И аз имам режим. Обаче спя, когато бебето спи, чистя, когато бебето чисти и така.
- Публикувана: 24 септ. 2022, 23:29 ч.
- Последно мнение: 2 апр. 2023, 23:37 ч.
Домакинство и бебе вкъщи
Е, да. Това писах и аз по-горе. Имам режим, но спя или си почивам, когато бебето спи. Чистенето оставям на уредите, а за това, за което не става с уреди, съпругът и по-големите ми деца помагат. Но пък така съм си организирала дома, че почти нищо да не остава само на човешка сила.
Имам всичко, съдомиялна, пералня, сушилня, прахосмукачка робот, уред за храна за бебе и какво ли още не. Нямам амбиции вкъщи да е като в лаборатория. Чистя когато и колкото успея. Мъжът и голямото дете помагат.
Сега тука ще пишат как с две-три бебета едновременно всеки ден се прави основно почистване на дома, плюс миене на прозорци, балкони и поне 4 степенно меню, евала!
На ден пускам по 2 перални, робота си ходи нон-стоп, мъжа пуска миялна вечер, събирам след децата при възможност, баня и ВЦ основно се чистят от мъжа ми всяка неделя, напоследък нямам време за готвене и предмно ядем готова храна.
Вечер като заспят сме на филм и почивка.
Сега тука ще пишат как с две-три бебета едновременно всеки ден се прави основно почистване на дома, плюс миене на прозорци, балкони и поне 4 степенно меню, евала!
На ден пускам по 2 перални, робота си ходи нон-стоп, мъжа пуска миялна вечер, събирам след децата при възможност, баня и ВЦ основно се чистят от мъжа ми всяка неделя, напоследък нямам време за готвене и предмно ядем готова храна.
Вечер като заспят сме на филм и почивка.
И аз имам всички уреди, кажи речи.
Обаче робота иска да го взема, да го обърна да му почистя четките, мопа да изпера, контейнерчето да изхвърля, да го измия и да наслагам обратното всичкото това, че да го пусна в следващата стая.
Имаме голямо куче и тодлър, по пода няма лек прашец, ами храна, кал, косми, трохи, ориз, домати:)))
Подобно е и с другите уреди. Плюс бебето маха и слага всичко заедно с мен, маже и/или плаче за мен.
Не мога да стана преди децата, защото бебето се буди много нощем, плюс супер рано сутрин и физически ми е невъзможно да стана.
Не че не помагат уредите, помагат естествено, но просто звучите сякаш някаква магия, само копченцето с маникюра и айде:)
Съвсем няма страшно да си казваме, че понякога е трудно, понякога е неизчистено, понякога сме ядосани и изтощени. Защото иначе изглежда нереалистично като в реклама на маргарин, всички в бяло около масата, в голяма скъпа къща и ядат филии с маргарин и сок от кутия:)
Тука има жени дето - децата слушат, къщата по конец, малките спят и гукат, големите учат и са разбрани, мили, чисти и абсолютно винаги здрави:) Кариерата на върха, мъжа влюбен като първия ден, финансово отдавна са ни подминали, хапват здравословно само, а секса не секва даже в деня на раждането.
Та тъй, идеални хора има само в интернет:)
Аз така съм подредила деца, работа и домакинство - правя каквото мога и гледам да се чувствам в хармония със себе си. И понякога е трудно.
Обаче робота иска да го взема, да го обърна да му почистя четките, мопа да изпера, контейнерчето да изхвърля, да го измия и да наслагам обратното всичкото това, че да го пусна в следващата стая.
Имаме голямо куче и тодлър, по пода няма лек прашец, ами храна, кал, косми, трохи, ориз, домати:)))
Подобно е и с другите уреди. Плюс бебето маха и слага всичко заедно с мен, маже и/или плаче за мен.
Не мога да стана преди децата, защото бебето се буди много нощем, плюс супер рано сутрин и физически ми е невъзможно да стана.
Не че не помагат уредите, помагат естествено, но просто звучите сякаш някаква магия, само копченцето с маникюра и айде:)
Съвсем няма страшно да си казваме, че понякога е трудно, понякога е неизчистено, понякога сме ядосани и изтощени. Защото иначе изглежда нереалистично като в реклама на маргарин, всички в бяло около масата, в голяма скъпа къща и ядат филии с маргарин и сок от кутия:)
Тука има жени дето - децата слушат, къщата по конец, малките спят и гукат, големите учат и са разбрани, мили, чисти и абсолютно винаги здрави:) Кариерата на върха, мъжа влюбен като първия ден, финансово отдавна са ни подминали, хапват здравословно само, а секса не секва даже в деня на раждането.
Та тъй, идеални хора има само в интернет:)
Аз така съм подредила деца, работа и домакинство - правя каквото мога и гледам да се чувствам в хармония със себе си. И понякога е трудно.
Аз съм се примирила, че известно време ще е мизерия. Бебето вади всичко от чекмеджетата, върви след мен, сваля прането от простора и го дърпа още мокро по пода, ако чистя бърка в кофата и ближе пода тъкмо като съм минала с препарат и ме е страх, че ще се отрови. До годинката се плашеше от прахосмукачката и ревеше неутешимо ако я пусна. 
Разнася и обувките навсякъде:). Учи се да яде и има редовно храна по пода. Абе не мога да се трогна от нищо вече. Радвам се, че има организирани хора, аз никога няма да съм от тях. И този период ще мине.
Всички уреди нямам, защото съм бедна. Само миялня имаме, с нея мъжът ми се оправя.
Разнася и обувките навсякъде:). Учи се да яде и има редовно храна по пода. Абе не мога да се трогна от нищо вече. Радвам се, че има организирани хора, аз никога няма да съм от тях. И този период ще мине. Всички уреди нямам, защото съм бедна. Само миялня имаме, с нея мъжът ми се оправя.
За чекмеджета и шкафове продават специални протектори, които децата да не могат да отварят. Бях оставила само едно малко чекмедже в хола, сина ми като бебе да отваря. В други витрини имам чинии, чаши, посуда, няма как да оставя да вади. Бях му купила детско пиано, седи си на столчето и дрънка, или слуша музика и аз си чистя или готвя до него. Не съм имала роботи и помощни машинки, само пералня. Въобще, извинения има, всеки както иска живее. Аз в разхвърляно, или в трохи и лекета от храна не мога да живея. И двете ми деца, коренно различни по характер са научени от малки на игра да си прибират играчките, не са ми цапали, и да са разхвърляли тонове Лего и играчки, са си прибирали. И сега си оправят леглата, детската е под конец. При това са момчета.
Протекторите ги разучи за седмица. Някои изтръгна. Ужасно е силна. Извинения няма, говорим си просто. 
Всичко е до нагласа и възприятие. И до опит. И до организация.
С първите деца и на млади години и аз гледах на домакинството като на кошмар. След това се научих да се организирам и да се радвам на малките неща. Е, прозорците не ги мием всяка седмица, а 4-5 пъти в годината, когато на съпругът ми му дойде музата. И не сме затънали в мръсотия.
Когато някое дете разхвърля, зависи от възрастта му - големите си оправят сами, малките искат да се ошета след тях. Няма начин. Но обичайно майките разбират колко е приятно и лесно с малко дете, когато децата пораснат. Докато са ангажирани само с бебе и домакинство, смятат колко е трудно, а после тръгват на работа, децата на градина/училище, тичане нагоре-надолу, жонглиране със задачи. И наистина моментът вкъщи с бебето започва да им е по-примамлив и от реклама.
Относно почистването на робота. Аз лично сравнявам сега почистването само на робота и чистенето с 2 породени бебета на цялата къща, когато нямаше нито роботи, нито екстри. Затова вероятно сега идеализирам нещата. Но пък ако ми беше трудно, нямаше да родя 5-то и то след куп процедури и проблеми.
Пък и всеки решава кое му е важно. На млади години ми беше приоритет къщата да ми е под конец и да се доказвам в работата. Сега ми е достатъчно да си гледам бебето, децата, дома и личното спокойствие. Е, трябваха ми 20+ години, за да го осъзная.
Буденето на бебето не ми е проблем. Явно пак от годините. С големите деца не ми достигаше сънят. Сега не ми пречи да ставам нощем и после да стана рано.
А и ако нещо не ми е на 6, не правя драма от това, а си сипвам чаша вино (в момента сок, че кърмя) и си пускам готина музика. Няма да падне таванът, че не ми е всичко под конец или не съм на кеф. Това е най-здравословното, което може да направи една жена за себе си и за цялото си семейство.
С първите деца и на млади години и аз гледах на домакинството като на кошмар. След това се научих да се организирам и да се радвам на малките неща. Е, прозорците не ги мием всяка седмица, а 4-5 пъти в годината, когато на съпругът ми му дойде музата. И не сме затънали в мръсотия.
Когато някое дете разхвърля, зависи от възрастта му - големите си оправят сами, малките искат да се ошета след тях. Няма начин. Но обичайно майките разбират колко е приятно и лесно с малко дете, когато децата пораснат. Докато са ангажирани само с бебе и домакинство, смятат колко е трудно, а после тръгват на работа, децата на градина/училище, тичане нагоре-надолу, жонглиране със задачи. И наистина моментът вкъщи с бебето започва да им е по-примамлив и от реклама.
Относно почистването на робота. Аз лично сравнявам сега почистването само на робота и чистенето с 2 породени бебета на цялата къща, когато нямаше нито роботи, нито екстри. Затова вероятно сега идеализирам нещата. Но пък ако ми беше трудно, нямаше да родя 5-то и то след куп процедури и проблеми.
Пък и всеки решава кое му е важно. На млади години ми беше приоритет къщата да ми е под конец и да се доказвам в работата. Сега ми е достатъчно да си гледам бебето, децата, дома и личното спокойствие. Е, трябваха ми 20+ години, за да го осъзная.
Буденето на бебето не ми е проблем. Явно пак от годините. С големите деца не ми достигаше сънят. Сега не ми пречи да ставам нощем и после да стана рано.
А и ако нещо не ми е на 6, не правя драма от това, а си сипвам чаша вино (в момента сок, че кърмя) и си пускам готина музика. Няма да падне таванът, че не ми е всичко под конец или не съм на кеф. Това е най-здравословното, което може да направи една жена за себе си и за цялото си семейство.
Абсолютно никой не се извинява или оправдава:)
Аз само пледирам ако може, да не се нашокват канчетата така, на другите майки. Жени сме, малко подкрепа, няма да натежи.
''Всичко е въпрос на организация''
''Който му харесва да живее в мръсотия''
''Моите деца са научени''
''не е извинение детето да сте запунати''
''сега като има толкова уреди, какво толкова правите, то е толкова лесно''
''така сте си ги научили''
Различни сме, различни са ни децата, умората, къщите, приоритетите, парите, бабите.
Като ходя по площадките Ирина Шейк не е там, явно и съфорумките, има си пълнички, слаби, гримирани, неглиже, всякви:))))
Та държа да кажа, че перфектни няма, ако нещо е по конец, нещо друго куца.
Ето аз казвам, че никога не съм разбирала хваленето в интернет, колко ние сме добре, а колко другите са зле, ама като има нужда някой пък:)))) то си е вид терапия.
Аз само пледирам ако може, да не се нашокват канчетата така, на другите майки. Жени сме, малко подкрепа, няма да натежи.
''Всичко е въпрос на организация''
''Който му харесва да живее в мръсотия''
''Моите деца са научени''
''не е извинение детето да сте запунати''
''сега като има толкова уреди, какво толкова правите, то е толкова лесно''
''така сте си ги научили''
Различни сме, различни са ни децата, умората, къщите, приоритетите, парите, бабите.
Като ходя по площадките Ирина Шейк не е там, явно и съфорумките, има си пълнички, слаби, гримирани, неглиже, всякви:))))
Та държа да кажа, че перфектни няма, ако нещо е по конец, нещо друго куца.
Ето аз казвам, че никога не съм разбирала хваленето в интернет, колко ние сме добре, а колко другите са зле, ама като има нужда някой пък:)))) то си е вид терапия.
Аз не видях някой да твърди, че всичко му е под конец.
Нито, че е перфектен.
Говорим, че е важно майката да се чувства добре и да си подрежда приоритетите, а те определено са свързани с нейното здраве и самочувствие.
Приеми, че някой с годините и с опита сме се научили на някой и друг трик и го споделяме с младите майки. Пък ако им харесва да се пънат за всичко, да дерзаят.
Доня, в момента заменям 14-годишната срещу ревливи прохождащи близнаци, но няма желаещи за трампа. Но пък се успокоявам, че след има-няма още 5 г. и ще се "отървем" от нея (липсва ми имотиконче с дяволче).
Нито, че е перфектен.
Говорим, че е важно майката да се чувства добре и да си подрежда приоритетите, а те определено са свързани с нейното здраве и самочувствие.
Приеми, че някой с годините и с опита сме се научили на някой и друг трик и го споделяме с младите майки. Пък ако им харесва да се пънат за всичко, да дерзаят.
Доня, в момента заменям 14-годишната срещу ревливи прохождащи близнаци, но няма желаещи за трампа. Но пък се успокоявам, че след има-няма още 5 г. и ще се "отървем" от нея (липсва ми имотиконче с дяволче).
Това с пубера ми е ясно. Тази година каката имаше матури. И миналия септември я питам, ти знаеш ли Питагоровата теорема? Телешки поглед. Решавам да и я продиктувам, при което изписването беше: а (квадратче)+ b(квадратче)=c(квадратче). Говоря за нарисувани квадратчета, ама няма такъв символ да ви го илюстрирам. Добре, че частната учителка по математика, беше достатъчно съвестна да ми каже, че с часовете, които може да и отдели, няма как да се подготви. И накрая аз поех алгебрата, таткото геометрията и с ежедневни скандали, сълзи и тийнеджърски драми, 3 часа дневно ми отиваха в решаване на задачи. Честно, нищо бебешко не ми е толкова изтощително като борбата с пубера, защо нещо трябва да се свърши. За баня, гребен и спирала никога не ми е липсвало време. Както и не понасям висене по пижама цял ден въпреки, че ми се е случвало. Разлято и трохи също чистя веднага, защото малкия ходи/пълзи и завира всичко в устата, но например не събирам играчките постоянно през деня, а вечерта като го сложа да спи. Няма шанс да го правя сто пъти на ден, ама никакъв.
На мен ми е по-лесно с по-голямо дете.
Най ми е трудно с новородено, трудно се възстановявам, боли ме много, кръвното ми е ниско.
С всеки ден, с всеки месец, с всяка година ми става все по-лесно с децата. Колкото са по-малки по-трудно ми е.
Недоспиването ме мъчи, не една-две-100 нощи, а примерно 2-3 години всяка нощ.
Когато вече мога да разговарям с човече, нататък ми е много по-приятно и леко.
Естествено всяка възраст си има трудности. Ама тук, нали темата е за бебе и домакинство, затова.
Най ми е трудно с новородено, трудно се възстановявам, боли ме много, кръвното ми е ниско.
С всеки ден, с всеки месец, с всяка година ми става все по-лесно с децата. Колкото са по-малки по-трудно ми е.
Недоспиването ме мъчи, не една-две-100 нощи, а примерно 2-3 години всяка нощ.
Когато вече мога да разговарям с човече, нататък ми е много по-приятно и леко.
Естествено всяка възраст си има трудности. Ама тук, нали темата е за бебе и домакинство, затова.
Най-трудно ми беше да сколасам, когато малкият прохождаше и едновременно с това пипаше навсякъде.
Сега, само 1 година след това, вече даже се включва да ми помага. Е, колко ми помага наистина, е отделен въпрос.
Абе, слава Богу, че има миялни, перални, сушилни и разните му там роботи. Не знам майките ни как са се оправяли навремето с това пране и миене на ръка. Като ми дойдат повечко извъртяните сушилни на ден ( че понякога по 3 пускам), си повтарям предното изречение вместо Ооммммм.
Сега, само 1 година след това, вече даже се включва да ми помага. Е, колко ми помага наистина, е отделен въпрос.
Абе, слава Богу, че има миялни, перални, сушилни и разните му там роботи. Не знам майките ни как са се оправяли навремето с това пране и миене на ръка. Като ми дойдат повечко извъртяните сушилни на ден ( че понякога по 3 пускам), си повтарям предното изречение вместо Ооммммм.
Аз не съм много за пример, защото работя и имам бавачка за няколко часа и свеки също помага, но...
Ще напиша един ден как минава при нас, когато я няма бавачката. Бебо става сутринта около 7.30, приготвям закуска и вземам кухнята, която я карат до блока. Мъжът ми тръгва за работа в 8.10-15, ние с бебо играем. В 9 тръгваме на разходка с количката, 40 мин до парка, играем и към 11.30-40 тръгваме обратно. В 12.30 някъде сме в къщи, свеки е дошла. Занимава бебо, докато аз претопля обяда, храним бебо, приготвям обяд и за баба. Може да пусна и пералня. После играем, ляга да спи 13.30-15 часа някъде и аз лягам / по принцип ако се стремя за перфекционизъм може тогава да готвя и чистя, ама аз съм си мързел/. Бебо става, яде следобедна закуска и пак тръгваме към парка. Там идва и нашия татко. Прибиране в 20.30 часа, хранене на бебо, къпане и лягане в 21.30. Ние с ММ ядем, той си ляга към 10.30. Аз разчиствам масата, зареждам съдомиалната, прибирам играчки, премествам прането в сушилнята за през нощта. В 23.00 някъде малко време за мен и лягане. С домакинството се справям, но готвенето е големия проблем. То хубаво да сложиш пържоли и ориз, но може ли все това да е, защото не виждам възможност в обозримото бъдеще да имам време за готвене.
Ще напиша един ден как минава при нас, когато я няма бавачката. Бебо става сутринта около 7.30, приготвям закуска и вземам кухнята, която я карат до блока. Мъжът ми тръгва за работа в 8.10-15, ние с бебо играем. В 9 тръгваме на разходка с количката, 40 мин до парка, играем и към 11.30-40 тръгваме обратно. В 12.30 някъде сме в къщи, свеки е дошла. Занимава бебо, докато аз претопля обяда, храним бебо, приготвям обяд и за баба. Може да пусна и пералня. После играем, ляга да спи 13.30-15 часа някъде и аз лягам / по принцип ако се стремя за перфекционизъм може тогава да готвя и чистя, ама аз съм си мързел/. Бебо става, яде следобедна закуска и пак тръгваме към парка. Там идва и нашия татко. Прибиране в 20.30 часа, хранене на бебо, къпане и лягане в 21.30. Ние с ММ ядем, той си ляга към 10.30. Аз разчиствам масата, зареждам съдомиалната, прибирам играчки, премествам прането в сушилнята за през нощта. В 23.00 някъде малко време за мен и лягане. С домакинството се справям, но готвенето е големия проблем. То хубаво да сложиш пържоли и ориз, но може ли все това да е, защото не виждам възможност в обозримото бъдеще да имам време за готвене.