Януарска приказка

  • 5 035
  • 66
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 1 113
Ей така растат децата,
змийчетата и цветята... Laughing
Малкият ни Никодим сънува,
как вече със другарче ще лудува,
така се стопли палавото му сърце,
че се почувства като истинско дете...
Във замъка обаче на заспаха!
Там други страсти чувствата загряха,
защото знайно е от времена далечни,
че змеят и принцесата са май обречени ooooh!



В дворецът Изи щом пристъпи
към баловата зала се запъти,
свали си бързо ръкавицата
и цветето подаде на кралицата.
- Честит ти празник, мила мамо!
Макар подаръкът ми да е цвете само,
усмивка знам, че то ще донесе
на твойто хубаво лице!

Кралицата прегърна си детето:
- Ах, мила Изи, стопли ми сърцето!
Къде откри това кокиче нежно,
не е ли днес полето белоснежно?

- О, да – навсякъде е зима,
снегът покрил е нашата градина,
но да намеря цвете ми помогна
приятел, със душа огромна!

Тогава кралят си намести очилата,
въпрос зададе той на дъщерята:
- И де е тоз приятел мил?
Нима се е от нас той скрил?
- Ооо, не! Прибра се той във къщи,
че майка му се мръщи,
когато за вечеря закъснява!
-На туй момче ще кажа – браво!
Щом майчини съвети слуша,
той явно много е послушен!
Но утре доведи го да се запознаем,
че със кого играеш ний не знаем.

Тогава Изи промълви със глас смутен:
- Добре, дано за вас не е проблем,
че той е змей, а не човек,
но е добър, не е свиреп.

- О, Изидора, що говориш ти?!
Те, змейовете са ужасно зли!,
извика майка й и пребледня,
а залата потъна в тишина!
И чу се шепот – тих и неприятен:
“ Оооо, ужас! Изи има за приятел,
змей голям, със три глави,!
Беда май царството ще сполети!”

Изидора в тоз момент реши,
Никодим от хулите да защити,
пристъпи в залата със вдигната глава
и каза на ужасената тълпа:
- Моля, моля, тъй не говорете!
Не го познавате, затуй не го съдете!
Той змей е, но добър и мил,
не е виновен, че такъв се е родил.



# 46
  • Мнения: 3 835
Той, не е виновен, да,
но истината е това,
принцеса си прекрасна,
и друга е съдбата ти,
не тъй страшна!
О, мамо миличка недей,
простена Изидора,
аз, те моля, проумей,
да, Никодим, е с лик
на страшен змей,
но душата му е тъй красива,
чиста, милостива..........
От сърце ви моля, помислете,
и от външния му вид,
не се свинете.

# 47
  • Мнения: 3 835
Простете, хрумна ми сега,
да взема да се извиня!
Аз, малко тъй нахално
нахълтах в темичката ви,
буквално.
Илюзий храня аз,
че мога да се меря с вас.
Затуй, моля ви простете,
че ви досаждам с моето комплете,
и ако тук, ме вий не щете,
изритайте ме както щете. ritnik
Не ще ви се разсърдя, знайте,
прекланям се пред вас, дерзайте!
Към светли пътища вървете,
и приказката продължете!
Историята змейьова, ме развълнува,
нататък, как ли ще лудува?
И чакам с трепет, новите куплети,
продължението, моля споделете.
Какво ли става с Изидора,
тя май, му е изгора. Защо ли,
все залитам, хич не знам,
да ги сближа, в любовен плам.

Момичета, аз май се повредих,
и с тези рими се разбих,
не мога да се спра, о ужас,
в рими, мисля и живея вече, лудост!
И точка слагам тук,
отивам си без звук!
 

# 48
  • Мнения: 1 113
Ооо, Тео, защо е твоето извинение,
пиши, без капка притеснение. Hug
Аз за любовта съм малко предубедена,
за деца, все пак е таз поема  Wink
Да се обичат виждат ми се малки,
щом още си играят на пързалки.
Аз мислех как ще може Изидора,
да защити приятелството си пред Двора,
и да покаже, важно че е за децата
не цветът, очите и косата,
а начинът на забавление
и доброто отношение.

Ако не сте съгласни с мен - кажете,
в посока друга, вий, ме насочете!  bouquet

# 49
  • Мнения: 3 835
Той, не е виновен, да,
но истината е това,
принцеса си прекрасна,
и друга е съдбата ти,
не тъй страшна!
О, мамо миличка недей,
простена Изидора,
аз, те моля, проумей,
да, Никодим, е с лик
на страшен змей,
но душата му е тъй красива,
чиста, милостива..........
От сърце ви моля, помислете,
и от външния му вид,
не се свинете.

Да, да, и аз така,
разбрах я приказката, ама,
не знам, защо влече ме,
любовта е май, най на сърце ми.

Какво от туй, че Никодим,
е с вид на змей, и бълва дим,
той мил е, и добър,
а вий го мислите за зъл,
Не, тук не съм съгласна,
и протестирам срещу тази басня.
Тъй смело каза Изидора,
и застана гордо, посред двора.
Ще защитавам своето момче,
доброто му приятелско сърце!
Той цветенце ми подари,
с което те зарадвах, аз дори!
И зимата не така студена,
смразяваща и вледенена,
когато имаш си приятел мил,
макар и змей, на външност бил.

А майката на Изи, я погледна
помисли си, помисли, пък си полегна,
защото прилоша й малко май,
къде ще му излезе края най-комай? Tired
Какво ще правя с таз принцеса,
какво ще стане, какъв ли е процеса,
тъй трудно се отглеждат знам,
но нямам сили вече грам!








 

# 50
  • Мнения: 1 006
Сафо, така и за предвиждам ги нещата,
с поука мъдра за децата,
защото всички ние сме различни,
но всички имаме другарчета обични,
и приятелите ни са дар от бога,
да си споделяме и радост и тревога!
Не си мечтая аз да ми е генийче детето,
а с приятелства да си запълни битието,
да е чувствително, с душа широка,
да е способно на любов дълбока!

 Peace


А за подкрепата - благодаря сърдечно,  bouquet
наистина ще си я спомням вечно,
защото в миг на трудности и слабост,
дарихте ме със самочувствие и радост,
и днес не знам дали показах вещина,
но окрилена бях от ваш`та добрина,
и бях сърдечна, отзивчива и добричка,
а по природа съм взискателна критичка Mr. Green
И тъй, със думите добри,
тоз форум взе, че май ме промени Laughing
  bouquet




Последна редакция: пт, 01 дек 2006, 22:07 от Съкровищница

# 51
  • Мнения: 25 666
Е, казвай де, какво станА?
Цял ден държиш ни във тъма...  Cry

# 52
  • Мнения: 3 835
О, извинете,
глупостта ми вий простете,
идвам от темичката на Safo,
където в рими, се приказва то.
Поляни и села незнайни,
по пътища и друми тайни,
ще се намерим най-подир,
да не сме в Диарбекир?
hahaha Joy hahaha Joy hahaha Joy


Ей, туй написах в темичка една,
и Лили каза: Изтрещя, не си сама!
А горничкото ми писание,
съвсем по темичката бе,
не се съмнявайте, дори секунда, две.
Предложих ви преди,
да ме изритате, нали!
Оплаках ви се вече, ужас,
че в рими мисля и живея, лудост.
Туй, май не е за мен лъжица,
ще ме обявят за луда птица!
Тъй ли страдат клетите поети,
неразбрани, и на присмех взети?
 Thinking Crossing Arms Mr. Green

# 53
  • Мнения: 1 113
Съкровище, тъй радвам се за теб!
Със сигурност, ще жъниш ти успех!
Но моля, сподели ни тука тайно,
над що се трудиш толкоз всеотдайно?

Ех, Тео, верно - изтрещя!
Щом в други теми пишеш пак така
То, римите на нас на ни приятни,
но за други може да са непонятни Laughing

# 54
  • Мнения: 1 047
Ей, туй написах в темичка една,
..............

Творението твое в темата прочетох,
и право тук се аз дометох.

Проклятие тегне над поетите
да редят навред куплетите.

Чудно ми е как в дома си общуваш
и думите свои в рими обуваш. newsm78

Моля,приемете моето извинение,
за нахлуването без притеснение.  bouquet

# 55
  • Мнения: 25 666
Добре дошъл и ти, поете!
Вземи от мене ей туй цвете:
 smile3525

# 56
  • Мнения: 1 006
Работата ми е като всяка друга,
но с колегите в задруга,
силите ако  обединим,
на световния пазар можем да се възцарим!
А продуктите са родни,
very comfortable, че и модни,
името навред е станало известно,
ала да го кажа май не ми е ... не е лесно,
че във форума за татковци и мами най-избрани,
над рекламите текат забрани Mr. Green
Кефя им се много, `щото са удобни,
на добра цена, и български, демек са родни!
Стига вече с тази скучна бизнес тема,
че януарската ни приказка задрема Whistling
Я сега кажете - Никодимчо мил, влюбчив,игрив,
няма ли да е и пакостлив?




# 57
  • Мнения: 3 835
Пакостлив ли, ох горкия,
големи грижи има, завалия.
А Изидора, в двореца,
сам саминка е с отеца.
А маминка полегнала е кротко,
и морно пъшка, тръшка се и охка.
Големи грижи, имат те сега,
тъй мислят си, О зла беда!
Принцесата им ненагледна,
си има за приятел Змей!!!!!,
не е ли туй, прищявка вредна?

# 58
  • Мнения: 1 113
Какво тук виждат ми очите недоспали -
и мъж си имаме в темата за Януари!  Grinning
Добре дошъл при нас, защото мисля, че добре е
на приказката малко мъжка сила да се влее.  Hug

Съкровище, та Никодимчо може да е змей,
но пакости да прави най- умей.
А вий не се помайвайте така,
на Изи чака ни речта,
която с патос и наивност детска
дружбата ще защитава вечна.

# 59
  • Мнения: 3 835
..................
И точка слагам тук,
отивам си без звук!

Отидох си, о, да,
но връщам се сега!

Тук трябваше да има нещо,
но го забравих, вещо, ooooh!
ще продължа с друго нещо!

Самотна беше Изидора,
в мислите си из простора,
нещастна, притеснена,
безкрайно ужасена!
И в миг, един реши,
не няма да греши!.
Още утре заранта,
при Никодим отивам веднага!
Но как, ще се измъкна,
как тайничко да се промъкна,
Така объркана и смутна,
заспа принцесата. Но хукна,
в тъмните зори, при Никодим,
с мисъл: Нека се простим.
По пътя срещна, тя една,
тъй нежна, мъничка трева.
Приличаше на храстче, да,
но имаше прекрасни лилави цветя,
И спря се Изидора в миг,
захласната от този чуден лик.
Какво си ти, попита замечтана,
трева, ли цвете, или си избрана,
да бъдеш, като мене неразбрана?
Красотата ти е ненагледна,
помогни ми, моля да прогледна,
самотна ли си, или нещастна,
в красотата си, тъй сластна.
В тебе виждам, себе си, незнам,
защо от всичко туй, изпитвам срам.
Живях, аз тъй, небрежно,
преди да срещна Нико, снежно,
когато спускахме с шейните,
лудувахме във висините.
Прикавахме след туй безгрижно,
и смяхме се, на всичко трижно,
и как сега да му го кажа.......
Ха, Изидора, изведнъж видя,
бе стигнала, пред Никодимова врата!...................







Последна редакция: нд, 03 дек 2006, 01:34 от teo7777

Общи условия

Активация на акаунт