Домакинство и бебе вкъщи

  • 6 143
  • 76
  •   1
Отговори
# 75
  • Мнения: 3 148
Моя пакостник е на 2 год и 2 месеца. Вчера ММ и свеки /която идва да помага, за което съм и безкрайно благодарна/ го изпуснали от поглед за 10 секунди и нашия се покатерил на стол, от там в кошарата. До тук добре, ама да не вземе да излиза, че тогава вече се е претрепал. Катери се навсякъде, скача по леглото, бута и дърпа мебели. В петък за секунда събори стола за хранене, как не падна върху него не знам. Ако затворя вратата на спалнята веднага почва мрънкане защо е затворено и сочи да отворя. И като ми кажат някои - ама то е до нагласа на родителя и почвам да се чудя аз къде бъркам. Ама не е. До дете е. На едни познати 2 часа седяло на маса, малко по малко от нашия. Моя няма да седи и 2 секунди. Миналото лято "сядахме" на заведение няколко пъти. Ами аз, ММ и брат му /чичко/ се редуваме да обикаляме с малкия, то няма спиране на едно място никак. Не готвя - тенджерите ми прашасаха. Пране слагам докато има някой друг наоколо. Ако няма и трябва да правя нещо друго - да притопля манджа или да ида до тоалетната пускам телефона да погледа.

# 76
  • Мнения: 2 195
Като начало, много съм доволна, че тоя период мина. Но някой възроди темата и бих искал да дам малко кураж на не-супер мамите. Има и такива. Аз не се справях. Никак. Оцелявах. Първото ми дете беше от тия неспящите. Ходех като в транс, заспивах права, даже веднъж припаднах. И като каже някой: въпрос на организация. Организираш се, когато имаш сили и що годе останали неумрели мозъчни клетки. Второто ми дете пак не спеше кой знае колко много, но се будеше само по два пъти нощем, та мога да напрвя разликата. Най-хубавото е, че всичко минава Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт