Каква квартира бе, хора? Срещу зима, с големи сметки за ток, малки спестявания и недостатъчно майчинство? Щото, ако досега е работила високоплатена работа, нямаше да е на тоя хал. Така че приемам бъдещото майчинство за недостатъчно за квартира, сметки, храна и гледане на бебе.
- Публикувана: 12 дек. 2022, 12:05 ч.
- Последно мнение: 13 дек. 2022, 20:52 ч.
Не знам къде да отида, искам да умра
Ами той е с хронична умора.
Гледам да се сдържам пред него, но снощи не издържах и се разплаках от многото насъбрало ми се нещастие.
Той се опита да ме успокои, но някак студено. И сега ме обвинява, че заради мен не се е наспал. Че съм му съсипвала живота с претенциите си. Че не оценявам какво имам, че не го оставям да спи.
Гледам да се сдържам пред него, но снощи не издържах и се разплаках от многото насъбрало ми се нещастие.
Той се опита да ме успокои, но някак студено. И сега ме обвинява, че заради мен не се е наспал. Че съм му съсипвала живота с претенциите си. Че не оценявам какво имам, че не го оставям да спи.
И аз не разбирам къде е драмата. Искала си да се разделил с този човек, значи би трябвало да си обмислила къде ще живееш и как ще се издържаш.
Ще останем " заради детето" е временно решение, ясно е, че нещата ще приключат в близко бъдеще. И вече трябва да гледаш на мъжа ти като на съквартирант, а не на половинка за споделяне и изливане на емоции.
Ще останем " заради детето" е временно решение, ясно е, че нещата ще приключат в близко бъдеще. И вече трябва да гледаш на мъжа ти като на съквартирант, а не на половинка за споделяне и изливане на емоции.
Щом връщане при възрастните се нокаутира като опция , значи има опции?
И как моментна помощ или идея за моментно решение щр оправи следващите 18г. Защото това е дете, не е насекомо да израства за 24 часа ...
Т.е. ако ще се мисли за дългосрочно решение - родителите. Ако ще се спасява ден по ден, по неин избор, ... нямам идея , но горкото дете.
Според мен при майчински инстинкт би било добре да се изходи от доброто за детето, а не от по-интересното на майка му.
Другото, което не разбирам , е повикът да дойдем да напляскаме бащата на детето ли? Или да с съберем 365 и всеки ден да пускаме по 1 татко нанатам ? Какво се очаква с тази тема ?
И как моментна помощ или идея за моментно решение щр оправи следващите 18г. Защото това е дете, не е насекомо да израства за 24 часа ...
Т.е. ако ще се мисли за дългосрочно решение - родителите. Ако ще се спасява ден по ден, по неин избор, ... нямам идея , но горкото дете.
Според мен при майчински инстинкт би било добре да се изходи от доброто за детето, а не от по-интересното на майка му.
Другото, което не разбирам , е повикът да дойдем да напляскаме бащата на детето ли? Или да с съберем 365 и всеки ден да пускаме по 1 татко нанатам ? Какво се очаква с тази тема ?
Аз само не разбрах гони ли ви бащата на детето от жилището? Ако не ви гони не виждам толкова голям проблем. Изнесете се на дивана ако е опция. Щом досега сте го харесвала, че да направите дете ще го понесете още време. Животът с бебе не е лесен. Че бил труден не ми се вижда много важно. Важното е към детето да е любящ баща. Вие като бъдеща майка е време да започнете да мислите за сигурността и благоденствието на детето. Вашите чувства остават на заден план.
Ами като гледаш събитията, емоциите и т.н. може да се допусне че не са опция защото не са интересни или защото живеят на неинтересно място или защото там няма възможности за интересна работа ... много от тези неща в началото с малко дете не би трябвало да са особен фактор ... И в най-интересния град да си пак с бебе си вързан за бебето . Но не знам . Може и други неща да са. Не пише. По-скоро според писанията би трябвало да са опция. Отношенията били ок, разбирали, помагали ... или просто защото мъжа не е там
Може пък тръшкането да е заради мъжа и как да не го загуби ? НЕ за бебето и т.н. ? Не знам и това.
Може пък тръшкането да е заради мъжа и как да не го загуби ? НЕ за бебето и т.н. ? Не знам и това.
Ами той е с хронична умора.
Гледам да се сдържам пред него, но снощи не издържах и се разплаках от многото насъбрало ми се нещастие.
Той се опита да ме успокои, но някак студено. И сега ме обвинява, че заради мен не се е наспал. Че съм му съсипвала живота с претенциите си. Че не оценявам какво имам, че не го оставям да спи.
Гледам да се сдържам пред него, но снощи не издържах и се разплаках от многото насъбрало ми се нещастие.
Той се опита да ме успокои, но някак студено. И сега ме обвинява, че заради мен не се е наспал. Че съм му съсипвала живота с претенциите си. Че не оценявам какво имам, че не го оставям да спи.
И затова ли е цялата драма? Сериозно?
Да ти имам проблемите...
Стягай се и слагай край на детинщините. Майка ще ставаш!
Не го знам какъв е мъжът ти, но съм сигурна, че ще му дойдат много две ревящи деца на главата – ти и бебето.
Ако продължаваш по същия начин да драматизираш и да правиш от нищо нещо, като нищо ще оставиш детето си без баща. То какво ти е виновно?
Снощи се скарахме жестоко и аз нямам къде да ида бременна. През повечето време гледам да съм спокойна заради бебето, но невинаги се получава. В момента наистина не знам какво да правя. Не съм спала цяла нощ, нямам сили да мръдна от леглото, а той се държи ужасно.
Ами той е с хронична умора.
Гледам да се сдържам пред него, но снощи не издържах и се разплаках от многото насъбрало ми се нещастие.
Той се опита да ме успокои, но някак студено. И сега ме обвинява, че заради мен не се е наспал. Че съм му съсипвала живота с претенциите си. Че не оценявам какво имам, че не го оставям да спи.
Гледам да се сдържам пред него, но снощи не издържах и се разплаках от многото насъбрало ми се нещастие.
Той се опита да ме успокои, но някак студено. И сега ме обвинява, че заради мен не се е наспал. Че съм му съсипвала живота с претенциите си. Че не оценявам какво имам, че не го оставям да спи.
В обвинения и студено утешаване ли се състои жестокият ви скандал и ужасното му държане?
Успокой се. Не драматизирай излишно. В момента си свръхчувствителна и хормонално нестабилна. Чак мисли за самоубийство вече е прекалено. Млада си, здрава си, имаш родители, макар и далеч и също угрижени в момента. Биологичната ти майка е затворена страница, не я открехвай повече. Съсредоточи се върху настоящето. Бременна си, имаш партньор. Анализирай хубаво връзката ви. Този човек обича ли те, уважава ли те, ще поеме ли отговорност за битието ви през следващите 2 години. И обратно - обижда ли те, проявява ли насилие, неглижира ли нуждите ти. И обратното - ти обичаш ли го, уважаваш ли го, готова ли си да се грижиш И за неговия уют и добруване, докато той носи отговорност за теб и бебето. Двустранен е процеса, но една забележка за мрънкане не е причина да обмисляш чак самоубийство вече. И то бременна. Прекалено си емоционална. Ако нямаш близки хора наблизо, разкажи подробно, сподели тук, да разнищим заедно ситуациите, и може би ще се окажат не толкова драматични. А ако са - разкажи чистосърдечно всичко на родителите си, и съм сигурна, че ще те приемат и помогнат независимо от другите им грижи в момента.
В труден период си, но трябва да предприемеш стъпки към изплуване от блатото. Първо посети психотерапевт/психиатър за да прецени състоянието ти. От написаното може да изглежда като мрънкане, но тревожността и депресията не водят до добро, особено в твоето състояние.
Само майка и баба ли имаш? Колко далече живеят вашите от града? Помисли си дали да не отидеш за малко там. Да те поглезят, а ти да премислиш нещата.
Само майка и баба ли имаш? Колко далече живеят вашите от града? Помисли си дали да не отидеш за малко там. Да те поглезят, а ти да премислиш нещата.
И като напусне работа сега, какво ще постигне освен по-малко майчинство?
На хората отгледали я от малка ще натресе депресията си от отказа на биологичната майка да я признае.
Като четем какво се случва от едно "студено" утешаване от партньора с когото ще имат общо дете, си представям на тях какви им е наговорила по повод биологичната си майка.
На хората отгледали я от малка ще натресе депресията си от отказа на биологичната майка да я признае.
Като четем какво се случва от едно "студено" утешаване от партньора с когото ще имат общо дете, си представям на тях какви им е наговорила по повод биологичната си майка.