ПСИХОЛОГ В ДЕТСКАТА ГРАДИНА (хайде да го осъществим)

Не си я разводнила, Iva 
 Даваш ясен пример за какво могат да са полезни тези хора.
 Покрай теб може и някой друг да се сети, че има нужда от съвет и от такъв тип специалист.
Защото персоналът в градините сигурно е наясно с ползите от пед. съветник., но има доста родители, които са скептично настроени.
Разискването на темата може да им промени мнението или поне да ги провокира да мислят по въпроса.

на Кронки жена му , направо ме плашиш с тия изказвания.
Ако бъде наказано, детето едва ли ще стане по-добро и миролюбиво. Най-много да се озлоби.
И аз все пак говоря за децата в детската градина.
Ако там имаше кой да обърне внимание на това семейство, може би нямаше да се стигне до тук.

Над 800 са вече участвалите в анкетата!

Над 900 човека са попълнили анкетата!

не съм възхитена от идеята
всъщност психологът може и да е полезен, но може и да има точно обратното въздействие върху детето.
наистина има агресивни деца, има и родители, които никой психолог няма да успее да вразуми
а да задължиш някого насила да се консултира никак не одобрявам

по принцип не приветствам идеята някой да дава оценка на това как си възпитавам детето и да участва със съвети, дори само с коментари, аз не бих разговаряла с психолог, но знам ли, за някои деца може би е по-добре психолог да разговаря с тях вместо собсвените им родители

И аз мисля същото.Детет ми вече е потърпевшо ,като по-толерантно,кротко и отстъпчиво.Но все отнякъде трябва да започнем.Надявам се повече родители да си осъзнаят,че са отговорни за бъдещето на децата си,което се гради върху възпитанието,което ще получат тези деца.

Естествено е да има родители, които да не са съгласни с идеята. Това е моето решение за проблемите на децата и семейството, които струва ми се, всички сте съгласни,че съществуват!
Психолог в детската градина може да не е най-доброто и в никакъв случай не може да е единствено решение. Но аз  не се сещам за друго, което би имало трайни и положителни резултати. Ще се радвам да чуя вашите варианти.
И ако иска някой скиптично настроен към идеята, да ми отговори на въпроса: Смятате ли ,че не трябва да се взимат никакви мерки и не трябва да се обръща внимани на родител, който проявява очевидна агресия към малкото си дете нееднократно?
Разбирам и нежеланието да ви се дава акъл за нещо толкова лично, но според мен помощта може да бъде дадена по много начини, не само с четене на "конско". А например с информация.
Rадост, не знам защо така категорично заявяваш, че няма да разговяряш с психолог, но не би ли  потърсила от него информация за някой по-особен стадий от развитието на детето например?
 на Кронки жена му по принцип съм съгласна, че насилието трябва да се наказва, въпреки че едва ли ще е много резултатно...
Но аз говоря за децата в детската градина... Сигурно и там агресията трябва да се накзва, но и там е моментът, в който да стане ясно, защо детето е агресивно и дали не може да му се помогне...
Наскоро четох, че агресията си е съвсем нормално човешко поведение и че съшествува термин "здравословна агресия" , която не трябва да се подтиска, защото ще избие в много по-големи размери. Дори да е вярно това, смятам, че "нездравословната" агресия се различава ясно от "здравословнота" и на нея трябва да се обръща внимание навреме.
Вярно е ,че такъв специалист, ще бъде най-полезен на родителите, които знаят, че детето им се възпитава от всяка тяхна дума и действие, но се надявам, че има начин повече родители да го осъзнаят.

ако все пак се осъщесви идеята да има психолог в детските градини, няма да се противопоставям, просто смятам, че голяма полза от такъв човек няма да има
sanie, защо се учудваш, че не искам да разговарям с психолог, мое право е да определя с кого да разговарям (всъщност съм го правила- имам двама  приятели психолози и те са най-големите досадници на света, непрекъснато се стараят да ти обясняват всичко), информация за развитието на детето може да се намери от много места, защо трябва да я искам от психолог, когато нещо ме интересува ,намирам си книжки и си чета, ако имам проблем- справям се и така. нямам нужда от посредник, а и не ми приятно да ми се навлиза в личното пространство, ззаттова гледам на психога като на дразнител и натрапник
освен това споменах, че психологът може да изтормози едно дете повече отколкото да му помогне, както се случи със сестра ми и училищната психоложка

               На Кронки жена му да ме извини,но изобщо не съм съгласна с нея.На учителите не им пука и си взимат заплатите - на всички е ясно,че ако единствено заплатите ги задържат и не им пука биха си намерили друга работа,та поне да има за какво да не им пука.Я,се опитайте да поразсъждавате /май няма нужда,просто прочетете нападките срещу учители във форума/ какво би станало ако учител накаже ученик та било и агресивен?!?!?!?! ще го носят и по медии,и къде ли не още, докато на родител дето не му пука май никой нищо не прави?!?!?!
              За психолога - не се разбира изобщо ролята му от разсъжденията,който прочетох тук.Нито ще чете конско,нито ще стресира детето ви /говорим за хора,които си вършат работата,не за случайно попаднали в професията/ ,той просто е помощник на учителя ,защото при 30 деца и слънце да е няма да може да огрее всички.В какво се изразява помощта /примера на Как Сийка  за детето ,което е по-притеснително/ посреща го на вратата заедно с учителя,въвежда го,отделя повече внимание,докато учителя посреща другите,така също помага и при заниманията,за да стане по-уверено и самостоятелно.Я си представете как един учител с 30 може да хване ръката на всяко и да го научи да рисува,то заниманието отиде на 2-3 часа.Е,психолога подпомага най-неможещото и не знаещо дете.Във всеки момент ,там където е проблема той може ИНДИВИДУАЛНО да подпомогне детето,учителя може същото,но е длъжен да гледа 30 различни деца,а психолога 1 или 2  деца с някакъв проблем /не говоря за физическо състояние,а за по-бавно възприемане на база особености на характера / и то в моменти ,в които им е необходимо без да страда работата с другите деца.
              Няма да ви изнасям лекция и се извинявам,но това е един ПОМОЩНИК в работата с децата.За това е необходим и ЛОГОПЕД ,И ПСИХОЛОГ ,и нищо лошо няма да има и други специалисти ,ако се налага.Така,че не мислете,че някой ви навлиза в личното пространство.В момента,в който детето ви е тръгнало на ДГ или училище личното ви пространство вече не е неприкосновено,защото детето ви разкрива доста страни от него,а възпитанието му сте поверили на хората ,работещи в тези институции,колкото и да не искате. Не виждам защо психолога се приема от някои хора като заплаха.Никой,в никакъв момент не би ви задължил да слушате мнението му относно развитието на детето ви ако вие не проявявате интерес и не желаете.Практиката показва,че в началото никой не обръщаше внимание нито на логопеда,нито на психолога,а сега има опашки пред кабинетите им и се сърдят ако не могат да ги приемат.В едно ДЗ с 150-200 деца си представете няколкото часа,в който те са там,какво могат да свършат.
               И две думи ЗА КОНТРОЛИРАЩИТЕ,не за директорите .Ако тръгваме с мярката на жената на Кронки каква е гаранцията,че те няма да се разхождат по магазините,вместо по детските заведения и от къде тя съди,че работещите с деца си пият кафето постоянно.В нашето кафе учители не съм видяла, но служители на общината в работно време има постоянно. НЕ обиждайте хората,които се грижат за децата ви по този начин,не всички са безотговорни,много от тях влагат душа и сърце в работата си,както и да ви звучи това.Всеки от нас помни поне един  любим учител .Дори заради него не обиждайте безотговорно и не пишете глупости и клюки.
                     

Сигурна ли си, че избираш да изживееш живота си превантивно, sanie?


А по въпроса за контрола... да, това е много интересен въпрос. Контролът е чудесен механизъм. Особено самоконтролът. Най-вече самоконтролът на възрастните индивиди.

Когато обаче говорим за деца, далеч по-добре е да се съсредоточим върху създаването на творческа среда, отколкото върху контрола под формата на наказателно право.
В една състезателна и оценъчна среда, в която няма условия за същинска себеизява и творчество, excuse my French, ама наказанието изобщо не може да помогне в творчески аспект. То само може да влоши положението и да задълбочи съперничеството с прилежащата му агресия, наложени от състезателната среда.   

Да, Деметра! Смятам, че понякога не е лошо да се замислиш за лошите последствия по-отрано.
Да се позамислим за хората, които и представа си нямат какво е самоконтрол и творческа среда, за да има надежда поне децата да разберат...

Да осъзнаеш причинно-следствената връзка и стремежът за предотвратяване са различни стъпки в еволюцията. Само който е осъзнал първото, може да осъществи второто. Чудесно е, че ти си осъзнала причинно-следствената връзка в даден етап от съществуването си. И в този смисъл е съвсем нормално да говориш за превенция. Аз съвсем не споря с теб по тази точка, даже напротив. Изключително ти се радвам.   
Това, което се опитвам да кажа е, че осъзнаването на един човек не означава, че може да предотврати процеса на осъзнаване на друг човек. Когато един човек не се сеща какво е самоконтрол и какво е да твори, означава, че той не е готов за това. Означава, че той няма достатъчно опит. Осъзнатият може само да познае, да приеме и да не осъжда етапа на готовност на другия и да му даде не всичко това, което е способен да даде, а само това, което другият е готов и желае да приеме.

В този смисъл искам да уточня, че съвсем не се противопоставям на явлението психология. Аз самата имам прилично добър личен опит в психотерапията. Ако имам някакви конкретни съмнения, то те са в квалификацията на хората, които ще бъдат назначени. А за това съм пряко заинтересована дори само като данъкоплатец. Поголовното назначаване на кадри, чието обучение в тази страна определено не отговаря на степента на напредналост на съвременните деца, няма да бъде полезно нито за родителите, нито за децата, нито за джоба на данъкоплатеца. Парадоксът, който ще се получи е, че масово неподготвени хора ще се опитват да помагат на обръкани и забравили хора, как да се справят със същинските учители - своите деца. Защото психолозите, които дори сега излизат от университетите са научени на, да ги наречем, "шаблоните за справяне". За да се разгърне потенциалът на тези, които желаят да излезат от калъпите и шаблоните ще бъде необходимо много време.

И ето го "омагьосаният" кръг, в който се завъртаме. И това е така, защото в действителност не е психологията тази, която съществено ни липсва. Показател за това е, че в много части на планетата, където психологията е доста напреднала, нещата изобщо не са чак толкова розови.
Това, което ни липсва е Духовността. А Духовността не е просто психология. Духовността не е и религия. Повече от всичко не е религия.
Духовността е връзката с Вселената.
Това е, което сме изгубили. Връзката с Вселената. Духовният човек е този, който си е спомнил в една или друга степен за тази връзка. Той си е спомнил и за причинно-следствената връзка.

Да. Съвременната психологията може да помогне за припомнянето в някаква степен на хората, които са почувствали нуждата да се обърнат към психолог. Които са потърсили психолога! Тези хора ще стигнат до него по един или друг начин, независимо дали той е на стенд бай в градините или не е. В същото време наистина е хубаво българите да научат, че психлогът, терапевтът, аналитикът са хора, които са обучени да помогнат на даден човек да се обърне към себе си, за да реши някакъв проблем. И че услугите им не са точно психиатрични, тоест само за хора, които имат физически увреждания на мозъка.
Точно затова аз предпочитам парите, които ще отидат за  поголовното назначаване на психолози в детските градини, да отидат за допълнително, по-адекватно обучение на психолозите, които желаят. Както и за проект, свързан с информирането на обществото какво точно означава да използваш услугата на психолога, терапевта, аналитика и пр. Чак тогава съм съгласна да дам от парите си като данъкоплатец, за да се назначат психолози, които да са напълно достъпни на тези, които не могат да си позволят заплащането на хонорарите на въпросните специалисти.

Но вие сте прави, като казвате, че нещо трябва да се промени в градините и училищата, а именно да се създадат възможности за избор. Това обаче не е свързано само с психологията, а с образованието ни като цяло. И в крайна сметка всичко, всичко е свързано с Духовността, с нас самите.

Напълно съм съгласна с теб ,Деметра!
"Когато един човек не се сеща какво е самоконтрол и какво е да твори, означава, че той не е готов за това. "
Ще ми се повечето хора да се замислят върху причинно-следствената връзка и ми се стори, че контактът с психолог в невръстна възраст би могло да помогне. Естествено, че това няма да се получи с вълшебна пръчка, но ако повече хора се съсредоточат върху идеята, все ще изкочи вярното решение.

Благодаря ти за хубавата тема, която си повдигнала. И не спирай да "ти се ще". Само в тези две изречения има няколко ключови постановки, които привличат вниманието ми.

Най-важната е, че ти говориш за колективното съзнание. Нещо повече. Ти съзнателно говориш за творческото колективно съзнанание, а това е много значитнелно нещо за нашата планета    .
Споменаваш и за "вярното решение". Точно тук в мен пък напира да спомена за идеята за Божествената Дихотомия, за Дуализма на Бога (разбирай Вселената). Напират и няколко въпроса:
"А има ли вярно решение?"
"А има ли грешно решение?"
"Грешник ли е неготовият?"
"А праведник ли е готовият?"
"А, ако всички са праведни, ще съществуват ли"?


Но, да се върнем към нереалността.  Казваш, че "контактът с психолог в невръстна възраст би могло да помогне". Можеш ли да ми разясниш това свое усещане, за да съм сигурна че говорим за едно и също нещо. Как разбираш помощта на психолога - да помогне за какво по-точно?