Не знам къде да отида, искам да умра

  • 10 041
  • 303
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 1 034
Аз съвет за напускане на работа не прочетох. Сега бременните вземат болнични едва ли не от двете чертички. Психическото и състояние е сериозно и трябва да се лекува.
Ако беше в началото на бременността съветът ми щеше да бъде съвсем друг. Сега да си направи план според обстоятелствата.

# 46
  • София
  • Мнения: 528
Аз съвет за напускане на работа не прочетох. Сега бременните вземат болнични едва ли не от двете чертички. Психическото и състояние е сериозно и трябва да се лекува.
Ако беше в началото на бременността съветът ми щеше да бъде съвсем друг. Сега да си направи план според обстоятелствата.

Зависи какво и къде работи, не всички са в ДА или голяма корпоративна фирма.

# 47
  • Мнения: 141
Той ми каза, че му съсипвам живота.
Не проявява съчувствие и човечност към мен.
За да не се караме, е нужно аз да се съобразявам с него. А като плача, му идвам в повече.
Чувствам се като дете, което има нужда от грижа.

# 48
  • Paris, France
  • Мнения: 14 238
Ами той е с хронична умора.
Гледам да се сдържам пред него, но снощи не издържах и се разплаках от многото насъбрало ми се нещастие.
Той се опита да ме успокои, но някак студено. И сега ме обвинява, че заради мен не се е наспал. Че съм му съсипвала живота с претенциите си. Че не оценявам какво имам, че не го оставям да спи.

Зима е, студ, няма достатъчно слънце. И двамата сте в лошо психическо състояние. Според мене си в тежка, предродилна депресия. Посети веднага личния лекар или говори с екипа, който ти следи бременността! Разкажи им как се чувстваш.

Питах те пиеш ли витамини, но ти не ми отговори. Изписват  пренатални с филева киселина, магнезий, желязо. Понеже фетусът си издърпва каквото му трябва, често майката се оказва в дефицит, особено ако има непоносимост към храна, към дадени храни.

На работа ходиш ли?

# 49
  • Мнения: 3 804
На 34 г е крайно време да порастнеш и да се държиш като възрастен човек-осиновяване,студен баща,и тн вече са далече в миналото.
Вече си създала нов човек заради когото си длъжна да си максимално уравновесена,нормална и трезвомислеща.
Мисли си за раждането,подготвяй дрешки,количка,ваничка и тн имаш толкова много по-приятни неща за които да мислиш и правиш и гледай да не прекаляваш с ръчкането на таткото ,че да не се окажеш и без него накрая.

# 50
  • Мнения: 141
Да, пия фолиева киселина, мултивитамини за бременни и магнезий.
И ходя на работа.

# 51
  • Мнения: 969
Посети специалист. Имаш между 2 и 3 месеца до раждането, ако ходиш 2 пъти седмично, ще успеете да свършите доста работа.

# 52
  • Мнения: 6 941
Този форум не е за терапия. За  помощ се обърни към специалист. Тук само си приказваме .

# 53
  • Paris, France
  • Мнения: 14 238
Благодаря за отговора, Дороти. 💐

Мисля, че трябва да говориш с ЛЛ. Приятелят ти те обича, съчувства ти, но не знае какво да направи за тебе и затова се затваря в себе си. Искаш прекалено много внимание от него.

Болестта ма баба ти, бременността, отхвърлянето от майка ти са ти дошли много и в момента мозъкът ти не знае кое, кога и как да преработи.

Приятелки имаш ли в града? Важно е да не се изолираш от хора.

При мене работи тичане, бързи разходки сама. Много е отпускащо и изморява така, че после лягаш и заспиваш без да мислиш за нищо.

# 54
  • Мнения: 141
Не чувствам, че ме обича.
Каза ми, че му съсипвам живота и че ако не беше бебето, да сме се разделили.
Да, явно не съм лесна. Но къде да дяна цялата болка, която изпитвам?
Нали затова сме партньори - за да се подкрепяме един друг.

# 55
  • Мнения: 128
Сега видях ,че си на 34 . Не си малка , изобщо.  Как забременя ,след като той не е искал ? Да не би да се чувства излъган ,притиснат ,изплашен от твоята бременност и затова да се държи така .

# 56
  • Мнения: 141
И досега не знаем как е станало, повярвайте ми.
Използваме презерватив.
Както и да се чувства, в крайна сметка решихме, че ще останем заедно.
Затова и просто не е честно да се държи така.

# 57
  • Мнения: 6 941
Партьорите не са също така да лекуват стари рани и за да са психотерапевти на половинката си. Затова си има специална помощ. Както и форума не е за това.
Има специалисти,. Освен ако темата не е пързалка. Послендите два постинга са ми много съмнителни.

# 58
  • Мнения: 25 808
А ти как точно го подкрепяш? Разбрахме какво изискваш от него, а ти самата какво му даваш?
Та ти дори за собственото си дете не мислиш, че го тровиш с тези ти настроения, тръшканици и ревове. Искаш някой да се грижи за теб като дете, а за твоето дете кой ще се погрижи?
Да, различни сте с мъжа ти и това е много хубаво. Когато единият родител е неадекватен и със склонност да драматизира, добре е другият да е стои здраво на земята, за да го държи стабилно. Иначе става страшно.
Две драма куин в една къща няма как да виреят, нито брашно ще мелят.

# 59
  • Paris, France
  • Мнения: 14 238
Не чувствам, че ме обича.
Каза ми, че му съсипвам живота и че ако не беше бебето, да сме се разделили.
Да, явно не съм лесна. Но къде да дяна цялата болка, която изпитвам?
Нали затова сме партньори - за да се подкрепяме един друг.

Не, партньорът не е психолог или кофа за душевни отпадъци. Една връзка трябва да започне в радост, удоволствие и приятно общуване. Непрекъснато натоварване с болките и нерадостните на партньора скапва връзката.

Като не ти показва, че те обича, по разбираем за тебе начин, тръгни си! Явно имаш повишени нужди от внимание, които този човек не успява да задоволи. Тежко е за тебе, но и за него.

Защо заживя с него като не чувстваш, че те обича?

X Реклама

Общи условия

Активация на акаунт