дреха, която е подарена от човек, когото ама никак не харесвате и който се държи така, сякаш не съществувате. Не става въпрос за свекърви, тъщи и т.н.
- Публикувана: 13 дек. 2006, 14:55 ч.
- Последно мнение: 16 дек. 2006, 10:14 ч.
Бихте ли облякли детето си с...
Нищо не бих приела от подобен човек,без значение дали е за мен или за детето 
и аз съм на същото мнение
За да си позволи да ми подари нещо, значи все пак, не ми е толкова противен, че да го знае, така ,че след като си е направил труда за подаръка, то ще го приема, но със сигурност ще е само от някакво приличие и ще го дам на някой друг.
Напълно съгласна.
Да случвало ми се е един единствен път. Приех подаръка, само защото беше за детето и колкото и странно да изглежда отношението на въпросният човек се промени коренно от този момент. Може би този подарък го смяташе като някаво извинение и реши, че като съм го взела, значи всичко вече ок. Аз не съм злопаметна, в момента потдържаме добри отношения, но си имам едно на ум 
дреха, която е подарена от човек, когото ама никак не харесвате и който се държи така, сякаш не съществувате. Не става въпрос за свекърви, тъщи и т.н.
Как така хем не съществуваш за него, хем ти подарява дрешки за детето???
Дай малко повече инфо за този човек. Ако е например шефа на съпруга ти, който хал хабер си няма за тебе, но пък е подарил дреха за детето ти, защо да не му я сложиш?
Щом е подарил подарък ,не може да се държи сякаш не съжествувате? Малко си противоречиш. Ако ми харесва подаръкът бих облякла детето с него, без значение какво е отношението ми към дадения човек. Все едно ако е подарил играчка да не дадеш на детето да си играе с нея, само защото отношенията между вас не са добри? Виж, ако подаръкът е за теб е друго нещо.
Няма да приема подаръка , ако е такъв човек 
в краен случай ще го дам на някой нуждаещ се. 
в краен случай ще го дам на някой нуждаещ се. Имам една пишман комщийка дето ми направи такъв подарък..., ми не го облякох на детето си ( въпреки че нямах възможност да му купя каквото и да било). Какво, като го обличам всеки път тя да ми е пред очите? Категорично не
Щом е подарил подарък ,не може да се държи сякаш не съжествувате? Малко си противоречиш. Ако ми харесва подаръкът бих облякла детето с него, без значение какво е отношението ми към дадения човек. Все едно ако е подарил играчка да не дадеш на детето да си играе с нея, само защото отношенията между вас не са добри? Виж, ако подаръкът е за теб е друго нещо.
. 
Щом е подарил подарък ,не може да се държи сякаш не съжествувате? Малко си противоречиш. Ако ми харесва подаръкът бих облякла детето с него, без значение какво е отношението ми към дадения човек. Все едно ако е подарил играчка да не дадеш на детето да си играе с нея, само защото отношенията между вас не са добри? Виж, ако подаръкът е за теб е друго нещо.
Щом е подарил подарък ,не може да се държи сякаш не съжествувате? Малко си противоречиш. Ако ми харесва подаръкът бих облякла детето с него, без значение какво е отношението ми към дадения човек. Все едно ако е подарил играчка да не дадеш на детето да си играе с нея, само защото отношенията между вас не са добри? Виж, ако подаръкът е за теб е друго нещо.
Мда и аз така мисля...
Единствения човек който не понасям е колежката ми ,но тя по скоро ще гледа да искубе каквото се може аз да и подаря та не тя на мен/скрънза от класа/, така че не очаквам подарък от нея поне не в този живот.Ако ми подари от приличие го прибирам и в последствие го хвърлям защото вкусовете ни нямат абсолютно нищо общо.
не разбирам въпроса в известна степен е подвеждащ и неточен.
ако някой нещо е подарил, то значи ти или детето ти не сте толкоз чак антипатични на въпросния човек. а може просто теб да не те долюбва, а към детето да е с добра нагласа.
ако дрешката ми харесва, то да - бих обличала петра с нея.
подобно би ми звучал и следният въпрос: "ако продавачката в хранителните стоки ти се сопва и е нелюбезна, а ти вече си на касата /т.е. не можеш да се фръцнеш и да си тръгнеш/, би ли яла хляа, който си купила от там?". аз бих го яла, но бих спряла да пазарувам от там. примерът е малко пресилен, но все пак е показателен в известна степен.
в известна степен е подвеждащ и неточен.ако някой нещо е подарил, то значи ти или детето ти не сте толкоз чак антипатични на въпросния човек. а може просто теб да не те долюбва, а към детето да е с добра нагласа.
ако дрешката ми харесва, то да - бих обличала петра с нея.
подобно би ми звучал и следният въпрос: "ако продавачката в хранителните стоки ти се сопва и е нелюбезна, а ти вече си на касата /т.е. не можеш да се фръцнеш и да си тръгнеш/, би ли яла хляа, който си купила от там?". аз бих го яла, но бих спряла да пазарувам от там. примерът е малко пресилен, но все пак е показателен в известна степен.
Няма да приема подаръка , ако е такъв човек в краен случай ще го дам на някой нуждаещ се.
в краен случай ще го дам на някой нуждаещ се. 
Бих я приела и после ще я подаря на някой.Не бих я облякла.
Нищо не бих приела от подобен човек,без значение дали е за мен или за детето
дреха, която е подарена от човек, когото ама никак не харесвате и който се държи така, сякаш не съществувате. Не става въпрос за свекърви, тъщи и т.н.
Подаръкът е проява на добро отношение. Не бих отблъснала с лека ръка положителния жест на някого.
Понякога нечии лоши мисли и отношение са само плод на нашето въображение.
Понякога нечии лоши мисли и отношение са само плод на нашето въображение.
Абсолютно съм съгласна
Ами, ако този човек е с добри намерения спрямо детето ми, въпреки че не харесва мен бих го приела - да! На мен също ми се е случвало да не харесвам много някой, но детенцето да е супер и тогава подаръцике които съм подарявала на това детенце да са искрени. Малко объркано стана...
Брях...какъв е този човек, дето не съществувам за него пък подарява подарък на детето. Не мога точно да си представя подобна ситуация. Едва ли толкова не съществувате за него щом се е сетил за подарък на детето, то хора дето сме си близки и в добри отношения не се сещат, та вякой дето ме няма за нищо...
Ако е някакъв служебен подарък - т.е. по задължение и по подразбиране - например шефовете на мъжът ми като се родиха децата - защо не.
Ако е някакъв служебен подарък - т.е. по задължение и по подразбиране - например шефовете на мъжът ми като се родиха децата - защо не.
Нищо не бих приела от подобен човек,без значение дали е за мен или за детето
Умишлено не посочих подробности, момичета. Затова синтезирах ситуацията до две изречения. Може на някои от вас да се струва абсурдно. Значи този човек никога не идвал да види детето ми, въпреки че е имал възможност. За мен да не говорим. Но това не е основното. Основното е отношението му към мен, което беше недобро още отпреди да се роди дъщеря ми. Става въпрос за елементарни жестове на уважение, на зачитане, на които всеки възпитан човек е способен, но които липсваха и продължават да липсват. Затова казвам, че се прави, че не съществувам.
Разбира се, че ще го ползвам, ако ми харесва. Още повече, че това е подарък за детето ми, към което няма отрицателно отношение. Друг е въпросът, че надали бих изпаднала в подобна ситуация, защото не бих допуснала до мен такъв човек. И изобщо аз не отдавам голямо значение на такива неща. За мен предметът си е предмет /и или ми харесва или не/, независимо кой го подарява. Единствено към саморъчно изработените подаръци имам сантиментално отношение и респективно бих ги забутала някъде или бих им оказала специално внимание, в зависимост от това кой ми ги е подарил. Според мен по-скоро е трябвало да се замислиш дали да приемеш подаръка. Щом вече си го направила е безмислено да не го ползваш /в случай, че ти харесва разбира се/
Нищо не бих приела от подобен човек,без значение дали е за мен или за детето
естествено
terra, мисля, че те разбрах добре. Не бих облякла на детето си дреха, подарена му от човек, за кого по каквато и да е причина не съществувам и който не ме приема. Такъв човек е недобронамерен и деликатно, но категорично ще откажа подаръка. Щом не ме приема мен, значи не приема и детето ми.Тогава какъв е смисълът от демонстрирания жест към него? И защо да приема нещо, което нито ще използвам по предназначението му, нито бих искала да прашясва в гардероба и всеки път да ми напомня дадена ситуация и човек, нито бих го дала друго дете да го носи, защото считам, че енергията, с която е зареден този подарък, е негативна не само за детето ми, но и за всички, които биха го носили.
Разбира се, че ще го ползвам, ако ми харесва. Още повече, че това е подарък за детето ми, към което няма отрицателно отношение. Друг е въпросът, че надали бих изпаднала в подобна ситуация, защото не бих допуснала до мен такъв човек. И изобщо аз не отдавам голямо значение на такива неща. За мен предметът си е предмет /и или ми харесва или не/, независимо кой го подарява. Единствено към саморъчно изработените подаръци имам сантиментално отношение и респективно бих ги забутала някъде или бих им оказала специално внимание, в зависимост от това кой ми ги е подарил. Според мен по-скоро е трябвало да се замислиш дали да приемеш подаръка. Щом вече си го направила е безмислено да не го ползваш /в случай, че ти харесва разбира се/
Тръгнах да пиша без да чета, добре че хвърлих поглед надолу и видях че вече си го написала
, та и аз така.Никога не ми се е случвало да хвърлям толкова емоции за един подарък, пестя си ги.