Домакинство и бебе вкъщи

Използвах ,мъжа си.До година и половина на детето ни съм готвила,ни съм се разправяла с пране.По едно време си купих и робот.

Здравей.Трудно е много. Аз също съм с 10 месечно плюс 5 годишна кака. Готвене,перални докато бебето спи. Чистене когато мъжът ми е вкъщи, тогава използвам момента за прахосмукачка и измиване на пода,1 път седмично. Къпя се късно вечер. Време за себе си почти нямам, всичко останало когато има някоя дупка го върша в движение или с бебе в ръка. Кураж, още малко ще пораснат 😂

@Katrinee.Почти същата подредба имам и аз.Като напоследък не спи много,но имаме столче за хранене вече и ми е голям помощник,където съм аз и нея я возя с мен 😃,като понякога я оставят в креватчето,то е с решетки и като изляза от стаята си седи мирно и ме чака стига да не се запавя много 😄

Аз - пране и миене на чинии (нямахме миялна по онова време).
Мъжът ми - готвене.
За чистенето се редувахме.

Наистина е малко по-натоварено, когато детето е малко и още нищо не може да прави само, но според мен, ако се разпределят задачите, двама възрастни могат да се минат през този период почти безболезно.

П.П. Боже, припомних си колко перални пусках тогава. Тъкмо си мисля, че съм приключила за деня и хоп, повърне, памперсът изпусне, разлее нещо. И пак чаршафи, дрехи, нямаше край... но ако можех да се върна назад във времето, бих го направила (за няколко дни). Да погушкам бебе и да съм пак млада

До към 1г на детето ми беше лесно, защото беше бебе и стои където го оставиш. И аз го возех със стола за хранене из стаите. И в кошарата съм го оставяла с играчки за десетина минути. Ама после като проходи и почна да щъка навсякъде и да рови и да бута и да вади и тн. Е, тогава става купона Но честно казано домакинството не ми е било зор никога. Не съм се впрягала колко било чисто и тн а и мъжа ми се включваше активно и за бебето и за задачите. По-трудно беше самото гледане на бебе и прохождащо.

В момента сме с 5-то бебе на 1,5 месеца. Вкъщи още живеят с нас 7-годишно и 14-годишна. Големите гостуват само за празници.
Навремето с големите деца беше по-трудно, защото нямаше улеснения.
Сега не усещам домакинството като тежест.
Имаме миялна,пералня, сушилня. За чистенето - робот. За мен остават гладене, минаване на пода с моп няколко пъти седмично и готвене, за което се включва цялото семейство, когато са свободни. Когато не са, аз правя храни, изискващи по-малко въртене около печката и планирам менюто за седмица напред, за да мога да си подготвя заготовките наведнъж за няколко дни напред.
Пазаруване и по-сериозни дейности по почистването ги върши съпругът ми.
Когато бебчо спи, спя и аз или си чета книги, гледам филми. Къпане и разкрасяване, когато съпругът ми си е вкъщи, което пък е почти през цялото време,когато не е в съда или няма персонални срещи с клиенти.
Големите деца са през деня на училище и само сутрините ми са по-натоварени, докато им приготвя кутиите с храна и ги изпратя.
През деня наблягам на почивка и разходки. Когато стане по-подробно човечето, ще стане по-трудно, но на мен поне не ми е трудно със справянето с домакинството.

И аз мисля , че нашите родители са имали къде къде повече ангажименти с домакинстване.С тези приспособления в днешно време не съм имала проблеми  , като единствено готвенето ме мореше. Даже бих казала , че дори при ревливо и изискващо бебе като големия син, успявах да се справям без проблем с домашните задължения и детето.Естествено не съм си слагала много на сърце ако не е излизана къщата тоя ден или няма топла супа всеки ден. Много "по -тежко" става според мен , като станат повече.от едно дете и майчинството свърши и се върнеш на работа. Тогава времето за нищо не стига за съжаление.

Готвя за вечеря само, за обяд и закуска нещо по бързи, тип сандвич, салата, омлет. Детенцето (1,2 мес) заспива към 8-9, след това готвя, хапваме късна вечеря и ако не заспя след това имам време за мен 😃 Тогава и се къпя. После малкия има едно нощно мляко, което още не сме махнали. Прахосмукачка, когато мъжа ми е вкъщи. Имам такава безкабелна и бързо минавам за 10ина мин навсякъде, обикновено 2 пъти седмично. Парочистачка за пода веднъж седмично пуска мъжа ми. Чинии - на ръка, гледам след всяко хранене да ги измия, за да не се трупат. Пералня със сушилня пускам вечер. Пазар или с бебо през деня или с мъжа ми след като свърши той работа. Имам кош за игра в хола и малкия стои и си обикаля в него и си играе с играчките, когато сме вкъщи и имам да свърша нещо.

Малко и аз като Не се сърди, човече се замислих колко ще е хубаво да погушкам бебе, но тя е много ларж - аз само за 2-3 часа искам и то наспано, нахранено и несополиво бебе😂

Сега сериозно - домакинството сравнително чисто го виждам горе-долу от 3.5 - 4 годишна възраст. Но аз не съм топ домакиня хич.
Таткото беше активен с грижите и задачите и най-успявах да почина, когато бяха навън без мен.
Колкото повече уреди - толкова по-добре. Аз чакам са измислят най-накрая и такъв дето сгъва и сортира прането, че ми е супер досадно😂

Вкъщи е кочина. Бебето е на година и малко, вади всичко отвсякъде и всичко е на пода. Нямам време за нищо, а вечер ако съм късметлия заспивам с бебето към 20.30. Нямам сила да гледам филм, едва попрочитам нещо. Домакинството съм го зарязала.

И на мен ми е много неприятно това с прането. У нас моето стои най-дълго неоправено детето и мъжа си ги сгъват и оправят веднага, ама аз си прокастинейтвам до последно

Вкъщи винаги е било чисто,до преди бебето да се роди. Откакто проходи, вкъщи не мога да смогна с всичко,но успявам праха да избърша и прахосмукачка да пусна. Докато спи, чистя единия ден кухнята, другия ден спалнята, трети ден прозорци или банята. Което успея, това ми е принципа от две години насам.Вкъщи може да не е перфектна чистота винаги,но по-важно ми е в стаята на детето да е чисто. Мъжа ми помага,когато почива той-докато аз съм на работа сега, той почиства вкъщи или готви нещо. Докато той е вкъщи по принцип винаги се възползвам той да излиза с малката навън, аз през това време да ошетам вкъщи. Трудно е,но се справяме. Признавам си, прането винаги ме е мързяло да го оправям, затова докато съм в движение за нещо друго,бързам да оправя дрехите като са изсъхнали,че оставя ли ги, има да стоят с дни 🤣 😇 мечтата ми е да се наспя,но едва ли ще е скоро 😁😁😁

Оле последния пост описва някакъв кошмар за мен
Докато бебето спи, аз също спях, или си цъках на компа, или филмче, или книжка, или се лакирах, маска си правех, тренирах и тн. някакви лични неща за себе си, квото си искам.. ама никога, никога не ми е идвало на ума даже да почна да чистя нещо си... все пак нали тишина се пази за бебето, да спинка милото
Пък да ми излязат те /мъжа и детето/ да се забавляват навън, пък аз да остана с парцалите ..

Да кажа, че това точно е нашият модел със... 17 годишно бебе Така си вървят нещата, като само добавихме :
Аз-БЕЛ и чужди езици
Мъжът ми- математика, физика, специални предмети.

Аз не можех да спя, при мен не се получаваше да спя с бебето 😁 а и предпочитах някоя друга задача да си свърша вкъщи, докато бебето спи, за да ми е спокойно после като излизаме,че е разчистено вкъщи и има сготвено. Въпрос на избор е мои познати майки си почиваха и гледаха я на козметик, я на фризьор или кафе да отидат, докато майките и свекървите им са в къщите им,гледат им децата и им шетат. И същите те после се оплакваха как им се месят и колко не могат да траят свекитата 🤣 аз държах сама да си върша домакинската работа. На майка ми не разчитам, не ми е и длъжна. Че ми е помагала малко и от време на време е идвала вкъщи за няколко часа да гледа детето, докато аз съм по задачи, идвала е, но дотам. Самата аз държах сама да се справям. Трудно е,но не е невъзможно. А сега като се върнах на работа от скоро, пак успявам някоя друга задача да свърша вкъщи и да изляза с детето навън. Разбира се, и за мен намирам време, макар и по-малко да е. Въпрос на организация

Да си почиваш, докато спи бебето, не означава да ти шета друг. А и ежедневно постоянно да се чисти и то с малко бебе, не знам откъде се цапа толкова.
Преди 20+ години наистина използвах да спят децата, че да домакинствам, но тогава нямаше като съвременните уреди и миех на ръка, слушах на простора, прахосмучех. Сега има толкова улеснения, че е грехота жената да се превръща в слугиня. И ако и мъжът не е с 2 леви ръце, нищо сложно не виждам.
Аз точно филмчета, маски и мързел практикувам, когато човечето спи. Но това го усвоих от 3-тото дете насам.

По принцип е така, но имам доста познати майки,които са на друг принцип. Въпрос на избор е. Някои можеха да спят и докато техните бебета спят, аз лично не можех. Всяка майка в къщата си решава кое как да направи. Моя начин е този. А откакто проходи детето непрекъснато нещо има за чистене и прибиране. Децата цапат, факт. А вкъщи винаги има работа за вършене. Но и държа сама да си я върша, моя мъж помага също,но когато почива той. В домакинската работа той се включва по-рядко. Но ми помага доста с детето, от време на време и майка ми се включва. Благодарна съм на помощта, която получавам от нея,дори и малко да е. Винаги може и по-зле да е

Въпрос на гледна точка е.
Аз помощ не бих приела от човек, с който се предполага, че заедно градим семейство. Всичко се върши от всички в домакинството,вкл. от децата (според силите им). Родителите ни са отделни домакинства и вкъщи идват на гости, а не да шетат.

Може би не се изказах правилно...
Детето ни скоро стана на 2 г., още е малко да помага в домакинството, но разбира се, като порасне, ще го науча малко по малко да помага. А майка ми идва веднъж седмично да я гледа, но не и да ми шета вкъщи. Тя идва да я гледа, да я изведе навън, после да я нахрани и приспи. И това е, докато съм на работа аз, после си поемам аз задачите. Никога не съм разчитала тя да ми шета или чисти, не ми е и чистила. Ако е измила някоя чаша вкъщи, докато нас с мъжа ми ни е нямало-били сме на работа, е било по нейно желание

Най-полезните ми покупки за бебе бяха кошара за игра - слагам там с всички играчки и спокойно си чистя, готвя и каквото там друго, и шезлонг - слагам, връзвам и пред банята като се къпя за публика. Така го избутах бебешорството, после вече става лесно. Под чистене да се разбира прах и някое пренареждане, робот чисти ежедневно, миялна мие чинии, кукър готви.

Много зависи от детето, моето нито си седеше кротко в кошарата за игра, нито в шезлонга повече от минута. Оставях ли го, почваше да реве до посиняване. Времето, през което спеше,ползвах за себе си, я да се изкъпя, я да хапна нещо.С домакинството много активно помагаше мъжът ми. Като почна да пълзи бебето, всеки ден гледах да пускам прахосмукачка и да минавам пода. За готвене нямах никакво време. Като цяло в нас беше "паднала бомба"  докато детето не стана на около година и половина.

Въпрос на дресировка. При "научихме го на ръце" естествено, че магията не действа. Моята пък не спеше, само на пресекулки по 20 мин. и толкова, след година и половина пък въобще. ММ не съм натоварвала с нищо повече от обикновено, време бол по цял ден, та остана и него да чакам да ми свърши нещо. Вечер си беше тяхното време.

Моето е на година и 7. Не помня от кога не съм готвила, ама истинска манджа отнемаща 2 часа примерно. Все е нещо набързо или готово от магазина. През деня гледам да се занимавам с детето и да играем, дори и сам да играе иска да съм до него. Идва да ме търси. При нас свекървата помага. Имаме и съдомиална и сушилня. вечерта като заспи имам малко време, просто да се порадвам на тишина и спокойствие. Играчките седят в едната част на апартамента в кошове и вечерно време само ги напусквам обратно, жилището не е голямо.

Благодаря Ви за отговорите.Понеже съм маниачка на чистота и гледам колкото мога да изчистя.Сега откакто е столчето се занимава с него докато свърша работа или сготвя нещо лесно и набързо.И ние имаме съдомиялна,сушилня,вършат ми чудна работа.Засега сме добре,освен,че ни мъчат зъби и денем и нощем почти не спим.Надявам се скоро да пробият и да е по-спокойна вече.

Аз не съм маниачка на тема чистота, определено вкъщи има много да се чисти. Понякога оставам вкъщи докато са с таткото на разходка ако има повече за чистене. Но наш бебо е дивак, тича навсякъде, обикаля и на разходка да идеш с него е уморително. Вечерта рядко имам сили за друго освен да се изкъпя и да се излежавам. През деня съм лягала докато спи и аз да спя. Направо е имало дни когато едвам го дочаквам да заспи.
Събота и неделя бях на работа - ми то благодат, направо си е почивка. ММ ми праща клипче, че бебо не спи и само беснее.

Малкият е на 2г. Сътворява хаос за секунди. Но не мога да кажа, че ми е трудно с домакинството. Прахосмукачка (безкабелна) и по 2-3 пъти дневно се случва да се пуска (все нещо е разпиляно по пода). Сутрин се оправят леглата. Пускат се 1-2 перални (колкото трябва), но поне 1 дневно винаги. В студените месеци се възползвам от сушилнята. Като простирам малкият подава щипки.
Съдомияла се пуска една след като сме обядвали, вечер след вечерята още една (на сутринта я разтребвам). Готвене за закуска и обяд почти, защото са бързи аламинути. Като цяло гледам да не отнема много време. До скоро детето беше на кухня. Заготовки гледам да има колкото може повече. Прах се бърше всеки ден. Гладене веднъж седмично.
Не понасям да ми разтребено, но през деня всичко възможно се вади от шкафовете. Подрежда се в движение като цяло. А докато детето спи - аз уча, пия кафе и готвя. Вечерите от началото на годината са посветени на лекции. Не оставям нищо за след като заспи детето (ляга в 11ч).
Сега като започна градина вече е много по-подредено вкъщи. Но с хоум офис също не остава перфектно дълго, което е нормално, когато някой постоянно е вкъщи. Мъжът ми също помага със задачи - пазаруване, готвене, простиране, подреждане. Каквото хване.

Хмм, и аз преди първото дете и с него бях маниачка. И чистенето ми отнемаше много ама много време, за да бъде къщата като искам. Сега с второто хич не се напъвам. Нямам и толкова сили, че съм почти на 42, а с първото бях на 28. Сутрин ставам в 6( не че искам, ама малкия в толкова си пие млякото, а аз като вече стар човек, не мога да заспя след това )
Вечер нагласям таймера на пералнята, и е изпрала като стана. Мятам в сушилнята и започвам даприготвям храната за малкия за деня. В 7 съм готова. Също вечер пускаме миялната, сутрин мъжът ми я вади.Цял ден всичко мръсно слагам в нея.Не гладя, дрехите редовно не стигат до гардероба, седят сгънати в кошове.
Единственото задължително е прахосмукачката и миенето на пода, които отнемат 15 Мин. За миенето на прозорци съм на абонамент, таткото готви. Абе стига ми времето. Веднъж седмично ходя с приятелки на вечеря.Събота и Неделя не пипвам нищо.
Но дори да е кочина, си излизам на разходка и хич не ми дреме, нещо, което преди беше невъзможно.

И двете ми деца са имали железен режим за сън, храна, разходки. При все че големият беше изключително ревлив и залепен за мен, чистех докато спи, готвех като баща му се прибере и го поеме. То пък много трудно да се метнеш месо с картофи или ориз във фурната... И двете ми деца не са били на кухня, в последствие мъжът ми заработи в чужбина и останах с две деца напълно сама, без баби и помощ. Ставах 1 час преди децата, кафе, душ, лек грим. За мен никога не е било извинение, че имам деца и къщата ми и аз трябва да сме запуснати.

Режимът е най-важното нещо за мен при отглеждането на децата. Създава удобства за майката и дава сигурност на детето. И 5-те ми деца винаги са имали режим, независимо от възрастта. Не броя само храненето на поискване в началото, но с добър режим и то се регулира бързо от самосебе си.
Самата аз също имам железен режим, изключвайки първите 2-3 месеца на всяко от бебетата.
Самото ставане сутрин, минаването през банята, разкрасяването и времето за себе си дават самочувствие на жената.

И аз имам режим. Обаче спя, когато бебето спи, чистя, когато бебето чисти и така.

Е, да. Това писах и аз по-горе. Имам режим, но спя или си почивам, когато бебето спи. Чистенето оставям на уредите, а за това, за което не става с уреди, съпругът и по-големите ми деца помагат. Но пък така съм си организирала дома, че почти нищо да не остава само на човешка сила.

Имам всичко, съдомиялна, пералня, сушилня, прахосмукачка робот, уред за храна за бебе и какво ли още не. Нямам амбиции вкъщи да е като в лаборатория. Чистя когато и колкото успея. Мъжът и голямото дете помагат.
Сега тука ще пишат как с две-три бебета едновременно всеки ден се прави основно почистване на дома, плюс миене на прозорци, балкони и поне 4 степенно меню, евала!
На ден пускам по 2 перални, робота си ходи нон-стоп, мъжа пуска миялна вечер, събирам след децата при възможност, баня и ВЦ основно се чистят от мъжа ми всяка неделя, напоследък нямам време за готвене и предмно ядем готова храна.
Вечер като заспят сме на филм и почивка.

И аз имам всички уреди, кажи речи.
Обаче робота иска да го взема, да го обърна да му почистя четките, мопа да изпера, контейнерчето да изхвърля, да го измия и да наслагам обратното всичкото това, че да го пусна в следващата стая.
Имаме голямо куче и тодлър, по пода няма лек прашец, ами храна, кал, косми, трохи, ориз, домати:)))
Подобно е и с другите уреди. Плюс бебето маха и слага всичко заедно с мен, маже и/или плаче за мен.

Не мога да стана преди децата, защото бебето се буди много нощем, плюс супер рано сутрин и физически ми е невъзможно да стана.
Не че не помагат уредите, помагат естествено, но просто звучите сякаш някаква магия, само копченцето с маникюра и айде:)

Съвсем няма страшно да си казваме, че понякога е трудно, понякога е неизчистено, понякога сме ядосани и изтощени. Защото иначе изглежда нереалистично като в реклама на маргарин, всички в бяло около масата, в голяма скъпа къща и ядат филии с маргарин и сок от кутия:)
Тука има жени дето - децата слушат, къщата по конец, малките спят и гукат, големите учат и са разбрани, мили, чисти и абсолютно винаги здрави:) Кариерата на върха, мъжа влюбен като първия ден, финансово отдавна са ни подминали, хапват здравословно само, а секса не секва даже в деня на раждането.

Та тъй, идеални хора има само в интернет:)
Аз така съм подредила деца, работа и домакинство - правя каквото мога и гледам да се чувствам в хармония със  себе си. И понякога е трудно.

Аз съм се примирила, че известно време ще е мизерия. Бебето вади всичко от чекмеджетата, върви след мен, сваля прането от простора и го дърпа още мокро по пода, ако чистя бърка в кофата и ближе пода тъкмо  като съм минала с препарат и ме е страх, че ще се отрови. До годинката се плашеше от прахосмукачката и ревеше неутешимо ако я пусна. Разнася и обувките навсякъде:). Учи се да яде и има редовно храна по пода. Абе не мога да се трогна от нищо вече. Радвам се, че има организирани хора, аз никога няма да съм от тях. И този период ще мине.

Всички уреди нямам, защото съм бедна. Само миялня имаме, с нея мъжът ми се оправя.

За чекмеджета и шкафове продават специални протектори, които децата да не могат да отварят. Бях оставила само едно малко чекмедже в хола, сина ми като бебе да отваря. В други витрини имам чинии, чаши, посуда, няма как да оставя да вади. Бях му купила детско пиано, седи си на столчето и дрънка, или слуша музика и аз си чистя или готвя до него. Не съм имала роботи и помощни  машинки, само пералня. Въобще, извинения има, всеки както иска живее. Аз в разхвърляно, или в трохи и лекета от храна не мога да живея. И двете ми деца, коренно различни по характер са научени от малки на игра да си прибират играчките, не са ми цапали, и да са разхвърляли тонове Лего и играчки, са си прибирали. И сега си оправят леглата, детската е под конец. При това са момчета.

Протекторите ги разучи за седмица. Някои изтръгна. Ужасно е силна. Извинения няма, говорим си просто.

Всичко е до нагласа и възприятие. И до опит. И до организация.
С първите деца и на млади години и аз гледах на домакинството като на кошмар. След това се научих да се организирам и да се радвам на малките неща. Е, прозорците не ги мием всяка седмица, а 4-5 пъти в годината, когато на съпругът ми му дойде музата. И не сме затънали в мръсотия.
Когато някое дете разхвърля, зависи от възрастта му - големите си оправят сами, малките искат да се ошета след тях. Няма начин. Но обичайно майките разбират колко е приятно и лесно с малко дете, когато децата пораснат. Докато са ангажирани само с бебе и домакинство, смятат колко е трудно, а после тръгват на работа, децата на градина/училище, тичане нагоре-надолу, жонглиране със задачи. И наистина моментът вкъщи с бебето започва да им е по-примамлив и от реклама.
Относно почистването на робота. Аз лично сравнявам сега почистването само на робота и чистенето с 2 породени бебета на цялата къща, когато нямаше нито роботи, нито екстри. Затова вероятно сега идеализирам нещата. Но пък ако ми беше трудно, нямаше да родя 5-то и то след куп процедури и проблеми.
Пък и всеки решава кое му е важно. На млади години ми беше приоритет къщата да ми е под конец и да се доказвам в работата. Сега ми е достатъчно да си гледам бебето, децата, дома и личното спокойствие. Е, трябваха ми 20+ години, за да го осъзная.
Буденето на бебето не ми е проблем. Явно пак от годините. С големите деца не ми достигаше сънят. Сега не ми пречи да ставам нощем и после да стана рано.
А и ако нещо не ми е на 6, не правя драма от това, а си сипвам чаша вино (в момента сок, че кърмя) и си пускам готина музика. Няма да падне таванът, че не ми е всичко под конец или не съм на кеф. Това е най-здравословното, което може да направи една жена за себе си и за цялото си семейство.

Абсолютно никой не се извинява или оправдава:)

Аз само пледирам ако може, да не се нашокват канчетата така, на другите майки. Жени сме, малко подкрепа, няма да натежи.
''Всичко е въпрос на организация''
''Който му харесва да живее в мръсотия''
''Моите деца са научени''
''не е извинение детето да сте запунати''
''сега като има толкова уреди, какво толкова правите, то е толкова лесно''
''така сте си ги научили''



Различни сме, различни са ни децата, умората, къщите, приоритетите, парите, бабите.
Като ходя по площадките Ирина Шейк не е там, явно и съфорумките, има си пълнички, слаби, гримирани, неглиже, всякви:))))

Та държа да кажа, че перфектни няма, ако нещо е по конец, нещо друго куца.
Ето аз казвам, че никога не съм разбирала хваленето в интернет, колко ние сме добре, а колко другите са зле, ама като има нужда някой пък:)))) то си е вид терапия.

Ох, бих отгледала 10 бебета и деца до пубертета. Ако може тая противна фаза да се прескочи. И колики и зъби и всички останали неща се издържат по лесно, от един апатичен пубер, който е на контра за всичко.

Аз не видях някой да твърди, че всичко му е под конец.
Нито, че е перфектен.
Говорим, че е важно майката да се чувства добре и да си подрежда приоритетите, а те определено са свързани с нейното здраве и самочувствие.
Приеми, че някой с годините и с опита сме се научили на някой и друг трик и го споделяме с младите майки. Пък ако им харесва да се пънат за всичко, да дерзаят.

Доня, в момента заменям 14-годишната срещу ревливи прохождащи близнаци, но няма желаещи за трампа. Но пък се успокоявам, че след има-няма още 5 г. и ще се "отървем" от нея (липсва ми имотиконче с дяволче).

Това с пубера ми е ясно. Тази година каката имаше матури. И миналия септември я питам, ти знаеш ли Питагоровата теорема? Телешки поглед. Решавам да и я продиктувам, при което изписването беше: а (квадратче)+ b(квадратче)=c(квадратче). Говоря за нарисувани квадратчета, ама няма такъв символ да ви го илюстрирам. Добре, че  частната учителка по математика, беше достатъчно съвестна да ми каже, че с часовете, които може да и отдели, няма как да се подготви. И накрая аз поех алгебрата, таткото геометрията и с ежедневни скандали, сълзи и тийнеджърски драми, 3 часа дневно ми отиваха в решаване на задачи. Честно, нищо бебешко не ми е толкова изтощително като борбата с пубера, защо нещо трябва да се свърши. За баня, гребен и спирала никога не ми е липсвало време. Както и не понасям висене по пижама цял ден въпреки, че ми се е случвало. Разлято и трохи също чистя веднага, защото малкия ходи/пълзи и завира всичко в устата, но например не събирам играчките постоянно през деня, а вечерта като го сложа да спи. Няма  шанс  да го правя сто пъти на ден, ама никакъв.

На мен ми е по-лесно с по-голямо дете.
Най ми е трудно с новородено, трудно се възстановявам, боли ме много, кръвното ми е ниско.
С всеки ден, с всеки месец, с всяка година ми става все по-лесно с децата. Колкото са по-малки по-трудно ми е.
Недоспиването ме мъчи, не една-две-100 нощи, а примерно 2-3 години всяка нощ.
Когато вече мога да разговарям с човече, нататък ми е много по-приятно и леко.
Естествено всяка възраст си има трудности. Ама тук, нали темата е за бебе и домакинство, затова.

Най-трудно ми беше да сколасам, когато малкият прохождаше и едновременно с това пипаше навсякъде.
Сега, само 1 година след това, вече даже се включва да ми помага. Е, колко ми помага наистина, е отделен въпрос.
Абе, слава Богу, че има миялни, перални, сушилни и разните му там роботи. Не знам майките ни как са се оправяли навремето с това пране и миене на ръка. Като ми дойдат повечко извъртяните сушилни на ден ( че понякога по 3 пускам), си повтарям предното изречение вместо Ооммммм.

Аз не съм много за пример, защото работя и имам бавачка за няколко часа и свеки също помага, но...
Ще напиша един ден как минава при нас, когато я няма бавачката. Бебо става сутринта около 7.30, приготвям закуска и вземам кухнята, която я карат до блока. Мъжът ми тръгва за работа в 8.10-15, ние с бебо играем. В 9 тръгваме на разходка с количката, 40 мин до парка, играем и към 11.30-40 тръгваме обратно. В 12.30 някъде сме в къщи, свеки е дошла. Занимава бебо, докато аз претопля обяда, храним бебо, приготвям обяд и за баба. Може да пусна и пералня. После играем, ляга да спи 13.30-15 часа някъде и аз лягам / по принцип ако се стремя за перфекционизъм може тогава да готвя и чистя, ама аз съм си мързел/. Бебо става, яде следобедна закуска и пак тръгваме към парка. Там идва и нашия татко. Прибиране в 20.30 часа, хранене на бебо, къпане и лягане в 21.30. Ние с ММ ядем, той си ляга към 10.30. Аз разчиствам масата,  зареждам съдомиалната, прибирам играчки, премествам прането в сушилнята за през нощта. В 23.00 някъде малко време за мен и лягане. С домакинството се справям, но готвенето е големия проблем. То хубаво да сложиш пържоли и ориз, но може ли все това да е, защото не виждам възможност в обозримото бъдеще да имам време за готвене.

Колкото можем сме си го улеснили - прахосмукачка робот, съдомиялня, сушилня. От голяма помощ са ни.

Всеки уред иска обслужване. Да заредя и извадяв миялната ми е горе долу като време, колкото да ги измия на ръка.

Имам робот, даже 2, но са ни от най-неизползваните уреди вкъщи. А с малко дете въобще не си го представям. Минаването с прахосмукачката е най-малкият проблем. В България масовите жилища са 45-100 квадрата, време за минаване 10-20 мин. Трудното е преди това. Като беше малко детето, успяваше да разпръсне играчки навсякъде. За да мина, трябва на 4 крака или с превит кръст да събера всичко. Има деца, които си ги събират, моето не беше от тях. Не можах да науча дете на година, година и нещо да го прави.

Перални, сушилни, пак отнема време за зареждане, сгъване и подреждане после.

За готвенето да не отварям дума.

Ако пък и гладите (аз не), още време.

Всяко нещо само по себе си е малко, но като се съберат всички, заедно с дете, което я ще повърне, я ще обърне нещо или ще се пребие, вече се получава стресово. А съчетано с обичайното недоспиване и натрупване с времето, вече оказва влияние. Не бих се подложила на подобно натоварване, освен ако не съм самотна майка, тогава няма начин. Но иначе не виждам смисъл да се правя на герой.

Зависи колко голямо е домакинството.
За 5 човека (в момента - аз, съпруга ми, бебето и 2-те по-големи деца) и 4 приходящи (гостуващи през различни периоди от време, но поне за 1-2 седмици - големите дъщери и годениците им) е направо невъзможно да измиеш на ръка всичко, докато изваждането отнема средно около 3 мин. И може да се свърши и от дете. Зареждането изисква просто всеки да си сложи в миялната съдовете, в които е ял или пил.

За останалото няма как съвсем да се минимизира всичко до 0. Без уреди разликата е, че трябва да си свършиш всичко сам. Обслужване трябва, но е в пъти по-пестеливо откъм време и усилия.

Масовия случай имам предвид. Като на авторката или с 2 деца.
В голямо домакинство, в което има и по-големи деца, положението е различно. Много работа, но и много ръце

И с 2 също са улеснение. Съжалявам, че нямаше такива уреди, когато бяха бебета големите ми дъщери. Тогава щях да имам повече време и за тях, и за себе си, вместо да се чудя как да изпера, изсуша, измия, изчистя и т.н.

Хаха, това ми напълни душата😄��🤣😄😃 А моето като виден мързел хич не щеше да чисти готованкото му🤣🤣

Охх пък ние ако трябваше да си съобразяваме чистенето с тригодишното... То май някакъв чистофайник ще да е, понеже като види и едно боклуче н апода и почва да вика "дааайй апукачкатааа, ного е мъсноо тука", а като види чинии в мивката и вика "татеее ела да мием чинии ама с водата" /демек на мивката да мият/
Оня ден пък се прибираме и той носи една голяма пръчка. Една баба от входа го пита за какво му е тази голяма пръчка и нашия се изцепи "да обирам паяжинитееее, че има ногооо" /да отбележа, че у нас няма паяжини, ама бабата не знам кво си мисли

Така, че това "чисти като чисти и бебето" може да е много подвеждащо...

Ох, пак домакинска тема. А мен ме мързи да пиша. Спокойно - аз съм най-лошата домакиня във форума!

Месото със зеленчуци за мен, поне, не е "нещо набързо". Набързо е, да речем, миш-маш или леща яхния.
Докато купя, почистя и нарежа месото и зеленчуците, е отишъл поне час и половина с малко дете... Може би и повече. Плюс времето за готвене.
Наистина се зачудих кои са "бавните" манджи.

По темата - имаме уреди за помощ, само с прахосмукачката - робот не се сработихме. С новородено беше най-трудно; сега - мием съдовете на детето сутрин, докато пие мляко и кротува (нашите заминават в миялната), след това една прахосмукачка и после се занимавам с детето. Докато то спи следобед, аз работя. После разходки и игри; около час-два, преди да се прибере ММ, започвам да действам с нашата вечеря. Детето яде от детска кухня; ако не хареса съответното ястие, измислям алтернатива (горе-долу знам какво не обича да яде и съм наясно от началото на деня). По-основно почистване през уикенда, като се сработваме с ММ. Разни не-спешни неща, като миене на прозорци и тераси - при добро настроение и крайна нужда. Хем съседите не виждат какво се случва у нас.

Какво миеш на детето, което не може да бъде измито в миялна????

Сигурно бибите на шишетата, силиконовите накрайници за по-големите е същата работа, миришат на таблетките.

Бошке, да пусне допълнително изплакване.

Дрехите на първото дете перях със специален препрат, отделно от нашите, стерилизирах биберони до полуда и прочие. Дете 2 и дете 3 - всичко в кюпа от ден НУЛА, пера наред, няма наши, няма ваши. Изобщо не гладех. Всичко се мие в миляната. И ОЧУДО!!!!, всичките пораснаха. Втория даже е с един сантиметър по-висок от първия.

Пак миришат, наистина.

Аз за първо и единствено нищо не бях и ме съм гладила, майка ми, като чу и щеше да получи удар. До сега е убедена, че не се е гътнала от моето гледане по случайност.

Моите не са мирисали, държа да го подчертая, зависи от препарата.

Янтра, мен по-скоро гланцът ме притесняваше отначало, като детето беше само на мляко, все пак оставя някакъв слой върху съдовете. Плюс това, нещо не ми харесваше идеята да се мият заедно с нашите неща, с остатъци от храна.
Аз ползвам еко таблетки и не миришат съдовете с тях (мисля).

Към момента са основно съдовете за претопляне на храна, от които нямам достатъчно, за да чакам миялна; и залъгалки.

Гладих на детето всичко през първите 6 месеца, което пак ставаше по-бързо от гладенето на моите дрехи за работа през седмицата. И по-приятно, честно казано. Но на мен гладенето ми е сред по-любимите занимания, особено на мънички бебешки дрешки.

Не гладя, освен на малко бебе и ползвам всякакви възможни уреди за улеснение. Домакинство, подреждане и чистене разпределям, за да стига по-малко до мен. Много съм щастлива от което.

Продължавам да ви се чудя на акъла на младите майки. Ми лесно е - не слагаш гланц. Е, по чашите остават петна от капки.
И какво му има да се мият с вашите неща???? Ти не го ли пипаш, не го ли целуваш?

Предполагах, че това ще кажеш за гланца, затова допълних, че не е единствената причина. Напомням, че имам предвид новородено бебе, с незрял организъм и имунна система.

Едно време (а и досега) не са ги събирали с хора извън семейството поне в първите 40 дни, за да не се предават бактерии и вируси. Според мен в чинии с остатъци от храна, оставени няколко часа в топлите месеци, може да се открие какво ли не. Вярно, температурата на миене е висока (65 градуса е максималната при мен), но не е стерилизация.

Правила съм това, което съм усещала като правилно, не твърдя, че е задължително за всички или че ще се случи нещо фатално иначе. Те и повечето падания в детска възраст не са фатални, но все пак гледаме да предпазваме децата от тях.

Продължавам да съм в недоумение. ЗАЩО трябва да е СТЕРИЛНО? Споко де, и аз се бях чалнала с първото дете.

Едно време си е за едно време. Както и да не са ги събирали 40 дни така и детската смъртност е била много висока. Сега хем ги събираме, хем порастват.

Аз готвех в мулти кукър или в гювеч.Чистех с парочистачка.Чиниите в съдомиялната.Прането-пералня със сушилня...
Гладех,когато имам време.
Мъжът ми пазаруваше и или гледаше бебето ,докато аз върша домакинската работа или я вършеше той.
Случвало се е и той да донесе готова храна от някой ресторант...

Държа на чистотата.Особено,когато бебето започна да пълзи навсякъде...а и имам алергия към прах..

Справихме се двамата.Според мен е важно таткото да се включва и да помага с каквото може.

Със сълзи се смях на поста ти.

Не прочетох цялата тема, но е успокояващо да се прочете как другите се справят. И аз съм в търсене на методи как да си улесня живота в момента, защото кочината ме побърква. В началото на годината прочетох книгите на Мари Кондо и изхвърлих чували след чували след чували и кашони вещи и боклуци. Книгите не можах да хвърля, но много други неща. Беше забавно за бебето да рови, направо беше в еуфория докато хвърляхме заедно неща, вадим от шкафовете, газиме, после сгъваме. Абе това си е сериозна игра за децата. почти готова съм, малко ми остана. По едно време миналата година преди да навърши годинка вкъщи беше като апокалипсис. И мисля, че щях да се побъркам при гледката, затова сериозно се организирах, което за мен значи редуциране на вещите, организацията им така, че да не се разхвърля лесно и създаване на работеща рутина. Друга книга, която много ми помогна, е на Марла Сили ,, Sink reflections". Следвам колкото мога плана й, чистя основно на хапки по 15 мин на ден и останалото е рутина, мъжът помага много също. А детето (15 месеца) също почна да си чисти столчето след хранене, да ме имитира с парцалите, та иамм надеждата, че ще дам добър пример и за в бъдеще ще е по-лесно.

Моят план е: сутрин оправям 5-10 мин най-лошото, вечер не се ляга преди кухнята да не е в добро състояние за следващия ден иначе пак ще е апокалипсис, през деня оправям след детето колкото мога или го превръщам в игра, прах и прахосмукачка има всеки ден, последното след хранене почти винаги... пускам пране по 2-3 пъти на ден, детето ми подава дрехите или ги дърпа да ги закача на простора и много обича да играем на ,,пране". понякога ползвам времето докато спи, понякога си почивам, зависи от деня. В никакъв случай не е идеално вкъщи, но значително по-добре и най-важното къщата ми не ме депресира и побърква.

За готвенето помага план за седмицата и спазването му. Аз ям каквото готвя за семейството, не готвя различно за мен с малки изключения. Разглеждаме книжки на пода или други неща, докато беля картофи примерно или ако съм на котлона давам лъжици да ги подрежда в една кошничка с дупки. Абе въпроса е домакинството да се превърне в игра колкото може или да е малко на заден фон докато детето играе. Така е при нас. А, и носилката помага. Първата годинка ме спаси. Сега все още оправям понякога, когато бебето е в ергоносилката, но много тежи. Примерно пускам така прахосмукачка, за да не се спъва в кабелите и да не трябва да го наглеждам през това време. Понякога и готвя докато бебето е в нея, но е трудно.

Само за протокола - Мари си призна, че метода ѝ не работи, когато вкъщи има деца, а наскоро даже каза, че е зарязала цялата тая работа
https://www.romper.com/entertainment/marie-kondo-has-given-up-tidying-with-kids

https://www.fatherly.com/news/marie-kondo-admits-konmari-method-doesnt-work-kids

Аз не го следвам дословно, но книгите й ме мотивираха много да се справя със ситуацията вкъщи. Взех си каквото мога от метода, и според мен не работи с деца, ако трябва да се спазва както тя казва маняшки. Аз оправях стая по стая и то чекмедже по чекмедже, даже килера оправих почти, но с помощта на мъжа ми и с огромна мотивация. Ако трябваше да метна всички дрехи на пода и една по една да ги преслушвам, нямаше да стане, но всеки ден по една купчинка тук-там и хоп-готово.  Детето много обича да си играе с дрехи. Мята ги, аз до него ги подреждам. сега ми е много по-организирано вкъщи, направих каквото можах за 3 месеца и много по-лесно се поддържа къщата с детоксикиран от вещи дом. Но не бива да се очаква перфекционизъм или пък сгъване на чорапи като маняк, просто основен ред и нови малки навици и много мотивация. Аз щях да се побъркам от състоянието на къщата си, затова и имах много сила да попроменя нещо.

Това си е до ценности. Майка ми не ми е дала пример у нас да е облизано, хем всички чистехме - 4 души. Може би е трябвало да е малко повече чистница. Обаче ми се падна свеки - баш такава. Съответно у тях гости не ходеха, да не цапат.
Не знам тези неща вродени ли са или родителите тага ги набиват в съзнанието, че няма спасение.
Сънят е по-важен от оправената къща, но ще го установите на по-късна възраст

Разни хора, разни идеали.

Честно казано домакинството с бебе вкъщи се върти много по-лесно, отколкото когато бебето стане дете и майката тръгне на работа. А като са две или повече деца няма да отварям дума. Виж да гледаш бебе е трудно, особено ако е мрънкащо и неспящо, ама това няма нищо общо с прането и готвенето.

👍👍👍👍👍. Точно.

За сина ми, който се роди много недоносен, ми казаха да не стерилизирам биберони и че няма смисъл да се гладят дрешките. Първо не послушах съветите, но като се оказа, че трябва да се дохранва, набързо схванах 🌞.

Шишета и силиконови накрайници от биберони трябва да се изплакнат с чиста вода и през дупката на биберона да се насили с пръст вода (ако е с много малка дупка). После може и в миялна.

Бибероните, по 12 дневно първоначално, понякога повече!!!!!!!!!! ги миех на ръка като последния идиот, точно за да не миришат на препарат. Тогавашните прахове и таблетки миришеха гадно. Няколко пъти мих в миялна, но после плакнех преди да направя млякото.

Гелът на Finish 0% не оставя никакви следи върху съдовете и се изплаква на 100%. Нямам много капки по чашите след ползване. Слагам 5-10мл вместо пълна доза от 15мл. Не мият загоряло и следи от чай, кафе или котлон камък.

https://www.amazon.fr/Finish-Ecolabel-D%C3%A9tergent-pour-Lave-V … =pla-783800575650

Fairy platinum plus мият идеално, остават миялната лъскава и филтъра чист и никаква миризма по пластмаса. Чашите са без следи от капки и пластмасата също и това без гланц. Лимоновите са ми любими.   

След като сушилнята сви едни пелени, спрях да я ползвам. Установих, че на въздух за 3-4 часа са сухи. Оттогава не суша в сушилня и даже нямаме.

Домакинството ми е последната грижа 🤩.

Може ли да споделите какъв е робота и дали сте доволна ?

Когато пускам прахосмукачка, детето на 2г7м стои на дивана и гледа оттам, защото хем я е страх, хем и е любопитно да гледа 😃 за миенето на пода съм и купила малък моп детски от лидъл- да мие и тя с мен- голяма игра пада.
Когато бърша прах и давам едно парцалче и не нея. Обича да се включва.
ако готвя- давам в една купа малко брашно и две лъжици и тя бърка, хвърчи брашно навсякъде, ама поне и е весело и аз си свършвам нещата 😂

Банята гледам да я чистя , когато баща и си е вкъщи или е на ясла, за да не се мотае покрай препаратите.

Аз родих през Януари, първо детенце ми е.
Като цяло моят мъж много ми помага, в самото начало само той пазаруваше, оправяше вкъщи, менкаме се когато трябва да се оправи детето. Аз си го храня разбира се. Но той ми е голяма отмяна.

Отначало си мислех, че няма да се справя, но вече съм факир.  Готвя си, чистя, оправям къщата, излизаме напред-назад, тренирам. Купихме си прахосмукачка робот, за да ми е по- лесно, но аз обичам да си прахосмукирам и си действам с другата, която е на Филипс без кабел, хем си почиствам, хем бебето заспива директно като я чуе добра оферта.

Обичам да готвя и успявам, да в момента не се развихрям, готвя по- прости и бързи нещица, но не бих казала, че не ми остава време. Може би вече като започне дребният да щъка из нас, ще ми е по- трудно. Засега смогвам с всичко.
Пералня и сушилня - мъжът ми ми помага там, то няма какво - едно копче и готово. Евала на технологиите Очаквах, че ще ми е по- трудно, даже си мислех да викаме родителите ни, но те живеят на по 250 км от София и няма как да стане постоянно, идват когато могат, но не за да ми помагат определено, а държа да си видят внучето, хаха.

Моя пакостник е на 2 год и 2 месеца. Вчера ММ и свеки /която идва да помага, за което съм и безкрайно благодарна/ го изпуснали от поглед за 10 секунди и нашия се покатерил на стол, от там в кошарата. До тук добре, ама да не вземе да излиза, че тогава вече се е претрепал. Катери се навсякъде, скача по леглото, бута и дърпа мебели. В петък за секунда събори стола за хранене, как не падна върху него не знам. Ако затворя вратата на спалнята веднага почва мрънкане защо е затворено и сочи да отворя. И като ми кажат някои - ама то е до нагласа на родителя и почвам да се чудя аз къде бъркам. Ама не е. До дете е. На едни познати 2 часа седяло на маса, малко по малко от нашия. Моя няма да седи и 2 секунди. Миналото лято "сядахме" на заведение няколко пъти. Ами аз, ММ и брат му /чичко/ се редуваме да обикаляме с малкия, то няма спиране на едно място никак. Не готвя - тенджерите ми прашасаха. Пране слагам докато има някой друг наоколо. Ако няма и трябва да правя нещо друго - да притопля манджа или да ида до тоалетната пускам телефона да погледа.

Като начало, много съм доволна, че тоя период мина. Но някой възроди темата и бих искал да дам малко кураж на не-супер мамите. Има и такива. Аз не се справях. Никак. Оцелявах. Първото ми дете беше от тия неспящите. Ходех като в транс, заспивах права, даже веднъж припаднах. И като каже някой: въпрос на организация. Организираш се, когато имаш сили и що годе останали неумрели мозъчни клетки. Второто ми дете пак не спеше кой знае колко много, но се будеше само по два пъти нощем, та мога да напрвя разликата. Най-хубавото е, че всичко минава