Това дали вредиш на някой или на себе си пак е относително. Ако за някой дадено действие е вреда, за съвсем друг човек е нещо обикновенно и приемливо. По въпроса за добро и лошо отново всеки има правото да си определя тези понятия за себе си. Определя ги на базата проба, грешка. Правиш нещо, след което закона за кармата се задейства и това което си направил се връща обратно към теб. Така имаш възможност да оцениш дали това което си направил е добро или лошо, в зависимост как те кара да се чувстваш резултата от действието, който се е върнал към теб.
Искам също да припомня, че ако погледнем назад към историята има доста неща, които хората са правили и са се приемали за добри, а сега се отхвърлят. Примерно кладата, която е била ползвана от църквата като метод за разправа. Има ли я сега? НЕ. Преди обаче се е смятала явно за приемлива, щом е била използвана. Предполагам ако се разровим в историята ще има много подобни случаи.
Накратко искам да кажа, че всяко понятие за това кое е добро или лошо, правилно или неправилно е относително и зависи от доста фактори, както лични така и обществени.
Няма как кладата да е била приемлива когато и да било - казано е: Не убивай! Кратко и ясно! Независимо каква е каузата. Няма начин от нещо лошо да се роди нещо добро. Нито една цел не оправдава средствата.
Права си обаче, че всеки има някаква своя си истина за нещата. Ние, хората, сме склонни да извъртаме нещата така, че да паснат най-много на това, което ни се иска, а не на това, което трябва да е. Примерно имах един познат, който си пада "по тънката част" и според него заповедта "Не прелюбодействай" значи, че може да любодействаш, но да не прекаляваш. Ти би ли се съгласила мъжът ти да ти изневери, само защото той смята, че това е полезно за вашата връзка, че би й подействала освежително и пр.подобни глупости. Би ли? По-малко ли ще те боли? Щом има наранени, няма как това да е добро. И друго е казано - Това, което не искате другите да правят на вас и вие не го правете на тях. Ето ти един ориентир за това кое е добро и кое е лошо.