Болката след... Насилието

  • 8 591
  • 129
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 2 609
Това си помислих и аз, като го прочетох. Не си заслужава да пишеш есе за...насилието. Почти си готова за потенциален следващ насилник.

# 16
  • Мнения: 3 545
След такава случка не е ред да мислиш как да спасиш животното срещу теб, а да подадеш жалба в полицията и иск в съда заедно с медицинско. Така си ги представям аз нещата.

# 17
  • Мнения: 571
Би трябвало да го докладваш в полицията и да имаш медицинско освидетелстване за физическите щети. Но вероятно няма да го направиш, дано не даде фира някоя друга.

# 18
  • Мнения: 1 072
Отиди на психолог. Имаш стокхолмски синдром.

# 19
  • Мнения: 1 729
Марена, звучиш всякаш си готова да простиш. Ще мине време и ще видиш, че никога не е имало нищо красиво в тая "любов".

# 20
  • Мнения: 82
Не съм готова да простя. Записах си час за психолог възможно най-скоро. Осъзнавам случващото се. Не ме съдете, просто в главата ми е каша... Адски много сила впрягам, за да остана адекватна. Постоянно чета научни статии, гледам да не оставам сама, но повярвайте, че е много трудно да канализирам мислите и енергията си.

# 21
  • Мнения: 5 269
Марена, ти си направила най-важната и най-трудна крачка. От тук на татък ще ти става все по-лесно, само си имай малко вяра.

# 22
  • Мнения: 1 110
Марена, много ти е прясно! Нормано е да си много объркана.
Не се впечатлявай от подмятания във форума или извън него, направила си най-трудно, а именно да се разделиш.

След време ще виждаш нещата по друг начин, споко. Почни терапия, търси информация по темата, това не се забравя от днес за утре. Ако можеш смени обстановката тотално- жилище, град, обкръжение.

# 23
  • Мнения: 82
Смених града, вече съм при близките си. Но на моменти се чувствам много самотна, макар че нито нашите, нито приятелите ми ме оставят. Имам чувството, че мозъка ми прегря от мислене...

# 24
  • София
  • Мнения: 12 910
Марена, вместо да си спомняш в поетични краски вашето минало и да приписваш на бившия несъществуващи страдания, си припомни всеки път, когато те е удрял, всеки път, когато те е било страх, когато си плакала, когато те е боляло, когато си треперела... и всички страхотни моменти на света не могат да компенсират една случка, при която си се чувствала така, а при теб не е била само една. Напиши си всички тези неща и всеки път, когато ти хрумне колко хубави моменти сте имали и тръгнеш да го съжаляваш, седни и си ги чети.

Колкото и да ти е трудно, е важно да осъзнаеш едно - хубавите моменти са използвани за да бъдеш манипулирана и държана зависима от този човек. Те не са били истински моменти на чисто щастие между вас, те са били кукички, на които да те закачи, улови, и после да ги издърпа, разкъсвайки плътта ти. Ти лелееш тези хубави моменти и искаш да повярваш, че може да живеете в тях, вместо в другата реалност, онази, в която си посинена и ревеш. Но това никога няма да се случи, просто няма как. И не трябва да бъдеш залъгвана по този начин, като кученце, на което подават саламче, само за се приближи достатъчно близо, за да го пребият.

Хубаво е, че четеш статии, още по-добре е, че си потърсила психолог. Аз ти препоръчвам да се разчетеш за нарцисистите. Сигурна съм, че ще разпознаеш много от методите, които те използват за да манипулират, и ще видиш, че са били прилагани и върху теб.

# 25
  • Мнения: 3 545
Изкара ли медицинско за телесни повреди?
Оплака ли се в полицията?
Любов за мен в такива ситуации няма - има други болни и ненормални неща, така че не разбирам емоцията в поста ти.

# 26
  • Мнения: 2 503
Не е добра идея да четеш статии, защото още повече се свързваш с темата. А мислиш, че така ще разбереш защо другият е такъв. Имаш нужда да се свържеш с реала, а не с нещо непроницаемо, което обаче  те е съсипало.

# 27
  • Мнения: 6 175
не разбирам емоцията в поста ти.
Нито пък аз. Даже се чудя какво пък толкова има за мислене, че чак прегря ... Като удавник за сламка си се хванала. Нямаш ли и нещо друго за четене? Хора с по над 30 години брак се разделят, тук оплакваме 3 месечна връзка. Смешно е някак.
Да, малка си сравнително, незряла ... претърпяла си травма, сложила си край, както и трябва да бъде. Толкова. Продължаваш напред. След като не може да изплуваш от тинята, отиваш и се лекуваш, но толкова емоции е прекалено.

# 28
  • София
  • Мнения: 38 824
Ама те пресни-пресни!
Нормално е да се чувства така. На тази възраст любовта е уау.
Също така е нормално следващия път - Пирогов или гробището.

# 29
  • Мнения: 1 110
evencee- че коя си ти, да казваш кой колко трябва да страда, че и след какъв период точно. Всяка болка е валидна сама по себе си. До тази ситуация се стига само, защото до сега не е зачитала системно своите емоции и нужди, а ти точно това я караш да прави сега.

Пожелай успех и толкова, да се самоизтъкваш като обяснваш колко по-силна си от другите, еми няма нужда.
Всеки човек е вървял по различен път. Важното е да работи над себе си.

Общи условия

Активация на акаунт