След сватбена депресия

  • 8 108
  • 157
  •   1
Отговори
# 15
  • София
  • Мнения: 28 864
Здравейте,

С мъжа сми заедно от 4 години, преди 3 месеца се оженихме и съм в ужасно състояние. Започнах да виждам ужасни недостатъци в мъжа ми, е, виждах ги и преди, но сега се чудя какво правя с човека до мен. Звучи лигаво, но... Заживяхме с родителите му, преди това живеехме поотделно, от 18 годишна се оправям сама, и ми беше ммооого странно, проблемът е, че мъжът ми не проявява интерес дори към търсенето ни на ново жилище, квартира. Имаме хубава вила извън големия град, в която той иска да живеем почти постоянно, като там почти всеки уикенд имаме гости, негови приятели, общо взето се чувствам, че деградираме, не спортуваме, нямаме социална комуникация с други хора, освен тези на село и приятелите му, неглижирала съм и външния си вид. Притеснително ти е, че на него този начин на живот му харесва, и имаме тотални разминавания в общите ни интереси и възгледи!
Като гледам предишната ти тема, сериозни разминавания сте имали винаги. Защо въобще се омъжи за него?

# 16
  • София
  • Мнения: 35 288
Осъзнала си каква глупост си направила, това е.

Не говори, действай. Хващаш го и по огледи, да избира и той.
Нанасяте се и си даваш време за преценка - дали ще мога да живея с него, дали ще мога да градя дом, дали искам да е баща на децата ни и да им е пример.
Може да се наместите и да подкарате колелото, но, ако не успеете - бъди честна със себе си и не си затваряй широко очите, като му родиш дете.

Връщане назад има.

# 17
  • София
  • Мнения: 28 864
Към съвета на Горджъс, който подкрепям с две ръце, бих подчертала - не бързай със забременяването.

# 18
  • Мнения: 15 033
Преди две години я съветвахме пак. Ни-щич-ко не е послушала. След още две години пак ще се върне с бебе на съответната възраст и ще пита ама какво стана, какво да правя сега.

# 19
  • Great Britain
  • Мнения: 2 210
Развод.

# 20
  • Далечният изток
  • Мнения: 15 127
Е, хайде сега, ще си носи последствията цял живот..
Още утре може да подаде молба за развод.
Да, няма да е баш утре, но до 2 години това семейство няма да съществува. Това ми е оптимистичната прогноза.

# 21
  • Мнения: 1 605
Е, не ги спрорицайте така хората, може и да се разберат. Авторката да намира бързичко квартира в града, а в събота и неделя да ходят да си пият ракията под асмата на село. Със свекъра и свекървата е силно препоръчително да не живеят заедно.
И една песничка, която много точно описва семейния живот, доколкото разбирам ако броим от познанството авторката са заедно от 4 години Wink

# 22
  • Мнения: 17 410
Най-големият плюс на безбрачието е, че си юридически свободен човек. Запомнете го туй нещо, така както го  приписвате като лошотия на мъжете!

# 23
  • Мнения: 12 887
Здравейте,

С мъжа сми заедно от 4 години, преди 3 месеца се оженихме и съм в ужасно състояние. Започнах да виждам ужасни недостатъци в мъжа ми, е, виждах ги и преди, но сега се чудя какво правя с човека до мен. Звучи лигаво, но... Заживяхме с родителите му, преди това живеехме поотделно, от 18 годишна се оправям сама, и ми беше ммооого странно, проблемът е, че мъжът ми не проявява интерес дори към търсенето ни на ново жилище, квартира. Имаме хубава вила извън големия град, в която той иска да живеем почти постоянно, като там почти всеки уикенд имаме гости, негови приятели, общо взето се чувствам, че деградираме, не спортуваме, нямаме социална комуникация с други хора, освен тези на село и приятелите му, неглижирала съм и външния си вид. Притеснително ти е, че на него този начин на живот му харесва, и имаме тотални разминавания в общите ни интереси и възгледи!
Чакай сега, не се паникьосвай от нищо.
Дай да видим какво се е променило за теб.
Не търси жилище за вас: Ами търси ти! Щом сте решили, значи ще трябва да обсъжда с теб това, което ти намираш и постепенно може да се увлече.
Дергадирате: Вие преди спортувахте ли? Какъв е проблемът ти да продължиш, ако си спортувала преди?
Комуникация с други хора: Защо нямате? Не си длъжна да общуваш само с неговата рода и с неговите приятели. Общувай с твои приятели, кани и него, може да му хареса.
Външния ти вид: Явно се чувстваш подтисната и в капан и затова си се запуснала, но от кого зависи да се стегнеш и да се поддържаш и като резултат да ти се подобри настроението и самочувствието? Да, от теб, мила, и е лесно и ти най-добре знаеш от какво имаш нужда.

Какво друго ви се разминава?

# 24
  • Мнения: 2 252
На автогарата. Едниния на рейса за Видин, другия за Малко Търново.
Треската ще мине след три месеца.

# 25
  • Мнения: 2 007
Много позната история, да не би да има отпреди нещо? Да речем, че си направила всичко възможно - говорила си с него за тези неща, пробвала си различни начини да оправиш нещата, но без резултат. Това, че си се омъжила не значи, че е свършен факт. Може да се разведеш, няма да е приятно, но по-добре отколкото да се мъчиш и да се превърнеш в недоволна от живота жена. Не търся причина защо си се омъжила, нито защо имаш различни интереси от мъжа си. Седни сама и помисли какви са предимствата ако останеш с него и какво искаш да постигнеш. Разбира се гледай да не се случи да се  озовеш сама на улицата.
На първо място трябва напълно да си сигурна, че не искаш да останеш омъжена, без колебание, на второ място - трябва да си сигурна, че с теб самата всичко ще е наред и какво ще правиш след развода.
Мож е и той да е в депресия, но по-скоро си мисля, че се опитва да те накара да свикнеш с неговия начин на живот. Внимавай и да не ти даде напразни обещания, да родиш дете, тогава ще ти е ужас.

Последна редакция: вт, 02 авг 2022, 12:50 от Dania1

# 26
  • Мнения: 970
Много кофти ситуация Sad Но нещата са такива, каквито са и няма смисъл да чакаш и да отлагаш забременяване или други важни стъпки, надявайки се нещо да се промени, защото ако в крайна сметка не се промени, отново ще си в същата ситуация, само че няколко години по-късно.

Налага се да погледнеш обективно на ситуацията. Ти искаш квартира в града, искаш да се виждаш в твоите си приятели и да практикуваш твоите си хобита. Мъжът ти си има собствено жилище, харесва му да си живее в него, независимо, че е на село, вижда си се с неговите си приятели и вероятно си има свои занимания. Явно не можете да намерите компромисен вариант и се налага единия напълно да започне да живее по начина на другия. Виждаш ти колко зле се чувстваш в момента, а защо тогава си очаквала от него автоматично да го направи след сватбата?

# 27
  • Мнения: 2 007
Съгласна съм с горния коментар - не мислиш ли, че и той би се чувствал нещастен ако прави каквото ти искаш? Очевидно имате различни интереси и не се получават нещата.

# 28
  • Мнения: 556
Не разбирам как само наличието на подпис изведнъж те спира да спортуваш, да поддържаш активно отношения с твоите си приятели и семейство, да правиш неща, които те кефят (кино, театър, екскурзии, хобита), да ходиш на фризьор и да си правиш маски на лицето, и т.н.

Нямате деца, така че нищо не се е променило освен една административна подробност. Сама си налагаш ограничения, обезличаваш се и спираш да живееш по начина, по който ти харесва. Междувременно мъжът ти си гледа кефа.

Той не е длъжен да споделя твоите интереси и лайфстайл, както и ти неговите. Напълно приемливо е да имате някои общи интереси и преживявания, и някои отделни. Не е нужно да сте скачени съдове и да правите всичко заедно, независимо къде живеете. И не, не е задължително това да се отразява зле на връзката ви.

Който иска, намира начин. Дерзай и поеми отговорност за щастието си, не обвинявай другите (мъж, свекъри, селото и т.н.).

# 29
  • Мнения: 6 764
А преди да се омъжите, не говорихте ли къде ще живеете? Как приемаш да се омъжиш за някой ако имате такива големи разминавания  за основни неща?

Общи условия

Активация на акаунт