.........Звучи грубо но не е,просто приемете мъжа до себе си цялостно,не гледайте само отношението му към вас,а всичко и най-вече майка му,ако тя не ви харесва не си мислете че ще става по-лесно напротив.
За съжаление си много права...
- Публикувана: 28 дек. 2006, 15:58 ч.
- Последно мнение: 20 март 2007, 15:29 ч.
Каква е моята вина?
За съжаление си много права...
Вината ми е, че се омъжих с идеята да се разведа. Много странно нали? А най- странното е, че сега като се разведохме, живеем още заедно като семейство. Некой да вземе да ме удари по главата да ми дойде акъла. Има едно определение за мен, но не ми се ще да се обиждам публично.
Моята вина, че не сме заедно е, че бях прекалено мека, отстъпчива и сговорчива. Един път не съм повишила тон, един път не казах "не, това няма да стане" и тн. Бях толкова сляпо и тъпо влИУбена, че само гледах с отворена уста и течашти лиги, кимах, мигах на парцали с влажни очи и се съгласявах с всичко. Когат се роди детето и обичта ми вече не беше само за Него, когато започнах да изисквам повече - основно внимание за малкия, когато поставих някои условия, Той лека - полека се отдръпна показвайки, че не му се занимава с нас. Може би ако се бях понапънала, бях го понатиснала, не го бях оставила сам да решава нямаше да стане така. Това ми е грешката - тъпа патка (твърде много Увци ще станем иначе)
Я и аз да се запиша при Уфсите 
. Моята вина ли - (не, че се чувствам виновна - напротив, за минутка след като взех решението да го напусна не съм съжалила!) - та моята вина беше в това, че му позволих прекалено много, опитвах се да му угодя и го разглезих. Стараех се да бъда силна, криех моментите на слабост, и така той забрави, че всъщност аз съм жена и имам нужда от ласки, нежност и закрила.
. Моята вина ли - (не, че се чувствам виновна - напротив, за минутка след като взех решението да го напусна не съм съжалила!) - та моята вина беше в това, че му позволих прекалено много, опитвах се да му угодя и го разглезих. Стараех се да бъда силна, криех моментите на слабост, и така той забрави, че всъщност аз съм жена и имам нужда от ласки, нежност и закрила. Моята вина е, че не взех под внимание всички признаци на неговият характер, не успях да преценя какъв е той всъшност, оставих да ме манипулира и тормози психически, не се всулашах в съветите на всички, който се оказаха много прави, сбърках, че не видях колко сме различни - манталитет, характер, среда и тн. Развода беше единственият изход. Психически ме тормози и до днес доколкото може..
Това е и моята.
Моята вина- явно винаги има кой да предупреди, че това не е човекът, подходящ за теб, че е съвършено различен, от друг сой, но кой да чуе Аз също не послушах и се хвърлих в дълбоките води прекалено млада, неопитна Резултата беше 15 години страхотен психологичен тормоз, тотално подчинение, откъсване от всички приятели и познати, никой, на чието рамо да поплачеш, експлоатация до дупка, та дори и няколко пъти ядох пердах за тези години Така ми беше взел страха, че не смеех да отвърна, правех всичко да задоволя капризите и изискванията му, само и само да не понеса гнева му По този начин тотално се обезличих, дори в очите на децата си станах една страхлива, примирена, свита женичка, неспособна да защити себе си и тях самите от произвола на баща им Ужас, това да ти отнемат достойнството е страшно, а още по-страшно е, че това става винаги с твоето примирено съгласие
Слава богу, че след 15 години, просто изведнъж свитият в ъгъла мишок каза КрАЙ, и просто така от небитието събрах сили, изхвърлих го безцеремонно, безстрашно От къде намерих това самочувствие у себе си не зная, но добре че го направих Веднага усетих едно невероятно чувство, свободата си Това ме направи силна, продължих живота си напред и намерих пристана Гордея се със себе си, но не спирам да се ядосвам и ненавиждам 15 годишното ми примирение и безхарактерност
За тези, които се чувстват така изгубени и изплашени-няма от какво да се страхувате, успеете ли да се изправите срещу сковаващият ужас от мъчителя ще намерите щастието си, чакат ви само по-добри дни и емоции Вярвайте в това и в себе си и не отлагайте, живота е адски кратък и един, престъпление е да го пропилявате в угода на човек, който не заслужава нищо и нищо не може да оцени
Слава богу, че след 15 години, просто изведнъж свитият в ъгъла мишок каза КрАЙ, и просто така от небитието събрах сили, изхвърлих го безцеремонно, безстрашно От къде намерих това самочувствие у себе си не зная, но добре че го направих Веднага усетих едно невероятно чувство, свободата си Това ме направи силна, продължих живота си напред и намерих пристана Гордея се със себе си, но не спирам да се ядосвам и ненавиждам 15 годишното ми примирение и безхарактерност
За тези, които се чувстват така изгубени и изплашени-няма от какво да се страхувате, успеете ли да се изправите срещу сковаващият ужас от мъчителя ще намерите щастието си, чакат ви само по-добри дни и емоции Вярвайте в това и в себе си и не отлагайте, живота е адски кратък и един, престъпление е да го пропилявате в угода на човек, който не заслужава нищо и нищо не може да оцени
Хехе - вина - че си гледам детето - ми как?
Що пък да го гледам - мога и аз да се откажа от него - както и татко му.... все ще се намери кой да го гледа нали..............
Виновни сме си - че даваме всичко от себе си - за мизеруването - за стоенето в къщи сме си виновни - за себеотдаването- за неспането нощем - за треперенето при потекъл нос - ...
всичко това надали щеше да го има ако бях и аз невинна - като баща му -
искам и аз оневиняване
ма няма да го получа - ще си кретам гладна и виновна цял живот
пък овациите - от Свети Петър - еФентуално
а сериозно - при положение че разводите са 50% от браковете и 50% от жените гледат сами децата си - както виждате самотни бащи няма в тоя форум - вероятността да попаднеш на такъв мъж, който няма да си гледа детето - е 50%
Та - вина - за вероятност 50% - ... замислете се още малко.
Ако процентът беше 5 - да кажеш - да - аз съм патка щото съм в тия 5.
Но 50% е преориентация на ценностите в обществен план - ценностите на майките - въпреки всичко раждащи и гледащи децата си - и ценностите на бащите - какво правещи в това време....
Глобално погледнато. В световен план човекът не иска брак - разводите не са 50% само в БГ - човекът е станал егоцентрик навсякъде по света. Това е вината - егоцентризма и егоизма ни, никой не иска да прави компромис със себе си - мислейки - ето - животът ми е един и сега ми е паднал...
Та - както казваше един познат - ТАКИВА СА ВРЕМЕНАТА.
А кой прави времената - ние - хората.
Искаме още и още и още - и материално - и емоционално - екскурзии кина заведения нова кухня добър мъж идеален мъж да има пари да ми помага вкъщи да ме обича и да ми подарява цветя... искаме всичко и то сега - не искаме компромиси - не искаме отстъпки - та ние не го заслужаваме... да се пречупим пред някой си....
Демографския срив не е само в БГ - мисля, че знаете.
Ми - и аз няма да искам повече деца - ще си остана с едно. Защо ли? Ми защото ще ме е страх. Защото 1 не мога да издържам, камо ли второ... И втори път няма да се наема да им раждам децата...
Що пък да го гледам - мога и аз да се откажа от него - както и татко му.... все ще се намери кой да го гледа нали..............
Виновни сме си - че даваме всичко от себе си - за мизеруването - за стоенето в къщи сме си виновни - за себеотдаването- за неспането нощем - за треперенето при потекъл нос - ...
всичко това надали щеше да го има ако бях и аз невинна - като баща му -
искам и аз оневиняване
ма няма да го получа - ще си кретам гладна и виновна цял живот
пък овациите - от Свети Петър - еФентуално
а сериозно - при положение че разводите са 50% от браковете и 50% от жените гледат сами децата си - както виждате самотни бащи няма в тоя форум - вероятността да попаднеш на такъв мъж, който няма да си гледа детето - е 50%
Та - вина - за вероятност 50% - ... замислете се още малко.
Ако процентът беше 5 - да кажеш - да - аз съм патка щото съм в тия 5.
Но 50% е преориентация на ценностите в обществен план - ценностите на майките - въпреки всичко раждащи и гледащи децата си - и ценностите на бащите - какво правещи в това време....
Глобално погледнато. В световен план човекът не иска брак - разводите не са 50% само в БГ - човекът е станал егоцентрик навсякъде по света. Това е вината - егоцентризма и егоизма ни, никой не иска да прави компромис със себе си - мислейки - ето - животът ми е един и сега ми е паднал...
Та - както казваше един познат - ТАКИВА СА ВРЕМЕНАТА.
А кой прави времената - ние - хората.
Искаме още и още и още - и материално - и емоционално - екскурзии кина заведения нова кухня добър мъж идеален мъж да има пари да ми помага вкъщи да ме обича и да ми подарява цветя... искаме всичко и то сега - не искаме компромиси - не искаме отстъпки - та ние не го заслужаваме... да се пречупим пред някой си....
Демографския срив не е само в БГ - мисля, че знаете.
Ми - и аз няма да искам повече деца - ще си остана с едно. Защо ли? Ми защото ще ме е страх. Защото 1 не мога да издържам, камо ли второ... И втори път няма да се наема да им раждам децата...
Само няколко поправки
http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=649§ionid=2&id=00013
Самотните родители гледат 21% от децата в България.
Тук само 1 татко се мярна няколко пъти, ама това не значи че няма такива.
Според горната статия - татковците които гледат децата си сами са около 19% от самотните родители. Т.е. на 5-6 майки се пада 1 баща.
През 2005 броя на разводите е 44% от сключените бракове.
Развода не означава единия родител да се откаже от всякаква грижа за детето. Според мен при нормален развод и двамата родители трябва да продължат да си помагат за грижите по детето, финансово и физически. Такива примери в този форум има доста - без изобщо да се сзамисля - бейб, Иса др. Дженд, а със сигурност има и още.
Друга тенденция която е положителна (по отношение на децата) е увеличаващия се брой на двойки които съжителстват без брак. Но това, че живеят без брак, не означава, че не си гледат децата заедно. Така че високия брой на разводите не озчачава задължително висок брой на родителите отглеждащи децата си сами.
http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=649§ionid=2&id=00013
Самотните родители гледат 21% от децата в България.
Тук само 1 татко се мярна няколко пъти, ама това не значи че няма такива.
Според горната статия - татковците които гледат децата си сами са около 19% от самотните родители. Т.е. на 5-6 майки се пада 1 баща.
През 2005 броя на разводите е 44% от сключените бракове.
Развода не означава единия родител да се откаже от всякаква грижа за детето. Според мен при нормален развод и двамата родители трябва да продължат да си помагат за грижите по детето, финансово и физически. Такива примери в този форум има доста - без изобщо да се сзамисля - бейб, Иса др. Дженд, а със сигурност има и още.
Друга тенденция която е положителна (по отношение на децата) е увеличаващия се брой на двойки които съжителстват без брак. Но това, че живеят без брак, не означава, че не си гледат децата заедно. Така че високия брой на разводите не озчачава задължително висок брой на родителите отглеждащи децата си сами.
Каси със статистика не можеш да се оневиниш /не визирам даже конкретния случай/
ако заговорим в проценти за деца пианици и наркомани и т.н при нормални условия на гледане...
и това ще ме оневини ли ако моето дете поеме по тоя път?
или да лежа на статистики?
аз ако едни ден се разведа ще знам на 1000% къде ми е вината
ТОВА НЕ МЕ ПРАВИ ВИНОВНА - но това сочи какво не трябва да правя следващия път за да не съм пак уж невинна пък....
ако заговорим в проценти за деца пианици и наркомани и т.н при нормални условия на гледане...
и това ще ме оневини ли ако моето дете поеме по тоя път?
или да лежа на статистики?
аз ако едни ден се разведа ще знам на 1000% къде ми е вината
ТОВА НЕ МЕ ПРАВИ ВИНОВНА - но това сочи какво не трябва да правя следващия път за да не съм пак уж невинна пък....
Ми - и аз няма да искам повече деца - ще си остана с едно. Защо ли? Ми защото ще ме е страх. Защото 1 не мога да издържам, камо ли второ... И втори път няма да се наема да им раждам децата...
И мен ще ме е страх...
Пантер, душо на справедливия тон и анализ:D, знаеш, че ако и писанието на Каси да е по-емоционално, то описва реална картинка в обществото ни. И ние, и децата ни все повече се сдобиваме с белезите на материалното и егоцентричното. И повече от всякога хората са по-сами отколкото с някого.
Да, има много двойки без брак, които са създали здрави и сплотени семейства с любов и разбирателство, но има и много семейства с подпис, в които няма нищо "семейно".
Та, безспорно всеки има лична вина за раздялата, но и обществото с моралните си ценности и условности също е фактор...
Да, има много двойки без брак, които са създали здрави и сплотени семейства с любов и разбирателство, но има и много семейства с подпис, в които няма нищо "семейно".
Та, безспорно всеки има лична вина за раздялата, но и обществото с моралните си ценности и условности също е фактор...
Пантер, душо на справедливия тон и анализ:D
Ейй, развесели ме в празничната вечер! Поздрави 