За миг замлъкна Изидора,
погледна цялата тълпа от хора,
пое си въздух, после продължи,
приятелството си докрай да защити.
- Ооо, хора, я се погледнете!
Нима еднакви сте, кажете?
Един е слаб, а друг – висок,
един плешив е, трети – с кок!
И въпреки това, признавате,
че дружно може да се забавлявате!
Какво значение е тук вида,
щом за всички обща е целта –
ще потанцувате, попеете сега,
а после – всеки ще си иде у дома.
Ей тъй и ние с Никодим играем,
че сме различни, това го знаем,
но по-важно е за нас, децата,
че владеем езикът на играта!
Изи след като завърши си речта,
в залата настъпи тишина.
Над всички тези истини,
гостите останаха замислени
и бавно осъзнаваха това, което
говореше им пламенно детето.
И както повелява дворцовият етикет,
сега на кралят беше ред,
да отговори той на Изи подобаващо
и да разсее това мълчание смущаващо.
- Ех, дъще, след твоите слова, разбрах,
че дълго време аз грешах,
когато смятах, че принцесата не бива
със простолюдието да се слива!
Но прави си – не е така, защото,
без разлика на потеклото,
всички се нуждаем от обич и внимание,
от топла длан и състрадание!
Дъщеря си нежно той прегърна
и към гостите си се обърна:
- Не съм си мислел, че ще дойде тоз момент,
от детето си да взема аз съвет,
и искам тук, пред всички ви сега
да кажа: Изидора, благодаря!
Благодаря за ценния урок,
че възраста ни май е станала порок,
щом на живота важният закон забравихме
и на суетата се оставихме!
От днес издавам указ нов –
без значение на своя произход,
добре приет е в царството ни всеки,
на който любовта в сърцето свети!
И, Изи, нека дойде утре Никодим,
щом приятел ти е той любим,
и след като добър е, и с характер благ,
ще го приемем ний без страх!
А сега ви каня всички тук да потанцуваме,
денят рожден на моята съпруга тъй да отпразнуваме!
Изидора от вълнение едва дочака,
утрото да дойде и да вдигне мрака,
бързо се изми, дрехите облече
и при Никодимчо се завтече.
- Никодиме – викна Изи от вратата –
обличай се, че татко ми те чака!
Притесни се доста Никодим -
нима ще го посрещнат като гост любим?
Но Изи щом щастливо го погледна,
страхът му бързичко изчезна –
той вярваше във нейното приятелство,
не бива да си мисли за предателство!