Парите или Живота?

Авторката пусна един пост и зачезна, сега ние развиваме темата

Парите и живота могат да бъдат в синхрон. Ако си го направиш.

Приоритетите на човек се сменят с годините. Аз съм от късметлиите да създадат семейство рано, когато имах енергията да гледам малки деца, да се издигам служебно и да уча едновременно. Не беше лесно, но даде много хубав резултат. Децата ми са големи, едното завършва тази година. Имаме добри спестявания и работим за добри заплати. Но вече приоритет ми е спокойствието. Имам си минимален праг, под който не бих паднала и от там нагоре само ако не ми бърка живота. Винаги съм била от хората, които намират начини да оптимизират работат си и не вярвам в дългите работни часове, постоянен овъртайм, контакти събота, неделя и през отпуската. Не могат да ми платят толкова, че да работя така. Когато човек навърти години и почне да усеща, че трябва да забави ход, си дава сметка, че наистина здравето е най-ценно. Работодателят пръв ще ме ритне, ако се разболея. Така че границите си поставям сама. Много отговорен служител съм, но от 9 до 6. По изключение и извън тези часове.  Амбициозна съм, кариерист съм, но не и на цената на здравето и личното ми спокойствие.
Наблюдавам, че е тенденция добре платени, млади хора да имат затруднения със социалните контакти. Такива са ни времената. За мен истината не е или добре платена работа и никакъв нормален живот, или малко пари и айляк по цял ден. Човек трябва да търси мястото, където ще е добре оценен и ще има адекватен живот. Не е лесно, но се намира. Всъщност неспирното учене и усъсвършенстване са именно за това - да намериш баланса и да получаваш добра заплата, без да умираш за нея. Да имаш избор.