Парите или Живота?

  • 3 745
  • 107
  •   1
Отговори
  • Мнения: 1
Здравейте! От известно време рефлектирам над живота си (въпреки, че съм едва от няколко години в професионалният свят) и не мога да стигна до извод кой път да поема.

В момента работя (извън България) изключително добре платена работа с перспективи за кариерно развитие. НО: животът ми минава в офиса или на път за офиса, през цялото време съм недоспала и ядосана на света около мен, ползвам уикендите, за да си доспивам, нямам абсолютно никакви социални контакти извън работа поради липса на време.

Не ми излиза от главата мисълта, че мога да се преместя в друга държава (пак различна от България), в която съм била преди и съм се чувствала комфортно - място, за което знам, че ми пасва местната култура, успявам да създам контакти, бих имала много по-добър баланс между работа и живот. НО: заплащането би било по-ниско както и тавана за развитие.

Как бихте постъпили на мое място? Ясно ми е, че не може и кино и пуканки, но се опитвам да отсея наличието на кое би било по-важно: дали да остана на "фенси" позицията си във "фенси" корпорацията, която ми осигурява висок стандарт и всичко материално (но ми взима всичко нематериално) или да сменя държавата/фирмата, с такава, в която ще имам по-спокоен и пълноценен живот, но преследвана от мисълта "това дето сега го изкарваш за два месеца, там го изкарваше за един".

Благодаря за отговорите!

# 1
  • INFJ
  • Мнения: 9 420
Стрес, нещастие и безсмислен начин на живот, водят до депресия и болести. Прави това, което те кара да се чувстваш добре. Парите не са най-важното, а и дори те си имат своята цена (здравето ти).

# 2
  • Мнения: 12 344
Животът,разбира се. Като под това нямам предвид купоните, а нормалното темпо, което ще ти остави време за комуникация, разходки сред природата, срещи с приятели, театър/ кино, семейство... Защото животът не е само работа и пари, животът е всичко останало.

# 3
  • Мнения: 10 998
Когато нямах дете, парите и кариерата бяха всичко за мен. Никога не съм разчитала на мъж финансово. Когато се роди детето ми, се преместих на по-лека и два пъти по-ниско платена работа, без възможност за кариерно развитие. Все още едното ми дете е малко, но когато и то порасне, кариерата ми пак ще е на първо място. Отчитам факта, че ще поостарея, та може и да нямам време за голяма кариера.

# 4
  • Мнения: 6 617
Choose life! както казваха в "Трейнспотинг" Simple Smile Другото е загуба на време - никога няма да стигнеш до позицията, която ще те удовлетворява, и никога няма да заработиш парите, които искаш. Защото си амбициозен човек и амбицията ще те кара да мечтаеш все по-нависоко и все по-нашироко. Все ще отлагаш щастието за друг ден, защото ще гониш кариера.  Накрая или животът ще ти изпраска един як шамар, за да се окопитиш, или ще си докараш куп хронични проблеми и сама ще отпаднеш от състезанието под напора на прииждащите свежи сили в корпорацията. Тази игра е много далеч от win-win.

# 5
  • Мнения: X
Щом не си щастлива, трябва да промениш нещо. С толкова стрес и тревоги ще си съсипеш здравето. Промени държавата щом искаш, прави това, което ти харесва и в някакъв момент вероятно ще успееш и там да се реализираш и да изкарваш повече.

Аз лично ако нямам приятели и среда, ще се затрия. За мен е много важна комуникацията с приятелите и свободното време.

# 6
  • София
  • Мнения: 2 603
А къде си харчиш парите тогава? За мен няма дилема тук, парите са важни, безспорно, но ако и на другото място ще имаш достатъчно, мести се, докато имаш възможността.

# 7
  • Мнения: 24 473
Зависи какъв човек си. Ако си кариеристка, оставаш си там и се катериш по стълбичката.
Ако обаче кариерата не е най-важното за теб, пробваш нещо друго.
Хората сме различни, избери това, което ще те накара да се чувстваш по-добре.

# 8
  • Мнения: 41 326
Има и трети път - стискаш зъби за няколко години, инвестираш си супер заплатата и после ставаш рентиер-инвеститор с някаква лека работа за тонус.

# 9
  • Мнения: 72
За съжаление, хората работят, за да си вдигат стандарта на живот, който го купуват с пари, които изкарват, като си харчат от времето за живот и излиза, че ти всъщност не плащаш с пари, а с минутите, часовете, дните, месяците, годините, оттвоя живот, който лети безвъзвратно.....за какво, за да имаш нещо, което всъщност не ти трябва за да живееш....
поработи още малко, прецени, какво искаш,..трябва ти смъсъл на живота ти....себеразвитието е най-добрият вариант. Себеразвитието в личен и професионален план е идеалният вариатн. В личният влизат твоето физическо и психическо, интелектуално развитие, а профи развитието си виж, къде икак да си повишиш квалификацията....и кой знае, да си направиш собствено предприятие, пожелавам ти го!
Когато парите ти стигат и имаш липса в личен план, тогава трябва да я запълниш, според мен, това е, като скачени съдове, трябва малко да прелееш от съда с работа, във съда "товаме кара да се чувствам добре".....

Последна редакция: сб, 30 юли 2022, 18:23 от vstov

# 10
  • при него
  • Мнения: 1 237
Tsvete, изглежда си млада и без деца. Бих ти казала, поработи няколко години да натрупаш спестявания и да поизградиш кариера. Като имаш тези неща, после, когато имаш семейство, ще ти е по-лесно. Идвайки с добра позиция и кариера, ще можеш по-лесно да избираш предложения за следващи работни места, при които вече да търсиш по-добър баланс с личния живот. Да имаш заделени/спестени пари, дава безценна свобода.

# 11
  • Мнения: 12 473
Въпросът ти е риторичен.
Парите ще са докато си здрава и тн, а ще си здрава ако си щастлива.

# 12
  • Мнения: 41 326
Въпросът ти е риторичен.
Парите ще са докато си здрава и тн, а ще си здрава ако си щастлива.

Може би болшинството хора не са щастливи от работата си и я работят за да преживяват, но за сметка на това и с мъка свързват двата края. Те не биха разбрали съветите за отхвърляне на добре платена работа с лека ръка.
Някаква актриса беше казала, че парите може да не правят човек щастлив, но е много по-добре да плачеш на задната седалка на Ролс Ройс, отколкото на кормилото на велосипед.

# 13
  • при него
  • Мнения: 1 237
Добре платена работа, не бива да се отхвърля с лека ръка. Може да се отхвърли разбира се, но след добро премисляне. Не импулсувно и не под емоция.
Моята е добре платена. Имам един бърн аут, който доведе до импулсивна молба за напускане и 1 месец отпуск. Разбрахме се и продължихме. Не ми повишиха заплатата, но съм си там. Плюсовете са повече от минусите. Аз съм с ученик, който има нужда от много внимание. Ако нямах дете, нямаше да стигна до бърн аут. Не го казвам в смисъл, че е виновно детето. Стигнах до там, защото се разкъсвах и се обвинявах, че не му отделям достатъчно внимание. После като му казах, че вече нямам работа, детето ми ми каза ... и заради теб, сега сме бедни.... Канализирахме ги нещата.

# 14
  • Мнения: 12 473
Черна станция, така е. Затова и масово хората са нещастни и със здравословни проблеми.
А изборът всъщност е прост - да избереш себе си или да се оправдаваш със страхове и привързаности към по-луксозен живот, отговорности и тн.

Не давам съвети, а си казвам мнението по въпроса на авторката. Решението и отговорността за него си е нейна лична отговорност. Но каквото и да е то - ако не я прави щастлива, рано или късно ще й доведе проблеми, най-често здравословни.

# 15
  • Мнения: 1 211
Има и трети път - стискаш зъби за няколко години, инвестираш си супер заплатата и после ставаш рентиер-инвеститор с някаква лека работа за тонус.

Мисля, че това е най-добрият съвет тук. Аз бих посъбрала някаква прилична сума, тоест целенасочено да спестявам от добреплатената работа, като така или иначе нямам време и енергия да си харча парите. И след това се местя в другата държава, където повече ме влече и евентуално купувам имот там. Ако не стигат за имот, правя други инвестиции, така че да има пасивни доходи. Успех!

# 16
  • Мнения: 5 304
Точно това щях да напиша и аз. За всеки човек важно и значимо е нещо различно. Може би и в различни периоди от живота приоритетите се менят, но аз например никога не съм била амбициозна по отношение на работата. Обаче това съм аз, има хора, за които кариерата е от голямо значение. Признавам, че ми е трудно да ги разбера, но приемам, че не всички сме еднакви.

# 17
  • Мнения: 41 326
Черна станция, така е. Затова и масово хората са нещастни и със здравословни проблеми.


Да де, ама масово хората не са супер платени, нали? И ако въпреки това са нещастни, значи не супер платената работа ги е направила такива. И също така значи, че и ниско платената работа не те прави щастлива.

# 18
  • Мнения: 12 473
За да осъзнаеш, че не си щастлив, трябва да стигнеш до корена на щастието (за теб).
 Ако парите не могат да “поправят”/излекуват причината за нещастието, тогава намери причината и поправи.

# 19
  • Мнения: 14 942
за какво, за да имаш нещо, което всъщност не ти трябва за да живееш
Това е много хлъзгава концепция, която може да докара всеки до диаметралния проблем - вместо плюс пари минус време минус сън, има плюс време, плюс сън минус пари.

Към авторката - според мене, тъй като имах/имам подобни проблеми, трябва да започнеш с елиминирането на дразнещите дреболии. Дълъг път? Кофти квартира? Кофти работно място? Смени квартирата, смени работата със също толкова платена.

За мен не е нормално човек без деца и перспективи в личния живот да се отказва от вече установена стабилна позиция, за да се прибере да се търкаля в леглото или пие кафенца, или да излиза с(ъс себеподобни) ленивци. Ако има накъде да расте , и то бързо, в някакво ново поприще и да задмине настоящото - тогава е друго. Ама за лежане - не.

# 20
  • Мнения: 7 409
За мен този въпрос никога не е бил на дневен ред, парите и кариерата ми бяха най- важното нещо преди да се появи дъщеря ми. После, по стечение на обстоятелствата пак ми станаха супер много важни, защото друг начин на оцеляване нямах. Сега мога да си позволя да работя по- малко, но съм решила да карам така докато мога. Какво значи Живот всеки се преценява. А и с по- малко пари не ставаш автоматично по- щастлив. Според мен е обратното.

# 21
  • Мнения: 10 998
Принципно с по-малко пари също може да се живее, но зависи от държавата и климата. Ако климатът е целогодишно топъл, автоматично спестяваш от отопление, съответно можеш и да живееш в по-евтино жилище, не ти трябва изолация, качествена дограма. Отделно при по-топлия климат, не ти трябват дебели и скъпи дрехи и обувки и на последно и най-важно място, ако почвата е плодородна, хората отглеждат по четири реколти годишно и храната е в пъти по-евтина. Понеже ти не казваш в коя държава е по-ниската заплата, за това и мнението ми е принципно.

# 22
  • Мнения: 1 296
Всъщност в повечето случаи по-ниско платената работа не води до повече свободно време и със сигурност няма да имаш възможност за много неща, които да си позволиш. Да се намери златната среда е много трудно, сигурно е постижимо, но е доста рядко. Не познавам много хора, които да са го постигнали напълно. Все едно нещо е за сметка на друго. Вероятно има от списващите тук, които да са постигнали в значителна степен въпросното щастие, но само те знаят на каква цена. Пък и донякъде е късмет да подредиш живота си, така както искаш.

# 23
  • Мнения: 2 883
Трети вариант: учиш нещо по-доходоносно, което да практикуваш отлайн, и работиш от лаптопа си от където си искаш. Така хем ще си където искаш да си, хем няма да правиш компромис с доходите и качеството си на живот.

# 24
  • Мнения: 14 942
Има и друг момент, че там, където очакваш социални контакти, може да се окаже, че и ти, и хората вече сте заети. Може да се окаже, че се връщаш към някакъв спомен, който въобще не е актуален към днешна дата. Пак от опит пиша, бях така с преместването си в София. Беше еуфория, само правех планове как ще се срещам пак с всичките ми познанства от ученически и студентски години (от дълбока провинция съм и не съм учила в София) и вече разстоянията (и липсата на пари у бедната студентка) няма да ни пречат. Да, ама аз работя, те работят, някое гадже се позавъртяло, деца... Сигурно над 98% от социалния живот, който си фантазирах, остана на ниво фантазия. Даже не се чуваме за рождени дни.

# 25
  • Мнения: 1 308
Каква дълбока секретност за "друга държава". Защо не написа направо къде работиш и къде можеш да отидеш. По имената на 2 държави няма да те разкрие никой коя си, не се притеснявай. Изключително добре платената работа предполага спестяване с ударни темпове. Ако не се получава спестяване, значи работиш за малко пари. А ако се получава натрупване, не е за подценяване и може да си струва жертвата поне за определен период.

# 26
  • Мнения: 3 251
Искаш да смениш възможностите, които ти дават парите за едни социални контакти?
И какво пък толкова има у пустите му и контакти, че точно то ти липсва?
Как точно си прекарваш толкова прекрасно при широки социални контакти?
Обсъждаш с хората места, идеи, ....какво?

# 27
  • Мнения: 72
Здравейте! От известно време рефлектирам над живота си (въпреки, че съм едва от няколко години в професионалният свят) и не мога да стигна до извод кой път да поема.

В момента работя (извън България) изключително добре платена работа с перспективи за кариерно развитие. НО: животът ми минава в офиса или на път за офиса, през цялото време съм недоспала и ядосана на света около мен, ползвам уикендите, за да си доспивам, нямам абсолютно никакви социални контакти извън работа поради липса на време.

Не ми излиза от главата мисълта, че мога да се преместя в друга държава (пак различна от България), в която съм била преди и съм се чувствала комфортно - място, за което знам, че ми пасва местната култура, успявам да създам контакти, бих имала много по-добър баланс между работа и живот. НО: заплащането би било по-ниско както и тавана за развитие.

Как бихте постъпили на мое място? Ясно ми е, че не може и кино и пуканки, но се опитвам да отсея наличието на кое би било по-важно: дали да остана на "фенси" позицията си във "фенси" корпорацията, която ми осигурява висок стандарт и всичко материално (но ми взима всичко нематериално) или да сменя държавата/фирмата, с такава, в която ще имам по-спокоен и пълноценен живот, но преследвана от мисълта "това дето сега го изкарваш за два месеца, там го изкарваше за един".

Благодаря за отговорите!
и като имаш такъв висок стандарт, къде това ти помага, щом се чувстваш нещастна? Можеш да ходиш на работа с бентли или с вилосипед, но ако и в двата начина се чувстваш нещастна, значи нещо не е наред...можеш да имаш златна тоалетна, айфон 38 модел и куп други неща, но ако не споделиш чувствата си и мислите с някой, за какво ти е всичко това, след като те прави нещастен човек...Можеш да работиш до пенсия, да се пенсионираш с 2 х.евро пенсия, да си купиш порш и да обикаляш света....72 годишна баба така прави.....
Средствата са важни, те ти дават независимост! Но ти вземат от личното време! Каква дилема, си казваш и не виждаш изход, а всъщност има такъв, ако имаш цел...Почни да мислиш за живота си, какво искаш всъщност и как да го направиш и започвай да вървиш натам....Например, помисли, как може хем да не си губиш стандарта на живот и да се чувстваш удовлетворена....събери малко пари, повиши си квалификацията, търси начин, хем да ти плащат добре, хем да си там, къдито искаш и няма начин това да не стане...ако го желаеш и постояно мислиш, то ще стане...ето ти цел, за която да се бориш...Успех!

# 28
  • Мнения: 14 942
Е хайде сега, това вече са недомислици. Преди година по това време пътувах по 45 мин в посока. Загубен час и половина, а в някои държави това се счита даже за кратко. Бях недоспала и адски изнервена.
На мен пък ми прави впечатление и бих боядисала изказването за създаване на контакти, ама на друго място. Именно то ме навежда на мисълта, че авторката тъгува точно по студентските години и купони и може доста неприятно да се изненада, ако се премести и се окаже, че пак няма социален живот, защото хората вече работят и нямат време за нея. А и айде да не се лъжем, че създаването на контакти е локално обусловено и ако в Лондон не може да създаде, то в Берлин още с кацането ще уговори 38 срещи. Тя, ако истински искаше социални контакти, щеше да си ги създаде и там, където е.

На мен ми прилича на прегаряне от работа или здравословен проблем. А може в другата държава да има любовен интерес и липсата на точно този контакт подсъзнателно я ядосва - и такива случаи не са редки.

# 29
  • Мнения: 72
хайде сега, губиш се в предположения и така не предлагаш решение

# 30
  • Мнения: 1 211
Може, всичко може, само авторката знае каква е ситуацията. Но аз мога да си представя, че добреплатената работа е в Германия, а “животът” е в Италия например и да, при такава смяна е много вероятно почти автоматично да проима повече социален живот 😃 Населението е със съвсем различни навици и особено ако знае езиците, бързо би се интегрирала / реинтегрирала (явно вече е била интегирана веднъж)

# 31
  • Мнения: 14 942
хайде сега, губиш се в предположения и така не предлагаш решение
Решение предложих в първия си пост. И няколко пъти повторих,че пиша от опит.
Може и да четеш като разнообразие от твоето губене в пространни предположения. Полагам усилия да не пиша толкова пространно.

# 32
  • Мнения: 10 998
Аз съм съгласна с Нарциса. Между 25 и 40 години повечето хора са адски заети с децата си и нямат време за социални контакти. Ако авторката е в тази възрастова група е нормално да се чувства самотна, ако няма с кой да излиза, след 45 -50 години децата порастват и хората масово започват пак да си гледат живота, да излизат и да се забавляват. Разбира се имам и приятелки, дето раждат около 40 и при тях този процес ще се забави до около 55-60 години. Аз лично добре платена работа не бих напуснала, но всеки е различен.

# 33
  • Мнения: 41 326
Толкова приятна работа, че да работя с песен, да ми е приятно да съм на работа и да тръгвам с нетърпение сутрин не съм имала. Имала съм по-неприятни и относително по-приятни работи, но никоя не ми е осмисляла живота. За сметка на това съм имала много добре платени и поносимо платени работи  и мога да направя разликата. Напускала съм лошо платена работа по каприз или заради някакво недоволство и неудовлетвореност, но не и супер платена работа. Ако имаш последната стискаш зъби, гледаш си активите и пресмяташ кога можеш да отпуснеш газта.

Важните неща в живота са здравето, семейството и банковата сметка, а работата е средство за добруването на тези три важни неща.

Последна редакция: нд, 31 юли 2022, 11:35 от Черна станция

# 34
  • онче бонче бонбонче
  • Мнения: 16 297
Първия пост звучи като преписан от чуждестранно списание за лайфстайл, от ония дето ги четат хората с много пари докато се полюшват с яхтичката край бреговете на Антигуа и Барбуда. Ама това тяхното е съвсем друга бира, там се кешират едни петцифрени суми и после си купуваш островче в Тихия и си играеш на Робинзон, а през сателитния интернет разправяш колко е добре да ходиш бос из пясъка по цял ден докато счетоводителите ти се бъхтат в офиса. Долу на земята обаче нещата са съвсем различни. Дали си "фенси" или "не-фенси" платен, със или без кариера е се тая, пак си осем часа някъде пет дни в седмицата колкото и да го "рефлектираш". Освен ако не си представяш, че някъде ще идеш да събираш свободно паднали кокосови орехи и ще си купуваш джапанки със стотинките намерени в пясъка, обаче това не съществува дори в детските книжки. На твое място бих чела други списания.

# 35
  • Мнения: 8 923
В подобна ситуация на авторката съм. От сто години работя в корпорации и имам добър стандарт. Но ако преди си харесвах работата, сега ми носи досада, отегчение и раздразнителност. Понеже харесвам финансовата стабилност и не бих напуснала от днес за утре, от известно време действам в посока да превърна хобито си в професия и съответно в собствен бизнес. Хоризонтът ми е 2-3 години, ако не се появят някакви форсмажори. За да имам физически и емоционален ресурс, още миналата година спрях да инвестирам 100 процента в сегашната си работа. Делегирам повече, върша си нещата, но не влагам същите емоции и ангажираност като преди. Това беше най-трудното за мен, признавам.

Последна редакция: нд, 31 юли 2022, 12:20 от Like_Smoke

# 36
  • Мнения: 12 857
...
В момента работя (извън България) изключително добре платена работа с перспективи за кариерно развитие. НО: животът ми минава в офиса или на път за офиса, през цялото време съм недоспала и ядосана на света около мен, ползвам уикендите, за да си доспивам, нямам абсолютно никакви социални контакти извън работа поради липса на време.

Не ми излиза от главата мисълта, че мога да се преместя в друга държава (пак различна от България), в която съм била преди и съм се чувствала комфортно - място, за което знам, че ми пасва местната култура, успявам да създам контакти, бих имала много по-добър баланс между работа и живот. НО: заплащането би било по-ниско както и тавана за развитие.

Как бихте постъпили на мое място? Ясно ми е, че не може и кино и пуканки, но се опитвам да отсея наличието на кое би било по-важно: дали да остана на "фенси" позицията си във "фенси" корпорацията, която ми осигурява висок стандарт и всичко материално (но ми взима всичко нематериално) или да сменя държавата/фирмата, с такава, в която ще имам по-спокоен и пълноценен живот, но преследвана от мисълта "това дето сега го изкарваш за два месеца, там го изкарваше за един".

Чакай сега, да уточним. Ти сега повече ли от 8 часа работиш и повече ли от 5 дни в седмицата? Ако е така, имаш ли вариант да не го правиш, а да си работиш, колкото се полага по закон? Ето това помисли.

Помисли и друго: дали в държавата, където ти пасва местната култура, можеш да се реализираш по-добре. Не може да не може. И там със сигурност има хора, които за един месец изкарват, колкото други за два.

Не се хвърляй през глава да взимаш необмислени решения, защото виждаш, че каквото и да решиш, после можеш да съжаляваш.

# 37
  • Мнения: 1 522
Според мен тоя казус го имат почти всички хора. И е въпрос на личен избор и компромиси. Почти всеки иска да е футболист, актьор, певец, велик учен, спортист....много малко искат да са чиновник в офис, набиращ цифри на компютъра. Но всичко зависи и от късмет, талант, опции, стечение на обстоятелствата. Защото ако избереш примерно да рисуваш, но нямаш голяма талант и нямаш финанси от друг източник - може да седиш гладен. А гладна мечка, не рисува хубаво. Аз за себе си съм избрал да съм ИТ, не ми е супер интересно, но печеля що годе добри пари, а в свободното си време практикувам хобита, които ми доставят удоволствие. Ако имах талант, щях да бъда футболист, но нямам. И това е моя компромис. Ако много насиля да ритам футбол като професия, може с много насилие да ритам в А окръжна, да взимам 1000 лв на месец, да нямам пари за детето си, за семейстовото и пак да стана нещастен, макар и последвал мечтата си. Така че всичко е въпрос на избор и баланс. И жертви. За да получиш едно, трябва да жертваш нещо.

# 38
  • Мнения: 5 304
Скрит текст:
Според мен тоя казус го имат почти всички хора. И е въпрос на личен избор и компромиси. Почти всеки иска да е футболист, актьор, певец, велик учен, спортист....много малко искат да са чиновник в офис, набиращ цифри на компютъра. Но всичко зависи и от късмет, талант, опции, стечение на обстоятелствата. Защото ако избереш примерно да рисуваш, но нямаш голяма талант и нямаш финанси от друг източник - може да седиш гладен. А гладна мечка, не рисува хубаво. Аз за себе си съм избрал да съм ИТ, не ми е супер интересно, но печеля що годе добри пари, а в свободното си време практикувам хобита, които ми доставят удоволствие. Ако имах талант, щях да бъда футболист, но нямам. И това е моя компромис. Ако много насиля да ритам футбол като професия, може с много насилие да ритам в А окръжна, да взимам 1000 лв на месец, да нямам пари за детето си, за семейстовото и пак да стана нещастен, макар и последвал мечтата си. Така че всичко е въпрос на избор и баланс. И жертви.
За да получиш едно, трябва да жертваш нещо.
Това е така, не може да имаш всичко наведнъж. Хората трябва да го осъзнаят колкото и да не им харесва.

# 39
  • Мнения: 957
Мненията леко си противоречат. От една страна какъв "живот" си представяла авторката, след като повечето жени вече се занимават със семейства и деца. От друга страна и тя е на тази възраст и как ще създаде свое семейство, ако ежедневието и е само "вкъщи-на работа"?

И аз съм съгласна, че не може да има и двете. Но всеки от нас клони малко или повече в някоя посока. Има си работохолици, за които доходи, признание, отговорности и т.н. са основен мотиватор. Но авторката щом е пуснала тема, и щом е не само физически уморена, а изпитва и обща неудовлетвореност от живота си, значи не е от тях. За съжаление темата не е ясно зададена и аз поне не мога да дам съвет. Едно е да имаш приятели, но да нямаш време за забавления заради работата, и съвсем друго да нямаш никакви приятели и среда наистина.

# 40
  • Мнения: 526
Ужасно. Много тъпо. Разбира се, отивай другаде. Извинявай но... Рабириш за мнооого пари, мнооого кариера..... За чий са ти тия пари!!! Щом едвам гледаш и си нещастна. Но пък богата. Но пък нещастна. Не се замисляй. Колко пък чак толкова пари ти трябват, едни от най-прекрасните ми спомени са в безпаричие били. Имаш ли шанс да живееш щастливо, макар и по-скромно---Отивай. Изписваш се като тебешир. Мисли, огледай се. Ах, тия пусти пари и кариери,вместо да има една усмихната щастива, грееща жена в хубава цветна рокля на брега на някой бряг, с 2лв за хляб в чантата, който дори не и се ходи да купи в магазина, защото се наслаждава на прекрасното време, с хубава книга може би. А си представям че сега има една озверяваща от умора жена в сив но важен и скъп костюм, в сив стъклен офис сред лицемерни сиви хора... Мисли, здраве или пари Успех, аз вече взех подобно решение преди време.

# 41
  • Мнения: 41 326
Вчера четох една статия за една от най-добре плащащите фирми в световен план - споменаваха се суми от 400 000 ЩД за начинаещите и по 15 000 долара месечна заплата за стажантите, от които си избират хора. Та спомена се, че работата е напрегната и лека полека хората се замислят за смисъла и затова много се пенсионират през "тридесетте" си години като богати хора.
За мен това си е супер вариант - на 35 да си милионерка и да спреш да бачкаш. Ми струва си чанчът, ако говорим за нещо от този калибър - съвсем по Бийтълс ( a man must break his back to earn his day of leisure).

Последна редакция: ср, 03 авг 2022, 20:50 от Черна станция

# 42
  • Мнения: 8 923
Ужасно. Много тъпо. Разбира се, отивай другаде. Извинявай но... Рабириш за мнооого пари, мнооого кариера..... За чий са ти тия пари!!! Щом едвам гледаш и си нещастна. Но пък богата. Но пък нещастна. Не се замисляй. Колко пък чак толкова пари ти трябват, едни от най-прекрасните ми спомени са в безпаричие били. Имаш ли шанс да живееш щастливо, макар и по-скромно---Отивай. Изписваш се като тебешир. Мисли, огледай се. Ах, тия пусти пари и кариери,вместо да има една усмихната щастива, грееща жена в хубава цветна рокля на брега на някой бряг, с 2лв за хляб в чантата, който дори не и се ходи да купи в магазина, защото се наслаждава на прекрасното време, с хубава книга може би. А си представям че сега има една озверяваща от умора жена в сив но важен и скъп костюм, в сив стъклен офис сред лицемерни сиви хора... Мисли, здраве или пари Успех, аз вече взех подобно решение преди време.
За мен това е една много наивна и елементаризирана представа за нещата. Изобщо не се виждам грееща от перманентно щастие на брега на морето с 2 лв в джоба, нито пък повехнала в стъклен офис.
Лично за мен е важен финансовият комфорт, бая бих се напрегнала всеки месец да се чудя за плащането на сметките, да не говоря за някакви "екстри" като пътувания, козметични услуги, качествени дрехи. Та това за бедните и щастливи не го купувам и смятам, че човек с акъла си е хубаво да мисли малко трезво преди да зареже всичко. Освен ако няма богат мъж, който да поеме семейната хазна и да няма против да търсиш себе си.

# 43
  • Мнения: 10 998
Аз обичам да си работя. Би ми било скучно да се пенсионирам та макар и милионерка. Аз на практика няма да има какво да правя и ще се депресирам.

# 44
  • Мнения: 14 942
Освен ако няма богат мъж, който да поеме семейната хазна и да няма против да търсиш себе си.
А, баш!
Тези, дето били живели безпарично, в един момент винаги, ама винаги се изпускат, че всъщност са имали финансов гръб и ако ги поразпиташ, се оказва и че уж безпаричните им спомени са свързани с доста косвени разходи.

# 45
  • Мнения: 8 923
Според мен има и такива без финансов гръб от мъж, но със сигурност това не е за мен. На тези години тепърва да се стискам, не виждам смисъл, а и нямам нужните нерви вече. Едно е да си разумен в разходите, друго е да се вкараш в оцеляващ режим.

Кристина, аз нямам против да се пенсионирам рано и да имам една хубава банкова сметка. Това изобщо не означава, че по цял ден ще лежа или ще ходя да ми пилят ноктите. Просто ме освобождава от нуждата да ходя на работа всеки ден от 9-6 и да правя неща, които са ми втръснали до смърт.

# 46
  • София
  • Мнения: 62 595
А, да, любимото с рентиерството! Само че това беше в едни други времена.

Сега не е много подходящо да се рискува със смяна на работа и местоживеене предвид влизането в рецесия  дори за чужбините. На нова работа който е назначен последен, той пръв хвърчи. В днешните времена е по-разумно да си стои на работата в момента, за да не стане така, че да й се сбъдне мечтата за нови преживявания, но с друга трактовка. Да си пресметне риска на ползите и вредите и тогава да решава. В момента е по-скоро емоционална и импулсивна реакция.

# 47
  • онче бонче бонбонче
  • Мнения: 16 297
място, за което знам, че ми пасва местната култура, успявам да създам контакти, бих имала много по-добър баланс между работа и живот. НО: заплащането би било по-ниско както и тавана за развитие.
И защо реши, че по-ниското заплащане ще ти донесе някакви други облаги? Нископлатените работни места също нагнетяват стрес, дори по-голям защото много по-лесно може да си загубиш работното място отколкото ако си ценен високоплатен кадър. Как ще постигнеш различен "баланс между работа и живот" ако работното ти време е същото? Май пак се бъркат туризма и имиграцията Satisfied

# 48
  • Мнения: 4 577
Как ще постигнеш различен "баланс между работа и живот" ако работното ти време е същото? Май пак се бъркат туризма и имиграцията Satisfied
 Очевидно е, че става дума за позиция, която предполага работа извън нормалните работни часове. Много мениджърски позиции са свързани с постоянен стрес и ненормирано работно време, по-голяма отговорност за взимане на решения, спазване на срокове, превключване от тема в тема. Абсолютно възможно е там, където иска да отиде, да е по-ниско платена, но и реалните й работни часове и натоварване да са значително по-малко.
Аз съвсем скоро смених изключително стресова работа с постоянен оувъртайм, защото иначе е невъзможно да вляза в сроковете на големи проекти, с по-спокойно място,  но едно ниво по-ниско в йерархията. Сега не ми се налага да избирам дали да работя до осем или да обърна внимание на детето си, но да съм пред лаптопа посред нощ почти всеки ден. Бих казала, че това е най-доброто ми решение през последните години и съжалявам единствено, че не предприех тази крачка по-рано.

Последна редакция: чт, 04 авг 2022, 00:53 от TafTaf

# 49
  • Мнения: 14 942
Всъщност никак не е очевидно. Авторката се оплакали от път до/от работа. Ти си имала много овъртайм и интерпретираш, че там ù отива времето, аз пък имах много път до/от работа и предполагам, че това е причината да няма време. Честно казано, не се сещам авторката изрично да е споменала овъртайм, затова мисля, че моето предположение е по-вероятно. Това се оправя и само със смяна на работа, няма нужда да сменя и държавата.

# 50
  • Мнения: 588
Трябва да има баланс във всичко. Защо трябва да се избира между беден и щастлив и богат и нещастен. Не може ли да се прецени според ситуацията и обстоятелствата, както и от етапа в който се намира човек. Например, човек може да е щастлив или поне спокоен и със заплата която не е дотам висока, но му стига, за да покрива нуждите и разходите си. Може да не е с толкова висок стандарт и най-важното – финансово интелигентен. Тогава спокойствието на работата му може да е по-важно. Чувала съм неща от сорта на „Да се поддържаш красива изисква много пари“. Как пък не. Човек може да намери много хубави козметични продукти и в дрогерия, така че да се чувства красив. Друг е въпроса и какъв човек стои зад въпроса „спокойствието или парите“. Някои не се примиряват ако не постигнат висока финансова стабилност.
Относно финансовия гръб. Сега, ако жената взима например 1500 а мъжа 5000 смятам, че е нормално мъжа да поема повече от разходите, но пък не смятам и че това е финансов гръб. А ако мъж ми каже, че не работи, но взима от наеми или крипто валута.. няма да гледам сериозно и положително на него. За мен мъжа трябва да работи и да е финансово независим, освен ако не става дума за нещо временно. Авторката реши ли нещо?

# 51
  • София
  • Мнения: 62 595
За беден, но щастлив не зная да има такова чудо. Човек като е беден в един момент става постоянно нещастен, защото всичко става с пари. Не можеш един аспирин да си купиш, ако нямаш пари.

# 52
  • Мнения: 14 942
Вероятно се има предвид онова ниво на 'бедност', когато не ти стигат за лична яхта. Под него обаче има други нива - когато не ти стигат за екзотична почивка, за стандартна чужбина почивка, за почивка в България (тука съм аз), за читаво отопление, за хляб - това всичкото са различни нива.

# 53
  • Мнения: X
Съгласна съм с Нарциса за нивата. Има хора, които са готови да живеят по-скромно, но тук не говоря за бедност, а за достатъчно средатва. Достатъчно за покриване на нуждите, лекарства, поддържане на дом и чат-пат уикенд извън града. Това е доста по-малко стрес и повече време за близките, отколкото много натоварена работа, която носи доста финансови постъпления, но ограбва други неща.

# 54
  • Мнения: X
А ако мъж ми каже, че не работи, но взима от наеми или крипто валута.. няма да гледам сериозно и положително на него.
Тук ми стана интересно. Значи ли това, че наемен работник е по-високо ценен от човек, инвестирал в имоти или други активи и печелещ от тях? Нямам предвид наследил 2 апартамента от баба и дядо.

# 55
  • Мнения: 41 326
Трябва да има баланс във всичко. Защо трябва да се избира между беден и щастлив и богат и нещастен. Не може ли да се прецени според ситуацията и обстоятелствата, както и от етапа в който се намира човек. Например, човек може да е щастлив или поне спокоен и със заплата която не е дотам висока, но му стига, за да покрива нуждите и разходите си. Може да не е с толкова висок стандарт и най-важното – финансово интелигентен. Тогава спокойствието на работата му може да е по-важно.

Звучи добре, ама някак за други неща. Например за дължината на полата - ако е много дълга може да си отрежеш 5 см или 10 см и да я нагодиш баш както искаш. Ама няма начин в супер платената работа да кажеш "намалете ми стреса с 30%  и заплатата с 30%". Там е каквото намериш и е много вероятно оптималната работа да не е вакантна и да те чакат с хляб и сол там. И така от супер платена да скочиш не на оптималното, а на зле платена (относително).
Разбира се, може и да го има това идеално - всят широк, всичко се случва. Но по мои наблюдение даже и в много от зле платените работи хората ги чанчат и стресират съвсем яко, ама за без пари...

# 56
  • Мнения: 588
Да, нивата на бедност/богатство безспорно са такива. Например, понякога ми е ставало любопитно как се справят финансово хора от малки населени места, където има значително по-малко работа, но пък те изглеждат толкова спокойни. Приели са го и са щастливи с това.
Относно предходния въпрос.. хмм какво лошо има в наемния работник? Ако така е преценил и го устройва, защо не? Веднъж един ми разправя как си покрил кредита с криптовалута и за него било безумно "да работи от 9 до 5" и ми го каза с иронично-саркастичен тон. Може би защото аз съм свикнала да работя и изкарвам с много труд парите си и искам и човека до мен да бъде така, независимо професията. Може да изкарва странични доходи с подобни дейности, но не и да му е основния източник на приходи.

# 57
  • Мнения: X
Относно предходния въпрос.. хмм какво лошо има в наемния работник? Ако така е преценил и го устройва, защо не? Веднъж един ми разправя как си покрил кредита с криптовалута и за него било безумно "да работи от 9 до 5" и ми го каза с иронично-саркастичен тон. Може би защото аз съм свикнала да работя и изкарвам с много труд парите си и искам и човека до мен да бъде така, независимо професията. Може да изкарва странични доходи с подобни дейности, но не и да му е основния източник на приходи.
Аз не казвам, че има нещо лошо в труда на наемния работник. Аз питам дали и, ако да, защо той да е по-ценен от труда на този, който инвестира парите си в активи, печелейки от това? Или последното не е високо квалифициран и съответно ценен труд?

# 58
  • Мнения: 10 998
Да си рентиер, без да работиш нищо друго, си е символ на мързел за мен, защото аз съм свикнала да опъвам на тръстиката от 18 годишна и не бих се отказала доброволно, дори и да съм милионерка, въпреки че тия дни ме докарват до рев. В смисъл на мен характерът ми е такъв,така съм свикнала и другото не го разбирам. А човек трябва да се събира с хора дето са на един акъл. Вероятно това има предвид Мерелин.

# 59
  • София
  • Мнения: 62 595
На длъжностите за малко пари дори ги чанчат повече, защото разчитат на това, че ако може да си намери друга работа за по-малко чанчене и повече пари, досега да го е направил - щом стои тук, значи няма избор.
Като ги слушам такива приказки за по-ниско платената за по-малко стрес разбирам, че човекът живее във фантазия на умния и красивия, има го този момент точно при хората с добре платена работа. Ми, хубаво, напуска работа и свят широк - всички вакантни места са негови, нека пробва! Но едва ли. Просто ще си мрънка известно време и толкова.

Последна редакция: пт, 05 авг 2022, 14:43 от Andariel

# 60
  • Мнения: 588
Както искаш го разбирай, но за мен не е особено сериозно това. Дори е рисково. Не съм особено запозната с инвестиции, но може да се окажат доста погрешен избор особено за хора, които не инвестират както трябва. Друго е да има стабилна работа, най-добре професия, която му носи съответния стаж и на която може да се разчита и в бъдеще.
Кристина го е описала доста добре.

# 61
  • Мнения: X
Да си рентиер, без да работиш нищо друго, си е символ на мързел за мен
При условия, че ясно подчертах, че нямам предвид два апартамента, наследени от баба, интересно откъде са се появили имотите и другите активи, в които инвестира хипотетичният човек, за когото питам? От мързел и падналиот небето?

Хубаво е да се работи. А още по-хубаво е и да се мисли за коефициента на полезно действие на работенето. Поговорката "Залудо работѝ, залудо не стой" е знаменита тъпотия.

Марилин, разбирам какво имаш предвид. Също така разбирам, че добре, че Стив Джобс и други като него са мислели по-различно.

# 62
  • Мнения: 72
На длъжностите за малко пари дори ги чанчат повече, защото разчитат на това, че ако може да си намери друга работа за по-малко чанчене и повече пари, досега да го е направил - щом стои тук, значи няма избор.
Като ги слушам такива приказки за по-ниско платената за по-малко стрес разбирам, че човекът живее в някакви фантазии на умния и красивия, има го този момент точно при хората с добре платена работа. Ми, хубаво, напуска работа и свят широк - всички вакантни места са негови, нека пробва! Но едва ли. Просто ще си мрънка известно време и толкова.
да, по принцип е така. Авторката няма проблем да работи в добре платен диапазан, който й осигурява добър живот, при всички положения, но си има психически страдания, при това....Ако наистина е така, то би трябвала да си угажда не само на материално ниво....все пак, човек, когато намери нещо, което е търсил, се задоволява и почва да угажда на липсите си ...цикличен процес.... При малки заплати и никаква квалификация, както и шанс за по-добре платена работа, това със сигурност е не приложимо...

Последна редакция: пт, 05 авг 2022, 15:12 от vstov

# 63
  • Мнения: 588
И на високоплатените и на нископлатените места, понякога се чудя какъв е смисъла от толкова стрес и това бързане. Доста често е неоспорим факт, че хората сами си създават този стрес с лоша организация, изкарвайки си го на други по йерархията. Работата със срокове (каквито и аз имам) и проекти изисква организационна интелигентност. Не ми казвайте, че всички са супер заети за да си разпределят времето както трябва. Не можеш да оставиш всичко за последния момент и ако има технически проблем да овикаш офиса защото не смогваш с проекта. Най-вече при повишен тон и създало се напрежение се развалят иначе добри отношения и човек постепенно разваля доброто си впечатление от работата си.

# 64
  • Мнения: 7 409
Трудно ми е да си представя, че с честен труд, колкото и да си работен, ще си купиш няколко имота, ще ги даваш под наем и ще си подсигурен без да работиш. А и ако човек е здрав, съхранен и способен какво ще прави, ако не работи? Работата ти дава стимул за живот.

# 65
  • Мнения: 10 998
Уиш, харесва си ми да ходя на работа и си гледам от моята гледна точка. За това аз също не бих се събрала с човек, който не ходи на работа. Не знам какво толкова ви учудва този факт. Няма да изтъквам какви са ми наблюденията за хора, които не ходят на работа, защото ще предизвикам гадни коментари.

# 66
  • Мнения: 8 923
За мен желанието да те гърчат от работа дори при наличие на финансов комфорт е някакво робско мислене или невротизъм. Човек може да прави смислени неща за себе си и другите без да му скачат по главата и да опъва каиша по 10 часа на ден и да не може да диша от умора и нерви.

# 67
  • Мнения: 41 326
Трудно ми е да си представя, че с честен труд, колкото и да си работен, ще си купиш няколко имота, ще ги даваш под наем и ще си подсигурен без да работиш.

И защо така? Има доста хора, които (честно или не) съвсем законно печелят големи пари - спортисти, артисти, певци, финансисти, изобретатели... Техният труд е съвсем законен и открит, тоест честен, а печелят милиони.

Уиш, харесва си ми да ходя на работа и си гледам от моята гледна точка. За това аз също не бих се събрала с човек, който не ходи на работа. Не знам какво толкова ви учудва този факт. Няма да изтъквам какви са ми наблюденията за хора, които не ходят на работа, защото ще предизвикам гадни коментари.

Аз не виждам проблем - семейството има достатъчно пари и може да си позволят айляк. Но единият не може да не работи и продължава. Тогава къде е проблемът този, който не обича да работи, да си стои вкъщи и да оправя всичко свързано с дома (чистене, готвене, институции, колата, ремонти, детето, здравето, застраховките, старите родители...), та когато работливият се върне да им остава само да се гушнат на дивана пред ТВ-то, или да излязат на разходка или кръчма, или да се награбят за секс или каквото искат.

Последна редакция: пт, 05 авг 2022, 15:30 от Черна станция

# 68
  • Мнения: 10 998
Черна станция, това са незначителен процент от населението на земята, пренебрежимо малък.

# 69
  • Мнения: X
Уиш, харесва си ми да ходя на работа
Крис, това, което ще напиша НЕ е против теб, а се закачам за израза. Мисля, че е много симптоматично, че в българския език има израз "ходя на работа" и намирам, че ходенето на работа често няма много общо с работенето.

# 70
  • Мнения: 72
Трудно ми е да си представя, че с честен труд, колкото и да си работен, ще си купиш няколко имота, ще ги даваш под наем и ще си подсигурен без да работиш.

И защо така? Има доста хора, които (честно или не) съвсем законно печелят големи пари - спортисти, артисти, певци, финансисти, изобретатели... Техният труд е съвсем законен и открит, тоест честен, а печелят милиони.
не случайно всички евреи инвестират в образованието на децата си

# 71
  • Мнения: X
Това е отлична инвестиция. Поне да се научат да слагат главни букви и някой и друг препинателен знак.

# 72
  • Мнения: 41 326
Черна станция, това са незначителен процент от населението на земята, пренебрежимо малък.

Да, ама виж все пак първия пост - темата не е за борещите се да свържат двата края, а за дилемите на супер платен човек.

П.П. За главните букви - в моите писания има изключително висок процент липсващи такива и причината е тривиална - на новия ми лаптоп клавишът за шифт изисква по-внимателно натискане и ако в бързината пръстът само го докосне, както съм свикнала, не отреагира. И ако не прочета отново преди да публикувам си оставам без главни букви...

# 73
  • Мнения: 10 998
Уиш, аз имам предвид точно трудовата дисциплина, да станеш, да се облечеш, да знаеш че имаш ангажимент, срок за изпълнение на дадена задача. А не да си креативен и сам да решаваш. На мен ми харесва такова житие -битие и бих споделяла живота си с такъв човек. Говоря си принципно. Има си хора дето не са в матрицата, все са уникални, специални...този тип хора на мен не ми харесват, а наблюденията ми са и че те също не са особено щастливи, но не желая да задълбавам в тази насока, защото честно казано не е моя работа да им оправям живота.

# 74
  • Мнения: X
Мисля, че изпадате в крайности. В много случаи по-малко пари значи по-спокойна работа. Лелките в детските градини взимат минимални заплати, но седят там. Свършват работа рано. Повечето работят само 1 работа. (От тези, за които аз се сещам).

Има значение дали работиш в кварталния ресторант или в голямо оборотно заведение. Майка ми работи в малко ресторантче, квартално. Имат нова колежка, с много опит, работила е на доста места и все големи, изискващи да го наречен. Жената търси спокойствие и беше казала, че е съгласна със заплащането (което е малко в сравнение), но й е леко и спокойно, справя се и не се изморява толкова.

# 75
  • Мнения: 12 857
Ако човек печели доста, спокойно си философства как щастие с пари не се купува, богатите също плачат и парите не са важни.
Да, ако ги имаш, не са важни.
Ако авторката остави питомното и тръгне да гони дивото, и ако се окаже, че не може да си покрива сметките... дали все така ще избира Живота без Парите? Особено ако е свикнала да е от имащите.

Но какво пък, веднъж се живее, човек си има право на всякакви експерименти, докато намери къде, как и с кого ще е щастлив.

# 76
  • Мнения: 10 998
Съгласна съм с Шерилин, познавам главни счетоводители, които се отказват и стават оперативни именно с цел да си съхранят здравето. Най-често това се случва, когато децата им станат самостоятелни и вече нямат нужда от толкова пари, за да ги издържат. За това се местят на по-лека работа с по-малко пари. Уважавам такива решения, защото ако стресът ще ти донесе инфаркт или рак, то наистина няма смисъл. Но зависи и на какъв житейски етап си. С малки деца и ипотека, очевидно е че парите са ти супер важни за оцеляването. Тогава нямаш избор, освен ако нямаш финансов гръб. Всичко е строго индивидуално.

# 77
  • Мнения: 7 409
Защо въобще ги споменаваме спортисти и артисти милионери? Това са изключения.
За спокойната работа с по- малко заплащане аз специално не го разбирам. Защо да печелиш малко, ако може да печелиш повече? Работата не е удоволствие, все ще ти създава стрес и напрежение. Ама печелейки добре ще отидеш да си починеш на спокойствие. Примера за лекичките в градината не е релевантен, къде да отидат, ако нямат образование? Просто нямат избор.

# 78
  • Мнения: 12 857
Познавам човек, който отказа да стане началник за повече пари.......
.....защото очаква след година да му предложат пост на по-голям началник за още повече пари.
Simple Smile
Но да, може и да има такива, които колят златната кокошка и отиват да живеят на поляната.

# 79
  • Мнения: 41 326
Но какво пък, веднъж се живее, човек си има право на всякакви експерименти, докато намери къде, как и с кого ще е щастлив.

Лошото е, че много често ако веднъж слезеш от експреса после не можеш да се качиш пак. Освен евентуално на някой пътнически влак Wink

Последна редакция: пт, 05 авг 2022, 16:07 от Черна станция

# 80
  • Мнения: X
За главните букви - в моите писания има изключително висок процент липсващи такива и причината е тривиална - на новия ми лаптоп клавишът за шифт изисква по-внимателно натискане и ако в бързината пръстът само го докосне, както съм свикнала, не отреагира. И ако не прочета отново преди да публикувам си оставам без главни букви...
Изобщо нямах предвид теб. Не се четем от вчера.

# 81
  • Мнения: 14 942
Работата не е удоволствие, все ще ти създава стрес и напрежение.
+100!
По принцип съм абсолютно ЗА човек да кара толкова лежерно, колкото му позволяват обстоятелствата, но за това се иска малко акъл и малко организационни умения. Като гледам - много хора ги нямат в достатъчна степен.

# 82
  • Мнения: 41 326
За главните букви - в моите писания има изключително висок процент липсващи такива и причината е тривиална - на новия ми лаптоп клавишът за шифт изисква по-внимателно натискане и ако в бързината пръстът само го докосне, както съм свикнала, не отреагира. И ако не прочета отново преди да публикувам си оставам без главни букви...
Изобщо нямах предвид теб. Не се четем от вчера.

О, аз не го приех лично, просто беше повод да напиша едно потенциално обяснение.


Иначе да видим темата - супер платен специалист не е доволен от стреса. За мен това е човек печелещ над 150 000 евро годишно, а не лелки, счетоводители и сервитьорки. И понеже такъв именно човек има дилеми, затова и такива съвети давам. Моят първи пост беше да стиска зъби няколко години, докато е млада и силна, и после да рентиерства и да бачка нещо лежерно.

# 83
  • Мнения: X
Авторката май не сподели нито какъв специалист е, нито за какви пари става въпрос. Извинявам се, ако е споделила, но аз съм изпуснала.

Затова е релевантно за всяка професия. Кристина е права, нормално човек с ипотека и малки деца да си дава повече зор от друг с изплатена ипотека и отгледани деца.

# 84
  • София
  • Мнения: 62 595
Който иска да отиде лелка в детската градини и да види колко е леко и колко свършват рано. Защото аз не бих станала лелка в ДГ. Като начало да помогне на поне 10 деца да се облекат и после да се съблекат и а оправи 20+ легла (не смея да кажа 30 легла). И това е най-леката част от работата.

Отделно от това, тръгне ли някой да търси работа като по-ниска длъжност, веднага намирисва на бърнаут. И като му мине бърнаута или усети, че е свикнал на повече пари, тутакси ще стане отново недоволен и го губиш като работник. Аз не бих заложила на такъв кандидат.
И това с ипотеката и отгледаните деца е нереалистично. Именно този с големите деца продължава да има харчове, защото и по големите деца има харчове - и те ще имат нужда от помощ за ипотека, сватби, внуци.
Досега не съм видяла човек да е готов наистина дълго време да живее с по-малко пари срещу някакво имагинерно спокойствие на работа. Той вече си е нагласил харчовете според повечето пари и трудно ще се побере  по-малкото, колкото и да приказва, че има излишни харчове. Не, няма излишни, щом ги прави.

# 85
  • Мнения: 10 998
Анди, не е по темата, но не мислиш ли, че човек в един момент има нужда да си отдъхне от деца, внуци, ипотеки, сватби и да си поживее малко и за себе си. Особено след като цяло живот си търчал буквално като кон и виждаш как колегите ти умират на по 40, 50 от инфаркт, а ти искаш да си поживееш поне до към 70-75 години. То е божа работа.
Аз преди да родя работех в една фирма от Big 4.  Не искам да споделям лични неща, защото никой не го интересува, не съм била някакъв ценен кадър, нито съм имала космическа заплата, просто работех там. Бях им компромис, защото не можеха да си намерят човек. Та докато бях там, за една година и половина умряха трима одитори, 2 ма от гръцкия офис и един от румънския. От инфаркт, 40+ годишни. Да кажем, че в момента съм на толкова и усещам как сърцето ми прескача от време на време, хем не съм чак толкова убийствено натоварена. Мислиш ли, че искам да дондуря и внуци и правнуци. Ще гледам, ама чак и от до всичко да осигурявам, мисля че е нелепо, а и означава, че съм провал като родител.

# 86
  • София
  • Мнения: 62 595
Човек тези неща ги разбира като стигне до момента децата му да са вече големи. Първото, с което се започва след бала е ученето в университет, защото и там пари искат и това упражнение трае 4 години. В нашата култура го няма това за студентския заем, а родителите поемат основната тежест и частично младият човек, ако извади късмет да работи и да учи. Същото е като с майките на 3-годишни си мислят, че 7-годишните вече са едва ли не на възраст сами да се оправят с всичко и какво има да им се гледа на тях. Всяко нещо с времето си, човек пораства с децата си. Никой не го кара, но като се замислиш, колко може да си почине и да поживее за себе си, ако има моменти, които също заслужават да се изживеят. Сега си мислиш, че не искаш да дундуркаш внуци. Когато му дойде времето ще проискаш, защото това ще е най-нормалното нещо на света. И не, няма да е провал, а ще е радост. За какво живее човек, за да ходи насам.-натам ли? И какво накрая, ще е един турист. По-скоро ще е късметлия, ако има възможност да дундурка внуци. Навремето се чудех на моите родители колко трепетно се отнасяха към внуците. Сега не им се чудя, защото и за мен ще дойде този момент в един момент.

# 87
  • Мнения: X
Съжалявам, Анди мен са ме учили да се оправям сама. Не чакам нищо от родителите си и смятам, че достатъчно са се постарали. Татко беше болен в последните 10 г от болести, съвместими с живота, но влошаваха качеството му на живот. Трудно ми е да повярвам, че е било редно да искам нещо от него. Справях се сама и като студентка. Родителите ми и в по-голямата част баща ми си докара тия болести от работа. И абсолютно виждах, че след като спря да работи така активно, преди да се влоши със здравето, търсеше спокойствие. И винаги ни е учил да бъдем самостоятелни и да не чакаме на готово с брат ми. Казваше “давам ви пари до първата заплата, после само на заем”. И макар да звучеше суров понякога, имаше много смисъл в това. Защото сега, когато го няма вече и имам няккаъв успех, който сама съм си постигнала, поглеждам нагоре и си казвам “благодаря ти, че ме научи да се боря”.

# 88
  • Мнения: 588
Каквото и да си говорим, когато човек иска по-високо заплащане, трябва да знае, че ще има и повече работа. Не може да очаква повишение в една фирма, като има същите задължения. Затова трябва да си прецени капацитета преди да приема повишението.
Между другото, сещам се за 2 колежки от една предишна работа. Странно, когато беше един от най-натоварените периоди и двете забременяха. Някак все едно това е като глътка въздух за тях. Едната беше мениджър. Може да е станало случайно.

# 89
  • Мнения: X
Е, някои жени гледат на майчинството като на добра възможност да се отърват от работа. Имах такава колежка, не беше хич натоварена ама много се оплакваше. То всеки ден беше мъка да идва, ще кажеш, че камъни носехме в тоя екип. Работата беше лека, но тя просто не се кефеше. Като забременя си взе двете години майчинство и след това някакъв период на неплатена, трета година още не се е върнала.

# 90
  • София
  • Мнения: 62 595
Шерилин, едното няма нищо общо с другото. Децата пак могат да са самостоятелни и борбени, но си е друго да знаят, че имат гръб, самото усещане дава допълнителна увереност, че ще се справят. Дори не мога да си представя нашите родители или ние да им кажем нещо за "до първата заплата и после заем". В моето лично разбиране това е нещо като напъждане на детето да си чупи главата в живота, а аз да съм като банка. Виждам и по наши познати, приятели, роднини - като цяло всички си поддържат децата, правят за тях каквото могат  и не се стискат нито за пари, нито за време. Наясно са, включително доста заможните, че това ве-нулево е важно и то е като трамплин. Като в компютърните игри - каквито и качества да има героят ти, има значение какви оръжия и защитна екипировка ще му купиш, за да оцелее и да се бие по нивата.

# 91
  • Мнения: X
Аз виждам и такива деца, които са ми набори, винаги с гръб. Пари за сватба, за бебе, за почивка. И като недай си боже мама и тати вече ги няма, става сложно. Или ако се разболеят и вече не могат да помагат. За мен е важно майка ми да е спокойна, че изкарва за нейните нужди, които не са големи, предвид, че не плаща заеми, ипотеки и тн. Поне като е дала толкова много от себе си, да се наслади на спокойни старини. Пък някога като има внуци, нека гледа. Ама сега за къде да бъхти…

# 92
  • Мнения: 4 577
Доста сте писали и то в различни посоки. Аз разбирам въпроса на темата в по-общ смисъл така: ако имаш добро образование, хубаво CV, млад си, и вече си бил оценен във водеща компания като човек с висок потенциал за кариера, но предполагаща доста натоварване и стрес, струва ли си да играеш хорото или да търсиш нещо по-спокойно. В тази постановка е ключово, че си желан кадър и имаш възможности за избори, които ще са прилично платени. Не става дума дали да се гърчиш за 10 бона или да караш с 1000 лв.
Аз бих попитала всички, които се учудват как така може да се жертва по-голямата заплата, вие бихте ли се съгласили, примерно за 8 хиляди месечно, да работите нон-стоп по 12 часа, да имате работни срещи след работа минимум 1-2 пъти седмично, вместо да си лафите в бг-мама, да превъртите 100 служебни мейла  след 18.00, просто защото през деня не сте имали време да ги прочетете. Да работите по разни проекти по нощите, не защото не сте организирани, а понеже имате куп тотално разнопосочни задачи и много кратки срокове със залог шестцифрени  печалби за компанията ви. Подобно натоварване е възможно и на неособено високи позиции, но как го оценявате, бихте ли жертвали  примерно 20%-30% от дохода си без да падате под  3000 нето, за да работите по 8-9 часа, а не непрекъснато ?

Последна редакция: пт, 05 авг 2022, 20:14 от TafTaf

# 93
  • Мнения: 7 409
Всеки си решава според характера и приоритети, също колко на зор е. Като е млад човек му е време да работи, да се докаже, да печели. После трудна работа.

# 94
  • София
  • Мнения: 62 595
Всяко нещо си има цена. Би било странно човек да очаква за доста пари да я кара лежерно. Защо работодателят изобщо ще си прави труда да плаща много за малко работа? Играта с жертването на дохода не е точно такава. Никак не стои добре в сивито човек да е в същата професия и да даде назаден. Да смени професия как да е, там се приема, но не и минаването на по-ниска позиция. Ейчарите ги знаят тези неща за парите, квалификацията и колко бързо човек започва да иска по-висока позиция и повече пари. Веднъж качиш ли се на въртележката няма спиране.

Шерилин, всяко семейсво и родителите имат определени нагласи. Който си има гръб - има си го. Родителите, които са този гръб повече го правят по собствена инициатива, такива са разбиранията им. И друг път съм давала примера с Тръмп - три пъти поне е фалирал и баща му му е давал по нЕкой милион да започне всеки път. Можел е да си гледа кефа и да каже на сина си да се оправя сам. Но не го е направил. Както се казва, пари при пари отиват, има неща, които по емпиричен път човечеството ги е открило за това какво и как се подпомага полокелието и родовата линия. Нищо че исторически има много семейни войни и конфликти, борба и дори фатални истории, но пак линията остава и заздравява от поколение на поколение.

# 95
  • Мнения: 4 577
Всеки си решава според характера и приоритети, също колко на зор е. Като е млад човек му е време да работи, да се докаже, да печели. После трудна работа.
Човек като е млад, му е време и да си намери партньор, да излиза, да живее. Говорим за баланса.
Andariel , даване на заден може да е просто да отидеш на същото ниво в по-малка фирма. Авторката точно се чуди дали да се метне на въртележката. В крайна сметка, високите мениджърски позиции са и доста ветровити, при сливания, преобразувания, просто нов Изп. директор, се случва да паднат отвисоко и при липса на налична подходяща алтернатива, се слиза ниво надолу. В по-общ план, аз имам поне 7-8 познати ИТ-та, които избягаха от як стрес в най-големите фирми, в по-малки с леко намаление на приходите. Аз, вече писах, също избягах от бърнаут. По добро стечение на обстоятелствата, заплатата не ми е по-ниска, но съм в по-непрестижна фирма, едно ниво надолу. И се чувствам в пъти по-добре, определено бих жертвала и доход , ако се наложи.

Последна редакция: пт, 05 авг 2022, 19:26 от TafTaf

# 96
  • Мнения: 588
Таф, това което описваш е парадоксално. Предполагам че наистина стресът е бил голям, но не разбирам защо такава фирма с такива големи приходи не инвестира в повече служители, а не да се побъркват няколко човека и да се стига до бърнаут? Най-важно е човек да си знае капацитета, защото ако ще си като зомбясъл след работа, нещата излизат от контрол. Хубаво е да се чувстваш добре. Би ли споделила коя е била сферата, стана ми любопитно.

# 97
  • Мнения: 8 923
Почти 10 години съм работила по начин, описан от ТафТаф. Аз си обичам работата, добра съм в нея и имам състезателен характер. Обаче последните години вече не ми е толкова интересно и със сигурност не искам тази динамика. Но имам и критерии под какъв доход не бих паднала.

# 98
  • Мнения: X
О, Анди, ако мислиш, че точно Тръмп фалира и разчита на баща си. Особено при фалитите на Тръмп има толкова полезни ходове и толкова добро планиране. Все пак в САЩ законодателството е друго и при един такъв "фалит" може да има голяма изгода.

Явно, който не е бърнаутвал или не е имал такъв случай в семейството си, не разбира колко е висока цената. И не мислете, че аз съм от тези, които търсят спокойствието. Хич даже не съм. И си плащам цената, разбира се. Но още съм млада и разчитам, че съм здрава.
Да стигне до бърнаут или инсомния не пожелавам на никого. И за това възраст няма, случва се при хора от всякакви възрасти. А и всеки различно издържа на стрес, някои хора са по-лабилни, други не.

# 99
  • София
  • Мнения: 62 595
Няма значение нито законодателство, нито нищо. Важното е мисленето, как родителят гледа на децата си и какъв стил на родителстване има, а той основно идва отвътре, а не отвън. Аз обичам да се интересувам от биографиите на известни и нетолкова известни личности, но да кажем публични личности. Винаги има един общ елемент - по-успешни са тези, на които родителите са ударили по едно рамо, независимо дали като пари, връзки или и двете. Тези, които започват съвсем от нулата, че и на минус са много магнетични като истории, вдъхновяващи, но са и изключения. Анджелина Джоли не е момичето от улицата, а е родена и отраснала в този бранш. Мислиш ли, че това не е било ключово за кариерата й? Трябвало е сигурно майка й и баща й да кажат "сори, Анджелинке, оправяй се, ние сме дотук, трябва да си самостоятелна". Е, да, ама не! Сещам се и за друг пример - един от основателите на една от най-известните вериги вярно, много е учил, много е бил работлив, ооообаче се оказва, че отива да работи в западналата фирма на чичо си, но пак не е започнал от улицата.

Младостта е безсмъртна, така че ако човек на млади години не може да издържи, то кога?

# 100
  • Мнения: X
Анди, звучиш толкова наивно! В холивуд повечето са си рода или са бутани чрез креватно джудо.

В много браншове е така. Масово прависти се оплакват, че без да те бутнат, не можеш да влезеш в колегията. В чужбина и по-специално САЩ трябва солидна сума за читаво образование и вариантите са два- мама и татко или кредит. Логично, ако първото е възможно няма нищо лошо да се случат така нещата.

Относно Тръмп, той много добре знае кога да фалира. Не, защото чака на баща си да го подкрепи. А защото точно неговите фалити са много изгодни ходове, свързани с данъци и кредити. Най-лесно е да каже “финансира ме баща ми”.

В някои други култури е нормално децата да откупят бизнеса от родителите си, ако искат да продължат да се занимават. Ако не, те го продават на други хора и толкова.

Не казвам, че съм фен на последното. Но не съм фен и на дондуркането на 30 годишни.

В случая се отклонихме от темата, авторката не пита дали да се отбие от майка си на 30, а съвсем различно нещо.

# 101
  • Мнения: 10 998
Авторката няма личен живот. Да си седи на добре платената работа и да се оглежда за ергени от работата. Тия по кафетата и баровете няма да Са и на нивото.

# 102
  • Мнения: 14 942
ТафТаф, аз бих се съгласила за някакъв срок да работя с такива условия, за да събера пари.

За студентските заеми - у нас не, че няма култура да се ползват, но условията поне на тези, които аз гледах, са неадекватни. Най-фрапиращото беше, че искат ти вече да си си платил семестъра. Те ще ти възстановят сумата. Че то ако имам пари да си платя сама семестъра, ще тегля ли кредит за това?

# 103
  • Мнения: 1 308
Ужасно. Много тъпо. Разбира се, отивай другаде. Извинявай но... Рабириш за мнооого пари, мнооого кариера..... За чий са ти тия пари!!! Щом едвам гледаш и си нещастна. Но пък богата. Но пък нещастна. Не се замисляй. Колко пък чак толкова пари ти трябват, едни от най-прекрасните ми спомени са в безпаричие били. Имаш ли шанс да живееш щастливо, макар и по-скромно---Отивай. Изписваш се като тебешир. Мисли, огледай се. Ах, тия пусти пари и кариери,вместо да има една усмихната щастива, грееща жена в хубава цветна рокля на брега на някой бряг, с 2лв за хляб в чантата, който дори не и се ходи да купи в магазина, защото се наслаждава на прекрасното време, с хубава книга може би. А си представям че сега има една озверяваща от умора жена в сив но важен и скъп костюм, в сив стъклен офис сред лицемерни сиви хора... Мисли, здраве или пари Успех, аз вече взех подобно решение преди време.
Доста наивно и елементарно. Значи смяташ, че щом смени средата и веднага ще стане супер щастлива. А ако не стане? Може да има депресирана жена с цветна рокля, 2лв в чантата и мислеща "Каква глупачка бях да си зарежа доходната работа". То ако без пари всички бяха щастливи, никой нямаше да се напъва да работи или учи.

# 104
  • София
  • Мнения: 62 595
Авторката е дефинирала достатъчно ясно проблема си - за нея нещата са или-или. Това е нейното възприятие. Щом е стигнала до мисълта да сложи като второ "или" живота, значи за нея границата е почти достигната. Въпросът е дали е готова да действа по един или друг начин- да приеме това, което има и да се опита да  промени някои детайли така, че да има повече време за себе си, или да направи драстична промяна. Това само тя може да реши, независимо ние какво мислим.

# 105
  • Мнения: 41 326
Авторката пусна един пост и зачезна, сега ние развиваме темата Wink

# 106
  • Great Britain
  • Мнения: 2 208
Парите и живота могат да бъдат в синхрон. Ако си го направиш.

# 107
  • Мнения: 2 953
Приоритетите на човек се сменят с годините. Аз съм от късметлиите да създадат семейство рано, когато имах енергията да гледам малки деца, да се издигам служебно и да уча едновременно. Не беше лесно, но даде много хубав резултат. Децата ми са големи, едното завършва тази година. Имаме добри спестявания и работим за добри заплати. Но вече приоритет ми е спокойствието. Имам си минимален праг, под който не бих паднала и от там нагоре само ако не ми бърка живота. Винаги съм била от хората, които намират начини да оптимизират работат си и не вярвам в дългите работни часове, постоянен овъртайм, контакти събота, неделя и през отпуската. Не могат да ми платят толкова, че да работя така. Когато човек навърти години и почне да усеща, че трябва да забави ход, си дава сметка, че наистина здравето е най-ценно. Работодателят пръв ще ме ритне, ако се разболея. Така че границите си поставям сама. Много отговорен служител съм, но от 9 до 6. По изключение и извън тези часове.  Амбициозна съм, кариерист съм, но не и на цената на здравето и личното ми спокойствие.
Наблюдавам, че е тенденция добре платени, млади хора да имат затруднения със социалните контакти. Такива са ни времената. За мен истината не е или добре платена работа и никакъв нормален живот, или малко пари и айляк по цял ден. Човек трябва да търси мястото, където ще е добре оценен и ще има адекватен живот. Не е лесно, но се намира. Всъщност неспирното учене и усъсвършенстване са именно за това - да намериш баланса и да получаваш добра заплата, без да умираш за нея. Да имаш избор.

Общи условия

Активация на акаунт