Нямате деца, така че нищо не се е променило освен една административна подробност. Сама си налагаш ограничения, обезличаваш се и спираш да живееш по начина, по който ти харесва. Междувременно мъжът ти си гледа кефа.
В техния случай явно не е станало точно така. Ако разбрах правилно, преди сватбата мъжът си е живял с техните, тя сама на квартира, от време на време са ходили на въпросната вила и после всеки в къщата си. Авторката си е била в града, срещала се е с приятелки, спортувала е. След сватбата идеята уж е била да си наемат квартира, но вместо това са отишли на вилата, за да не живеят с родителите му и както пише, отват до града, свършват си работата и после се прибират обратно в селото. И на нея това и тежи.
Не знам какво да посъветвам, стана ми много мъчно като прочетох темата. Единственото, което мога да и кажа е да не се бори на всяка цена за заветната цел квартира в града, защото тогава мъжът и ще се чувства по същия начин, по който тя в момента и пак няма да са щастливи.