Здравейте, пише ви момиче на 20 години. Разбирам, че родителите ми са големи хора, които надали имат нужда от моята помощ, или да се бъркам във връзката им, но тук случаят е малко по-специфичен.
Нека започна с това, че отношенията между майка ми и баща ми са много обтегнати, той често я наранява, показва вербална агресия, или пък изобщо избягва разговори с нея.
Аз от своя страна не живея с тях вече, но започвам да виждам още повече промени, които застрашават не просто връзката им, а семейството като цяло.
Нека започна с безкрайните командировка. Баща ми е на висок пост, където работата му е по-скоро да раздава задачи на работниците и понякога да им помага. Добре, но щом дори работниците му си тръгнат от командировка, за да видят семействата си, той остава там.
Когато се прибере си измисля задачи (пазар за седмицата, чистене на колата и тн) а отново го няма от сутрин до вечер. Разбирам, че работи много, за да осигури добър живот за мен, брат ми и майка ми, но дори в дните когато няма логика да е на работа (понеже никой друг от фирмата не е) той си измисля задачи.
Пътува много и се прибира за ден в нашия град. Винаги е с телефона в ръка, с включен звук и интернет. Когато е вкъщи непрекъснато води някаква комуникация, но когато аз му се обадя или му изпратя съобщение минават дни докато го прочете, а често дори не отговаря. Майка ми споделя същия опит като моя. Ако пък иска да ми покаже нещо от телефона си, той не ми дава дори да го докосна. Ако му звъни колега, не ми дава дори да му занеса телефона до стаята. Изтръпва всеки път като получи съобщение и се крие..
Винаги казва, че е работохолик, за да не ни липсва нищо. Но винаги той е този, който държи сметка за всяка стотинка, не пита никой от семейството дали има нужда от нещо и рядко дава каквото и да е. Единствено по празници купува скъпи подаръци, за да се докаже и държи всички приятели (било то мои, на братчето, или на мама) да разберат колко скъпо нещо ни е подарил?! Да се похвалим, да се покажем, да му вдигнем самочувствието..
Моля не ме разбирайте погрешно, не ламтя за парите му, нито се бъркам където не ми е работата. Аз самата се издържам сама, живея сама, уча и се грижа за себе си. Но ме боли, защото майка ми и брат ми страдат. Тя особено е вечно на хапчета, все е болна, всеки проблем и тегавина в живота и се отразяват физически, а аз не мога да ѝ помогна, както един съпруг може. Той напротив - създава още повече поводи за притеснение.
Вече се чудя дали не си има друга връзка.. или друго семейство.. и ме убива факта, че жената, която цял живот се е грижела за мен и си е давала последния залък за нас, бива толкова наранена и отхвърлена. Боли ме, че брат ми, който е във възраст, когато има нужда от бащинско присъствие, подкрепа и съвети, а е сам и се лута и си блъска главата.
Според вас, възможно ли е да е във връзка с друга?
И имате ли идея как мога да помогна на семейството си, ясно е че не мога да променя обстоятелствата, но поне да ги накарам да се почувстват по-добре..
Благодаря предварително!
Желая ви хубав ден!
Нека започна с това, че отношенията между майка ми и баща ми са много обтегнати, той често я наранява, показва вербална агресия, или пък изобщо избягва разговори с нея.
Аз от своя страна не живея с тях вече, но започвам да виждам още повече промени, които застрашават не просто връзката им, а семейството като цяло.
Нека започна с безкрайните командировка. Баща ми е на висок пост, където работата му е по-скоро да раздава задачи на работниците и понякога да им помага. Добре, но щом дори работниците му си тръгнат от командировка, за да видят семействата си, той остава там.
Когато се прибере си измисля задачи (пазар за седмицата, чистене на колата и тн) а отново го няма от сутрин до вечер. Разбирам, че работи много, за да осигури добър живот за мен, брат ми и майка ми, но дори в дните когато няма логика да е на работа (понеже никой друг от фирмата не е) той си измисля задачи.
Пътува много и се прибира за ден в нашия град. Винаги е с телефона в ръка, с включен звук и интернет. Когато е вкъщи непрекъснато води някаква комуникация, но когато аз му се обадя или му изпратя съобщение минават дни докато го прочете, а често дори не отговаря. Майка ми споделя същия опит като моя. Ако пък иска да ми покаже нещо от телефона си, той не ми дава дори да го докосна. Ако му звъни колега, не ми дава дори да му занеса телефона до стаята. Изтръпва всеки път като получи съобщение и се крие..
Винаги казва, че е работохолик, за да не ни липсва нищо. Но винаги той е този, който държи сметка за всяка стотинка, не пита никой от семейството дали има нужда от нещо и рядко дава каквото и да е. Единствено по празници купува скъпи подаръци, за да се докаже и държи всички приятели (било то мои, на братчето, или на мама) да разберат колко скъпо нещо ни е подарил?! Да се похвалим, да се покажем, да му вдигнем самочувствието..
Моля не ме разбирайте погрешно, не ламтя за парите му, нито се бъркам където не ми е работата. Аз самата се издържам сама, живея сама, уча и се грижа за себе си. Но ме боли, защото майка ми и брат ми страдат. Тя особено е вечно на хапчета, все е болна, всеки проблем и тегавина в живота и се отразяват физически, а аз не мога да ѝ помогна, както един съпруг може. Той напротив - създава още повече поводи за притеснение.
Вече се чудя дали не си има друга връзка.. или друго семейство.. и ме убива факта, че жената, която цял живот се е грижела за мен и си е давала последния залък за нас, бива толкова наранена и отхвърлена. Боли ме, че брат ми, който е във възраст, когато има нужда от бащинско присъствие, подкрепа и съвети, а е сам и се лута и си блъска главата.
Според вас, възможно ли е да е във връзка с друга?
И имате ли идея как мога да помогна на семейството си, ясно е че не мога да променя обстоятелствата, но поне да ги накарам да се почувстват по-добре..
Благодаря предварително!
Желая ви хубав ден!
