- Публикувана: 21 дек. 2006, 17:46 ч.
- Последно мнение: 16 март 2007, 11:38 ч.
Правиха ли ви епизиотомия?
. Благодарна съм на акушерката, че ми я направи и не ме остави сама да се разкъсам, както и за това, че беше съвсем малка (2 външни шева) и така и не ме боля.
Да. 
Аз хубаво напъвах, ама те очакваха по-малко бебе, защото нямах корем почти и така... Казаха, че излезе ли главата да спирам да напъвам, че после вече било лесно. И след секунди се разпищяха, че не е малко бебето ибързо да напъвам и така бързо ме и срязаха.
Те сами си закучиха работата!
Аз хубаво напъвах, ама те очакваха по-малко бебе, защото нямах корем почти и така... Казаха, че излезе ли главата да спирам да напъвам, че после вече било лесно. И след секунди се разпищяха, че не е малко бебето ибързо да напъвам и така бързо ме и срязаха.
Те сами си закучиха работата! 
Да, с първия ми син ми направиха епизотомия, въпреки че се роди мъничък, само 2,700 кг. Чудя се дали това не се дължи на факта, че си бях платила на лекар и той, за да запише дейност ме бродира. Второто си дете реших да го раждам на късмет - когато дойде, както дойде и при когото дойде. Беше ме много яд от първото ми раждане. Е, господ си знае работата, родих го 3,350 кг. и то без разкъсвания, без шевове, без нищо, дори и старата епизотомия не поддаде.Изражда ме само една акушерка - Мариана Митева от Окаръна болница, Варна. Пожелавам на бъдещите мами тя да им се падне на смяна като раждат. Тази жена е невероятна.
можеха да го направят много преди това,но сигурно нещо не съм им била симпатична
И аз съм от отбора на "тежко" преживелите епизиотомия. Наложи се, защото тоновете на бебчо затихвали и трябвало да излезе бързо. Кофтито стана после - в резултат на неправилното срязване (както разбрах по-късно) получих силен кръвоизлив и дълго време не можеха да установят точното място на кървене. Затова и загубих повече от 3л кръв. Лекарката се паникьоса, отдръпна се настрани и само повтаряше - "не знам какво да правя, не знам какво да правя, карайте я в реанимация". По спешност извикаха (беше посреднощ) някакъв професор, който, след като се накара на лекарката, започна да ме шие - време за упойка естествено нямаше. Тъй като много бързаше не беше зашил всички слоеве един след друг както трябва - зарастването продължи безумно дълго и време. Почти година след раждането имах непрекъснати болки, не можех да сядам нормално и до ден днешен(4 години по-късно) усещам гадно придърпване от време на време.
Сега чакам второ дете (слава богу цялото това преживяване не ме отказа!)- чудя се дали няма да е по-лесно секциото, отколкото да се подложа втори път на този ад...
Сега чакам второ дете (слава богу цялото това преживяване не ме отказа!)- чудя се дали няма да е по-лесно секциото, отколкото да се подложа втори път на този ад...
Още като ме водеха към родилна зала, чух акушерката да пита: "Ще й направим епизиотомийка, нали така се разбрахме?".
Очакваха бебето да е 3500-3600, а се оказа 3150. После имах кръвонасядане от едната страна и ми беше много кофти. От другата страна все едно никога нищо не е имало. Уж едни хора ме шиха, пък резултатът не е еднакъв.
Все пак, важното е след това всичко да е нормално.
Очакваха бебето да е 3500-3600, а се оказа 3150. После имах кръвонасядане от едната страна и ми беше много кофти. От другата страна все едно никога нищо не е имало. Уж едни хора ме шиха, пък резултатът не е еднакъв.
Все пак, важното е след това всичко да е нормално.
Трябваше да има отговор – от пръв поглед!
Още щом се качих на магарето ме резнаха. Акушерка дето ме изражда си имаше принцип - на всички първескини задължително прави епизотомия.
Аз родих 24 дни преди термин, 3кг бебе, ходех на йога за бременни, и съм с широк таз. Трънки и глогинки – режат и не им дреме! и даже те уведомяват колко е полезно, че иначе ще цъфнеш като майска роза.
ПС.за съжаление съм от случаите дето после едвам се възстановяват от скапаната епизотомия. За мен възстановяването беше по кошмарно от самото раждане. Ако знаех че има лекари които работят на ишлеме с първескините по съвсем друг начин щях да подходя към раждането си
Още щом се качих на магарето ме резнаха. Акушерка дето ме изражда си имаше принцип - на всички първескини задължително прави епизотомия.
Аз родих 24 дни преди термин, 3кг бебе, ходех на йога за бременни, и съм с широк таз. Трънки и глогинки – режат и не им дреме! и даже те уведомяват колко е полезно, че иначе ще цъфнеш като майска роза.
ПС.за съжаление съм от случаите дето после едвам се възстановяват от скапаната епизотомия. За мен възстановяването беше по кошмарно от самото раждане. Ако знаех че има лекари които работят на ишлеме с първескините по съвсем друг начин щях да подходя към раждането си
Срязаха ме когато нещата се закучиха. Всичко вървеше добе до момента в който въпреки огромните напъни бебето стигаше до някаде и после се връщаше. Тоновете паднаха на 60 и ХРАС ме срязаха а аз раждах без упойка и направо щях да хвръкна от стола. Бебето се оказа с увита пъпна връв около шията два пъти и е била толкова стегната, че го дърпала обратно. Иначе бебока е добре вече е на 7 дни. Лежа два дена в ковиоз на кислород ама сега сме си вкъщи и сме добре 
X
Реклама