Анкета за детската агресия

Анджелина, предполагала съм винаги, че е така и не съм толкова ужасена от онези, които си мислят, че детето им е направило нещо и веднага са готови да го накажат (това го очаквам някак си, въпреки че пак е гадно), но ме ужасяват онези, които са убедени, че на тяхното нищо им няма, но другите, видите ли, са за психолог... Това е несравнимо по-лошо.
Пък и, честно да ви кажа, аз общувам с майки само тук, във форума, детето ми още не ходи на ДГ, а приятелите ми още не са се задомили, така че нарочно нямам някакъв по-пряк контакт, че в градинките все се сблъсквам с разни подобни на горните случаи.

Да, bianka, и аз очаквах повече ентусиазъм , поне тук във форума - нали все пак майките, които влизат тук, живо се интересуват от отглеждането на децата си!
На мен ти ми пълниш душата  
Ако имаше повече толкова ентусиазирани майки, щеше да е прекалено лесно

gergandi,
не се ужасявай,за съжаление Анджелина е права - много родители са такива,че и по-лоши.
Ако това ще те успокой,почти съм сигурна,че това поведение беше само за пред госпожата - точно от устата на този господин съм чувала изречението :''ми ша са бие,я,няма него да биЯт''.
И после да ми обясняват,че семейната среда не влияела върху поведението на детето,защото,видите ли,то прекарвало повече време в ДГ/училището.

Има ,има,просто повечето само попълват анкетата,препращат я на познати,но не се разписват в темата.

Бианка, и аз съм напълно съгласна, че семейната среда влияе много, точно както и дрегата, но в детска възраст май влияе повече семейната, а в тийнейджърска - приятелският кръг, защото тогава човек инстинктивно търси да открие себе си като уникален, готин, а не като подобен на родителите си. Но за ДГ-възраст определено каквото кажат мама и татко (особено татко!) е златно за децата, те се възхищават на родителите си, имитират ги.

Съгласна съм като цяло с теб.
Обаче родителите сме тези,който полагат основата за изграждането на ценностната система у децата ни.А всичко останало се гради върху тази система.Включително и бъдещите приятелства.

Не зная дали е тук мястото за това, но ми се иска да кажа, че повечето ми приятели (още от гимназията, де) са със страхотни родители, имат много добри отношения с тях, слушат, ги, уважават ги и т.н., но същите тези хора (включително и аз, но има много по-драстични примери), които имат здрава ценностна система, са правили такива простотии и са пробвали такива неща, които родителите им дори не са сънували. Не зная, супер сложно е...

Абе наистина си е сложно.
Но аз говоря за случаи като този,в който бащата учи детето си,че трябва задължително да се бие,за да не го бият него.Това дете ще си търси,най-вероятно,приятели с подобни на неговите интереси като порасне.Е в тоя случай тия приятели едва ли ще са интелектуалци.
 А колко щеше да е хубаво,ако си ги раждахме децата с инструкции за употреба,гаранция и сервиз.

Попълних анкетата. Дано спомогне за намаляване на детската агресия

Ами, честно казано, и баща ми, който е инженер и знае перфектно три езика, има доста висока обща култура, като бях малка също ми каза "да не се прибираш бита, но и никога да не посягаш първа", а съм момиче...
А и приятелите ми - повечето завършиха отлично висшето си образование, някои вече работят във водищи фирми, едната дори завърши с медал бизнес-маркетинг. Не са точно "интелектуалци", но са доста умни повечето. При това, най-умните са правили най-големите лудории.

Между:
 а/не се оставяй да те бият
 и
 б/бий ги за да те уважават
има съществена разлика.
Агресията поражда агресия.

Дано има полза.

 Готово!

Въпреки че все още нямам деца, попълних анкетата.

Не попълних анкетата. Не ми става ясно какво влага авторът в понятието "агресия".

Какво всъщност значи "агресия при децата"?
Когато едно дете е цапардосало другарчето си или когато е изпотрошило де що види, включая любимия сервиз на баба си ли? Или потенциалната възможност да усмърти другарчето си от цапардосването, или пък баба си - от загубата на скъпоценната й материалност (моменталически или чрез бавно и мъчително терзание по ценния порцелан, съпроводено от неприемането на ужасната проява на малкото агресорче)?

Да, наистина. Трудно е да се определи. Прекалено драматично и сюрреалистично звучи това нещо - "агресията при децата". Като всяко нещо, извадено от контекста на конкретната ситуация, де.

И все пак, под ръководството на мъдростта на душата ми, аз се досещам, че авторът и повечето хора, които са попълнили анкетата, под "агресия" разбират изразно средство и дори детски глас. Тъй като аз самата така го приемам, ще си позволя да се самоанкетирам по темата с най-ключовия въпрос:   

       Тогава какво се опитват да ни кажат децата, какво се опитват да изразят чрез това по-внушително поведение?


Отговорът, който избирам е:
       
       Голата истина. Аз, ние, обществото ни изобщо, не сме достатъчно зрели и еволюирали, за да ги посрещнем Тях, Децата, Истинските, Неподправените. Неграмотни сме. Не можем да четем. Не можем да четем инструкциите за употреба, с които, bianka , те в действителност си идват. Да, те си идват с инструкции за употреба, но гаранция и сервиз не са им необходими, защото по задание те не се повреждат. По задание те са Съвършени.

Какво правим ние обаче. Ние настояваме сервиз да съществува. Ние настояваме децата да са трошливи, да проявяват дефекти, да употребяват сервиза. Те ни крещят с цената на бабината скъпоценност или пръчката на другарчето, синината под окото или счупения нос на най-близкото за момента друго Съвършенство, крещят ни: "Моля ви, спомнете си, ние сме си Съвършени. Бъдете с нас. Вижте ни. Чуйте ни. Усетете ни. Почувствайте ни точно такива, каквито сме! Обичайте ни точно такива, каквито сме. Обичайте ни безусловно!. Готови сме да си изпотрошим носовете само и само да си спомните, че можете да ни четете."

От другата страна обаче - страната на глухотата и слепотата, страната на забвението, страната на пълната амнезия (къде повече, къде по-малко пълна) - се облещват ей, такива очи  , които веднага са последвани от ей, такъв страх  и още по-веднага се заема ей, такава отбранителна позиция  - "Повреда! Бързо в сервиза! Бързо и веднага!"

Каква пародия! Какво безумие или по-точно какво надмощие на ума над душата. Не мислите ли? Или по-точно не чувствате ли, когато за мъничко спрете да мислите? Поне за мъничко.


Но да се върнем към нереалността и мисленето. Ако допуснем, че по детските градини и училищата бъдат наблъскани огромно количество денонощни психолози, психологически възпитатели и прочие психопомагачи, ако просто допуснем, те ще трябва да са поне малко по-така квалифициранки, все пак. Това, разбира се, аз не виждам как точно ще стане и откъде ще ги изкопаем, но в интереса на темата ще продължа с допускането, че те са именно такива - квалифицирани и съвременно обучени. Какво ще психоработят те, се пита в задачата обаче. Какво?

"Ще помагат на семействата да си повярват, че са съвсем способни и, че могат да обичат безусловно децата си", ще кажете. И правилно ще кажете.

Но аз пък ще ви кажа, че, когато тези деца отидат именно във въпросните градини и училища, там няма никак да ги обичат безусловно. И именно там ще подхранват и култивират агресията им като ги подлагат на непрестанни сравнения и оценявания - от наградите, розовите стикерчета и шестиците за "заслужилите" до наказанията, сините стикери и двойките за "недостойните". Състезания, състезания и пак състезания. Кой е по-по-най от невръстна възраст до гимназията и нагоре. Каква прекрасна система за култивиране на същинската агресия.

Защото същинската агресия всъщност е качество на възрастните, а не на децата. И тя не се проявява материално, чрез потрошени тела и предмети. Същинската агресия се проявява на едно друго ниво. На нивото на егото.