- Публикувана: 18 дек. 2006, 13:07 ч.
- Последно мнение: 20 дек. 2006, 10:58 ч.
Бакшишът и има ли той почва у нас?
Гласувах в анкетата..... Моля, за точното и акуратното гласуване от моя страна - искам от Лизбет бакшиш! 
Добре, ти като пуснеш анкета, ще ти дам 10% от гласа си.
Бегом марш във Футболист на годината 2006г. - ако не си отишла още там....
15-20 % - така е прието. Винаги оставяме, освен ако не е включен в крайната цена.
Работила съм като сервитьорка през студентските си години и знам, че реалните заплати в обслужващата сфера са нищожно малки. Затова и е измислен бакшишът като вид стимул за по-добро обслужване и съответно - за по-добро възнаграждение.като цяло обичаят за бакшиши по дифолт ме дразни ужасно.
не давам бакшиш, чакам си рестото до стотинка. ценя парите си
и не ги разпилявам. на мен бакшиши никой не ми дава, дори за добре изпълнена работа - тя се подразбира, като съм я поела ( работата).
не давам бакшиш, чакам си рестото до стотинка. ценя парите си
и не ги разпилявам. на мен бакшиши никой не ми дава, дори за добре изпълнена работа - тя се подразбира, като съм я поела ( работата).
Има пряка връзка между качество на обслужване и бакшиша.
Това е и идеята - да се поощри допълнително доброто обслужване , ако то е налице( ако го разбирам правилно).
В Италия сервизът не отива за сервитьорите, обясних къде отива.
Хората мисля, че рядко оставят бакшиш, както в БГ.
Почти са сведени до минимум кафенета , в които има сервитьорка
Повечето са на самообслужване.
В Щатите типс се облагат с данъци, така че да не бъркаме двата щата
Типс е официален доход ( наскоро го разбрах).
Както казах , аз си ценя парите и в БГ не давам бакшиш, само защото са ми донесли кафето и след това съм правила акробатични упражнения, за да ме видят, да ми вземат сметката. Карала съм да идват да мерят колко милилитра ми е натуралния сок в едно заведение.. Лаваца клуб на Витошка. Оказа се, че ме лъжат с около 70 милилитра. Ми, извинявайте. Егати и заведението.
Аз не съм стисната - докато живеех в БГ правех така - на всяко кафе оставям стотинки ( щото така се прави). Сега мисля, че е било грешка.
Но изпростях много напоследък ...
Това е и идеята - да се поощри допълнително доброто обслужване , ако то е налице( ако го разбирам правилно).
В Италия сервизът не отива за сервитьорите, обясних къде отива.
Хората мисля, че рядко оставят бакшиш, както в БГ.
Почти са сведени до минимум кафенета , в които има сервитьорка
Повечето са на самообслужване.
В Щатите типс се облагат с данъци, така че да не бъркаме двата щата
Типс е официален доход ( наскоро го разбрах).
Както казах , аз си ценя парите и в БГ не давам бакшиш, само защото са ми донесли кафето и след това съм правила акробатични упражнения, за да ме видят, да ми вземат сметката. Карала съм да идват да мерят колко милилитра ми е натуралния сок в едно заведение.. Лаваца клуб на Витошка. Оказа се, че ме лъжат с около 70 милилитра. Ми, извинявайте. Егати и заведението.
Аз не съм стисната - докато живеех в БГ правех така - на всяко кафе оставям стотинки ( щото така се прави). Сега мисля, че е било грешка.
Но изпростях много напоследък ...
като цяло обичаят за бакшиши по дифолт ме дразни ужасно.
не давам бакшиш, чакам си рестото до стотинка. ценя парите си
и не ги разпилявам. на мен бакшиши никой не ми дава, дори за добре изпълнена работа - тя се подразбира, като съм я поела ( работата).
не давам бакшиш, чакам си рестото до стотинка. ценя парите си
и не ги разпилявам. на мен бакшиши никой не ми дава, дори за добре изпълнена работа - тя се подразбира, като съм я поела ( работата).
ми ти сама питаш и сама си отговаряш в общи линии.
не съм сервитьорка , фризьорка и от подобна сфера.
но голям майтап беше, как фризьорката ми ме гони по улицата с едни 5 евро, които реших да дам, като бакшиш, щото така е редно.
Ми значи и аз съм простачка....
Била съм и от двете страни - и персонал в заведение, и клиент. Но ми прави впечатление, че все повече се налага мнението "Ако за друго не ставаш, сервитьорка ще те вземат". Пък то не е баш така.....За да общуваш с хора трябват много качества. А и като знам как ТРЯБВА да се отнасят с мен и виждам колко МНОГО ги мързи в поне 50% от случаите...ми как да оставя?
Примери: Една кифла в Мол-а в Търново дето първо я чакахме да донесе меню 20-ина минути /бяхме единствени посетители/, след което донесе менюта, но си ги държеше при нея докато ни вземе поръчката, след което се сопна че трябвало да ядем щот видите ли е пицария и след това салонната управителка ни сервираше, защото нямаше да я изтрая.
Или много ги обичам разни ученички /не че и аз не съм, но.../ дето толкова отнесено-нахилено-незаинтересовано си вършат работата, все едно са постоянно напушени
Иначе на сметка 1,50 в такси /в провинцията, на софийските им е под достойнството да "въртят геврека" за толкова/ съм оставяла още толкова бакшиш, но пък беше много приятен човек, а и аз бях в настроение.
Била съм и от двете страни - и персонал в заведение, и клиент. Но ми прави впечатление, че все повече се налага мнението "Ако за друго не ставаш, сервитьорка ще те вземат". Пък то не е баш така.....За да общуваш с хора трябват много качества. А и като знам как ТРЯБВА да се отнасят с мен и виждам колко МНОГО ги мързи в поне 50% от случаите...ми как да оставя?
Примери: Една кифла в Мол-а в Търново дето първо я чакахме да донесе меню 20-ина минути /бяхме единствени посетители/, след което донесе менюта, но си ги държеше при нея докато ни вземе поръчката, след което се сопна че трябвало да ядем щот видите ли е пицария и след това салонната управителка ни сервираше, защото нямаше да я изтрая.
Или много ги обичам разни ученички /не че и аз не съм, но.../ дето толкова отнесено-нахилено-незаинтересовано си вършат работата, все едно са постоянно напушени
Иначе на сметка 1,50 в такси /в провинцията, на софийските им е под достойнството да "въртят геврека" за толкова/ съм оставяла още толкова бакшиш, но пък беше много приятен човек, а и аз бях в настроение.
ми ти сама питаш и сама си отговаряш в общи линии.
А това с фризьорката в Италия ли се случва? Защото ние бяхме лятото в Италия за 2 месеца, та ми се наложи да ида на фризьор там. Ами оставих подобаващ бакшиш и си го взе жената, та и ми благодари с усмивка. Знам ли, може би аз не съм случила на фризьорка
? Както и да е...Темата беше за бакшиша и неговата почва в БГ. И в БГ има хора, които оставят големи бакшиши, а има и такива, които си прибират и последната стотинка от рестото. Хора всякакви, а и нямаме традиции в това отношение 
ми ти сама питаш и сама си отговаряш в общи линии.
Да де, ама кой каза, че хората в обслужващата сфера трябва да получват бакшиши.
Къде го пише този закон. Не всички в сферата на предоставянето на услуги получават бакшиши ( шивачи, перачи, коминочистачи и тн). Но има едни групи , които задължително и по дифолт очакват бакшиш. ( сервитьори, фризьори, шофьори). Проблемът е в еволюцията на явлението бакшиш - от поощряващо и пожелателно, към задължително. това не ми харесва
Лизабет, няма ли да се появиш да кажеш Защо питаш!?
Цитат
Прави ми обаче впечатление, че у нас
търговците и сервитьорките често сами
си определят бакшиша, като не връщат
точното ресто. Побеснявам в такива случаи
търговците и сервитьорките често сами
си определят бакшиша, като не връщат
точното ресто. Побеснявам в такива случаи
Абсолютно. Бакшиш се дава за добро обслужване, а не по задължение. Оставям в заведенията, които посещавам често и персонала се държи адекватно. За таксиметрови не ми се говори, заради тях винаги имам 1 лв на монети...то по- нагли от тях няма.
Не съм била в заведение в САЩ където да те задължават да оставяш определен процент. Там също оставям според обслужването- случвало ми се е и само $1-2 да оставям, а пък обслужващият да си прави сметките.
Гласувах с винаги, макар, че се е случвало да се газирам от нещо негативно и не оставям тенденциозно. Но това е много рядко и е излкючение.
Приетият процент като неписано правило е 10.
Оставям, защото го считам за нормално, така е прието. Нещо като вид признание за храната или обслужването.
В заведения оставям и в такси.
Приетият процент като неписано правило е 10.
Оставям, защото го считам за нормално, така е прието. Нещо като вид признание за храната или обслужването.
В заведения оставям и в такси.
Лизабет, няма ли да се появиш да кажеш Защо питаш!?
Няма никаква пикантна случка зад въпроса ми, за съжаление.
Освен че всеки път ми е терсене да се чудя дали и колко, а ми е писнало да се чувствам като идиот в какви ли не социални ситуации. Сега поне на тази мога да сложа отметка - отговорите ми бяха наистина много полезни да си сверя часовника.
Хм, странна работа ми е тва с бакшишите...оставям, обаче се питам защо???Защото сервитьорката/таксиметровия шофьор или който е там си е свършил работата???Затова, че, оооо каква чест, сервитьорката е благоволила да ми се усмихне, когато ТОВА й е работата?? Ми, сори за егоизам, ама на мен кой ми дава бакшиш, че си върша работата на даскало?Че се усмихвам на учениците?Че се опитвам да съм добра и любезна с тях?Сранно ми е малко...
Също не разбирам идеята за бакшиша. Заплатите им били малки, ми и моята е малка, ...
Особено в нашия град, малък и с не голяма конкуренция сред сервитьорите - ни държание, ни професионализъм, за обслужване на ниво и дума да не става.
Оставям винаги, с малки изключения (ако ужасно са ме издразнили). Обикновено гледам да е поне около 10% от сметката. Дори като седна сама с детето на някое кафе с пързалки и пр., оставям поне около 10% от малката ми иначе сметка. Може да е смешно, понякога ми е неудобно на 2 лв да дам 2,20, но това е. Оставям в таксита (там и по повече оставям, например при сметка 2.40 оставям 3), заведения, фризьор/маникюр.
Наблюдавала съм обаче много странно явление - заедно сме с много приятели на кръчма, оправяме сметката (в нашата компания всеки плаща каквото е консумирал), примерно моята и на мъжа ми сметка е 30 лв, оставяме 33, общата е близо 100, да речем, и изведнъж - хоп, накрая бакшишът вместо 10 лв, незнайно как остава... 2! Не мога да я разбера тая работа. Не става дума за хора с ниски доходи. То е до възпитание.
Като ученичка работих едно лято като сервитьорка. Плащаха ми обидно малко пари на час, обяснявайки, че така и така ще получавам бакшиши. Стараела съм се да съм винаги усмихната, въпреки тежката работа (тичане около 15 маси, сервиране, отсервиране, миене на чаши със студена вода, чистене). Е, никакви бакшиши не получавах. Може би и затова до днес гледам на бакшиша като на задължителна част от сметката - макар за малко съм била от другата страна.
Наблюдавала съм обаче много странно явление - заедно сме с много приятели на кръчма, оправяме сметката (в нашата компания всеки плаща каквото е консумирал), примерно моята и на мъжа ми сметка е 30 лв, оставяме 33, общата е близо 100, да речем, и изведнъж - хоп, накрая бакшишът вместо 10 лв, незнайно как остава... 2! Не мога да я разбера тая работа. Не става дума за хора с ниски доходи. То е до възпитание.
Като ученичка работих едно лято като сервитьорка. Плащаха ми обидно малко пари на час, обяснявайки, че така и така ще получавам бакшиши. Стараела съм се да съм винаги усмихната, въпреки тежката работа (тичане около 15 маси, сервиране, отсервиране, миене на чаши със студена вода, чистене). Е, никакви бакшиши не получавах. Може би и затова до днес гледам на бакшиша като на задължителна част от сметката - макар за малко съм била от другата страна.
Аз оставям добри бакшиши в повечето случаи в заведенията. Мдаа обичат ме сервитьорите
Но имало е случаи, когато сервитьор(к)ите се държат просто безобразно, е тогава и до скандал се е стигало.
Имаше един период, когато ползвах таксита всеки ден. В повечето случаи бяха коректни и на тях им оставях бакшиш.
Но имало е случаи, когато сервитьор(к)ите се държат просто безобразно, е тогава и до скандал се е стигало.
Имаше един период, когато ползвах таксита всеки ден. В повечето случаи бяха коректни и на тях им оставях бакшиш.