- Публикувана: 18 дек. 2006, 13:07 ч.
- Последно мнение: 20 дек. 2006, 10:58 ч.
Бакшишът и има ли той почва у нас?
Гласувах с винаги, макар, че се е случвало да се газирам от нещо негативно и не оставям тенденциозно. Но това е много рядко и е излкючение.
Приетият процент като неписано правило е 10.
Оставям, защото го считам за нормално, така е прието. Нещо като вид признание за храната или обслужването.
В заведения оставям и в такси.
Приетият процент като неписано правило е 10.
Оставям, защото го считам за нормално, така е прието. Нещо като вид признание за храната или обслужването.
В заведения оставям и в такси.
Оставям около 10% почти винаги. Изключение са случаите, в които ме обслужват лошо или ако просто нямам повече пари, отколкото ми е сметката (на кафене ако съм, примерно). Но рядко съм недоволна, така че по-скоро оставям, отколкото не.
Лизбет, извини за лигнята и в твойту тема, сега ми е паднало да си слагам емотикончета
Винаги гледам да оставям, не го правя само в случай на ужасно обслужване Размерът е в зависимост от сметката и възможностите ми в момента
Размерът е в зависимост от сметката и възможностите ми в момента И аз така, един два пъти не съм оставяла
/т.е. преценил е, че няма да може да ме удари в сметката/ 
Винаги оставям бакшиш.Дори и да не съм съвсем доволна.Ако не се лъжа,бакшишът е 10 процента от общата сметка.В ресторант никога нямам представа каква ми е сметката,затова изчаквам да я донесат и тогава преценявам какъв да е бакшишът.Оставам нормални бакшиши,мъжът ми е по щедрите 
.Редно е,да ми върнат дължимото до стотинка и чак тогава да дам бакшиш,а не както става по традиция-закръгляне на сметката.
.Редно е,да ми върнат дължимото до стотинка и чак тогава да дам бакшиш,а не както става по традиция-закръгляне на сметката. 
принципно е глупаво да не оставиш бакшиш-все пак освен консумацията си бил и обслужен...
Приципно 1 кг. краставици е 3 лева /да речем, че не знам колко е
/, но в заведение може да платиш и по 10 лева за 300 грама... Та мисля, че не бакшишът ти плаща обслужването 
Оставям около 10%. В случаите на лошо обслужване не оставям нищо или почти нищо.
принципно е глупаво да не оставиш бакшиш-все пак освен консумацията си бил и обслужен...
Приципно 1 кг. краставици е 3 лева /да речем, че не знам колко е
/, но в заведение може да платиш и по 10 лева за 300 грама... Та мисля, че не бакшишът ти плаща обслужването -mas: Винаги оставям
Работила съм работа, на която се е разчитало на бакшиши, така че им влизам в положението.
Работила съм работа, на която се е разчитало на бакшиши, така че им влизам в положението.
Не смятам проценти, оставям когато и колкото преценя. Много ме дразни това с бакшишите - предпочитам да са включени в цената, отколкото например шофьора на таксито да се прави на разсеян, когато му дам 5 лв при сметка от 3.10 лв и да ме гледа възмутено, когато си поискам рестото. В някои ресторанти ми прави впечатление, че в менюто изрично си е написано, че се дължат еди-колко-си % сервиз. В такива случаи смятам за излишно да оставям допълнително.
Винаги когато имам възможност оставям, ако обслужването е било прилично.
Заслужават си хората, обикновено имат минимални заплати и разчитат на бакшишите.
Обаче, честно ви казвам, много се дразня на таксиджиите. Сметката ми е нещо и 20 ст., давам му по-високата сума и той ми казва приятен ден и се прави на ударен. 80 ст. не бих дала при 2.20 сметка, особено за някой, който ми пуши в лицето, кара като луд и ме лашка на задната седалка и ми се обяснява какви проблеми има. Ох, това беше офф-топик, ама трябваше да си излея душата
Заслужават си хората, обикновено имат минимални заплати и разчитат на бакшишите.
Обаче, честно ви казвам, много се дразня на таксиджиите. Сметката ми е нещо и 20 ст., давам му по-високата сума и той ми казва приятен ден и се прави на ударен. 80 ст. не бих дала при 2.20 сметка, особено за някой, който ми пуши в лицето, кара като луд и ме лашка на задната седалка и ми се обяснява какви проблеми има. Ох, това беше офф-топик, ама трябваше да си излея душата
Има почва разбира се, зависи какви заведения посещаваш
Аз оставям само ако ми е харесало обслужването (говорим за заведения от рода на Дон домат и подобни) . Обачееее, не може да идеш в Тамбукту да имаш сметка 54лв и да оставиш 55лв, оставяш 60лв и това е
Но пък там обслужването е повече от добро
Аз оставям само ако ми е харесало обслужването (говорим за заведения от рода на Дон домат и подобни) . Обачееее, не може да идеш в Тамбукту да имаш сметка 54лв и да оставиш 55лв, оставяш 60лв и това е
Но пък там обслужването е повече от добро
На мен пък ми прави впечатление, че таксиджиите са станали много културни. При случай като този с 20 ст. ми взимат по-малко, един тръгна да рови да ми връща 30 ст. ресто. Е, може би само се направи.
Виж това с пушенето - не се научиха. Аз съм пушачка и винаги питам може ли да запаля, но шофьорите не.
Виж това с пушенето - не се научиха. Аз съм пушачка и винаги питам може ли да запаля, но шофьорите не.
Винаги оставям. 10-15%, понякога повече. Сервитьорите в ресторантите буквално ти досаждат - дали имаш нужда от нещо, харесва ли ти храната и пр. Заплащането им е минимално и от бакшишите си докарват заработката.
На фризьорката ми оставям поне $10, от нея съм много доволна
Давам $5 бакшиш и на момчето, което идва да пръска за буболечки.
Изобщо бакшишите са общоприети тук
На фризьорката ми оставям поне $10, от нея съм много доволна
Давам $5 бакшиш и на момчето, което идва да пръска за буболечки.
Изобщо бакшишите са общоприети тук
Хм, странна работа ми е тва с бакшишите...оставям, обаче се питам защо???Защото сервитьорката/таксиметровия шофьор или който е там си е свършил работата???Затова, че, оооо каква чест, сервитьорката е благоволила да ми се усмихне, когато ТОВА й е работата?? Ми, сори за егоизам, ама на мен кой ми дава бакшиш, че си върша работата на даскало?Че се усмихвам на учениците?Че се опитвам да съм добра и любезна с тях?Сранно ми е малко...
А какво бихте направили в някой марков магазин? Аз съм продавачка и доста често ми се случва да оставаме без дребни пари, по лев и по два, защото повечето ни цени завършват на 9 /159,169 и т.н. / . Питаме постоянно клиентите за дребни пари, за точна сума - никой не дава. И много често ми се случва да продавам едни якенца за 299 лв. и клиента срещу мен да си чака левчето, докато аз обикалям по съседните магазини да развалям пари. Не съм опряла до някакво си левче, както повечето клиенти си мислят, не разчитам на бакшиши , както например сервитиорките, но умирам от срам да ходя да развалям пари в съседните магазини и там да ме гледат на кръв, щото са на същия хал като нашия.
По принцип оставям, не знам колко процента, гледам да се закръгли до някаква сума и да не ми оставят ресто.
На таксита не оставям, обикновено не съм изобщо доволна от обслужването, да не говорим за начина, по който се циганят за рестото
Сега се замислих, че сервитьорките по заведенията са предимно жени и почти винаги съм доволна от обслужването, а таксиметровите шофьори са предимно мъже и почти никога не съм доволна. Имам чувството, че изобщо не им е ясно какво е това клиент и че се налага някакво съобразяване с този клиент. Може да е някакъв остатък от ориенталска култура и делене на мъже и жени, не знам. Да им е под достойнството да се съобразяват с някаква жена...
Но определено ме дразни. Много пъти съм била на косъм да сляза от таксито на средата на пътя и да откажа да си платя, защото примерно шофьорът си пали цигара и като го помоля да не пуши, той започва язвително да се заяжда и да се държи гадно. Като се опитам да си отворя прозореца ми вдига скандал и т.н.
Или като го избие на софийска гордост и започне да ми обяснява "Вие от селата сте големи тъпанари, цяла София напълзяхте, ходете си от където сте дошли", понеже живея в Младост.
Да не говорим, че когато е надул някоя мазна чалга, почти никога не си правя труда да го моля да я смени, защото не ми се мисли какво ще последва.
А пък тези, които те псуват, когато им оставиш малък според тях бакшиш, изобщо няма да ги коментирам!
Иначе идеята за бакшиш не ми харесва, точно защото се налага да преценя на каква сума да определя отношението си към обслужването. Много повече предпочитам просто да е включен към цената, например 10% за обслужване и всичко да е ясно и точно. Иначе ми изглежда като някаква милостиня и е унизително.
Била съм сервитьорка и знам какво е да разчиташ на бакшиш, но знам и какво е да те гледат с мазен поглед и да ти кажат "Ще ти оставя сто марки (тогава това беше актуалната валута) и ще правиш каквото поискам". И ако откажеш, вдигат скандал на собственика с някакво скалъпено оплакване.
Въобще, тази система е тъпа. Обслужването трябва да е процент от цената и да е включено в сметката, без "мислостиня".
На таксита не оставям, обикновено не съм изобщо доволна от обслужването, да не говорим за начина, по който се циганят за рестото
Сега се замислих, че сервитьорките по заведенията са предимно жени и почти винаги съм доволна от обслужването, а таксиметровите шофьори са предимно мъже и почти никога не съм доволна. Имам чувството, че изобщо не им е ясно какво е това клиент и че се налага някакво съобразяване с този клиент. Може да е някакъв остатък от ориенталска култура и делене на мъже и жени, не знам. Да им е под достойнството да се съобразяват с някаква жена...
Но определено ме дразни. Много пъти съм била на косъм да сляза от таксито на средата на пътя и да откажа да си платя, защото примерно шофьорът си пали цигара и като го помоля да не пуши, той започва язвително да се заяжда и да се държи гадно. Като се опитам да си отворя прозореца ми вдига скандал и т.н.Или като го избие на софийска гордост и започне да ми обяснява "Вие от селата сте големи тъпанари, цяла София напълзяхте, ходете си от където сте дошли", понеже живея в Младост.
Да не говорим, че когато е надул някоя мазна чалга, почти никога не си правя труда да го моля да я смени, защото не ми се мисли какво ще последва.
А пък тези, които те псуват, когато им оставиш малък според тях бакшиш, изобщо няма да ги коментирам!
Иначе идеята за бакшиш не ми харесва, точно защото се налага да преценя на каква сума да определя отношението си към обслужването. Много повече предпочитам просто да е включен към цената, например 10% за обслужване и всичко да е ясно и точно. Иначе ми изглежда като някаква милостиня и е унизително.
Била съм сервитьорка и знам какво е да разчиташ на бакшиш, но знам и какво е да те гледат с мазен поглед и да ти кажат "Ще ти оставя сто марки (тогава това беше актуалната валута) и ще правиш каквото поискам". И ако откажеш, вдигат скандал на собственика с някакво скалъпено оплакване.
Въобще, тази система е тъпа. Обслужването трябва да е процент от цената и да е включено в сметката, без "мислостиня".
Оставям само ако съм доволна, но имайки предвид, че рядко ходя на непроверени места, по-скоро винаги оставям.
Обикновено гледам да е 10% от сметката.
Такси не ползвам, защото всички таксиджии са адски досадни и обикновено в колата смърди на смесица от ароматизатори , поти и цигари.
На фризьорката/козметичката и т.н. гладам да оставя толкова, че да ен ме е срам да дойда отново, но понякога не съм имала достатъчно и за бакшиш- никога не ме е погледнала накриво...
Това е въпрос на себеусещане и култура.
Обикновено гледам да е 10% от сметката.
Такси не ползвам, защото всички таксиджии са адски досадни и обикновено в колата смърди на смесица от ароматизатори , поти и цигари.
На фризьорката/козметичката и т.н. гладам да оставя толкова, че да ен ме е срам да дойда отново, но понякога не съм имала достатъчно и за бакшиш- никога не ме е погледнала накриво...
Това е въпрос на себеусещане и култура.
Хм, странна работа ми е тва с бакшишите...оставям, обаче се питам защо???Защото сервитьорката/таксиметровия шофьор или който е там си е свършил работата???Затова, че, оооо каква чест, сервитьорката е благоволила да ми се усмихне, когато ТОВА й е работата?? Ми, сори за егоизам, ама на мен кой ми дава бакшиш, че си върша работата на даскало?Че се усмихвам на учениците?Че се опитвам да съм добра и любезна с тях?Сранно ми е малко...
Подкрепям това мнение. И аз оставям бакшиш, почти винаги. Но не съм съгласна с тази практика. Дита е казала защо.
А какво бихте направили в някой марков магазин? Аз съм продавачка и доста често ми се случва да оставаме без дребни пари, по лев и по два, защото повечето ни цени завършват на 9 /159,169 и т.н. / . Питаме постоянно клиентите за дребни пари, за точна сума - никой не дава. И много често ми се случва да продавам едни якенца за 299 лв. и клиента срещу мен да си чака левчето, докато аз обикалям по съседните магазини да развалям пари. Не съм опряла до някакво си левче, както повечето клиенти си мислят, не разчитам на бакшиши , както например сервитиорките, но умирам от срам да ходя да развалям пари в съседните магазини и там да ме гледат на кръв, щото са на същия хал като нашия.
Чакам си левчето - първо, защото ме дразнят тези ХХХ 99,99 цени (не съм толкова тъпа, да не мога да си направя сметката, че 299лв са си 300) и второ, защото в магазините, управителите са длъжни да подсигуряват всеки ден дребни за връщане. Какво означава нямам дребни? Аз ли трябва да проверявам портмонето си преди да вляза във всеки магазин дали ще имам точно?
Съжалявам, че пак се включвам, но исках да разкажа за таксиджиите, на които аз попадам.
Не използвам такси много често, може би 2 пъти в месец, ако не и по-рядко. Хващам ги от улицата, не си ги поръчвам предварително по телефона. Не знам дали аз съм имала някакъв луд късмет (така като ви чета явно), но в последната година съм попадала на културни хора. Качвам се веднъж, шофьорът пушеше и веднага хвърли цигарата и ми се извини. Аз му казах, че няма проблем, защото и аз съм пушачка, но той каза "Не е редно да пуша, докато имам клиент." Друг случай: сметката ми беше 2лв и 6-7 стотинки. Аз имах точно 3 лв в мен, подадох ги на шофьора, а той ми върна обратно желязното левче и ми пожела приятна вечер.
Последният път: хващам такси от Съдебната палата (курс към "Иван Вазов"). Живеещите в София знаят какви задръствания са в столицата напоследък. Та вече сме на Южния парк, до вкъщи остават 2 пресечки и сме попаднали в някакво адско задръстване и аз реших да сляза, защото така или иначе се намирам на 1 минута път пеша от вкъщи, а и брояча си цъка. Дадох на шофьора дължимата сума (беше 4,87лв, дадох му 5лв), а той спря брояча и ми каза:" Няма проблем, ще ви закарам до вас. Така или иначе платихте повече от обичайното за този курс, ама пусти задръствания..." Седяхме още 6-7 минути в това задръстване, на спрян брояч и шофьорът ме закара до нас, пожела ми приятна вечер и така. Стана ми наистина приятно.
Просто исках да ви кажа, че не е редно да слагаме всички под общ знаменател и, че всяко стадо си има мърша. Разбира се, преди години съм попадала на абсолютни изроди (таксиметрови шофьори) - един ми разправяше за сексуалния си живот и предпочитания, другия се опитваше нескопосано да ме сваля и т.н. Така че, хора всякакви - нека обаче не се настройваме предварително и да не слагаме всички под общ знаменател.
Не използвам такси много често, може би 2 пъти в месец, ако не и по-рядко. Хващам ги от улицата, не си ги поръчвам предварително по телефона. Не знам дали аз съм имала някакъв луд късмет (така като ви чета явно), но в последната година съм попадала на културни хора. Качвам се веднъж, шофьорът пушеше и веднага хвърли цигарата и ми се извини. Аз му казах, че няма проблем, защото и аз съм пушачка, но той каза "Не е редно да пуша, докато имам клиент." Друг случай: сметката ми беше 2лв и 6-7 стотинки. Аз имах точно 3 лв в мен, подадох ги на шофьора, а той ми върна обратно желязното левче и ми пожела приятна вечер.
Последният път: хващам такси от Съдебната палата (курс към "Иван Вазов"). Живеещите в София знаят какви задръствания са в столицата напоследък. Та вече сме на Южния парк, до вкъщи остават 2 пресечки и сме попаднали в някакво адско задръстване и аз реших да сляза, защото така или иначе се намирам на 1 минута път пеша от вкъщи, а и брояча си цъка. Дадох на шофьора дължимата сума (беше 4,87лв, дадох му 5лв), а той спря брояча и ми каза:" Няма проблем, ще ви закарам до вас. Така или иначе платихте повече от обичайното за този курс, ама пусти задръствания..." Седяхме още 6-7 минути в това задръстване, на спрян брояч и шофьорът ме закара до нас, пожела ми приятна вечер и така. Стана ми наистина приятно.
Просто исках да ви кажа, че не е редно да слагаме всички под общ знаменател и, че всяко стадо си има мърша. Разбира се, преди години съм попадала на абсолютни изроди (таксиметрови шофьори) - един ми разправяше за сексуалния си живот и предпочитания, другия се опитваше нескопосано да ме сваля и т.н. Така че, хора всякакви - нека обаче не се настройваме предварително и да не слагаме всички под общ знаменател.
Винаги оставям(е) бакшиш, но не винаги 10% от сметката
Защото...едно е сметката ти в някакво кафене да е 10 лв и да остави6 10 %, а съвсем друго, ако 7-8 човека вечерят и сметката им е около 500 лв, да оставят 50 лв. бакшиш
Моето наблюдение е,че ,колкото по-заможни са клиентите, толкова по-малък бакшиш оставят
компанията приятели, с които излизаме поне 2 пъти в месеца са доста заможни хора, но често се пазарят за бакшиша
Защото...едно е сметката ти в някакво кафене да е 10 лв и да остави6 10 %, а съвсем друго, ако 7-8 човека вечерят и сметката им е около 500 лв, да оставят 50 лв. бакшиш
Моето наблюдение е,че ,колкото по-заможни са клиентите, толкова по-малък бакшиш оставят
компанията приятели, с които излизаме поне 2 пъти в месеца са доста заможни хора, но често се пазарят за бакшиша
компанията приятели, с които излизаме поне 2 пъти в месеца са доста заможни хора, но често се пазарят за бакшиша
А какво бихте направили в някой марков магазин? Аз съм продавачка и доста често ми се случва да оставаме без дребни пари, по лев и по два, защото повечето ни цени завършват на 9 /159,169 и т.н. / . Питаме постоянно клиентите за дребни пари, за точна сума - никой не дава. И много често ми се случва да продавам едни якенца за 299 лв. и клиента срещу мен да си чака левчето, докато аз обикалям по съседните магазини да развалям пари. Не съм опряла до някакво си левче, както повечето клиенти си мислят, не разчитам на бакшиши , както например сервитиорките, но умирам от срам да ходя да развалям пари в съседните магазини и там да ме гледат на кръв, щото са на същия хал като нашия.
Прави ми обаче впечатление, че у нас
търговците и сервитьорките често сами
си определят бакшиша, като не връщат
точното ресто. Побеснявам в такива случаи.
Както и в случаи, когато получавам ванилия
или кибрит вместо стотинки. Иде ми да
им завра в носа тая ванилия на касиерките
или да им подпаля задниците с кибрита.
търговците и сервитьорките често сами
си определят бакшиша, като не връщат
точното ресто. Побеснявам в такива случаи.
Както и в случаи, когато получавам ванилия
или кибрит вместо стотинки. Иде ми да
им завра в носа тая ванилия на касиерките
или да им подпаля задниците с кибрита.
А какво бихте направили в някой марков магазин? Аз съм продавачка и доста често ми се случва да оставаме без дребни пари, по лев и по два, защото повечето ни цени завършват на 9 /159,169 и т.н. / . Питаме постоянно клиентите за дребни пари, за точна сума - никой не дава.
Ми за вас банки няма ли?!?! Как така ви се случва
да оставате без дребни пари? Че и често при това.
Никакъв професионализъм! Ако съм ви шефка, вън.
винаги оставям, проценти не смятам, но пък ми се струва че съм "добър клиент", за това и не съм имала /с едно изключение/ лошо обслужване. Ако клиента е възпитан, не е свърхпретенциозен, не се държи все едно това и още 7-8 заведения негови просто не намирам причина да не бъде обслужен добре. И в магазинте говоря на продавачките на "ти" и ми е приятно когато ми отвърщат по същия начин и хич няма да плача, че не се обръщат към мен с "Ваше Височество".
А какво бихте направили в някой марков магазин? Аз съм продавачка и доста често ми се случва да оставаме без дребни пари, по лев и по два, защото повечето ни цени завършват на 9 /159,169 и т.н. / . Питаме постоянно клиентите за дребни пари, за точна сума - никой не дава.
в подкрепа на Лиска:
интересно как в Дънкин Донътс, Макдоналдс, Билла и тн магазини винаги имат и 1 стотинка.
Ми лесно става - отиваш и обменяш в банката. Имаш резерв и винаги имаш.
Ако ви е ясен проблема, не е нужно да откривате топлата вода - просто си мърдате малко задниците и осигурявате един резерв от стотинки и левчета.
Оставям винаги, стига да не съм попаднала на някой вбесяващ борсук - в такава ситуация се е случвало да се ровим и за жълти стотинки, за да платим до стотинката.
Във връзка с 10-те процента да разкажа за криворазбраната представа на един клиент на кафето до работата ми - 30-ина годишен съсобственик на голяма фирма у нас, живял няколко години в Щатите. Та всеки ден посещаваше кафето преди време и държеше да оставя бакшиш от ТОЧНО 10%. Съответно сметката му е 0.80лв, той смята и оставя 0.88лв. Всеки път умножава, брои стотинки и ако няма точно, си казва точно колко стотинки желае да му върнат - ни повече, ни по-малко. Бяха се шашнали момичетата да събират жълтури в негова чест, за да могат да му връщат до стотинката.
Във връзка с 10-те процента да разкажа за криворазбраната представа на един клиент на кафето до работата ми - 30-ина годишен съсобственик на голяма фирма у нас, живял няколко години в Щатите. Та всеки ден посещаваше кафето преди време и държеше да оставя бакшиш от ТОЧНО 10%. Съответно сметката му е 0.80лв, той смята и оставя 0.88лв. Всеки път умножава, брои стотинки и ако няма точно, си казва точно колко стотинки желае да му върнат - ни повече, ни по-малко. Бяха се шашнали момичетата да събират жълтури в негова чест, за да могат да му връщат до стотинката.
А какво бихте направили в някой марков магазин? Аз съм продавачка и доста често ми се случва да оставаме без дребни пари, по лев и по два, защото повечето ни цени завършват на 9 /159,169 и т.н. / . Питаме постоянно клиентите за дребни пари, за точна сума - никой не дава.
Ми за вас банки няма ли?!?! Как така ви се случва
да оставате без дребни пари? Че и често при това.
Никакъв професионализъм! Ако съм ви шефка, вън.
Ако си им шефка сутринта преди кафенцето трябва да минеш през банката или да пратиш управителчето да развали. Масово е така, нямат дребни пари и гледат на кръв хората, че си чакат левчето. Не стига че имат 299 лв за якенце, ами си и чакат левчето. Тц, тц. Пък да не говорим, че в 50% от случаите са така наречените гъзари, където са ги изгладували тези 299 лв.
Иначе по темата - винаги оставям, защото подхождам към сервитьорките по правилния начин, те си ми отговарят също и си имаме перфектна приказка и обслужване накрая, която завършва с бакшиш. На тези момичета отдавна им е скиснало да гледат принцешки физиономии тип "ти сега ще ме обслужваш ли качествено или не", все пака това е отношение на жена с жена.
Ако сами са решили чрез вписан в менюто сервиз колко им е %-та - не оставам много.
Ако ме обслужат - оставам и пак ходя там.
Ако обслужващите се държат като голямото-дубрутро - бакшиш няма.
На таксиджиите оставам, защото не ми се занимава да ги чакам да се пипкат, туткат и т.н. Мъжа ми чака, защото го изнервят.
Ако ме обслужат - оставам и пак ходя там.
Ако обслужващите се държат като голямото-дубрутро - бакшиш няма.
На таксиджиите оставам, защото не ми се занимава да ги чакам да се пипкат, туткат и т.н. Мъжа ми чака, защото го изнервят
. 
Оставям бакшиш 10%, когато съм доволна от обслужването.
Винаги гледам да оставям, не го правя само в случай на ужасно обслужване Размерът е в зависимост от сметката и възможностите ми в момента
Размерът е в зависимост от сметката и възможностите ми в момента Сходно е и моето становище по въпроса. Почти 97 % от случайте оставям. Работила съм сервитьрка и знам какво е, а знам какво е и шефа да ти прибира бакшишите.
А как процедирате в заведения, в които е регламентиран процентът за сервиз?
По-добре да вдигнат цените със 7% отколкото да ми го пишат отделно. 
А как процедирате в заведения, в които е регламентиран процентът за сервиз? Наприемр до нас има Пицария Виктория и там има 7% сервиз. Един мой познат въпреки това оставя и 10% бакшиш отгоре, аз обаче съм против и оставям точно. Дали този процент наистина е за сервитьорите?
Блонди, до колкото знам 'сервиз' не е бакшиш.
Сервизът (и в Италаия е така, наскоро го научих) е, защото ти сменят покривки, салфетки ( ако са от плат), имат разходи за пералня и тн.
Не отива за сервитьорите , както винаги съм си мислила, всъщност..
Няма опера тук да има ресторант , пицария и тн без сервиз. Най-ниския, който сме плащали е минимум 1, 50 евро на човек.
А как процедирате в заведения, в които е регламентиран процентът за сервиз?
По-добре да вдигнат цените със 7% отколкото да ми го пишат отделно.Да, така сметката може доста да порастне.
Сервизът е за бармани и готвачи, не за сервитьорите.
Бакшиш в кафене не оставям. На сметка 2,00 лв какъв бакшиш да оставя
Понякога оставям в ресторанти, ако съм била доволна. Рядко. Обикновено доста под 5 %
Моята работа никога не е предполагала бакшиш и не виждам смисъл да давам на свой ред.
На такситата редовно давам бакшиши, но приемам, че си отглеждам таксита, щото винаги идват бързо на адреса и ме знаят.
Май съм незаможен простак
Бакшиш в кафене не оставям. На сметка 2,00 лв какъв бакшиш да оставя
Понякога оставям в ресторанти, ако съм била доволна. Рядко. Обикновено доста под 5 %
Моята работа никога не е предполагала бакшиш и не виждам смисъл да давам на свой ред.
На такситата редовно давам бакшиши, но приемам, че си отглеждам таксита, щото винаги идват бързо на адреса и ме знаят.
Май съм незаможен простак
като цяло обичаят за бакшиши по дифолт ме дразни ужасно.
не давам бакшиш, чакам си рестото до стотинка. ценя парите си
и не ги разпилявам. на мен бакшиши никой не ми дава, дори за добре изпълнена работа - тя се подразбира, като съм я поела ( работата).
не давам бакшиш, чакам си рестото до стотинка. ценя парите си
и не ги разпилявам. на мен бакшиши никой не ми дава, дори за добре изпълнена работа - тя се подразбира, като съм я поела ( работата).
ПодкрепямChanel, съвсем не са простаци въпросните доста заможни хора
Ценят си парите и сами си знаят как ги изкарват
Простотия е, като е на гол тумбак-чифте пищови- оставят големи бакшишиза пред хората, пък полсе си ги изгладуват
Моята работа никога не е предполагала бакшиш и не виждам смисъл да давам на свой ред.
Тогава защо даваш на таксиметровите шофьори?!
Има професии, които го изискват това нещо и в цял свят е прието бакшиша да е 10 % от сметката!
Сравнението, че твоята работа не е свързана с този жест е направдоподобно.
Цененето на парите няма общо с бакшишите, поне според мен, дори напротив.
Така си върша работата, че като си тръгват хората да са от доволни предоволни, да няма за какво копче да кажат. Обаче си има хора и хора, бакшишът е вид комплимент, приемам го с удоволствие. Както и го давам с удоволствие.
Така си върша работата, че като си тръгват хората да са от доволни предоволни, да няма за какво копче да кажат. Обаче си има хора и хора, бакшишът е вид комплимент, приемам го с удоволствие. Както и го давам с удоволствие.
принципно е глупаво да не оставиш бакшиш-все пак освен консумацията си бил и обслужен, изключение правят неусмихнатите, троснати сервитьорки...
Въпреки това от учтивост оставям бакшиш. Не го правя само ако съм много недоволна от обслужването, но май почти не ми се е случвало.
15-20 % - така е прието. Винаги оставяме, освен ако не е включен в крайната цена.
Каспър, живяла си в щатите (поне с такова впечатление съм останала). Сервитьорите взимат $ 2/час. Останалото е бакшиш. Точно за тях си отива.
Никъде сервизът не отива при сервитьорите...
Никъде и никога, това си е просто маркетинг.
Никъде и никога, това си е просто маркетинг.
Каспър, живяла си в щатите (поне с такова впечатление съм останала). Сервитьорите взимат $ 2/час. Останалото е бакшиш. Точно за тях си отива.
15-20 % - така е прието. Винаги оставяме, освен ако не е включен в крайната цена.
Каспър, живяла си в щатите (поне с такова впечатление съм останала). Сервитьорите взимат $ 2/час. Останалото е бакшиш. Точно за тях си отива.
Никъде сервизът не отива при сервитьорите...
Никъде и никога, това си е просто маркетинг.
Никъде и никога, това си е просто маркетинг.
Каспър, живяла си в щатите (поне с такова впечатление съм останала). Сервитьорите взимат $ 2/час. Останалото е бакшиш. Точно за тях си отива.
Тука всичкото сервиз си влиза в касата, ни бармани, ни сервитьори, ни готвачи виждат от него.
Говоря за заведенията, които знам.
Аз пък си мислех, че сервизът е за обслужването.
Може би защото в Малкълм, сериалът, имаше 1 епизод, в който семейството му ходеше всяка събота на пицария в продължение на няколко години и оставяха 10 % бакшиш винаги. Впоследствие обаче разбраха че сметката им е включвала и 7% сервиз и направиха луд скандал че са ги мамили.
Може би защото в Малкълм, сериалът, имаше 1 епизод, в който семейството му ходеше всяка събота на пицария в продължение на няколко години и оставяха 10 % бакшиш винаги. Впоследствие обаче разбраха че сметката им е включвала и 7% сервиз и направиха луд скандал че са ги мамили.
Гласувах в анкетата..... Моля, за точното и акуратното гласуване от моя страна - искам от Лизбет бакшиш!
Добре, ти като пуснеш анкета, ще ти дам 10% от гласа си.
Гласувах в анкетата..... Моля, за точното и акуратното гласуване от моя страна - искам от Лизбет бакшиш!
Добре, ти като пуснеш анкета, ще ти дам 10% от гласа си.
Бегом марш във Футболист на годината 2006г. - ако не си отишла още там....
15-20 % - така е прието. Винаги оставяме, освен ако не е включен в крайната цена.
Работила съм като сервитьорка през студентските си години и знам, че реалните заплати в обслужващата сфера са нищожно малки. Затова и е измислен бакшишът като вид стимул за по-добро обслужване и съответно - за по-добро възнаграждение.като цяло обичаят за бакшиши по дифолт ме дразни ужасно.
не давам бакшиш, чакам си рестото до стотинка. ценя парите си
и не ги разпилявам. на мен бакшиши никой не ми дава, дори за добре изпълнена работа - тя се подразбира, като съм я поела ( работата).
не давам бакшиш, чакам си рестото до стотинка. ценя парите си
и не ги разпилявам. на мен бакшиши никой не ми дава, дори за добре изпълнена работа - тя се подразбира, като съм я поела ( работата).
Има пряка връзка между качество на обслужване и бакшиша.
Това е и идеята - да се поощри допълнително доброто обслужване , ако то е налице( ако го разбирам правилно).
В Италия сервизът не отива за сервитьорите, обясних къде отива.
Хората мисля, че рядко оставят бакшиш, както в БГ.
Почти са сведени до минимум кафенета , в които има сервитьорка
Повечето са на самообслужване.
В Щатите типс се облагат с данъци, така че да не бъркаме двата щата
Типс е официален доход ( наскоро го разбрах).
Както казах , аз си ценя парите и в БГ не давам бакшиш, само защото са ми донесли кафето и след това съм правила акробатични упражнения, за да ме видят, да ми вземат сметката. Карала съм да идват да мерят колко милилитра ми е натуралния сок в едно заведение.. Лаваца клуб на Витошка. Оказа се, че ме лъжат с около 70 милилитра. Ми, извинявайте. Егати и заведението.
Аз не съм стисната - докато живеех в БГ правех така - на всяко кафе оставям стотинки ( щото така се прави). Сега мисля, че е било грешка.
Но изпростях много напоследък ...
Това е и идеята - да се поощри допълнително доброто обслужване , ако то е налице( ако го разбирам правилно).
В Италия сервизът не отива за сервитьорите, обясних къде отива.
Хората мисля, че рядко оставят бакшиш, както в БГ.
Почти са сведени до минимум кафенета , в които има сервитьорка
Повечето са на самообслужване.
В Щатите типс се облагат с данъци, така че да не бъркаме двата щата
Типс е официален доход ( наскоро го разбрах).
Както казах , аз си ценя парите и в БГ не давам бакшиш, само защото са ми донесли кафето и след това съм правила акробатични упражнения, за да ме видят, да ми вземат сметката. Карала съм да идват да мерят колко милилитра ми е натуралния сок в едно заведение.. Лаваца клуб на Витошка. Оказа се, че ме лъжат с около 70 милилитра. Ми, извинявайте. Егати и заведението.
Аз не съм стисната - докато живеех в БГ правех така - на всяко кафе оставям стотинки ( щото така се прави). Сега мисля, че е било грешка.
Но изпростях много напоследък ...
като цяло обичаят за бакшиши по дифолт ме дразни ужасно.
не давам бакшиш, чакам си рестото до стотинка. ценя парите си
и не ги разпилявам. на мен бакшиши никой не ми дава, дори за добре изпълнена работа - тя се подразбира, като съм я поела ( работата).
не давам бакшиш, чакам си рестото до стотинка. ценя парите си
и не ги разпилявам. на мен бакшиши никой не ми дава, дори за добре изпълнена работа - тя се подразбира, като съм я поела ( работата).
ми ти сама питаш и сама си отговаряш в общи линии.
не съм сервитьорка , фризьорка и от подобна сфера.
но голям майтап беше, как фризьорката ми ме гони по улицата с едни 5 евро, които реших да дам, като бакшиш, щото така е редно.
Ми значи и аз съм простачка....
Била съм и от двете страни - и персонал в заведение, и клиент. Но ми прави впечатление, че все повече се налага мнението "Ако за друго не ставаш, сервитьорка ще те вземат". Пък то не е баш така.....За да общуваш с хора трябват много качества. А и като знам как ТРЯБВА да се отнасят с мен и виждам колко МНОГО ги мързи в поне 50% от случаите...ми как да оставя?
Примери: Една кифла в Мол-а в Търново дето първо я чакахме да донесе меню 20-ина минути /бяхме единствени посетители/, след което донесе менюта, но си ги държеше при нея докато ни вземе поръчката, след което се сопна че трябвало да ядем щот видите ли е пицария и след това салонната управителка ни сервираше, защото нямаше да я изтрая.
Или много ги обичам разни ученички /не че и аз не съм, но.../ дето толкова отнесено-нахилено-незаинтересовано си вършат работата, все едно са постоянно напушени
Иначе на сметка 1,50 в такси /в провинцията, на софийските им е под достойнството да "въртят геврека" за толкова/ съм оставяла още толкова бакшиш, но пък беше много приятен човек, а и аз бях в настроение.
Била съм и от двете страни - и персонал в заведение, и клиент. Но ми прави впечатление, че все повече се налага мнението "Ако за друго не ставаш, сервитьорка ще те вземат". Пък то не е баш така.....За да общуваш с хора трябват много качества. А и като знам как ТРЯБВА да се отнасят с мен и виждам колко МНОГО ги мързи в поне 50% от случаите...ми как да оставя?
Примери: Една кифла в Мол-а в Търново дето първо я чакахме да донесе меню 20-ина минути /бяхме единствени посетители/, след което донесе менюта, но си ги държеше при нея докато ни вземе поръчката, след което се сопна че трябвало да ядем щот видите ли е пицария и след това салонната управителка ни сервираше, защото нямаше да я изтрая.
Или много ги обичам разни ученички /не че и аз не съм, но.../ дето толкова отнесено-нахилено-незаинтересовано си вършат работата, все едно са постоянно напушени
Иначе на сметка 1,50 в такси /в провинцията, на софийските им е под достойнството да "въртят геврека" за толкова/ съм оставяла още толкова бакшиш, но пък беше много приятен човек, а и аз бях в настроение.
ми ти сама питаш и сама си отговаряш в общи линии.
А това с фризьорката в Италия ли се случва? Защото ние бяхме лятото в Италия за 2 месеца, та ми се наложи да ида на фризьор там. Ами оставих подобаващ бакшиш и си го взе жената, та и ми благодари с усмивка. Знам ли, може би аз не съм случила на фризьорка
? Както и да е...Темата беше за бакшиша и неговата почва в БГ. И в БГ има хора, които оставят големи бакшиши, а има и такива, които си прибират и последната стотинка от рестото. Хора всякакви, а и нямаме традиции в това отношение ми ти сама питаш и сама си отговаряш в общи линии.
Да де, ама кой каза, че хората в обслужващата сфера трябва да получват бакшиши.
Къде го пише този закон. Не всички в сферата на предоставянето на услуги получават бакшиши ( шивачи, перачи, коминочистачи и тн). Но има едни групи , които задължително и по дифолт очакват бакшиш. ( сервитьори, фризьори, шофьори). Проблемът е в еволюцията на явлението бакшиш - от поощряващо и пожелателно, към задължително. това не ми харесва
Лизабет, няма ли да се появиш да кажеш Защо питаш!?
Цитат
Прави ми обаче впечатление, че у нас
търговците и сервитьорките често сами
си определят бакшиша, като не връщат
точното ресто. Побеснявам в такива случаи
търговците и сервитьорките често сами
си определят бакшиша, като не връщат
точното ресто. Побеснявам в такива случаи
Абсолютно. Бакшиш се дава за добро обслужване, а не по задължение. Оставям в заведенията, които посещавам често и персонала се държи адекватно. За таксиметрови не ми се говори, заради тях винаги имам 1 лв на монети...то по- нагли от тях няма.
Не съм била в заведение в САЩ където да те задължават да оставяш определен процент. Там също оставям според обслужването- случвало ми се е и само $1-2 да оставям, а пък обслужващият да си прави сметките.
Гласувах с винаги, макар, че се е случвало да се газирам от нещо негативно и не оставям тенденциозно. Но това е много рядко и е излкючение.
Приетият процент като неписано правило е 10.
Оставям, защото го считам за нормално, така е прието. Нещо като вид признание за храната или обслужването.
В заведения оставям и в такси.
Приетият процент като неписано правило е 10.
Оставям, защото го считам за нормално, така е прието. Нещо като вид признание за храната или обслужването.
В заведения оставям и в такси.
Лизабет, няма ли да се появиш да кажеш Защо питаш!?
Няма никаква пикантна случка зад въпроса ми, за съжаление.
Освен че всеки път ми е терсене да се чудя дали и колко, а ми е писнало да се чувствам като идиот в какви ли не социални ситуации. Сега поне на тази мога да сложа отметка - отговорите ми бяха наистина много полезни да си сверя часовника.
Хм, странна работа ми е тва с бакшишите...оставям, обаче се питам защо???Защото сервитьорката/таксиметровия шофьор или който е там си е свършил работата???Затова, че, оооо каква чест, сервитьорката е благоволила да ми се усмихне, когато ТОВА й е работата?? Ми, сори за егоизам, ама на мен кой ми дава бакшиш, че си върша работата на даскало?Че се усмихвам на учениците?Че се опитвам да съм добра и любезна с тях?Сранно ми е малко...
Също не разбирам идеята за бакшиша. Заплатите им били малки, ми и моята е малка, ...
Особено в нашия град, малък и с не голяма конкуренция сред сервитьорите - ни държание, ни професионализъм, за обслужване на ниво и дума да не става.
Оставям винаги, с малки изключения (ако ужасно са ме издразнили). Обикновено гледам да е поне около 10% от сметката. Дори като седна сама с детето на някое кафе с пързалки и пр., оставям поне около 10% от малката ми иначе сметка. Може да е смешно, понякога ми е неудобно на 2 лв да дам 2,20, но това е. Оставям в таксита (там и по повече оставям, например при сметка 2.40 оставям 3), заведения, фризьор/маникюр.
Наблюдавала съм обаче много странно явление - заедно сме с много приятели на кръчма, оправяме сметката (в нашата компания всеки плаща каквото е консумирал), примерно моята и на мъжа ми сметка е 30 лв, оставяме 33, общата е близо 100, да речем, и изведнъж - хоп, накрая бакшишът вместо 10 лв, незнайно как остава... 2! Не мога да я разбера тая работа. Не става дума за хора с ниски доходи. То е до възпитание.
Като ученичка работих едно лято като сервитьорка. Плащаха ми обидно малко пари на час, обяснявайки, че така и така ще получавам бакшиши. Стараела съм се да съм винаги усмихната, въпреки тежката работа (тичане около 15 маси, сервиране, отсервиране, миене на чаши със студена вода, чистене). Е, никакви бакшиши не получавах. Може би и затова до днес гледам на бакшиша като на задължителна част от сметката - макар за малко съм била от другата страна.
Наблюдавала съм обаче много странно явление - заедно сме с много приятели на кръчма, оправяме сметката (в нашата компания всеки плаща каквото е консумирал), примерно моята и на мъжа ми сметка е 30 лв, оставяме 33, общата е близо 100, да речем, и изведнъж - хоп, накрая бакшишът вместо 10 лв, незнайно как остава... 2! Не мога да я разбера тая работа. Не става дума за хора с ниски доходи. То е до възпитание.
Като ученичка работих едно лято като сервитьорка. Плащаха ми обидно малко пари на час, обяснявайки, че така и така ще получавам бакшиши. Стараела съм се да съм винаги усмихната, въпреки тежката работа (тичане около 15 маси, сервиране, отсервиране, миене на чаши със студена вода, чистене). Е, никакви бакшиши не получавах. Може би и затова до днес гледам на бакшиша като на задължителна част от сметката - макар за малко съм била от другата страна.
Аз оставям добри бакшиши в повечето случаи в заведенията. Мдаа обичат ме сервитьорите
Но имало е случаи, когато сервитьор(к)ите се държат просто безобразно, е тогава и до скандал се е стигало.
Имаше един период, когато ползвах таксита всеки ден. В повечето случаи бяха коректни и на тях им оставях бакшиш.
Но имало е случаи, когато сервитьор(к)ите се държат просто безобразно, е тогава и до скандал се е стигало.
Имаше един период, когато ползвах таксита всеки ден. В повечето случаи бяха коректни и на тях им оставях бакшиш.
Аз също съм била от другата страна(то май всеки като ученик е минал от там за странични доходи). И пак смятам, че не сме длъжни да оставяме бакшиш. Не се чувствам нито невъзпитана, нито ме интересува кой ме гледа и как. 
всеки има право на мнение, разбира се.
Имала съм възможността да работя 6г. в заведения. Тръгнах от малко кафе и минах през ***** хотели (ако има такива в София ) и смея да твърдя, че си изкарвах парите с много труд. Не пропускам да оставя бакшиш - 10%, а и повече, когато си го заслужават. Винаги имам монети, обаче и съм супер точна в сметката, когато мисля, че не го заслужават. Да ви кажа доста съм толерантна, защото мога да преценя, кога чия е вината за гафовете.
Не бива да поставяте под общ знаменател всички сервитьори и бармани. Има такива, които смятат тази работа за нещо много неприятно и се държат точно така. Има други обаче, които намират работата си за призвание и се стремят през цялото време да се обучават и да обновяват знанията си. Няма да влизам в подробности, но се чувствам лично засегната от факта, че на тази професия се гледа с лошо око, защото е свързана с развиването и прилагането на богата обща култура, вкус, усет към такта, дискретността, умението за комуникация и др. Много качества, неприсъщи за голяма част от "the real job". Надявам се, че всеки от вас е имал щастието да попадне на място, където се цени всеки гост и той получава отношението, което заслужава.
) и смея да твърдя, че си изкарвах парите с много труд. Не пропускам да оставя бакшиш - 10%, а и повече, когато си го заслужават. Винаги имам монети, обаче и съм супер точна в сметката, когато мисля, че не го заслужават. Да ви кажа доста съм толерантна, защото мога да преценя, кога чия е вината за гафовете. Не бива да поставяте под общ знаменател всички сервитьори и бармани. Има такива, които смятат тази работа за нещо много неприятно и се държат точно така. Има други обаче, които намират работата си за призвание и се стремят през цялото време да се обучават и да обновяват знанията си. Няма да влизам в подробности, но се чувствам лично засегната от факта, че на тази професия се гледа с лошо око, защото е свързана с развиването и прилагането на богата обща култура, вкус, усет към такта, дискретността, умението за комуникация и др. Много качества, неприсъщи за голяма част от "the real job". Надявам се, че всеки от вас е имал щастието да попадне на място, където се цени всеки гост и той получава отношението, което заслужава.
Бакшишът и има ли той почва у нас?
Има почва винаги, когато се използва като средство за стимулиране.
В кафене, заведение - закръглям. Обикновено оставяме около 5%.
В магазин - винаги си прибирам рестото до жълтите стотинки, даже може и скандал за грамажа да вдигна. Последният случай: в магазина за хранителни стоки си купувам готова храна. Веднъж ми таксуват опаковката и втори път ми я включват в грамажа на храната (на практика я плащам двойно) и общата цена на опаковката ми излиза 22 ст., което си е една питка хляб или вафла. Също така не обичам смело да ми таксуват торбичките, без да ме предупредят. Почти винаги знам до стотинка колко пари имам в себе си и често ги използвам до дупка. В крайна сметка, ако аз пазарувам и не ми стигнат 22 ст, никой не ми е казал - няма нищо, ето ти продуктите.
И никога няма да оставя бакшиш, ако не съм доволна. Също така, доколкото знам, по протокол, когато на масата са само жени, могат и да не оставят бакшиш.
Миналата година си взех една касичка - и в нея си пусках монетите, които съм си прибрала, защото не съм доволна от обслужването. И тази година имах към 150 лева, спестени от българската икономика, в частност сектора на услугите и липсата на маниери в него.
Когато си сменях тарифния план на телефона и ми направиха копие на личната карта, за което ми искаха пари, ги накарах да ми пуснат фактура за тези 8 ст, които ми взеха за копирането. Защото излиза, че в месечната ми такса наистина е включен само въздух...
Има почва винаги, когато се използва като средство за стимулиране.
В кафене, заведение - закръглям. Обикновено оставяме около 5%.
В магазин - винаги си прибирам рестото до жълтите стотинки, даже може и скандал за грамажа да вдигна. Последният случай: в магазина за хранителни стоки си купувам готова храна. Веднъж ми таксуват опаковката и втори път ми я включват в грамажа на храната (на практика я плащам двойно) и общата цена на опаковката ми излиза 22 ст., което си е една питка хляб или вафла. Също така не обичам смело да ми таксуват торбичките, без да ме предупредят. Почти винаги знам до стотинка колко пари имам в себе си и често ги използвам до дупка. В крайна сметка, ако аз пазарувам и не ми стигнат 22 ст, никой не ми е казал - няма нищо, ето ти продуктите.
И никога няма да оставя бакшиш, ако не съм доволна. Също така, доколкото знам, по протокол, когато на масата са само жени, могат и да не оставят бакшиш.
Миналата година си взех една касичка - и в нея си пусках монетите, които съм си прибрала, защото не съм доволна от обслужването. И тази година имах към 150 лева, спестени от българската икономика, в частност сектора на услугите и липсата на маниери в него.
Когато си сменях тарифния план на телефона и ми направиха копие на личната карта, за което ми искаха пари, ги накарах да ми пуснат фактура за тези 8 ст, които ми взеха за копирането. Защото излиза, че в месечната ми такса наистина е включен само въздух...
Искам да похваля софийските таксиметрови шофьори.Много коректни и точни.
Но софийските ...винаги закръглям сметката, защото са ми неприятни. Но щом съм с такси толкова бързам, че хич не ми е до това да се карам с тях – достатъчно ги тормозя, за това че пушат в таксито без да ме питат. А те ме тормозят с техните два лева, когато искам да ме хвърлят от Петте кьошета (големите) до Медицинска академия и плюс това съм им по път (спирам ги в движение!).
Бакшишът и има ли той почва у нас?
Има почва винаги, когато се използва като средство за стимулиране.
В кафене, заведение - закръглям. Обикновено оставяме около 5%.
В магазин - винаги си прибирам рестото до жълтите стотинки, даже може и скандал за грамажа да вдигна. Последният случай: в магазина за хранителни стоки си купувам готова храна. Веднъж ми таксуват опаковката и втори път ми я включват в грамажа на храната (на практика я плащам двойно) и общата цена на опаковката ми излиза 22 ст., което си е една питка хляб или вафла. Също така не обичам смело да ми таксуват торбичките, без да ме предупредят. Почти винаги знам до стотинка колко пари имам в себе си и често ги използвам до дупка. В крайна сметка, ако аз пазарувам и не ми стигнат 22 ст, никой не ми е казал - няма нищо, ето ти продуктите.
И никога няма да оставя бакшиш, ако не съм доволна. Също така, доколкото знам, по протокол, когато на масата са само жени, могат и да не оставят бакшиш.
Миналата година си взех една касичка - и в нея си пусках монетите, които съм си прибрала, защото не съм доволна от обслужването. И тази година имах към 150 лева, спестени от българската икономика, в частност сектора на услугите и липсата на маниери в него.
Когато си сменях тарифния план на телефона и ми направиха копие на личната карта, за което ми искаха пари, ги накарах да ми пуснат фактура за тези 8 ст, които ми взеха за копирането. Защото излиза, че в месечната ми такса наистина е включен само въздух...
Има почва винаги, когато се използва като средство за стимулиране.
В кафене, заведение - закръглям. Обикновено оставяме около 5%.
В магазин - винаги си прибирам рестото до жълтите стотинки, даже може и скандал за грамажа да вдигна. Последният случай: в магазина за хранителни стоки си купувам готова храна. Веднъж ми таксуват опаковката и втори път ми я включват в грамажа на храната (на практика я плащам двойно) и общата цена на опаковката ми излиза 22 ст., което си е една питка хляб или вафла. Също така не обичам смело да ми таксуват торбичките, без да ме предупредят. Почти винаги знам до стотинка колко пари имам в себе си и често ги използвам до дупка. В крайна сметка, ако аз пазарувам и не ми стигнат 22 ст, никой не ми е казал - няма нищо, ето ти продуктите.
И никога няма да оставя бакшиш, ако не съм доволна. Също така, доколкото знам, по протокол, когато на масата са само жени, могат и да не оставят бакшиш.
Миналата година си взех една касичка - и в нея си пусках монетите, които съм си прибрала, защото не съм доволна от обслужването. И тази година имах към 150 лева, спестени от българската икономика, в частност сектора на услугите и липсата на маниери в него.
Когато си сменях тарифния план на телефона и ми направиха копие на личната карта, за което ми искаха пари, ги накарах да ми пуснат фактура за тези 8 ст, които ми взеха за копирането. Защото излиза, че в месечната ми такса наистина е включен само въздух...
Страхотна си. Много харесвам хора, които ценят парите си!
Бакшишът и има ли той почва у нас?
Има почва винаги, когато се използва като средство за стимулиране.
В кафене, заведение - закръглям. Обикновено оставяме около 5%.
В магазин - винаги си прибирам рестото до жълтите стотинки, даже може и скандал за грамажа да вдигна. Последният случай: в магазина за хранителни стоки си купувам готова храна. Веднъж ми таксуват опаковката и втори път ми я включват в грамажа на храната (на практика я плащам двойно) и общата цена на опаковката ми излиза 22 ст., което си е една питка хляб или вафла. Също така не обичам смело да ми таксуват торбичките, без да ме предупредят. Почти винаги знам до стотинка колко пари имам в себе си и често ги използвам до дупка. В крайна сметка, ако аз пазарувам и не ми стигнат 22 ст, никой не ми е казал - няма нищо, ето ти продуктите.
И никога няма да оставя бакшиш, ако не съм доволна. Също така, доколкото знам, по протокол, когато на масата са само жени, могат и да не оставят бакшиш.
Миналата година си взех една касичка - и в нея си пусках монетите, които съм си прибрала, защото не съм доволна от обслужването. И тази година имах към 150 лева, спестени от българската икономика, в частност сектора на услугите и липсата на маниери в него.
Когато си сменях тарифния план на телефона и ми направиха копие на личната карта, за което ми искаха пари, ги накарах да ми пуснат фактура за тези 8 ст, които ми взеха за копирането. Защото излиза, че в месечната ми такса наистина е включен само въздух...
Има почва винаги, когато се използва като средство за стимулиране.
В кафене, заведение - закръглям. Обикновено оставяме около 5%.
В магазин - винаги си прибирам рестото до жълтите стотинки, даже може и скандал за грамажа да вдигна. Последният случай: в магазина за хранителни стоки си купувам готова храна. Веднъж ми таксуват опаковката и втори път ми я включват в грамажа на храната (на практика я плащам двойно) и общата цена на опаковката ми излиза 22 ст., което си е една питка хляб или вафла. Също така не обичам смело да ми таксуват торбичките, без да ме предупредят. Почти винаги знам до стотинка колко пари имам в себе си и често ги използвам до дупка. В крайна сметка, ако аз пазарувам и не ми стигнат 22 ст, никой не ми е казал - няма нищо, ето ти продуктите.
И никога няма да оставя бакшиш, ако не съм доволна. Също така, доколкото знам, по протокол, когато на масата са само жени, могат и да не оставят бакшиш.
Миналата година си взех една касичка - и в нея си пусках монетите, които съм си прибрала, защото не съм доволна от обслужването. И тази година имах към 150 лева, спестени от българската икономика, в частност сектора на услугите и липсата на маниери в него.
Когато си сменях тарифния план на телефона и ми направиха копие на личната карта, за което ми искаха пари, ги накарах да ми пуснат фактура за тези 8 ст, които ми взеха за копирането. Защото излиза, че в месечната ми такса наистина е включен само въздух...
Страхотна си. Много харесвам хора, които ценят парите си!
И аз се присъединявам към добрата оценка.....
Идеята с касичката обаче ме плени.
То тя тази идея е приложима не само за бакшиша... Аз като спрях цигарите - 3 месеца си внасях парите в касичка.... И после си купих един много хубав костюм с тези пари! И до ден днешен му казвам - цигарения костюм! Бях събрала около 100лв.
Рядко ми се е случвало да не си "заслужат" бакшиша.
Идеята с касичката обаче ме плени.
Идеята с касичката обаче ме плени.
Абцелютно. Ние с мъжа ми събираме дребни монети, е такива, дето са изпаднали от джобове, или всяка монета от 2 еуро ( че е по-рядка примерно)... за една година сме събрали над 400 евро.
Това е застраховката на едната кола. Ми.. нали. Тия стотинки мога да ги давам 'бакшиш', защото ' така трябва'.
Това имах предвид, като казах, че си ценя парите.
Защото на практика видях, как , събирайки монетки сега мога да платя нещо голямо.
Имаме едно класическо прасенце розовко .. и в него.
Заведения, таксита...Не забравяйте и камериерките в хотелите Случвало ми се е и на тях да оставям...
Днес точно си говорим с един познат. Наблизо има голям комплекс, собственост на Андре Агаси. Та там се влиза, едва ли не, с връзки. Руснаците са окупирали обслужването. В сауната, само като загърнеш бабата с хавлия и минимум десетарката ти е в кърпа вързана Заплащането на час им е минимално, но на ден вадят прилична сума
Случвало ми се е и на тях да оставям...Днес точно си говорим с един познат. Наблизо има голям комплекс, собственост на Андре Агаси. Та там се влиза, едва ли не, с връзки. Руснаците са окупирали обслужването. В сауната, само като загърнеш бабата с хавлия и минимум десетарката ти е в кърпа вързана
Заплащането на час им е минимално, но на ден вадят прилична сума
Ако ме обслужат според етикета, сервитьора/ката е спретнат, чист и се усмихва, да оставям. Обаче (както е в повечето случаи) някоя мърла с зле сресана коса, олющен лак и торби под очите след последния запой, воняща на фас, смачкани след последното пране дрехи, носеща менюто 20 минути след като съм се настанила само може да мечтае.
п.п. Имам една случка, която никога няма да забравя в ресторант в Пловдив. Влизаме аз и майка в един ресторант . Мястото беше наистина много хубаво. Пристига обаче един сервитьор с измачкана риза, леко разгащена, потен перчем и смърдящ на джибре, захапал фас. Взе ни поръчката веднъж след, което се върна още два пъти защото това, което искам аз не можели да го направят. Поръчах на края нещо, което трябваше да се фламбира. Сервира ни всичко и аз започвам да се чудя аджеба защо храната ми не гори. сервитьора явно забелязал моя очуден поглед ми каза " ш' извиняваш ама снощи бая фламбирааме и таковата за фламбиранйе е свършило..."
Е как да му се остави бакшиш?! Да не забравя да спомена, че майка ми дълги години е работила в сверата от сервитьорка до управител на ресторант. Та от нея знам, че бакшиш за лошо обслужване не се оставя! Ако искаш пари трябва да си ги изкараш ... те не са даденост!
п.п. Имам една случка, която никога няма да забравя в ресторант в Пловдив. Влизаме аз и майка в един ресторант . Мястото беше наистина много хубаво. Пристига обаче един сервитьор с измачкана риза, леко разгащена, потен перчем и смърдящ на джибре, захапал фас. Взе ни поръчката веднъж след, което се върна още два пъти защото това, което искам аз не можели да го направят. Поръчах на края нещо, което трябваше да се фламбира. Сервира ни всичко и аз започвам да се чудя аджеба защо храната ми не гори. сервитьора явно забелязал моя очуден поглед ми каза " ш' извиняваш ама снощи бая фламбирааме и таковата за фламбиранйе е свършило..."
Е как да му се остави бакшиш?! Да не забравя да спомена, че майка ми дълги години е работила в сверата от сервитьорка до управител на ресторант. Та от нея знам, че бакшиш за лошо обслужване не се оставя! Ако искаш пари трябва да си ги изкараш ... те не са даденост!
..... Надявам се, че всеки от вас е имал щастието да попадне на място, където се цени всеки гост и той получава отношението, което заслужава.
..... Надявам се, че всеки от вас е имал щастието да попадне на място, където се цени всеки гост и той получава отношението, което заслужава.
Това не е съвсем така. Дори и в скъпите хотели заплатата е близка до минималната. Казвам го от личен опит.
..... Надявам се, че всеки от вас е имал щастието да попадне на място, където се цени всеки гост и той получава отношението, което заслужава.
Абсолютно си в грешка, ще извиняваш...
Принципът е следния: Намираш си работа, която те удовлетворява като условия, заплащане, вид... и я работиш както следва. А не - намираш си каква да е работа и я работиш с отвръщение и омерзение и на принципа "Те ме лъжат, че ми плащат, аз ги лъжа, че работя."
Съвсем на страна оставям, че във всички изследвания, които аз съм чела заплащането не е основен фактор стимулиращ добрата работа - казват специалистите. Точно на 3-4 месец всеки работник свиква със заплатата си, колкото и голяма да му се е струвала при започване на работа.
Просто има хора, които знаят, идва им от вътре, приятно им е да си вършат работата, а има и други, които и 100 лева бакшиш да им оставиш - все тая. Или са кисели, или не знаят или нямат желание да си вършат работата както трябва.