- Публикувана: 21 дек. 2006, 17:46 ч.
- Последно мнение: 16 март 2007, 11:38 ч.
Правиха ли ви епизиотомия?
Тръгнах да раждам нормално - такова беше моето желание. Уви, след предизвикано раждане (преносвах 9-ти ден) и 10 часа родилни контракции, след първите три напъна на родилна маса откриха, че детето няма тонове 
(двойно увита пъпна връв и последващо задушаване) и епизиотомията беше животоспасяваща! Детето беше вече в родов канал и за секцио нямаше начин, та ме приспаха и ме срязаха, като завършиха с форцепс. Да е жив и здрав докторът, който ми я направи - шевът е все едно не съм раждала! 
Вярно, че следродилният период беше доста тежък, защото 45 дни не можех да сядам на дупе, но се преживява. 
Ако имах възможност да избирам от двете оперативни намеси секцио или епизиотомия - 100% бих избрала второто.
(двойно увита пъпна връв и последващо задушаване) и епизиотомията беше животоспасяваща! Детето беше вече в родов канал и за секцио нямаше начин, та ме приспаха и ме срязаха, като завършиха с форцепс. Да е жив и здрав докторът, който ми я направи - шевът е все едно не съм раждала! Вярно, че следродилният период беше доста тежък, защото 45 дни не можех да сядам на дупе, но се преживява. Ако имах възможност да избирам от двете оперативни намеси секцио или епизиотомия - 100% бих избрала второто. 
И аз съм от отбора на "тежко" преживелите епизиотомия. Наложи се, защото тоновете на бебчо затихвали и трябвало да излезе бързо. Кофтито стана после - в резултат на неправилното срязване (както разбрах по-късно) получих силен кръвоизлив и дълго време не можеха да установят точното място на кървене. Затова и загубих повече от 3л кръв. Лекарката се паникьоса, отдръпна се настрани и само повтаряше - "не знам какво да правя, не знам какво да правя, карайте я в реанимация". По спешност извикаха (беше посреднощ) някакъв професор, който, след като се накара на лекарката, започна да ме шие - време за упойка естествено нямаше. Тъй като много бързаше не беше зашил всички слоеве един след друг както трябва - зарастването продължи безумно дълго и време. Почти година след раждането имах непрекъснати болки, не можех да сядам нормално и до ден днешен(4 години по-късно) усещам гадно придърпване от време на време.
Сега чакам второ дете (слава богу цялото това преживяване не ме отказа!)- чудя се дали няма да е по-лесно секциото, отколкото да се подложа втори път на този ад...
Сега чакам второ дете (слава богу цялото това преживяване не ме отказа!)- чудя се дали няма да е по-лесно секциото, отколкото да се подложа втори път на този ад...
Долу горе така завършиха нещата и при мен, като освен всичко друго се наложи и употреба на форцепс. Години наред изпитвах ужас от евентуална бременност, макар че много исках още едно детенце.
С второто си уговорих секцио и всичко беше ОК. Малко е да се каже, че бях доволна, просто бях щастлива!
Не, не ми правиха, но си раждах при доктор, който ми следи цялата бременност и но когото си бях платила. Освен това акушерката ми казваше че напъвам много добре, а и бебето се роди точно за 5 минути и 3 напъна, а пък и беше малка-2,850. Като резултат от раждането имам невероятна дъщеричка и 4 вътрешни шева, които заздравяха напълно на 25 ден.
Като 4ета лошо ми става ,и на мен ми предстои раждане и понеже държа да е по естествен път и на мен сигурно ще се наложи да направят епизотомия.Лекарката ми казва че малката ми не е толкова малка и ако не родя до седмица ще трябва да се понапънаили просто ще ми направят секцио-което мен не ме устроивавобще даже,така че според мен по добре няколко шева отдолу отколкото един голям на корема.Само искам да попитам остава ли белег и усеща ли се по някакъв начин,нали ме разбирате.ох успех 
Бебето ми се роди малко - 2600, но пък имах множество вътрешни пазкъсвания и 3 шева от епизотомия. След 1 седмица си сядах спокойно на д-то, сега ( почти 3м. след раждането ) дори не напипвам белега. Рязана съм настрани.
Между другото разкъсванията мисля че бяха от това че накрая не знаех има ли контракция , няма ли, но си казах - напъвам да излиза беба, че й е тясно, ще ме зашият после
Иначе приемах и хомеопатични лекарства преди и след раждането.
Между другото разкъсванията мисля че бяха от това че накрая не знаех има ли контракция , няма ли, но си казах - напъвам да излиза беба, че й е тясно, ще ме зашият после
Иначе приемах и хомеопатични лекарства преди и след раждането.
При мен се налагаше, защото бебето беше седалищно. Епизотомията се прави за да няма неравномерни разкъдвания. По-добре да имате прав шев, отколкото зиг-заг, така ли е? А при шиене когато има упойка не боли. Боли след като отмине ефекта на упойката и докато зарастне раната...средно месец минава.
Да, имам 4 външни шева. След 1-2 седмици вече не се чувства болка. Всичко си зараства. Не знам за белег дали остава, но мисля, че това няма значение. По добре е да те срежат, отколкото да имаш множество разкъсвания. Освен това режат само когато се налага. Има случаи, в които не се стига до там. Лекарите преценяват на място.
Препоръчани теми