,
Отчаян, без приятели, сиротен,
Така минутката на ентусиазъм и липса на внимание,
Изпълни сърчицето му със отчаяние!

Никодимчо сведе трите си глави,
едри сълзи капеха от шесте змейови очи
“Защо съм толкоз тромав аз, незная,
децата с мен не искат да играят.
и даже тялото ми да е тежко и голямо,
сърцето за приятели е закопняло.
Ах, мъчно ми е, много ми тежи!
Ех, майчице, защо ме змей роди!”

Както си редеше тъжните слова,
Никодим се стресна щом дочу това:

- Моля, моля, извинете!
Да сте виждали тук цвете?-
каза тъничко гласче
и сърцето му превзе.
Че пред жалния му взор,
насред полския простор,
едно момиченце стоеше
и боязливо го следеше
с поглед хем уплашен, хем и смел...
Туй дете ли е или пък змей? 
Не, това бе тя - принцеса,
от друга приказка привнесена.

Ако искате изберете си цвят и сборната творба ще оцветявам взависимост от това кое какво е написал.
П.П. Заглавието последно ли ще го мислим или имате идеи?

-К-к-как тъй цвете? В този сняг?-
Никодим приседна чак. -
Ти май с мен се подиграваш?
Не е честно, тъй да знаеш...
- Не, не Ви се подигравам -
каза тя със глас отчаян
и след туй прибави жално:
- Търся цвете ароматно!
Мама има ден Рожден,
много важно е за мен
да намеря туй, което
силно и копней сърцето.
Знам, обича тя цветя,
а градината сега
е потънала във сняг
как да я зарадвам, как?
До прозореца седи,
а в очите и - сълзи...

За цвета - изберете първо вие, аз - след вас. 

 обобщавам нашето творение,
пълно със любов и вдъхновение,
весела компанията се заформи,
приказката дружно ще оформим....

Вече празникът отмина,
почна новата година.
Никодимчо се събуди,
очи търка и се чуди -
що не взема аз шейната
и да ида във гората,
по големият баир,
ще се спускам аз безспир.
После вместо сладолед,
ще си близна малко лед.

Като всяко огнедишащо създание,
Никодимчо удостои с внимание,
впечатляващо количество от пухкавия бял снежец,
След което каза с вече дрезгавия си гласец :
“Бррррррр, вардаааааааа, писта дайте тукааа!!!”,
и с трите си опашки нервничко почука....
Божичко, какво направи Никодим?
Всичко се покри с гъст, белоснежен дим
И на всеки през ума му мина –
Няма друго – туй ще е лавинаааааааа!
В миг хукнаха децата напосоки,
Сред снежни преспи и гори високи,
И змеят ни игрив остана там самотен,
Отчаян, без приятели, сиротен,
Така минутка ентусиазъм и липса на внимание,
Изпълни сърчицето му със отчаяние!

Никодимчо сведе трите си глави,
едри сълзи капеха от шестте змейови очи
“Защо съм толкоз тромав аз, не зная,
децата с мен не искат да играят.
и даже тялото ми да е тежко и голямо,
сърцето за приятели е закопняло.
Ах, мъчно ми е, много ми тежи!
Ех, майчице, защо ме змей роди!”

Както си редеше тъжните слова,
Никодим се стресна, щом дочу това:

- Моля, моля, извинете!
Да сте виждали тук цвете?-
каза тъничко гласче
и сърцето му превзе.
Че пред жалния му взор,
насред полския простор,
едно момиченце стоеше
и боязливо го следеше
с поглед хем уплашен, хем и смел...
Туй дете ли е или пък змей?  
Не, това бе тя - принцеса,
от друга приказка привнесена.

К-к-как тъй цвете? В този сняг?-
Никодим приседна чак.
- Ти май с мен се подиграваш?
Не е честно, тъй да знаеш...
- Не, не Ви се подигравам -
каза тя със глас отчаян
и след туй прибави жално:
- Търся цвете ароматно!
Мама има ден Рожден,
много важно е за мен
да намеря туй, което
силно й копней сърцето.
Знам, обича тя цветя,
а градината сега
е потънала във сняг
как да я зарадвам, как?
До прозореца седи,
а в очите и - сълзи...

и така...
От усмивката на Никодим
Снегът стопи се яко дим.......
И там, където зимата с  юрганче
завила бе полето-поспаланче,
Едно кокиченце наперило листа,
Проболо бе заспалата земя!
Урааааааааа! – подсокчи Изидора,
-Аз хванах се на бас със Двора,
че в татковите царствени имения,
във нашите наследствени владения,
дори цветята ни са смели като рицари,
и храбростта навред цари!
А ти пък кой си, прихна Изи изведнъж,
Такъв зелен и многоглав, жена ли си или пък мъж?
Не те познавам, кой си ти?
Аз съм Принцесата!
Тя тропна с крак : сега се представи!

...Никодимчо тук тактично замълча...
Спомни си какво през миналия век си обеща

 Бих се спряла на зелен нюанс,
щом и двете давате аванс

Много ми харесва продължението ,
личи си, че върви ви вдъхновението.
На мен детето ми се разболя
и нещо музата замря.
Затуй сега цвета ще избера,
а утре ще се пробвам да творя.
Щом кака Сийка действа джентълменски,
избирам синьото, като на Левски.
Макар да съм от ЦСКА,
червеното го свързвам с партия една.

Изпълни се сърцето с жал
от спомена как беше се отдал
на вярност на една принцеса,
омайна, чудна поетеса!

Реши той бързо да й отговори
та раната му да не се отвори.
И каза боязливо - Никодим,
на децата змей любим!

Два студени цвята...ясно,
приказката - януарска...
Аз пък ще си избера цикламено
за контраст, не за нещо спамено. 

Здрасти на tanita_ko -
радост в моето око!    

Тя, мойта муза не е тъй чевръста-
от свалени килограми се напътства...
Вървят ли те надолу всеки ден,
ще имате по редче и от мен!

Танитка, добре дошла при нас,
избери си, моля, цвят!

Щом взехте ме с "Добре дошла"
Ще се цветосам със "лила".

Ух, как' Сийке, ся видях,
че близък с твоя цвят вземах!

Не знаех аз за ваш'то вдъхновение -
януарско скрежното ви забавление,
но - нека кажа - мойто поведение
диктувано от що е в туй творение.

"Януарска приказка" - си викам - що е туй
отварям - змейски пътепис... и туй, онуй...
А - рекох си - не е по мойта част -
но после мисъл бърза стрелна се завчас.

Януарска мама каня се да бъда аз
януарска приказка ще бъде то за нас -
да гушнем малко, розово човече,
което две години чакаме ний вече!

Надяваме се да е живо, здраво,
добро, наспинкало се и наяло,
да радва майчиното ми сърце горещо,
че дълго чаках чудото ревещо...

Обаче ако трябва да сме точни -
и Никодим да нищим в рими сочни,
ще трябва да прехвърля ентусиазма
от бебе - в януарска змейостихофраза....

Признавам си - не влизах често тук,
но - като капещ в пролетта капчук,
ще мятам поглед, може и оче -
да пиша за въпросното Змейче...

Простете непрефиненото ми творение,
че тъмна нощ загърнала е моето имение,
(намиращо се в другото полукълбо,
надявам се разбирате сега защо).

При вас е 7 сутринта,
а тук едва приплъзва се нощта,
цял ден умувала съм, мислила, спасявала света,
ще текне римата - си мисля - утре, по-добра! 

А така! Добре дошла! 
Почва чудна веселба!   

На бъдещата майчица - привет,
добре дошла във този стихоплет!
Със стиховете си душата ми опари -
аз също станах майка в януари!
Желая здрава рожба да родиш,
а дотогава, щом не можеш да заспиш,
обличай мислите си в рими леко.
Прегръдка пращаме ти от далеко!

Заформя се компания гореща,
във приказки и рими доста веща
Добре дошли на всички дами
Късмет на чакащата бебе to-be-mamma !
tanita_ko, вземА ми ти ума!
Че неуспешно боря се със 30 кила,
и вече съм изпаднала във отчаяние,
Кажи ми как ...ще вложа аз старание

И аз!  
Събрахме се във този час!  

Не съм Танита, но да кажа
как стопявам аз кила -
филийка със масло не мажа,
на хапвам повечко меса.
Със НВД - то лесно става
да бъдеш с фигура чудесна,
от глад се, знаеш, озверява,
но с пържолка и салата прЕсна
не ходиш с празен ти стомах,
макар че трябва и да се лишиш
от тортички и шоколад,
но знай - по-малко на кантара ще тежиш

Как живот без шоколад??? 
Малииии, ще умра от глад! 
Зная аз, живей се с песен
само с шоколад чудесен! 

Ту не е ли Никодим -
най-мъничък змейски син?

Трябва да ядете плодове
приказката ще е за дете........

Споко!
Туй са наши бръщолевения,
извън приказни селения. 

- Никодим? Що за име е това?
Не бях го чула до сега!
- Никодим е име рядко срещано,
но в рода ни много е харесвано.
Преди стотици няколко години
моят дядо Николай любими,
отишъл в езерото риба да лови
и вместо въдица опашката си потопил.
Коварен бил студът навън
и той одрямал се във сън,
и щом събудил се - какво да види-
на опашката му хванали се десет риби.
Ех, как зарадвало се змейовото му сърце,
че тази вечер баба риба ще му опече!
Но кратка била радостта
щом видял каква беда го сполетя.
Опашката не мърда - цялата във лед,
езерото се превърнало в капан свиреп
и дядо чудейки се що да стори -
издухал през устите си огньове.
Тъй опашката освободил,
но доста той се изгорил.
И оттогава в Змейовият род
измислили му прякор нов -
от Николай и дим -
за кратко - Никодим!

Добре заварили тогаз,
приятно много ми е с вас -
Сафо, Съкровищница и една,
която казва, че не е от тях

Не зная що е станало със Никодим,
тоз образ наш така любим,
но нека бързо поясня -
усещам, че ще пламне любовта!

Принцесата засмяна Изидора
която ще му стане вярната изгора,
ще го целуне в някой ден честит
и огнена любов ще разгори...

И както в онзи сладък "Шрек"
след има няма примерно и век
ще имат малки дракончета те -
две, три, а може би и пет!

А може би преди това,
целунат от принцеската уста,
във момък личен Никодим ще се превърне
и своята любима ще прегърне.

Ще тръгнат заедно в нощта,
през девет- десет планини в една,
която трайно ще ги приюти
и любовта им там ще си гори....

Но - виждам аз - обърках края
и бързо, бързо - от омая,
преминах към щастливия финал,
преди да чуем цялата история
за Никодим и Изидория...

Затуй замлъквам аз сега
и после пак ще се явя,
да видя как в снега,
сред облаци от пушек и от дим
се справя със живота Никодим!

Щом завърши разказа си Никодим,
въздъхна силно, с огнен дим,
наведе поглед той стеснително
и попита умолително:
- Кажи, принцесо, искаш ли сега
да поиграем малко във снега?
Ако от вида ми ти се притесняваш,
кажи ми, без да се стесняваш!
Или пък бързаш цветето да подариш,
и майчицата си да развеселиш?

Изидора беше със чувствителна душа
и Никодимовата мъка тя разбра.
Усмихна му се мило, нежно,
Погледна към полето белоснежно
и каза с весел глас тогава
- Никодиме, в теб нищо не ме притеснява!
Ти добър си змей, аз зная,
и искам с тебе да играя.
А цветето ще поднеса на мама,
довечера, на царската забава.
Но дотогава има още време, затова
предлагам ти да поиграем със снега.

Eeee супер сте, благодаря   

Мислите ми са във хаос луд,
вир-водичка съм, а вън е студ!
Ако попитате - защо така?
Тихичко ще споделя,
в ново поприще започвам да работя,
два-три езика трябва да ломотя
и от туй ми притеснение ,
загубих словото си, че и вдъхновение.........
Но, щом мине първият ми ден,
вярвам, продължение ще имате от мен.....
Стискайте ми палци да успея,
срамежливостта да скрия, нервността си да преодолея.......

О, ще стискаме, че как?
Трябва да успееш пак! 

Сигурна съм, че езиците владееш,
щом да пишеш толкоз хубаво умееш.
На напрежението за отплата,
дано получиш хубава заплата!
Стискам палци с двете си ръце,
при теб май по-рано Коледа дойде!

Благодаря ви, момичета!

  … И докато падне мрака,
те дълго, дълго си играха.
И преди във къщи да се приберат,
решиха нова среща да си уточнят,
че станаха приятели големи,
макар че не еднакви са родени.
     
Изи цветето си във ръката взе
и се затича да го поднесе,
а Никодимчо щом до пещерата стигна
със цяло гърло се провикна:
-Мамо, мамичко, здравей!
Какво на огънят се грей?
Днес играх с едно момиче,
и намерих му кокиче,
то на майка си ще го дари,
та усмивката й пак да разцъфти.
После ние се пързаляхме,
с топки снежни се замярахме,
и защото много съм играл,
сега съвсем съм огладнял.
Майка му сериозно каза:
 - Татко ти салатата наряза,
аз направих питка с мед.
Слушай, сине, трябва ред –
прибираш се по никоето време,
с баща ти гладни ще умреме,
все чакаме те да се наиграеш!
На наш`та маса както знаеш
се сяда в точен час, уречен,
и щом забравяш, тази вечер,
ще имаш ти голям проблем
ще легнеш с празничък корем!
- Мамо, моля ви простете,
синът си вие нахранете,
а аз тържествено ви обещавам,
че за вечеря веч не ще да закъснявам!

Тогава майката, едва прикрила
своята усмивка мила,
изпрати малкия си син,
с любов наречен Никодим,
във змейската им баня, гдето
той бързо си изми ръцете.
А след вечерята богата
се мушна бързо във кревата,
без да забравя, то се знае,
тоалета змейски да направи -
да измие тъкмо три лица,
да среше три израстъка,
зъбите с четка да изтрие,
вода грижливо да изплюе,
да ги изплакне най-подир
с газ природна и бензин.

Брей, брей, какви таланти,
какви поети, имало във
форума напети!

Изумих се аз тогаз,
и написах с моя глас.
Чудни строфички редите
римите, с лекота въртите.

Бравос, ще ви кажа, аз
възхитена съм от вас!
И в този ред на мисли,
ви прегръщам, с помисли
най-чисти!!!!

Признавам си със срам голям,
и ще бъда откровено прям (а),
тез вашите творения,
са истински прозрения,

и аз горката, тук разбрах,
капитулирам, пълен крах!!!
Не мога да се меря аз,
с таланта, гения у вас!!!

 

К`во говориш, как пък не! 
Ти да нямаш гений? Не!
Бързо сядай ти тъдява -
приказка да продължава! 
 

Въй, въй, недей,
късничко е вече, май!
На свежо, утре пак,
за героя Никодим,
ще мисля и напиша,
аз без капка грим.

Ето, виждаш ли,
как' Сийке, туй последното,
бе зле, ама е така,
защото съм уморена бре!!!

 

Ей така растат децата,
змейчетата и цветята...
Малкият ни Никодим сънува,
как вече със другарче ще лудува,
така се стопли палавото му сърце,
че се почувства като истинско дете...
Във замъка обаче на заспаха!
Там други страсти чувствата загряха,
защото знайно е от времена далечни,
че змеят и принцесата са май обречени

Късмета да е с мен ми пожелайте,
кураж и сили ми подайте,
аз утре вечер тук ще се явя,
тревогите и радостите да ви споделя!!!

 

Принцеси, змейове, аз знам,
Никодимчо, ще сънува сам!
И в сънищата му вълшебни,
ще има чудеса нагледни.
А заранта, когато, дойде
ще каже Никодимчо, стой де,
къде така, без мен,
не ме оставяйте, във плен,
на мойте, мисли и вълнения,
във страх и притеснения.

Мечтая аз безкрай,
да съм герой докрай,
за приключения и чудеса,
за, ей тез простички неща!
Принцеса Изидора,
(тъй зовеше се нали?)
ти си мойта Лора,
мечтая си за теб безкрай,
сега и днес, докрай.

Ще взема да попитам,
мойта мама,  с какво
да те зарадвам, ама няма
да ти подаря букет,
защото, туй е тривиално,
още, по-зле банално!!!!
Аз искам да те впечатля,
и искам, в твоята душа,
да разцъфтят, прекрасни,
нежни, чувства, като песни!

      

Съкровищнице, стикам палците
на горните и долни крайници ,
аз сигурна съм, че ще ги омаеш
и ще покажеш колко много знаеш!

Ела ти утре вечер ни кажи
какво се случи и какво твори
на работа в ден първи - тежък,
аз сигурна съм, че е бил и жежък...

но с поглед ясен и със твърд замах,
наперено, без капка страх,
държала си се мъжки ти
и работата вече ти спори!

Желая ти късмет и аз,
в този ранен час,
дерзай, ще видиш ти,
че всичко ще се нареди!

   

В дворецът Изи щом пристъпи
към баловата зала се запъти,
свали си бързо ръкавицата
и цветето подаде на кралицата.
- Честит ти празник, мила мамо!
Макар подаръкът ми да е цвете само,
усмивка знам, че то ще донесе
на твойто хубаво лице!

Кралицата прегърна си детето:
- Ах, мила Изи, стопли ми сърцето!
Къде откри това кокиче нежно,
не е ли днес полето белоснежно?

- О, да – навсякъде е зима,
снегът покрил е нашата градина,
но да намеря цвете ми помогна
приятел, със душа огромна!

Тогава кралят си намести очилата,
въпрос зададе той на дъщерята:
- И де е тоз приятел мил?
Нима се е от нас той скрил?
- Ооо, не! Прибра се той във къщи,
че майка му се мръщи,
когато за вечеря закъснява!
-На туй момче ще кажа – браво!
Щом майчини съвети слуша,
той явно много е послушен!
Но утре доведи го да се запознаем,
че със кого играеш ний не знаем.

Тогава Изи промълви със глас смутен:
- Добре, дано за вас не е проблем,
че той е змей, а не човек,
но е добър, не е свиреп.

- О, Изидора, що говориш ти?!
Те, змейовете са ужасно зли!,
извика майка й и пребледня,
а залата потъна в тишина!
И чу се шепот – тих и неприятен:
“ Оооо, ужас! Изи има за приятел,
змей голям, със три глави,!
Беда май царството ще сполети!”

Изидора в тоз момент реши,
Никодим от хулите да защити,
пристъпи в залата със вдигната глава
и каза на ужасената тълпа:
- Моля, моля, тъй не говорете!
Не го познавате, затуй не го съдете!
Той змей е, но добър и мил,
не е виновен, че такъв се е родил.

Той, не е виновен, да,
но истината е това,
принцеса си прекрасна,
и друга е съдбата ти,
не тъй страшна!
О, мамо миличка недей,
простена Изидора,
аз, те моля, проумей,
да, Никодим, е с лик
на страшен змей,
но душата му е тъй красива,
чиста, милостива..........
От сърце ви моля, помислете,
и от външния му вид,
не се свинете.

Простете, хрумна ми сега,
да взема да се извиня!
Аз, малко тъй нахално
нахълтах в темичката ви,
буквално.
Илюзий храня аз,
че мога да се меря с вас.
Затуй, моля ви простете,
че ви досаждам с моето комплете,
и ако тук, ме вий не щете,
изритайте ме както щете.
Не ще ви се разсърдя, знайте,
прекланям се пред вас, дерзайте!
Към светли пътища вървете,
и приказката продължете!
Историята змейьова, ме развълнува,
нататък, как ли ще лудува?
И чакам с трепет, новите куплети,
продължението, моля споделете.
Какво ли става с Изидора,
тя май, му е изгора. Защо ли,
все залитам, хич не знам,
да ги сближа, в любовен плам.

Момичета, аз май се повредих,
и с тези рими се разбих,
не мога да се спра, о ужас,
в рими, мисля и живея вече, лудост!
И точка слагам тук,
отивам си без звук!
 

Ооо, Тео, защо е твоето извинение,
пиши, без капка притеснение.
Аз за любовта съм малко предубедена,
за деца, все пак е таз поема 
Да се обичат виждат ми се малки,
щом още си играят на пързалки.
Аз мислех как ще може Изидора,
да защити приятелството си пред Двора,
и да покаже, важно че е за децата
не цветът, очите и косата,
а начинът на забавление
и доброто отношение.

Ако не сте съгласни с мен - кажете,
в посока друга, вий, ме насочете! 

Да, да, и аз така,
разбрах я приказката, ама,
не знам, защо влече ме,
любовта е май, най на сърце ми.

Какво от туй, че Никодим,
е с вид на змей, и бълва дим,
той мил е, и добър,
а вий го мислите за зъл,
Не, тук не съм съгласна,
и протестирам срещу тази басня.
Тъй смело каза Изидора,
и застана гордо, посред двора.
Ще защитавам своето момче,
доброто му приятелско сърце!
Той цветенце ми подари,
с което те зарадвах, аз дори!
И зимата не така студена,
смразяваща и вледенена,
когато имаш си приятел мил,
макар и змей, на външност бил.

А майката на Изи, я погледна
помисли си, помисли, пък си полегна,
защото прилоша й малко май,
къде ще му излезе края най-комай?
Какво ще правя с таз принцеса,
какво ще стане, какъв ли е процеса,
тъй трудно се отглеждат знам,
но нямам сили вече грам!








 

Сафо, така и за предвиждам ги нещата,
с поука мъдра за децата,
защото всички ние сме различни,
но всички имаме другарчета обични,
и приятелите ни са дар от бога,
да си споделяме и радост и тревога!
Не си мечтая аз да ми е генийче детето,
а с приятелства да си запълни битието,
да е чувствително, с душа широка,
да е способно на любов дълбока!

 


А за подкрепата - благодаря сърдечно, 
наистина ще си я спомням вечно,
защото в миг на трудности и слабост,
дарихте ме със самочувствие и радост,
и днес не знам дали показах вещина,
но окрилена бях от ваш`та добрина,
и бях сърдечна, отзивчива и добричка,
а по природа съм взискателна критичка
И тъй, със думите добри,
тоз форум взе, че май ме промени
 

Е, казвай де, какво станА?
Цял ден държиш ни във тъма... 

Ей, туй написах в темичка една,
и Лили каза: Изтрещя, не си сама!
А горничкото ми писание,
съвсем по темичката бе,
не се съмнявайте, дори секунда, две.
Предложих ви преди,
да ме изритате, нали!
Оплаках ви се вече, ужас,
че в рими мисля и живея, лудост.
Туй, май не е за мен лъжица,
ще ме обявят за луда птица!
Тъй ли страдат клетите поети,
неразбрани, и на присмех взети?
 

Съкровище, тъй радвам се за теб!
Със сигурност, ще жъниш ти успех!
Но моля, сподели ни тука тайно,
над що се трудиш толкоз всеотдайно?

Ех, Тео, верно - изтрещя!
Щом в други теми пишеш пак така
То, римите на нас на ни приятни,
но за други може да са непонятни

Творението твое в темата прочетох,
и право тук се аз дометох.

Проклятие тегне над поетите
да редят навред куплетите.

Чудно ми е как в дома си общуваш
и думите свои в рими обуваш.

Моля,приемете моето извинение,
за нахлуването без притеснение. 

Добре дошъл и ти, поете!
Вземи от мене ей туй цвете:
 

Работата ми е като всяка друга,
но с колегите в задруга,
силите ако  обединим,
на световния пазар можем да се възцарим!
А продуктите са родни,
very comfortable, че и модни,
името навред е станало известно,
ала да го кажа май не ми е ... не е лесно,
че във форума за татковци и мами най-избрани,
над рекламите текат забрани
Кефя им се много, `щото са удобни,
на добра цена, и български, демек са родни!
Стига вече с тази скучна бизнес тема,
че януарската ни приказка задрема
Я сега кажете - Никодимчо мил, влюбчив,игрив,
няма ли да е и пакостлив?

Пакостлив ли, ох горкия,
големи грижи има, завалия.
А Изидора, в двореца,
сам саминка е с отеца.
А маминка полегнала е кротко,
и морно пъшка, тръшка се и охка.
Големи грижи, имат те сега,
тъй мислят си, О зла беда!
Принцесата им ненагледна,
си има за приятел Змей!!!!!,
не е ли туй, прищявка вредна?

Какво тук виждат ми очите недоспали -
и мъж си имаме в темата за Януари! 
Добре дошъл при нас, защото мисля, че добре е
на приказката малко мъжка сила да се влее. 

Съкровище, та Никодимчо може да е змей,
но пакости да прави най- умей.
А вий не се помайвайте така,
на Изи чака ни речта,
която с патос и наивност детска
дружбата ще защитава вечна.

Отидох си, о, да,
но връщам се сега!

Тук трябваше да има нещо,
но го забравих, вещо,
ще продължа с друго нещо!

Самотна беше Изидора,
в мислите си из простора,
нещастна, притеснена,
безкрайно ужасена!
И в миг, един реши,
не няма да греши!.
Още утре заранта,
при Никодим отивам веднага!
Но как, ще се измъкна,
как тайничко да се промъкна,
Така объркана и смутна,
заспа принцесата. Но хукна,
в тъмните зори, при Никодим,
с мисъл: Нека се простим.
По пътя срещна, тя една,
тъй нежна, мъничка трева.
Приличаше на храстче, да,
но имаше прекрасни лилави цветя,
И спря се Изидора в миг,
захласната от този чуден лик.
Какво си ти, попита замечтана,
трева, ли цвете, или си избрана,
да бъдеш, като мене неразбрана?
Красотата ти е ненагледна,
помогни ми, моля да прогледна,
самотна ли си, или нещастна,
в красотата си, тъй сластна.
В тебе виждам, себе си, незнам,
защо от всичко туй, изпитвам срам.
Живях, аз тъй, небрежно,
преди да срещна Нико, снежно,
когато спускахме с шейните,
лудувахме във висините.
Прикавахме след туй безгрижно,
и смяхме се, на всичко трижно,
и как сега да му го кажа.......
Ха, Изидора, изведнъж видя,
бе стигнала, пред Никодимова врата!...................

Поради възникналият проблем, част от това което сме писали е изтрито, затова го пускам отново:

За миг замлъкна Изидора,
погледна цялата тълпа от хора,
пое си въздух, после продължи,
приятелството си докрай да защити.
- Ооо, хора, я се погледнете!
Нима еднакви сте, кажете?
Един е слаб, а друг – висок,
един плешив е, трети – с кок!
И въпреки това, признавате,
че дружно може да се забавлявате!
Какво значение е тук вида,
щом за всички обща е целта –
ще потанцувате, попеете сега,
а после – всеки ще си иде у дома.
Ей тъй и ние с Никодим играем,
че сме различни, това го знаем,
но по-важно е за нас, децата,
че владеем езикът на играта!

Изи след като завърши си речта,
в залата настъпи тишина.
Над всички тези истини,
гостите останаха замислени
и бавно осъзнаваха това, което
говореше им пламенно детето.
И както повелява дворцовият етикет,
сега на кралят беше ред,
да отговори той на Изи подобаващо
и да разсее това мълчание смущаващо.
- Ех, дъще, след твоите слова, разбрах,
че дълго време аз грешах,
когато смятах, че принцесата не бива
със простолюдието да се слива!
Но прави си – не е така, защото,
без разлика на потеклото,
всички се нуждаем от обич и внимание,
от топла длан и състрадание!

Дъщеря си нежно той прегърна
и към гостите си се обърна:
- Не съм си мислел, че ще дойде тоз момент,
от детето си да взема аз съвет,
и искам тук, пред всички ви сега
да кажа: Изидора, благодаря!
Благодаря за ценния урок,
че възраста ни май е станала порок,
щом на живота важният закон забравихме
и на суетата се оставихме!
От днес издавам указ нов –
без значение на своя произход,
добре приет е в царството ни всеки,
на който любовта в сърцето свети!
И, Изи, нека дойде утре Никодим,
щом приятел ти е той любим,
и след като добър е, и с характер благ,
ще го приемем ний без страх!
А сега ви каня всички тук да потанцуваме,
денят рожден на моята съпруга тъй да отпразнуваме!
     
Изидора от вълнение едва дочака,
утрото да дойде и да вдигне мрака,
бързо се изми, дрехите облече
и при Никодимчо се завтече.
- Никодиме – викна Изи от вратата –
обличай се, че татко ми те чака!

Притесни се доста Никодим -
нима ще го посрещнат като гост любим?
Но Изи щом щастливо го погледна,
страхът му бързичко изчезна –
той вярваше във нейното приятелство,
не бива да си мисли за предателство!     
 

Браво на тебе!     

Аз дописах приказката, ако имате забележки, ще добавям и оформям, само свиркайте 

 

Браво, браво, мили дами,
приказката ви е чудна, мами!

Разкош! 

Браво, браво на Сафо и всяка друга,
мила дама в таз задруга!!!
Приказката е чудесна,
поучителна и интересна!
Поздравленията приемете,
и поуката разпространете!


Аз искам просто да  се извиня,
че не можех да следя,
Никодимовите приключения,
зарад личните вълнения
Работата грабна ме изцяло,
мозъка изцежда чак до бяло
и  за занимания любими,
време няма, няма вече рими

 
 Страхотни сте