- Публикувана: 18 дек. 2006, 13:07 ч.
- Последно мнение: 20 дек. 2006, 10:58 ч.
Бакшишът и има ли той почва у нас?
Аз също съм била от другата страна(то май всеки като ученик е минал от там за странични доходи). И пак смятам, че не сме длъжни да оставяме бакшиш. Не се чувствам нито невъзпитана, нито ме интересува кой ме гледа и как. 
всеки има право на мнение, разбира се.
Имала съм възможността да работя 6г. в заведения. Тръгнах от малко кафе и минах през ***** хотели (ако има такива в София 
) и смея да твърдя, че си изкарвах парите с много труд. Не пропускам да оставя бакшиш - 10%, а и повече, когато си го заслужават. Винаги имам монети, обаче и съм супер точна в сметката, когато мисля, че не го заслужават. Да ви кажа доста съм толерантна, защото мога да преценя, кога чия е вината за гафовете.
Не бива да поставяте под общ знаменател всички сервитьори и бармани. Има такива, които смятат тази работа за нещо много неприятно и се държат точно така. Има други обаче, които намират работата си за призвание и се стремят през цялото време да се обучават и да обновяват знанията си. Няма да влизам в подробности, но се чувствам лично засегната от факта, че на тази професия се гледа с лошо око, защото е свързана с развиването и прилагането на богата обща култура, вкус, усет към такта, дискретността, умението за комуникация и др. Много качества, неприсъщи за голяма част от "the real job". Надявам се, че всеки от вас е имал щастието да попадне на място, където се цени всеки гост и той получава отношението, което заслужава.
) и смея да твърдя, че си изкарвах парите с много труд. Не пропускам да оставя бакшиш - 10%, а и повече, когато си го заслужават. Винаги имам монети, обаче и съм супер точна в сметката, когато мисля, че не го заслужават. Да ви кажа доста съм толерантна, защото мога да преценя, кога чия е вината за гафовете. Не бива да поставяте под общ знаменател всички сервитьори и бармани. Има такива, които смятат тази работа за нещо много неприятно и се държат точно така. Има други обаче, които намират работата си за призвание и се стремят през цялото време да се обучават и да обновяват знанията си. Няма да влизам в подробности, но се чувствам лично засегната от факта, че на тази професия се гледа с лошо око, защото е свързана с развиването и прилагането на богата обща култура, вкус, усет към такта, дискретността, умението за комуникация и др. Много качества, неприсъщи за голяма част от "the real job". Надявам се, че всеки от вас е имал щастието да попадне на място, където се цени всеки гост и той получава отношението, което заслужава.
Бакшишът и има ли той почва у нас?
Има почва винаги, когато се използва като средство за стимулиране.
В кафене, заведение - закръглям. Обикновено оставяме около 5%.
В магазин - винаги си прибирам рестото до жълтите стотинки, даже може и скандал за грамажа да вдигна. Последният случай: в магазина за хранителни стоки си купувам готова храна. Веднъж ми таксуват опаковката и втори път ми я включват в грамажа на храната (на практика я плащам двойно) и общата цена на опаковката ми излиза 22 ст., което си е една питка хляб или вафла. Също така не обичам смело да ми таксуват торбичките, без да ме предупредят. Почти винаги знам до стотинка колко пари имам в себе си и често ги използвам до дупка. В крайна сметка, ако аз пазарувам и не ми стигнат 22 ст, никой не ми е казал - няма нищо, ето ти продуктите.
И никога няма да оставя бакшиш, ако не съм доволна. Също така, доколкото знам, по протокол, когато на масата са само жени, могат и да не оставят бакшиш.
Миналата година си взех една касичка - и в нея си пусках монетите, които съм си прибрала, защото не съм доволна от обслужването. И тази година имах към 150 лева, спестени от българската икономика, в частност сектора на услугите и липсата на маниери в него.
Когато си сменях тарифния план на телефона и ми направиха копие на личната карта, за което ми искаха пари, ги накарах да ми пуснат фактура за тези 8 ст, които ми взеха за копирането. Защото излиза, че в месечната ми такса наистина е включен само въздух...
Има почва винаги, когато се използва като средство за стимулиране.
В кафене, заведение - закръглям. Обикновено оставяме около 5%.
В магазин - винаги си прибирам рестото до жълтите стотинки, даже може и скандал за грамажа да вдигна. Последният случай: в магазина за хранителни стоки си купувам готова храна. Веднъж ми таксуват опаковката и втори път ми я включват в грамажа на храната (на практика я плащам двойно) и общата цена на опаковката ми излиза 22 ст., което си е една питка хляб или вафла. Също така не обичам смело да ми таксуват торбичките, без да ме предупредят. Почти винаги знам до стотинка колко пари имам в себе си и често ги използвам до дупка. В крайна сметка, ако аз пазарувам и не ми стигнат 22 ст, никой не ми е казал - няма нищо, ето ти продуктите.
И никога няма да оставя бакшиш, ако не съм доволна. Също така, доколкото знам, по протокол, когато на масата са само жени, могат и да не оставят бакшиш.
Миналата година си взех една касичка - и в нея си пусках монетите, които съм си прибрала, защото не съм доволна от обслужването. И тази година имах към 150 лева, спестени от българската икономика, в частност сектора на услугите и липсата на маниери в него.
Когато си сменях тарифния план на телефона и ми направиха копие на личната карта, за което ми искаха пари, ги накарах да ми пуснат фактура за тези 8 ст, които ми взеха за копирането. Защото излиза, че в месечната ми такса наистина е включен само въздух...
Искам да похваля софийските таксиметрови шофьори.Много коректни и точни.
Но софийските ...винаги закръглям сметката, защото са ми неприятни. Но щом съм с такси толкова бързам, че хич не ми е до това да се карам с тях – достатъчно ги тормозя, за това че пушат в таксито без да ме питат. А те ме тормозят с техните два лева, когато искам да ме хвърлят от Петте кьошета (големите) до Медицинска академия и плюс това съм им по път (спирам ги в движение!).
Бакшишът и има ли той почва у нас?
Има почва винаги, когато се използва като средство за стимулиране.
В кафене, заведение - закръглям. Обикновено оставяме около 5%.
В магазин - винаги си прибирам рестото до жълтите стотинки, даже може и скандал за грамажа да вдигна. Последният случай: в магазина за хранителни стоки си купувам готова храна. Веднъж ми таксуват опаковката и втори път ми я включват в грамажа на храната (на практика я плащам двойно) и общата цена на опаковката ми излиза 22 ст., което си е една питка хляб или вафла. Също така не обичам смело да ми таксуват торбичките, без да ме предупредят. Почти винаги знам до стотинка колко пари имам в себе си и често ги използвам до дупка. В крайна сметка, ако аз пазарувам и не ми стигнат 22 ст, никой не ми е казал - няма нищо, ето ти продуктите.
И никога няма да оставя бакшиш, ако не съм доволна. Също така, доколкото знам, по протокол, когато на масата са само жени, могат и да не оставят бакшиш.
Миналата година си взех една касичка - и в нея си пусках монетите, които съм си прибрала, защото не съм доволна от обслужването. И тази година имах към 150 лева, спестени от българската икономика, в частност сектора на услугите и липсата на маниери в него.
Когато си сменях тарифния план на телефона и ми направиха копие на личната карта, за което ми искаха пари, ги накарах да ми пуснат фактура за тези 8 ст, които ми взеха за копирането. Защото излиза, че в месечната ми такса наистина е включен само въздух...
Има почва винаги, когато се използва като средство за стимулиране.
В кафене, заведение - закръглям. Обикновено оставяме около 5%.
В магазин - винаги си прибирам рестото до жълтите стотинки, даже може и скандал за грамажа да вдигна. Последният случай: в магазина за хранителни стоки си купувам готова храна. Веднъж ми таксуват опаковката и втори път ми я включват в грамажа на храната (на практика я плащам двойно) и общата цена на опаковката ми излиза 22 ст., което си е една питка хляб или вафла. Също така не обичам смело да ми таксуват торбичките, без да ме предупредят. Почти винаги знам до стотинка колко пари имам в себе си и често ги използвам до дупка. В крайна сметка, ако аз пазарувам и не ми стигнат 22 ст, никой не ми е казал - няма нищо, ето ти продуктите.
И никога няма да оставя бакшиш, ако не съм доволна. Също така, доколкото знам, по протокол, когато на масата са само жени, могат и да не оставят бакшиш.
Миналата година си взех една касичка - и в нея си пусках монетите, които съм си прибрала, защото не съм доволна от обслужването. И тази година имах към 150 лева, спестени от българската икономика, в частност сектора на услугите и липсата на маниери в него.
Когато си сменях тарифния план на телефона и ми направиха копие на личната карта, за което ми искаха пари, ги накарах да ми пуснат фактура за тези 8 ст, които ми взеха за копирането. Защото излиза, че в месечната ми такса наистина е включен само въздух...
Страхотна си. Много харесвам хора, които ценят парите си!
Бакшишът и има ли той почва у нас?
Има почва винаги, когато се използва като средство за стимулиране.
В кафене, заведение - закръглям. Обикновено оставяме около 5%.
В магазин - винаги си прибирам рестото до жълтите стотинки, даже може и скандал за грамажа да вдигна. Последният случай: в магазина за хранителни стоки си купувам готова храна. Веднъж ми таксуват опаковката и втори път ми я включват в грамажа на храната (на практика я плащам двойно) и общата цена на опаковката ми излиза 22 ст., което си е една питка хляб или вафла. Също така не обичам смело да ми таксуват торбичките, без да ме предупредят. Почти винаги знам до стотинка колко пари имам в себе си и често ги използвам до дупка. В крайна сметка, ако аз пазарувам и не ми стигнат 22 ст, никой не ми е казал - няма нищо, ето ти продуктите.
И никога няма да оставя бакшиш, ако не съм доволна. Също така, доколкото знам, по протокол, когато на масата са само жени, могат и да не оставят бакшиш.
Миналата година си взех една касичка - и в нея си пусках монетите, които съм си прибрала, защото не съм доволна от обслужването. И тази година имах към 150 лева, спестени от българската икономика, в частност сектора на услугите и липсата на маниери в него.
Когато си сменях тарифния план на телефона и ми направиха копие на личната карта, за което ми искаха пари, ги накарах да ми пуснат фактура за тези 8 ст, които ми взеха за копирането. Защото излиза, че в месечната ми такса наистина е включен само въздух...
Има почва винаги, когато се използва като средство за стимулиране.
В кафене, заведение - закръглям. Обикновено оставяме около 5%.
В магазин - винаги си прибирам рестото до жълтите стотинки, даже може и скандал за грамажа да вдигна. Последният случай: в магазина за хранителни стоки си купувам готова храна. Веднъж ми таксуват опаковката и втори път ми я включват в грамажа на храната (на практика я плащам двойно) и общата цена на опаковката ми излиза 22 ст., което си е една питка хляб или вафла. Също така не обичам смело да ми таксуват торбичките, без да ме предупредят. Почти винаги знам до стотинка колко пари имам в себе си и често ги използвам до дупка. В крайна сметка, ако аз пазарувам и не ми стигнат 22 ст, никой не ми е казал - няма нищо, ето ти продуктите.
И никога няма да оставя бакшиш, ако не съм доволна. Също така, доколкото знам, по протокол, когато на масата са само жени, могат и да не оставят бакшиш.
Миналата година си взех една касичка - и в нея си пусках монетите, които съм си прибрала, защото не съм доволна от обслужването. И тази година имах към 150 лева, спестени от българската икономика, в частност сектора на услугите и липсата на маниери в него.
Когато си сменях тарифния план на телефона и ми направиха копие на личната карта, за което ми искаха пари, ги накарах да ми пуснат фактура за тези 8 ст, които ми взеха за копирането. Защото излиза, че в месечната ми такса наистина е включен само въздух...
Страхотна си. Много харесвам хора, които ценят парите си!
И аз се присъединявам към добрата оценка.....
Идеята с касичката обаче ме плени. 
То тя тази идея е приложима не само за бакшиша... Аз като спрях цигарите - 3 месеца си внасях парите в касичка.... И после си купих един много хубав костюм с тези пари! И до ден днешен му казвам - цигарения костюм! Бях събрала около 100лв.
Рядко ми се е случвало да не си "заслужат" бакшиша.
Идеята с касичката обаче ме плени.
Идеята с касичката обаче ме плени.
Абцелютно. Ние с мъжа ми събираме дребни монети, е такива, дето са изпаднали от джобове, или всяка монета от 2 еуро ( че е по-рядка примерно)... за една година сме събрали над 400 евро.
Това е застраховката на едната кола. Ми.. нали. Тия стотинки мога да ги давам 'бакшиш', защото ' така трябва'.
Това имах предвид, като казах, че си ценя парите.
Защото на практика видях, как , събирайки монетки сега мога да платя нещо голямо.
Имаме едно класическо прасенце розовко .. и в него.
Заведения, таксита...Не забравяйте и камериерките в хотелите 
Случвало ми се е и на тях да оставям...
Днес точно си говорим с един познат. Наблизо има голям комплекс, собственост на Андре Агаси. Та там се влиза, едва ли не, с връзки. Руснаците са окупирали обслужването. В сауната, само като загърнеш бабата с хавлия и минимум десетарката ти е в кърпа вързана
Заплащането на час им е минимално, но на ден вадят прилична сума 
Случвало ми се е и на тях да оставям...Днес точно си говорим с един познат. Наблизо има голям комплекс, собственост на Андре Агаси. Та там се влиза, едва ли не, с връзки. Руснаците са окупирали обслужването. В сауната, само като загърнеш бабата с хавлия и минимум десетарката ти е в кърпа вързана
Заплащането на час им е минимално, но на ден вадят прилична сума
Ако ме обслужат според етикета, сервитьора/ката е спретнат, чист и се усмихва, да оставям. Обаче (както е в повечето случаи) някоя мърла с зле сресана коса, олющен лак и торби под очите след последния запой, воняща на фас, смачкани след последното пране дрехи, носеща менюто 20 минути след като съм се настанила само може да мечтае.
п.п. Имам една случка, която никога няма да забравя в ресторант в Пловдив. Влизаме аз и майка в един ресторант . Мястото беше наистина много хубаво. Пристига обаче един сервитьор с измачкана риза, леко разгащена, потен перчем и смърдящ на джибре, захапал фас. Взе ни поръчката веднъж след, което се върна още два пъти защото това, което искам аз не можели да го направят. Поръчах на края нещо, което трябваше да се фламбира. Сервира ни всичко и аз започвам да се чудя аджеба защо храната ми не гори. сервитьора явно забелязал моя очуден поглед ми каза " ш' извиняваш ама снощи бая фламбирааме и таковата за фламбиранйе е свършило..."
Е как да му се остави бакшиш?! Да не забравя да спомена, че майка ми дълги години е работила в сверата от сервитьорка до управител на ресторант. Та от нея знам, че бакшиш за лошо обслужване не се оставя! Ако искаш пари трябва да си ги изкараш ... те не са даденост!
п.п. Имам една случка, която никога няма да забравя в ресторант в Пловдив. Влизаме аз и майка в един ресторант . Мястото беше наистина много хубаво. Пристига обаче един сервитьор с измачкана риза, леко разгащена, потен перчем и смърдящ на джибре, захапал фас. Взе ни поръчката веднъж след, което се върна още два пъти защото това, което искам аз не можели да го направят. Поръчах на края нещо, което трябваше да се фламбира. Сервира ни всичко и аз започвам да се чудя аджеба защо храната ми не гори. сервитьора явно забелязал моя очуден поглед ми каза " ш' извиняваш ама снощи бая фламбирааме и таковата за фламбиранйе е свършило..."
Е как да му се остави бакшиш?! Да не забравя да спомена, че майка ми дълги години е работила в сверата от сервитьорка до управител на ресторант. Та от нея знам, че бакшиш за лошо обслужване не се оставя! Ако искаш пари трябва да си ги изкараш ... те не са даденост!
..... Надявам се, че всеки от вас е имал щастието да попадне на място, където се цени всеки гост и той получава отношението, което заслужава.
X
Реклама