Каква е моята вина?

От гледна точка човешки взаимоотношения не съм казвала, че можеш да отнемеш свободата на някого, освен ако сам не ти я даде. Опита за ограничаване обаче е това, което трови връзката.
Другото, което трови, е търснето постоянно на вина за нещо, а то може дапродължи и много след като е приключила.
Всъщност съдържанието беше да посочи, че всичко е относително и зависи от коя камбанария си го гледа човек.
И ако за всеки проблем решението беше раздяла - нямаше да има семейства изобщо. Връзките се градят на компромиси.

ЕЕЕто това е най-важното. Но много хора май не го осъзнават, поне не и тези с коиито аз съм се сблъсквала

Абе човека си е тъпанар и аз нищо относително не виждам в това. 
В описаните ситуации - нищо не пречи жената да се възползва от същите оправдания като мъжа: първия път да каже че мъжа е лош баща, а втория път ако той я спре да каже че я ограничава.
Просто човек трябва да прилага едни и същи правила към всички - включително и към себе си.
Пример - ако един мъж нарича жена си курва и твърди че той има любовница само защото жена му изневерявала - това не го прави по-добър от жена му (въпроса дали жена му изобщо заслужава да я наричат така е отделен)
Та в случая - жена му е курва, а той е курвар - симетрична ситуация и явно са се намерили много добре.

Ако излезеш да пиеш докато детето ви в болно - другия път съвсем естествено е жената да излезе, а ти да седиш при детето. Ако за теб е нормално - трябва да го приемеш за нормално и за другия партньор.

Няма проблеми в това да даваш - любов, доверие, свобода (макар че аз пак си мисля че свобода не се дава), и човек като е влюбен няма да изисква нещо насреща - да, ама като виждаш че отсреща само взимат и нищо не дават ... и да продължаваш да чакаш и да се надяваш докато ситуацията излезе от твоя контрол изобщо.. еми за мен това е силно неразумно. Но разбира се всеки си преценя сам..

Като цяло исках да кажа, че хората правим много малко компромиси, което именно не е на добре. Аз лично съм точно от този тип хора.
Отделно, че човекът беше ненадежден - това е друга тема.
Аз лично никога не съм търпяла. И онзи му писна да ме слуша и просто избяга - това е съвсем логично и лесно обяснение. Може би съм самоуверена, може би самочувствието да ми е в повечко - ситуации като гореописаните не бих търпяла. Та в съвсем тесен личностен план - това ми е грешката.
НО другата ми мисъл беше, че ГЛОБАЛНО погледнато се оказва, че много хора са като мен.
Оттам нататък - по индукция - всъщност разбирам , че това е тенденция в обществен план.
Да търпиш някой, който пие, бие и тн. не е оправдано, но бидейки 30% от мъжете такива, това автоматично значи, че 30% от жените ще са сами. Е - ето ни - дет не се преборихме за местата. Така че извода за мен е - ако не искам да съм сама, ще си опичам работата. Може и да ми е малко скучничко с бъдещия, ама това са мъжете, дето стават за семейство. Въпрос на приоритети. Вина - задето предпочиташ да не ти е скучничко..............

Е от'де ги измисли тея цифри? Ти колко познати имаш дето бият жените си или пият? Сигурно познаваш поне 10 мъже - значи трябва 3-ма да са такива. Аз знам само за един такъ кретен дето биеше гаджето си и тя слава богу се усети по едно време и му би шута (или според ИСА - тръгна си, че било по-правилно). Освен това изобщо не значи че жените ще са сами. Моята позната сума  време ходи с тоя идиот, а има жени дето до края на живота си ходат с такива. Не го разбирам, не го одобрявам, но явно има хора дето обичат да го тормозят.

Еми да - горе долу така се получава.
И не е вина - просто като искаш да не ти е скучничко - ще трябва да приемеш и хубавите страни, ама и лошите. Сега пак не ти е скучничко нали? Ама не ти е никак забавничко.
Има мъже с които е много забавно, ама за семейство не стават. И както ти е много забавно изведнъж може да ти стане много НЕзабавно. Има и такива жени.
Има мъже които са по-скокойни и по-отговорни, но пък емоциите там не се толкова силни.
Та всеки си избира - повече емоции или повече спокойствие. Има и такива мъже/жени които са силно емоционални когато трябва и спокойни/отговорни когато трябва. Ама не мисля че са много.

casiopea,
по-добре е като теб, безкомпромисна, отколкото като мен.Не мисля, че е достойно за уважение това, че 15 години живях в постоянен страх, примирение, правех компромис след компромис, напразните и направо тъпи надежди, че с добро от моя страна ще се промени, ще ме оцени.Напротив, човек взима колкото му даваш и докогато му даваш, не сме устроени да оценим добрината на другия.Дори да я оценяваме дълбоко в душата си, то се възползваме от нея егоистично и с чиста съвест, водени от максимата, че по-добре ние да сме добре.Колко съм искала да бъда непримирима като теб, но не успях толкова много години.Ужасно ме е срам и затова няма да споделя в подробности какво съм търпяла, колко сълзи съм изляла, колко неща съм направила насила, задавена от сълзи и обида......................Не съжалявай, че уважаваш себе си достатъчно, за да не позволиш подобни гаври да си правят с теб.Смятам, че щом някой не е достатъчно зрял и умен да оцени качествата ти, а напротив, гледа да се облагодетелства, то не заслужава внимание, разбиране и компромиси.Прошки и компромиси е редно да се направят веднъж, ако не бъдат оценени значи не си струва повторен опит, нито този човек.
На всички, които търпят и се превръщат в госпожа компромис, бих казала от позицията на доста препатила-НЕ СИ СТРУВА, живота е адски кратък и е престъпление да се пилее с хора, на които им е невъзможно да го оценят.Трябва да намерите сили в себе си, никой няма да ви помогне, а и не може, това е битката, която трябва да спечелите сами.Повярвайте ми, после ще се почувствате истински, значими и отново ще намерите себе си и самоуважението, което ви е било отнето.  
Майната им на лошите момчета, много болка могат да причинят.По-добре някой скучен мъж, който да научите да се забавлява, да влеете в душата му от вашия живец и да преборите скуката.От интересните момчета много боли глава........

Хехе - цифрите са примерни. 
и 20 да е процента - и 50 - все тая - идеята е същата

Не си мисли, че само вие сте така - тези мъже си имат и женски "съответствия".

Според статистиката цифрата е доста по-висока - близо 60% /а може и по-висок да беше процента/от българските мъже употребяват/някога са употребявали/ физическо насилие над жена си /жената, с която живеят/.

И аз познавам много мъже, които са удряли жените си. Много. Дори на най-добрата ми приятелка мъжът й я е удрял. А ако ги видиш заедно няма и да предположиш: "На ръце я носи." както се казва. Е, да но както си я носеше на ръце така й насини окото веднъж...

Нека да не отваряме тмата с насилието, че по нея много се паля.

Тъй като има общо с работата ми, мога да кажа, че действително домашното насилие има огромни размери у нас.Проблема е, че част от малтретираните жени изпитват срам, други страх, трети, водени от патриархалните схващания, че добър или лош съпругът е до гроб и трябва да търпиш.Има и жени, които са абсолютно самотни, без никаква подкрепа, а все пак дългогодишния тормоз така сломява и изпива силите и самочувствието ти, че сама е доста трудно да се справиш.Обикновенно тормозените жени имат нужда от подкрепа и то сериозна подкрепа.Жалко, че нямаме такава социална политика и сериозни центрове, които да помагат в такива моменти.Това, което има е недостатъчно и доста неефективно.Дават подслон временно, а после........? Има мъже, които са способни на крайност, както и жени без средства и жилища.Затова намирам за неефективна помощта на центрове като "Надя" и др.
Горда съм, че аз съм първия магистрат, вкарал подобно дело в съда и излязло с осъдителна присъда.Доста трудно беше, но успях дори да вкарам "тъпото копеле" в ареста и то за цели 6 месеца.И всичко това само на свидетелските показания на съпругата и двете му дъщери, подкрепени с медицински свидетелства и съответните експертизи и то в далечната 98 год.Проблема е, че трудно се доказват подобни текстове от НК и колегите ги намързява или просто не приемат чуждата болка присърце и затова няма в съда подобни дела.Тотално бездушие, все едно някой е застрахован от подобно малтретиране.Още повече то не е типично само за необразованите и циганите, напротив, доста често се среща при семейства, които всички имат за пример и при високо образовани и успели мъже.

За съжаление си права. Много е тъжно. И търпенето на псих. и физ. тормоз не е до мазохизъм  .

не е до мазохизъм а до заложен стереотип от предишно семейство - т.е.е от семейната среда в която си расъл
както и от това до колко бързо и добре другия пречупи жертвата
след това всичко става вече лесно
дори е доказано че жертвите МОГАТ да почнат да харесват своите насилници - имаше и такъв синдром изследван при взимане на заложници на едно летище

Стокхолмски синдром се нарича...

Но когато се отнася до физически или психически малтретирана жена синдрома е "на битата жена' и се развива по съвсем друг начин. Насилника обикновенно първо успява да внуши на жертавата, че тя 'не става за нищо', че 'никой не я харесва', че е негодна, непотребна и ненужна и след това, че той я обича или поне, че би я търпял... в замяна на нейното тотално и пълно подчинение...

ами то и стокхолмския синдром е същото - да внушиш, че въпреки, че ти си виновен за терора на човека - всъщност го правиш за НЕГОВО ДОБРО
пътя към ада е постлан с добри намерения

но както и да е - вярвам че ТРЯБВА да се напомня грешката
и да - трябва да си повтаряш - сбърках
щото човека е склонен да забравя, зда омаловажава допуснатите грешки и пропуски с цел да забрави и д аси облекчи душата, съвестта и т.н.
не вярвам в това, че трябва да загърбим и да продължем щото в нашия спомен ЕВНТУАЛНО се крие надеждата утре да не сбъркаме по същия начин
виж друго е дали ще успеем да не сбъркаме дори и да знаем, че дадено нещо е грешка
щото едно е да знаеш, че не бива да нагазиш в локвата - друго е дали има др път и дали ще МОЖЕШ да го минеш...или пак ще пльоснеш в локвата