За твой родител ли говориш?
- Публикувана: 13 дек. 2006, 14:55 ч.
- Последно мнение: 16 дек. 2006, 10:14 ч.
Бихте ли облякли детето си с...
terra, мисля, че те разбрах добре. Не бих облякла на детето си дреха, подарена му от човек, за кого по каквато и да е причина не съществувам и който не ме приема. Такъв човек е недобронамерен и деликатно, но категорично ще откажа подаръка. Щом не ме приема мен, значи не приема и детето ми.Тогава какъв е смисълът от демонстрирания жест към него? И защо да приема нещо, което нито ще използвам по предназначението му, нито бих искала да прашясва в гардероба и всеки път да ми напомня дадена ситуация и човек, нито бих го дала друго дете да го носи, защото считам, че енергията, с която е зареден този подарък, е негативна не само за детето ми, но и за всички, които биха го носили.
Разбира се, че ще го ползвам, ако ми харесва. Още повече, че това е подарък за детето ми, към което няма отрицателно отношение. Друг е въпросът, че надали бих изпаднала в подобна ситуация, защото не бих допуснала до мен такъв човек. И изобщо аз не отдавам голямо значение на такива неща. За мен предметът си е предмет /и или ми харесва или не/, независимо кой го подарява. Единствено към саморъчно изработените подаръци имам сантиментално отношение и респективно бих ги забутала някъде или бих им оказала специално внимание, в зависимост от това кой ми ги е подарил. Според мен по-скоро е трябвало да се замислиш дали да приемеш подаръка. Щом вече си го направила е безмислено да не го ползваш /в случай, че ти харесва разбира се/
Тръгнах да пиша без да чета, добре че хвърлих поглед надолу и видях че вече си го написала
, та и аз така.Никога не ми се е случвало да хвърлям толкова емоции за един подарък, пестя си ги.