Бакшишът и има ли той почва у нас?

10% оставям винаги.  Не смятам, че трябва да са включени в цената, това е лична преценка на всеки клиент в крайна сметка!

Хм, странна работа ми е тва с бакшишите...оставям, обаче се питам защо???Защото сервитьорката/таксиметровия шофьор или който е там си е свършил работата???Затова, че, оооо каква чест, сервитьорката е благоволила да ми се усмихне, когато ТОВА й е работата?? Ми, сори за егоизам, ама на мен кой ми дава бакшиш, че си върша работата на даскало?Че се усмихвам на учениците?Че се опитвам да съм добра и любезна с тях?Сранно ми е малко...

А какво бихте направили в някой марков магазин? Аз съм продавачка и доста често ми се случва да оставаме без дребни пари, по лев и по два, защото повечето ни цени завършват на  9 /159,169 и т.н. / . Питаме постоянно клиентите за дребни пари, за точна сума - никой не дава. И много често ми се случва да продавам едни якенца за 299 лв. и клиента срещу мен да си чака левчето, докато аз обикалям по съседните магазини да развалям пари. Не съм опряла до някакво си левче, както повечето клиенти си мислят, не разчитам на бакшиши , както например сервитиорките, но умирам от срам да ходя да развалям пари в съседните магазини и там да ме гледат на кръв, щото са на същия хал като нашия.

По принцип оставям, не знам колко процента, гледам да се закръгли до някаква сума и да не ми оставят ресто.

На таксита не оставям, обикновено не съм изобщо доволна от обслужването, да не говорим за начина, по който се циганят за рестото

Сега се замислих, че сервитьорките по заведенията са предимно жени и почти винаги съм доволна от обслужването, а таксиметровите шофьори са предимно мъже и почти никога не съм доволна. Имам чувството, че изобщо не им е ясно какво е това клиент и че се налага някакво съобразяване с този клиент. Може да е някакъв остатък от ориенталска култура и делене на мъже и жени, не знам. Да им е под достойнството да се съобразяват с някаква жена...  Но определено ме дразни. Много пъти съм била на косъм да сляза от таксито на средата на пътя и да откажа да си платя, защото примерно шофьорът си пали цигара и като го помоля да не пуши, той започва язвително да се заяжда и да се държи гадно. Като се опитам да си отворя прозореца ми вдига скандал и т.н.
Или като го избие на софийска гордост и започне да ми обяснява "Вие от селата сте големи тъпанари, цяла София напълзяхте, ходете си от където сте дошли", понеже живея в Младост.
 Да не говорим, че когато е надул някоя мазна чалга, почти никога не си правя труда да го моля да я смени, защото не ми се мисли какво ще последва.
А пък тези, които те псуват, когато им оставиш малък според тях бакшиш, изобщо няма да ги коментирам!

Иначе идеята за бакшиш не ми харесва, точно защото се налага да преценя на каква сума да определя отношението си към обслужването. Много повече предпочитам просто да е включен към цената, например 10% за обслужване и всичко да е ясно и точно. Иначе ми изглежда като  някаква милостиня и е унизително.

Била съм сервитьорка и знам какво е да разчиташ на бакшиш, но знам и какво е да те гледат с мазен поглед и да ти кажат "Ще ти оставя сто марки (тогава това беше актуалната валута) и ще правиш каквото поискам". И ако откажеш, вдигат скандал на собственика с някакво скалъпено оплакване.
Въобще, тази система е тъпа. Обслужването трябва да е процент от цената и да е включено в сметката, без "мислостиня".

Оставям само ако съм доволна, но имайки предвид, че рядко ходя на непроверени места, по-скоро винаги оставям.
Обикновено гледам да е 10% от сметката.

Такси не ползвам, защото всички таксиджии са адски досадни и обикновено в колата смърди на смесица от ароматизатори , поти и цигари.
На фризьорката/козметичката и т.н. гладам да оставя толкова, че да ен ме е срам да дойда отново, но понякога не съм имала достатъчно и за бакшиш- никога не ме е погледнала накриво...
Това е въпрос на себеусещане и култура.

Подкрепям това мнение. И аз оставям бакшиш, почти винаги. Но не съм съгласна с тази практика. Дита е казала защо.


Чакам си левчето -  първо, защото ме дразнят тези ХХХ 99,99 цени (не съм толкова тъпа, да не мога да си направя сметката, че 299лв са си 300) и второ, защото в магазините, управителите са длъжни да подсигуряват всеки ден дребни за връщане. Какво означава нямам дребни? Аз ли трябва да проверявам портмонето си преди да вляза във всеки магазин дали ще имам точно?

Съжалявам, че пак се включвам, но исках да разкажа за таксиджиите, на които аз попадам.
Не използвам такси много често, може би 2 пъти в месец, ако не и по-рядко. Хващам ги от улицата, не си ги поръчвам предварително по телефона. Не знам дали аз съм имала някакъв луд късмет (така като ви чета явно), но в последната година съм попадала на културни хора. Качвам се веднъж, шофьорът пушеше и веднага хвърли цигарата и ми се извини. Аз му казах, че няма проблем, защото и аз съм пушачка, но той каза "Не е редно да пуша, докато имам клиент." Друг случай: сметката ми беше 2лв и 6-7 стотинки. Аз имах точно 3 лв в мен, подадох ги на шофьора, а той ми върна обратно желязното левче и ми пожела приятна вечер.
Последният път: хващам такси от Съдебната палата (курс към "Иван Вазов"). Живеещите в София знаят какви задръствания са в столицата напоследък. Та вече сме на Южния парк, до вкъщи остават 2 пресечки и сме попаднали в някакво адско задръстване и аз реших да сляза, защото така или иначе се намирам на 1 минута път пеша от вкъщи, а и брояча си цъка. Дадох на шофьора дължимата сума (беше 4,87лв, дадох му 5лв), а той спря брояча и ми каза:" Няма проблем, ще ви закарам до вас. Така или иначе платихте повече от обичайното за този курс, ама пусти задръствания..." Седяхме още 6-7 минути в това задръстване, на спрян брояч и шофьорът ме закара до нас, пожела ми приятна вечер и така. Стана ми наистина приятно.
Просто исках да ви кажа, че не е редно да слагаме всички под общ знаменател и, че всяко стадо си има мърша. Разбира се, преди години съм попадала на абсолютни изроди (таксиметрови шофьори) - един ми разправяше за сексуалния си живот и предпочитания, другия се опитваше нескопосано да ме сваля и т.н. Така че, хора всякакви - нека обаче не се настройваме предварително и да не слагаме всички под общ знаменател.

Винаги оставям(е) бакшиш, но не винаги 10% от сметката  
Защото...едно е сметката ти в някакво кафене да е 10 лв и да остави6 10 %, а съвсем друго, ако 7-8 човека вечерят и сметката им е около 500 лв, да оставят 50 лв. бакшиш  
Моето наблюдение е,че ,колкото по-заможни са клиентите, толкова по-малък бакшиш оставят  
компанията приятели, с които излизаме поне 2 пъти в месеца са доста заможни хора, но често се пазарят за бакшиша  

А,то има и заможни простаци.

като  цяло обичаят за бакшиши по дифолт ме дразни ужасно.

не давам бакшиш, чакам си рестото до стотинка. ценя парите си
и не ги разпилявам. на мен бакшиши никой не ми дава, дори за добре изпълнена работа - тя се подразбира, като съм я поела ( работата).

Ако съм доволна оставям.

Тук не съм съгласна с теб. в магазини бакшиш никога не оставям, но в заведения-винаги,когато съм доволна от обслужването.Гледам  да е около 10 % , но ако е кафе за 1,50 ,ще оставя 2 лева- малките суми  ги закръглям.В таксита също закръглям- рядко ползвам,никога не съм доволна, но не знам защо им оставям бакшиш- защото нямам търпение да им изляза от вмирисаната кола, затова май....ама ето,че се замислих сега-като съм недоволна, по-добре да си ги прибирам,я!

Прави ми обаче впечатление, че у нас
търговците и сервитьорките често сами
си определят бакшиша, като не връщат
точното ресто. Побеснявам в такива случаи.
Както и в случаи, когато получавам ванилия
или кибрит вместо стотинки. Иде ми да
им завра в носа тая ванилия на касиерките
или да им подпаля задниците с кибрита.

Ми за вас банки няма ли?!?! Как така ви се случва
да оставате без дребни пари? Че и често при това.
Никакъв професионализъм! Ако съм ви шефка, вън.

винаги оставям, проценти не смятам, но пък ми се струва че съм "добър клиент", за това и не съм имала /с едно изключение/ лошо обслужване. Ако клиента е възпитан, не е свърхпретенциозен, не се държи все едно това и още 7-8 заведения негови просто не намирам причина да не бъде обслужен добре. И в магазинте говоря на продавачките на "ти" и ми е приятно когато ми отвърщат по същия начин и хич няма да плача, че не се обръщат към мен с  "Ваше Височество".