Социалистически тоталитаризъм vs демократичен капитализъм

В моя род не са били имотни, не са имали кой знае какво материално за отнемане, което не ни пречи да мразим онзи строй. Имало е достатъчно други негативи.

И при нас така.

Баба ми и дядо ми са благодарни, че са могли да се образоват, защото са бежанец от Македония и полусирак.

Мисля, че на мислещите хора хич не им е било добре в тази задушаваща атмосфера със доноси, следене и постоянна пропаганда. Мерило за мен е изкуството, адски малко ценни неща за почти 50 години. Ужасна партийна плява. Сега последиците продължават, не почистихме оборите, останаха агенти на ДС навсякъде по върхушката, бизнесмените с куфарчетата, БКП само се прекръсти, няма работеща демокрация. Ей тия носталгични теми са също част от проблема.

Колко малко му трябва на човек, едни банани и да може да напсува тоталитаризма и е щастлив

Според мен как ще живее човек е въпрос повече на нагласа, отколкото на обстоятелства. Разбира се, при положение, че съм 60+-ти набор, не съм свидетел на доста неща от края на войната и периода на "дивия тоталитаризъм", в личните ми спомени липсват лагери и разстрели.  

Бабите ми /свидетелки на тежкия период/ за отнети имоти изобщо не страдаха, гледаха напред и родителите ми също бяха такива хора. Та накрая се оказах тежък реститут, живял добре при соца. Т.е. тогава не съм изпитала ужасни ограничения на свободата и помня, че хората говореха доста свободно, а сега не страдам от липсата на салам /образно казано/.

Сега ми се струва, че в България вървим или сме точно в дивия капитализъм, който лично според мен значи минимална защита на работещите, доходите им и социалните им придобивки и огромно неравенство в доходите /мисля, че сме първенци в ЕС/ при плосък данък /това го има в още няколко пост-соц страни/. Социалната ни система също е близо до несъществуваща. Това не мисля, че е добре.

Но общо казано, съм съгласна със stalia, че като държава успяваме да "духаме супата", независимо от периода.

Стига с тези банани. Много неща нямаше, не само банани. Имаше вечен дефицит на всичко. В най-големите градове и в София е било много по-добре откъм наличности. Като видиш опашка и се нареждаш, понякога дори не се знаеше какво ще "пуснат". Все дефицитно беше всичко и все нещо "пускаха", гащи, хавлии, столове, няма значение трябва ли ти, купуваш, защото после не знаеш кога ще пуснат.

+1
От малък град съм. В нашата къща например почти всяка част от обзавеждането е купувана от различно населено място след няколко посещения в рамките на седмици/месеци. Сега можеш да намериш (почти) всичко, което ти трябва, когато ти трябва, без да чакаш дълго и без да изкараш връзки с продавача в магазина. Ако това не е плюс, не знам какво е.

Само отнети имоти, а не са им водели досиета и налагали други наказания, на тях и децата им? По каква причина са им национализирали собствеността, ако не е тайна

Не на всички, ето някои са живели по-добре тогава. Не знам сега коя партия се доближава до тогавашната идеология, ако има - гласувайте за нея, пък кой знае..

Баба ми е казвала, че единственият път, когато е видяла баща си да плаче, е било "когато направиха ТКЗС-то" ( нейни думи). Тогава тя е била ученичка в гимназията. После даже са се опитали да го убият. Вместо него куршумът е покосил друг мъж. Нямам какво повече да кажа.

По Закона за отчуждаване на едрата градска собственост.

В по-малките градове много не са смеели да говорят, защото не са били сигурни кой точно от онези, които им се правят на близки, са вербувани от ДС.

И аз с такова впечатление бях останала, че ги понижават професионално заедно и с отнемането на собственост. Иначе някои не са могли да напуснат града без бележка от кварталния, за образованието на децата - ясно. За българските турци и католици да не отваряме дума, положението им е било далеч от "само трябва да внимаваш какво говориш". Тази генерация си отива, ще си спомняме след някоя година само липсващите банани

Не само липсващите банани, много неща ще помним благодарение на всички, които не ги беше страх да кажат истината. Неща, които мен лично ме карат да си мисля "всичко друго, само не соц".

Дете на работници- живях добре до 89г/ на 10,11,89 съм била на 12г/.
Имах малко- но всичко необходимо- всички играчки излезли в Дет-Маг- по две- на мен и на брат ми. Не сме били богати, но почивахме всяка година на море и планина...не съм усетила лишения
Но след това ги имаше....и гълъби сме яли,и на опашки за салам с купони сме се редили...После татко стата ТИР-аджия и пак бяхме добре....преди да загуби от срива на бъргарксите пари и високите цени на доларите....Вече бях голяма и разбирах.....беше много трудно в къщи
Но и тогава се оправихме- успяха да ни изучат,да ни оженят с брат ми- сами,само двамата ми родители....
Не знам кое е било по добре за мен- за тях преди 89 е било по лесно

Не дочетох докрай. Не бих казала, че причините за отрицателно отношение към соца са свързани с желание "да постигнеш нещо". Не е това според мен, най-малкото далеч не е само това. Лично аз не съм се засилила да покорявам висините, сега, и под златната среда не искам да бъда, ама никога не бих формулирала целта си в живота като "да постигнеш нещо", нито пък досегашния си живот бих го описала с думата "постигнах" и са ми малко смешни онези, които се описват като постигнали, успели, развили се и в тоя дух понятия.
Лицемерието, ограничението, липсата на информация, на достъп до много гледни точки извън тесния неформален кръг, форматирането на мисленето - тия работи не са свързани с "искам да постигна".

Родена съм през 1976 г. като авторката на темата, семейството ми преди 1944 г. са дребни градски бачкери занаятчии или чиновници, не бедни, не и много заможни, без университетско образование (само братът на едната ми баба май имаше, ама и на него внучка му, братовчедка ми, възраст около 60, сега я гледам и нея да лайква във Фейсбук тук-таме мрънканици тип "ах, колко хубаво беше по соца") и без високи постижения, без репресирани членове, без отнети имоти извън онези по градоустройствените закони - тип бутаме къща, "даваме" апартамент, без никакви конфликти със соца, та и от тая страна нямам някакви специални лични причини да го мразя.
Не го и мразя, ужасяващо зле не е било по мое време, дразня се и на такива представяния, просто не бих го избрала за нищо на света пред "дивия" уж днешен капитализъм, с всичката му там (на соца) сигурност, предвидимост и справедливост, макар тези изброените без другото в комплект да са от първостепенна важност.

А, да, и бананите, разбира се - постоянната липса на нещо, на друго, на трето, мижавият избор на видове стоки - за ядене, за обличане, за хоби, за каквото и да е; невъзможността или трудността много неща, които иначе се произвеждат, просто да се купят...

Правим се на морално и духовно извисени, като е за банани, ама иначе - олиото скъпо, сиренето не като едно време (ади, де), кока-колата не като в Швеция...