След сватбена депресия

  • 8 106
  • 157
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 969
Не разбирам как само наличието на подпис изведнъж те спира да спортуваш, да поддържаш активно отношения с твоите си приятели и семейство, да правиш неща, които те кефят (кино, театър, екскурзии, хобита), да ходиш на фризьор и да си правиш маски на лицето, и т.н.

Нямате деца, така че нищо не се е променило освен една административна подробност. Сама си налагаш ограничения, обезличаваш се и спираш да живееш по начина, по който ти харесва. Междувременно мъжът ти си гледа кефа.


В техния случай явно не е станало точно така. Ако разбрах правилно, преди сватбата мъжът си е живял с техните, тя сама на квартира, от време на време са ходили на въпросната вила и после всеки в къщата си. Авторката си е била в града, срещала се е с приятелки, спортувала е. След сватбата идеята уж е била да си наемат квартира, но вместо това са отишли на вилата, за да не живеят с родителите му и както пише, отват до града, свършват си работата и после се прибират обратно в селото. И на нея това и тежи.

Не знам какво да посъветвам, стана ми много мъчно като прочетох темата. Единственото, което мога да и кажа е да не се бори на всяка цена за заветната цел квартира в града, защото тогава мъжът и ще се чувства по същия начин, по който тя в момента и пак няма да са щастливи.

# 31
  • Мнения: 6 764
Просто не са подходящи един за друг. За някои хора е супер да живеят в къща на село до някой голям град, за други пък това ще е ужас и те ще се чувстват добре само в града. Въпросът е с партньора ти да сте от единия тип. Това е кардинално различие, което няма как да се преодолее без цената на огромен компромис от едната страна, което пак ще доведе до проблеми и накрая никой няма да е щастлив.

# 32
  • Мнения: 41 597
Именно, лоша връзка - който и да направи компромис все ще е нещастен. Не са мислили как ще живеят в брак. Не, че не е често явление това.

# 33
  • Мнения: 2 610
И не са живяли заедно без брак. Сега тя се чуди как да си нагласи живота, че да й е поне поносим.
И това ако е живот...
Реално погледнато, няма деца, още сега може да си тръгне.

# 34
  • Мнения: 2 052
Прехвърлих през ред и преднатата тема.
Авторката не взема предвид, че вписването в една такава селска идилия, пред каквато се опитва да я постави като свършен факт съпругът и, не се случва по хоризонтала. Т.е. няма там една редица хора, сред които тя да се мушне и намести, и после просто отляво печката, отдясно камината. Вписването е по вертикала - в една много устойчива йерархия от роднински и други трайни отношения на партньора и там всички други камъни дават отпор. Вариантите и са или да приеме отреденото и място, или да напусне ситуацията - защото тя няма реални шансове да промени къде са я предвидили. В случая, да не прозвучи обидно, но са я гласили за беззвучна съгласна, и тъй като е самичка там се чувстват много силни и вилни да и скачат по главата.
Този 40годишен младеж не изглежда да има път назад от селото, емоционално и житейски посоката изглежда избрана за него и това не е задължително нещо негативно, просто авторката ще трябва да прогледне за този факт и да действа без илюзии.

# 35
  • Мнения: 46
А преди да се омъжите, не говорихте ли къде ще живеете? Как приемаш да се омъжиш за някой ако имате такива големи разминавания  за основни неща?
Говорихме, че ще търсим квартира, при което вече минаха 3 месеца, имахме огледи, на него нищо не му харесваше, как да кажа, не беше доволен и испитваше пълна апатия към огледите.

# 36
  • Мнения: 2 148
Нямаш ли книжка? Като ти се ходи на срещи с приятелки, палиш колата и отлиташ. Вила или къща на село не е чак толкова лошо.

# 37
  • Мнения: 4 577
Авторке, а какво и къде работите? За четири години той сближи ли се с твоите приятели? А ти с неговите? Говорили ли сте за дългосрочни планове - например собствено жилище и къде да бъде то? На мен също ситуацията ми изглежда патова, като вариантите са единият да направи прекалено голям компромис и да се чувства прецакан. Засега изглежда, че това си ти.

# 38
  • София
  • Мнения: 12 935
Поредната девойка, която е била успяла да се вкара в селската идилия на маминото синче, благодарение собствените си широко затворени очи.

# 39
  • Мнения: 17 410
Айде сега, селска идилия! Що гражданин избяга на село по своя воля, ненужни квалификации, моля ви се!

“Започнах да виждам ужасни недостатъци в мъжа ми, е, виждах ги и преди, но сега се чудя какво правя с човека до мен.”

# 40
  • Мнения: 46
Не разбирам как само наличието на подпис изведнъж те спира да спортуваш, да поддържаш активно отношения с твоите си приятели и семейство, да правиш неща, които те кефят (кино, театър, екскурзии, хобита), да ходиш на фризьор и да си правиш маски на лицето, и т.н.

Нямате деца, така че нищо не се е променило освен една административна подробност. Сама си налагаш ограничения, обезличаваш се и спираш да живееш по начина, по който ти харесва. Междувременно мъжът ти си гледа кефа.

Той не е длъжен да споделя твоите интереси и лайфстайл, както и ти неговите. Напълно приемливо е да имате някои общи интереси и преживявания, и някои отделни. Не е нужно да сте скачени съдове и да правите всичко заедно, независимо къде живеете. И не, не е задължително това да се отразява зле на връзката ви.

Който иска, намира начин. Дерзай и поеми отговорност за щастието си, не обвинявай другите (мъж, свекъри, селото и т.н.).

Никой не е длъжен да споделя интересите на другия. Ние имаме общо хоби, но моето ежедневие, като спортуване, излизане с приятелки спря, след като се оженихме. Няма как да пътувам всеки ден по 150 километра, селото не е на 5 минути от града.

# 41
  • Далечният изток
  • Мнения: 15 126
А защо не поживяхте известно време заедно преди да се ожените? Не за друго, просто съвместното съжителство щеше да даде представа и за характерите, и за навиците и на двама ви.

# 42
  • Мнения: 4 577
Като селото е на 150 км от града, как ходите на работа? Ти зависима ли си финансово от него?

# 43
  • Мнения: 2 007
А защо не поживяхте известно време заедно преди да се ожените? Не за друго, просто съвместното съжителство щеше да даде представа и за характерите, и за навиците и на двама ви.
Вече е свършило, сега важното е да вземе решение какво да прави, няма смисъл да я питаме "защо така направи, трябваше така".

# 44
  • Мнения: 9 844
Не мисля, че е депресия, по-скоро осъзнаване някакво. Сега наистина трябва да решиш дали искаш да го спасяваш/те тоя брак или си го отписала.

Общи условия

Активация на акаунт