Продължаваш напред.
- Публикувана: 4 ян. 2023, 16:08 ч.
- Последно мнение: 16 фев. 2023, 20:04 ч.
Как да се изправя след раздяла
На 27 си, с девет годишна връзка без развитие. Нормално е да сте почнали да се задушавате взаимно, от там и неудоволетвореност от живота и страхови неврози. Радвай се, че си се оттървала, докато си още млада и нямаш деца. Не сте били един за друг.
Та това е връзка, която е започнала още в детството. Нормално е да се разпадне бързо. Даже много са изкарали заедно. Сега сигурно на нея й се струва невероятно (както на всеки от нас, когато е бил на нейно място), но ще мине време, ще забрави за този, ще срещне друг и ще се влюби в него. Или пък ще опознае и заобича себе си. И в двата случая ще се увери, че всяка раздяла се преживява и след нея животът също може да бъде хубав.
Отиди на психиатър. Най-малкият проблем ти е раздялата. Постарай се да се стабилизираш психически и тогава мисли за стари и нови връзки.
Здравей, Бояна! Тази крачка съм я предприела, когато се наложи преди година и половина. Психически се стабилизирах, в момента ме разклати много раздялата. Така че откровено смея да твърдя, че раздялата ми е най-големия проблем в момента.
Иначе всеки си преживява разделите по някакъв начин, при теб и това е специфично, защото е на фона на сериозни състояния в миналото. Ще се справиш, но потърси помощ при специалист, не във форум. Тук ще ти кажем нещ, които се отнасят до хора, които нямат твоята предистория.
Отиди на психиатър. Най-малкият проблем ти е раздялата. Постарай се да се стабилизираш психически и тогава мисли за стари и нови връзки.
Здравей, Бояна! Тази крачка съм я предприела, когато се наложи преди година и половина. Психически се стабилизирах, в момента ме разклати много раздялата. Така че откровено смея да твърдя, че раздялата ми е най-големия проблем в момента.
Иначе всеки си преживява разделите по някакъв начин, при теб и това е специфично, защото е на фона на сериозни състояния в миналото. Ще се справиш, но потърси помощ при специалист, не във форум. Тук ще ти кажем нещ, които се отнасят до хора, които нямат твоята предистория.
Сега вникнах в думите ти. Благодаря! Ще взема мерки в най-кратък срок, за да не се стига до задълбаване или връщане назад. Още веднъж благодаря!
Нищо ти няма.И всичко ще ти се нареди.Четейки мислите ти и разсъжденията ти си по-здрава от доста хора, с неправилни съвети.Ти познаваш цялата картина на живота си.Имай повече доверие в себе си.
С най-добри пожелания към теб и успех!
С най-добри пожелания към теб и успех!Хубави думи, благодаря от сърце! Всичко най-хубаво желая и на теб!
Не психиатър, а психолог. Той е истинското решение. Защото психиатърът ти дава външно решение - хапче, с психологът - вътрешно - дава ти различни перспективи на мислене от твоя стереотип.
Нито времето лекува, нито някой друг - ти си тази, която трябва да промени това състояние на дискомфорт. Да, добре е да имаш хора около теб, които те подкрепят и напътстват, но никой друг не знае къде всъщност "те убива обувката" - трябва сама да погледнеш в душата си, и сама да промениш нещо... Не го търси навън - в теб е.
Ти си в рецидив, породен от раздялата, която е стрес и го провокира. Отиди на психиатър да ти изпише антидепресант и продължавай да си ходиш и на психотерапия. Такива неща не се лекуват само с говорене, трябва да вземеш мерки от рано, че после трудно се лекува. От опит говоря. И бившият ми мъж реши, че не иска депресивна жена с паник атаки. Кофти период беше разводът, психотерапията не ми беше достатъчна. Психиатърът ме стабилизира, за да мина през тази гадост. Успех.
Връзка, която се е изчерпала. И е време да минеш на следващ етап от живота си. Това, че сте "се гледали с блясък в очите" е само твой спомен. Не се знае младежът дали е със същите спомени.
За това си налагаш да спреш да мислиш за него. Поне докато се стабилизираш. Трудно е и се изисква много само дисциплина. Мисълта винаги ще бяга назад, когато се усетиш си казваш: Няма да мисля за това. Пак казвам - много е трудно. На мен ми отне 2 -3 години + разговори с психолог\ терапевт\ психиатър. И това дето преди мен са казали - имаш лабилна психика. Не пропускай работата с психотерапевти - всички. Виж и хормоните на щитовидната жлеза (ендокринолог).
Може да почнеш да си водиш дневник (на хартия). Записваш всяка мисъл, която ти дойде в главата - за него, за вас, колко си го обичала, какъв е предател.... Може да ги хвърляш, може да ги пазиш. При мен подейства. Все едно изсипваш кофа и мозъкът се прочиства. Действа ми не само при раздели, а и при служебни проблеми. Спира ми въртенето на мислите в омагьосан кръг: той какво казал, направил, аз какво казах, а защо не казах друго, той не ме разбра, аз бях права ...
За това си налагаш да спреш да мислиш за него. Поне докато се стабилизираш. Трудно е и се изисква много само дисциплина. Мисълта винаги ще бяга назад, когато се усетиш си казваш: Няма да мисля за това. Пак казвам - много е трудно. На мен ми отне 2 -3 години + разговори с психолог\ терапевт\ психиатър. И това дето преди мен са казали - имаш лабилна психика. Не пропускай работата с психотерапевти - всички. Виж и хормоните на щитовидната жлеза (ендокринолог).
Може да почнеш да си водиш дневник (на хартия). Записваш всяка мисъл, която ти дойде в главата - за него, за вас, колко си го обичала, какъв е предател.... Може да ги хвърляш, може да ги пазиш. При мен подейства. Все едно изсипваш кофа и мозъкът се прочиства. Действа ми не само при раздели, а и при служебни проблеми. Спира ми въртенето на мислите в омагьосан кръг: той какво казал, направил, аз какво казах, а защо не казах друго, той не ме разбра, аз бях права ...
Според мен това е типично модерно поведение и е породено от усещане за несправяне с живота. Не истинско несправяне, а просто усещане за такова. Причината е медията и съвременния начин на живот, и до една известна степен и особеностите на живота в България. Доста често се среща при жените. Мъжете имат повече дълбоки социални контакти, и пият повече и по-редовно, това помага. Психолог или психиатър няма да ти помогнат. Психологът ще те конфронтира с тебе си и ще чака да вземеш правилните решения за теб. Психиатърът ще те надруса с антидепресанти.
Загубила си връзката с душата си и Бога, защото си забравила основната мисия на живота си.
Това, че говориш, че всички ви завиждали е показателно. За искрите в очите няма да коментирам.
Избраникът ти е лольо, не е поел отговорност за теб. Трябва ти свестен мъж, но те са много, много малко. Свестните жени са още по-малко. Само мъж може да те изкара от там където си. Но както написах, ти си загубила връзката, всичко ти е каша. Трябва да започнеш на много базово ниво. Ако е утеха, не само ти си така, 3 от 4 жени са така.
Загубила си връзката с душата си и Бога, защото си забравила основната мисия на живота си.
Това, че говориш, че всички ви завиждали е показателно. За искрите в очите няма да коментирам.
Избраникът ти е лольо, не е поел отговорност за теб. Трябва ти свестен мъж, но те са много, много малко. Свестните жени са още по-малко. Само мъж може да те изкара от там където си. Но както написах, ти си загубила връзката, всичко ти е каша. Трябва да започнеш на много базово ниво. Ако е утеха, не само ти си така, 3 от 4 жени са така.
"...Психиатърът ще те надруса с антидепресанти..."
Ето заради такива изказвания повечето хора не ходят на доктор, даже когато им е крайно необходим.
Никой психиатър няма за цел да те надруса с антидепресанти. Ако ги взимаш без да следваш лекарските предписания, може и да се получи.
Но ако внимаваш и се придържаш към това, което ти е казано, няма да се надрусаш.
Ето заради такива изказвания повечето хора не ходят на доктор, даже когато им е крайно необходим.
Никой психиатър няма за цел да те надруса с антидепресанти. Ако ги взимаш без да следваш лекарските предписания, може и да се получи.
Но ако внимаваш и се придържаш към това, което ти е казано, няма да се надрусаш.
Според мен това е типично модерно поведение и е породено от усещане за несправяне с живота. Не истинско несправяне, а просто усещане за такова. Причината е медията и съвременния начин на живот, и до една известна степен и особеностите на живота в България. Доста често се среща при жените. Мъжете имат повече дълбоки социални контакти, и пият повече и по-редовно, това помага. Психолог или психиатър няма да ти помогнат. Психологът ще те конфронтира с тебе си и ще чака да вземеш правилните решения за теб. Психиатърът ще те надруса с антидепресанти.
Загубила си връзката с душата си и Бога, защото си забравила основната мисия на живота си.
Това, че говориш, че всички ви завиждали е показателно. За искрите в очите няма да коментирам.
Избраникът ти е лольо, не е поел отговорност за теб. Трябва ти свестен мъж, но те са много, много малко. Свестните жени са още по-малко. Само мъж може да те изкара от там където си. Но както написах, ти си загубила връзката, всичко ти е каша. Трябва да започнеш на много базово ниво. Ако е утеха, не само ти си така, 3 от 4 жени са така.
Загубила си връзката с душата си и Бога, защото си забравила основната мисия на живота си.
Това, че говориш, че всички ви завиждали е показателно. За искрите в очите няма да коментирам.
Избраникът ти е лольо, не е поел отговорност за теб. Трябва ти свестен мъж, но те са много, много малко. Свестните жени са още по-малко. Само мъж може да те изкара от там където си. Но както написах, ти си загубила връзката, всичко ти е каша. Трябва да започнеш на много базово ниво. Ако е утеха, не само ти си така, 3 от 4 жени са така.
Благодаря за отделеното време!
Аз пък мисля, че точно психолог и психиатър биха помогнали. ПреЗ годините съм посещавала психиатър около 5-6 пъти и колкото и зле да съм била, не са ме НАТЪПКВАЛИ С ХАПЧЕТА! А дори обратното- опитахме с минимална доза от ЕДИН медикамент. И взе, че ми помогна! Казвам го, защото гледам реално на нещата и виждам кое и кой ми помага в момента. Загубила съм връзка със самата себе си, забравила съм да се обичам както се казва!
Под “всички са ни завиждали” имах предвид по скоро че са ВИЖДАЛИ как вървят нещата между нас. Как сме били рамо до рамо, как сме се обичали и подкрепяли и тн и тн. Не мисля, че трябва да се обяснявам повече, за твърде лични неща! Благодарна съм за всеки коментар, който прочетох тук! И все пак се връщам на това- Най-лесно е да сложиш етикет, да се изкажеш неподготвен и не знаещ историята на моя живот!
Благодаря!
Аз уж съм психолог, пък още не съм чула и видяла антидепресант да надрусва. Да не говорим, че имах депресия и пия антидепресант от няколко години. Той дава енергия, аз благодарение на него живея и се чувствам прекрасно, защото не можех дори да стана да се изкъпя. Точно когато не го пиех бях като надрусана от умора, което е типично за депресивен. Ама така се ядосвам на такива съвети... Заради тях сума ти хора не се лекуват, заболяването им се влошава и после става трудно за лекуване и наистина трябва да се почне с надрусването, когато корабът е потънал.