Мааа вие сте жени и не бихте споделили с майка си за интимния живот. А тука имаме конфигурация майка-син. Айде сега представете си да споделяте с бащите си... 
отврат!
отврат! - Публикувана: 5 септ. 2022, 12:19 ч.
- Последно мнение: 13 септ. 2022, 21:53 ч.
Как да се справим с мамино синче
Това със споделянето ме върна години назад.....
Аз млада трудеща се и колежката всяка сутрин споделяше с майка си какво се е случило в кревата с най-малки подробности.. ...бях изумена, защото и аз ги чувах. Ами, още са си женени, наближават 60. Родителите и те са още там. Дали има сексуални подробности не знам, защото не работим заедно, но не бих се очудила.
Аз млада трудеща се и колежката всяка сутрин споделяше с майка си какво се е случило в кревата с най-малки подробности.. ...бях изумена, защото и аз ги чувах. Ами, още са си женени, наближават 60. Родителите и те са още там. Дали има сексуални подробности не знам, защото не работим заедно, но не бих се очудила.
Отвратително гнусно и извратено е такова споделяне между син и майка му🤮 то си е направо патология🤢 Имам чувството, че има нещо страшно сбъркано там и никога не бих се навряла в такава ситуация, хеле пък да харесам такъв индивид. То ще ме е гнус да гледам в негова посока, та какво остава...да живея с такъв🤦♀️ единственото, което бих могла да изпитам към такъв е презрение, погнуса и съжаление.
Много чернолгледи сте маа му стара. Що да не споделя с майка си? Тя, като жена може да му даде насоки - как да я подхване, да му каже къде да пипне, как да пипне, кога да я повтори... все безценни неща. За доброто на булката го прави жената. Снахата ще е благодарна един ден.
Бъдете по-широко скроени, изкарайте си главите от бургазкия пясък.
Бъдете по-широко скроени, изкарайте си главите от бургазкия пясък.
Здравейте, мили хора,
Пиша тази тема с голяма тегуба и чувство на безизходица.
Във връзка съм от близо 3 години (от преди година и половина сгодени), напоследък все по-често забелязвам, че половинката ми има всичките признаци на мамино синче.
В момента живеем в малък град до морето, в къщата на родителите му, на техния етаж. Деца на този етап нямаме.Той е израстнал без баща, развели са се, когато е бил малък и от тогава не го е виждал.
Има огромна привързаност към майка си, споделя й всички, от наши караници за бита до сексуални подробности. Също така винаги е на нейно мнение, за всякакви теми от война до политика (каквото каже тя, това е правилното). Когато трябва да взима решение, обсъжда подробно с нея, допитва се, и каквото тя каже. Опитвала съм се да говоря с него по темата, но става изключително отбранителен и отрича.
Имам притеснея, че ако имаме дете на даден етап, двамата вечно ще налагат мнението си (тоест нейното, защото за него то е закон). Понякога проблемът при него е, че дори не мисли като млад човек (на 33 е, работи като маргетинг специалист, дистанционно). Преди време живеехме в Бургас, но покрай пандемията, се върнахме в малкия град. Също така колкото повече време сме тук, забелязвам, че става все по-невъзпитан, държи се с извинение като ''простак''.
Очаква се да построим етаж в същата къща, но докато това се случи, не знам дали ще мога да изтърпя. Обичаме се, само че всичко това ми идва в повече, какво бихте посъвтвали.
Мерси и хубав ден!
Пиша тази тема с голяма тегуба и чувство на безизходица.
Във връзка съм от близо 3 години (от преди година и половина сгодени), напоследък все по-често забелязвам, че половинката ми има всичките признаци на мамино синче.
В момента живеем в малък град до морето, в къщата на родителите му, на техния етаж. Деца на този етап нямаме.Той е израстнал без баща, развели са се, когато е бил малък и от тогава не го е виждал.
Има огромна привързаност към майка си, споделя й всички, от наши караници за бита до сексуални подробности. Също така винаги е на нейно мнение, за всякакви теми от война до политика (каквото каже тя, това е правилното). Когато трябва да взима решение, обсъжда подробно с нея, допитва се, и каквото тя каже. Опитвала съм се да говоря с него по темата, но става изключително отбранителен и отрича.
Имам притеснея, че ако имаме дете на даден етап, двамата вечно ще налагат мнението си (тоест нейното, защото за него то е закон). Понякога проблемът при него е, че дори не мисли като млад човек (на 33 е, работи като маргетинг специалист, дистанционно). Преди време живеехме в Бургас, но покрай пандемията, се върнахме в малкия град. Също така колкото повече време сме тук, забелязвам, че става все по-невъзпитан, държи се с извинение като ''простак''.
Очаква се да построим етаж в същата къща, но докато това се случи, не знам дали ще мога да изтърпя. Обичаме се, само че всичко това ми идва в повече, какво бихте посъвтвали.
Мерси и хубав ден!
Остави човека да е щаслив
С мама?
Това може да се обсъди с приятелка, дори със сестра ми е в повече (говоря за брат и сестра). Ама с майка?
Ти би ли споделила с баща си, че не си успяла да се подмокриш...?
Това може да се обсъди с приятелка, дори със сестра ми е в повече (говоря за брат и сестра). Ама с майка?
Ти би ли споделила с баща си, че не си успяла да се подмокриш...?
Много чернолгледи сте маа му стара. Що да не споделя с майка си? Тя, като жена може да му даде насоки - как да я подхване, да му каже къде да пипне, как да пипне, кога да я повтори... все безценни неща. За доброто на булката го прави жената. Снахата ще е благодарна един ден.
Бъдете по-широко скроени, изкарайте си главите от бургазкия пясък.
Бъдете по-широко скроени, изкарайте си главите от бургазкия пясък.
Авторке, вие дете няма да имате. Маминка и синчето ще имат. Ти ще си инкубатора.
Стягай по-бързо багажа, за да не си чукаш главата след време.
Стягай по-бързо багажа, за да не си чукаш главата след време.
Привет на всички отново от мен!
Тъй като имам доста въпроси, защо съм с него и не съм си тръгнала до сега - таях някаква надежда, че нещата може да се орпавят, другото, което е, че до някаква степен съм свикнала с този човек и ще ми бъде доста кофти (поне първите няколко дни), но осъзнавам, че оставайки, застрашават бъдещето си и евентуално бъдещето на дете (ако имаме).
Още един червен флаг ми се случи, онзи ден, казах му, че съм си записала час за дерматолог за идната събота и го помолих да отидем с неговата кола (аз нямам нито книжка, нито кола) и отговора беше ''Ами добре, само дано не изникне нещо да се помага у дома, че тогава не знам как ще го измислим с пътуването''
Тъй като имам доста въпроси, защо съм с него и не съм си тръгнала до сега - таях някаква надежда, че нещата може да се орпавят, другото, което е, че до някаква степен съм свикнала с този човек и ще ми бъде доста кофти (поне първите няколко дни), но осъзнавам, че оставайки, застрашават бъдещето си и евентуално бъдещето на дете (ако имаме).
Още един червен флаг ми се случи, онзи ден, казах му, че съм си записала час за дерматолог за идната събота и го помолих да отидем с неговата кола (аз нямам нито книжка, нито кола) и отговора беше ''Ами добре, само дано не изникне нещо да се помага у дома, че тогава не знам как ще го измислим с пътуването''
А какво има да се споделя за един сексуален живот?????????? Освен, ако не е нестандартен.
Едва ли си споделя сексуалния акт. Сигурно казва нещо от сорта: снощи рано си легнахме, но късно заспахме и сега не мога да гледам. Не ме занимавай с глупости.
Или "пак се е надула, даже снощи си легна и се врътна на другата страна, без прегръдки, без целувки... Ама аз съм мъж!!!!". И от сорта.
И подобни пуснати изречения от син, който не се притеснява от майка си, тук се описват като "споделяне на сексуалния си живот".
Едва ли си споделя сексуалния акт. Сигурно казва нещо от сорта: снощи рано си легнахме, но късно заспахме и сега не мога да гледам. Не ме занимавай с глупости.
Или "пак се е надула, даже снощи си легна и се врътна на другата страна, без прегръдки, без целувки... Ама аз съм мъж!!!!". И от сорта.
И подобни пуснати изречения от син, който не се притеснява от майка си, тук се описват като "споделяне на сексуалния си живот".
Попитай го какво пък точно може да изникне?!?! Освен, ако не е нещо за транспорт до спешна помощ, какво пък ще е чак толкова важното, че да не те закара на лекар?
Представи си живота си след 5 години с този човек. Да речем, че детето ви трябва да се закара някъде, дори не на лекар, а някъде си.....и той ще ти каже, ами може, ама само, ако на мама не ѝ потрябвам нещо, иначе се оправяй.....
Представи си живота си след 5 години с този човек. Да речем, че детето ви трябва да се закара някъде, дори не на лекар, а някъде си.....и той ще ти каже, ами може, ама само, ако на мама не ѝ потрябвам нещо, иначе се оправяй.....