Публикувана: 13 дек. 2006, 14:55 ч.
Последно мнение: 16 дек. 2006, 10:14 ч.

Бихте ли облякли детето си с...

3 318
64
1

# 45 15 дек. 2006, 10:20 ч.

Мнения: 1 645

Цитат на: иВарна в чт, 14 дек 2006, 20:37

Подаръкът е проява на добро отношение. Не бих отблъснала с лека ръка положителния жест на някого.
Понякога нечии лоши мисли и отношение са само плод на нашето въображение.

Абсолютно съм съгласна Peace

# 46 15 дек. 2006, 10:25 ч.

Мнения: 4 406

лицемерен подарък ми изглежда това, и аз с лицемерие ще го приема, а после- в кофата

# 47 15 дек. 2006, 10:58 ч.

Мнения: 1 734

Ами, ако този човек е с добри намерения спрямо детето ми, въпреки че не харесва мен бих го приела - да! На мен също ми се е случвало да не харесвам много някой, но детенцето да е супер и тогава подаръцике които съм подарявала на това детенце да са искрени. Малко объркано стана...

# 48 15 дек. 2006, 11:23 ч.

Варна
Мнения: 1 383

Абе, от двете изречения, не схванах какъв е проблема - около мен няма хора, дето да не мога да гледам, освен това не пренасям личното си отношение с даден човек върху детето си. Щом подаръка е за него - така да бъде...

# 49 15 дек. 2006, 11:30 ч.

Мнения: 1 364

Не бих приела подарък от такъв човек

# 50 15 дек. 2006, 12:25 ч.

Мнения: 208

Цитат на: Люската в чт, 14 дек 2006, 13:00

Не бих.
От такива хора не приемам нищо.

# 51 15 дек. 2006, 12:33 ч.

София
Мнения: 3 421

Брях...какъв е този човек, дето не съществувам за него пък подарява подарък на детето. Не мога точно да си представя подобна ситуация. Едва ли толкова не съществувате за него щом се е сетил за подарък на детето, то хора дето сме си близки и в добри отношения не се сещат, та вякой дето ме няма за нищо...
Ако е някакъв служебен подарък - т.е. по задължение и по подразбиране - например шефовете на мъжът ми като се родиха децата - защо не.

# 52 15 дек. 2006, 12:51 ч.

в Низината
Мнения: 705

Цитат на: MALVINA в ср, 13 дек 2006, 15:01

Нищо не бих приела от подобен човек,без значение дали е за мен или за детето Naughty

# 53 15 дек. 2006, 14:02 ч.

Мнения: 1 416

И на мен ми е трудно да си представя подобна ситуация - хем не ме брои за жива, хем подарък ми поднася... Мисля си обаче, че бих го приела. Едва ли ще го изхвърля, по-скоро ще го ползвам, ако ми допада. Не ми ли харесва, ще го дам на някого или ще си прашасва в някой шкаф... Peace

# 54 15 дек. 2006, 14:14 ч.

Мнения: 636

Умишлено не посочих подробности, момичета. Затова синтезирах ситуацията до две изречения. Може на някои от вас да се струва абсурдно. Значи този човек никога не идвал да види детето ми, въпреки че е имал възможност. За мен да не говорим. Но това не е основното. Основното е отношението му към мен, което беше недобро още отпреди да се роди дъщеря ми. Става въпрос за елементарни жестове на уважение, на зачитане, на които всеки възпитан човек е способен, но които липсваха и продължават да липсват. Затова казвам, че се прави, че не съществувам.

# 55 15 дек. 2006, 14:20 ч.

София
Мнения: 7 242

Разбира се, че ще го ползвам, ако ми харесва. Още повече, че това е подарък за детето ми, към което няма отрицателно отношение. Друг е въпросът, че надали бих изпаднала в подобна ситуация, защото не бих допуснала до мен такъв човек. И изобщо аз не отдавам голямо значение на такива неща. За мен предметът си е предмет /и или ми харесва или не/, независимо кой го подарява. Единствено към саморъчно изработените подаръци имам сантиментално отношение и респективно бих ги забутала някъде или бих им оказала специално внимание, в зависимост от това кой ми ги е подарил. Според мен по-скоро е трябвало да се замислиш дали да приемеш подаръка. Щом вече си го направила е безмислено да не го ползваш /в случай, че ти харесва разбира се/