Здравейте! Бременна съм в 5ти месец. Свекърва ми е тънко обидна, властна, иска винаги да става на нейното - твърди, че не е така, но не стане ли както тя иска започва да натяква, да изрича грозни думи и да се зарича... Откакто разбра, че съм бременна не спира да дава непоискани съвети и да ми се бърка. Не дава да се боядисвам, не дава да се подстригвам... постоянно слушам някакви бабини деветини и как тя е отгледала 3 деца и ще ми помага постоянно. Термина ми е на 14 август. Нейните планове са да си вземе отпуск две седмици и да седи нон стоп вкъщи да помага за детето, дори обмисля да се нанесе в налия блок за да може да е по-близо до детето. Всичко това много ме изнервя. Няма да я изтърпя да седи денонощно в нас и да се бърка, все пак аз съм майката на това дете и искам време само за нас с мъжа ми и детето и аз да си се грижа за него...
- Публикувана: 9 март 2023, 18:55 ч.
- Последно мнение: 8 апр. 2023, 09:01 ч.
Свекърва ми...
Ами кажи й го на нея това. Тук и да го пишеш, полза няма.
По-скоро накарай мъжа ти да я отпрати от свое име, че иначе рискуваш да се озовеш в безкрайна сапунена драма.
Таткото има право на 2 седмици отпуск при раждане на дете. Заявява на майка си, че ще се възползва и че предпочитате в началото да сте си сами. Щом сте пораснали достатъчно, за да направите дете, значи сте достатъчно големи, за да си го гледате.
Много е лесно. Просто говори с таткото, вместо да се оставяш хормоните ти да ти говорят.
Много е лесно. Просто говори с таткото, вместо да се оставяш хормоните ти да ти говорят.
Няма нищо лошо в това да й кажете, че искате сами да се справяте. Не трябва да го приема лично, трябва да й го обясните. Колкото по-рано свикнете сами, толкова по-добре. От личен опит и въпреки, че ставаше въпрос за майка ми, мога да кажа, че обстановката беше ужасно изнервяща. На третия ден буквално я изгоних и от там нататък нещата тръгнаха. Най-важно е спокойствието.
А бъдещият баща на детето какъв го играе в цялата ситуация?
Това е неговата майка и той трябва да и каже какво мисли в ситуацията. Не само да каже а да вземе мерки. Снаха да се репчи на свекърва, а мъжът да стои на дивана, не е добро решение за никой.
Това е неговата майка и той трябва да и каже какво мисли в ситуацията. Не само да каже а да вземе мерки. Снаха да се репчи на свекърва, а мъжът да стои на дивана, не е добро решение за никой.
Накарай мъжа ти да й каже ,че не желаете помощ щом ти нямаш смелост ,все пак това е неговата майка. Тя е отгледа нейните си деца! Ако ти е първо дете попринцип ще ти е от голяма помощ да дойде поне за седмица ,казвам го като жена родила за първи път преди 6 месеца и знам ,че е много тежко ,когато не знаеш как се гледа бебе а и кърменето не е толкова лесно в началото бебето все още не се е научило точно как да суче ти не знаеш как да кърмиш и т.н. при мен беше много трудно първите 2-3седмици ,горкото ми дете плачеше от глад ,аз му давам гърда то хваща и пуска плакала съм заедно с него,за това може да ти е от полза поне в началото ,но разбирасе ти си преценяваш
А как точно не ти дава да се боядисваш и подстригваш? Държи те под ключ и не те пуска да излизаш от вас ли?
Ми като искаш, ходи се боядисвай, подстригвай и прави каквото решиш. Не си длъжна да коментираш тези неща с нея.
За плановете й за престой вече ти казаха.
Ми като искаш, ходи се боядисвай, подстригвай и прави каквото решиш. Не си длъжна да коментираш тези неща с нея.
За плановете й за престой вече ти казаха.
Давай го по-спокойно. Трудно е да се справяш сама в началото, кърмене на поискване, приспиване, пране, къпане, също останалата домакинска работа. Аз бих делегирала малко задължения на бабата, стига да не ме натоварва с присъствието си - да пазарува, да пере, да готви и да изварява примерно.
Аз съвсем сама се оправях, особено трудно беше примерно да се изкъпя, бебето сякаш по поръчка винаги тогава се будеше и плачеше.
Аз съвсем сама се оправях, особено трудно беше примерно да се изкъпя, бебето сякаш по поръчка винаги тогава се будеше и плачеше.
Въобще нищо не бих делигирала на подобен човек. С мъжа ми сам сами сме си отгледали детето и никога не съм приритвала за нечия помощ. Да допуснеш тази жена и да си въобразяваш, че ще прояви разбиране, отсега се вижда е невъзможно.
Пардон за въпроса, но защо информация като това кога къде ходиш и какво правиш изобщо стига до нея? 
И как по-точно някой ще реши, че ще ми дойде на гости ей така от нищото. Че и с преспиване. Че и с 14...
Относно това, че иска да дойде - просто казваш "Няма нужда, благодаря за предложението" и си държиш на това. Повтаряш като латерна.
Майка ми и майката на М живеят на по 15 мин от нас. Идвали са за по един час няколко пъти да я видят и кой от къде е. Нито са ми помагали, нито са правили нещо вкъщи, нито са се помотвали. Защото аз не искам. Даже честно казано ми пречат, защото в началото гледах да спя с нея и съответно докато те са вкъщи няма как да стане. Признавам - донесоха по нещо за ядене веднъж, но беше по-скоро, за да се чувстват полезни, не защото имахме нужда.
Майка ми се беше засилила да взима отпуск. Казах ѝ, че няма нужда. Ако иска да си почива - да си взима, разбира се.
В същото време им казахме, че ще ходим за месец в Гърция и ако искат могат да дойдат за по седмица (да не се засилят за повече). АКО искат, не ги карам.
Така хем поставям граници на това с какво не желая да ми се "помага", хем им давам все пак възможност да прекарват време с внучето по моите правила
И как по-точно някой ще реши, че ще ми дойде на гости ей така от нищото. Че и с преспиване. Че и с 14...Относно това, че иска да дойде - просто казваш "Няма нужда, благодаря за предложението" и си държиш на това. Повтаряш като латерна.
Майка ми и майката на М живеят на по 15 мин от нас. Идвали са за по един час няколко пъти да я видят и кой от къде е. Нито са ми помагали, нито са правили нещо вкъщи, нито са се помотвали. Защото аз не искам. Даже честно казано ми пречат, защото в началото гледах да спя с нея и съответно докато те са вкъщи няма как да стане. Признавам - донесоха по нещо за ядене веднъж, но беше по-скоро, за да се чувстват полезни, не защото имахме нужда.
Майка ми се беше засилила да взима отпуск. Казах ѝ, че няма нужда. Ако иска да си почива - да си взима, разбира се.
В същото време им казахме, че ще ходим за месец в Гърция и ако искат могат да дойдат за по седмица (да не се засилят за повече). АКО искат, не ги карам.
Така хем поставям граници на това с какво не желая да ми се "помага", хем им давам все пак възможност да прекарват време с внучето по моите правила
"Не, благодаря" време ти е да научиш да го казваш явно. Мъжа къде е в цялата история? Той да й каже, че не става да идва. За другите глупости, просто си го пускаш покрай ушите. Тя изобщо защо ти знае графика за фризьора? Защо споделяш подобни неща? Ти ли ги споделяш? Ако да, спри се.
Аз си направих изводи за мъжа ти.
На бебе на месеци бабата няма какво да му гледа. На тебе ще ти трябва помощ за домакинството, а не някой да гледа спящото ти бебе, докато ти слугуваш и нс семейството и на госта, който пък иначе ще те вика панически, когато бебето отвори очи и писне гладно.
На бебе на месеци бабата няма какво да му гледа. На тебе ще ти трябва помощ за домакинството, а не някой да гледа спящото ти бебе, докато ти слугуваш и нс семейството и на госта, който пък иначе ще те вика панически, когато бебето отвори очи и писне гладно.
Авторке, и моята, бивша свекърва вече, беше голяма ентусиастка с първото внуче. Що глупости слушах, що бабини деветини...Не простирай - ще се обеси бебето, не прескачай въже, кабел и т.н.- ще му се увие пъпната връв и ще се задуши, не се подстригвай - ще му отрежеш акъла, не чисти риба - бебето ще е глухонямо, абе простотии. После като се роди, да го осолим, че да не му мирише потта...За уруките да не говорим. И това от градска жена, образована, с хубава професия, не от някое забутано село Откъде беше заучила този репертоар, та ми късаше нервите. Но е помагала, примерно да напазарува, да сготви нещо, да постои с бебето, а аз да свърша нещо за себе си в това време. Това беше с първото дете. При второто вече се кротна дзверо, или пък я мързеше но предимно се обаждаше по телефона да се информира кое как е, много по-рядко идваше, та си гледах спокойно децата. Казвам ти това, за да знаеш, че може да е полза бабата. Не я отрязвай напълно, ами примерно предложи някакъв компромисен вариант за посещенията и гледайте да се разберете. Според мен най-добре би било да и делегираш задълженията по домакинската работа, за да можеш да си почиваш повече, и да си гледаш детенцето пълноценно.
Откъде беше заучила този репертоар, та ми късаше нервите. Но е помагала, примерно да напазарува, да сготви нещо, да постои с бебето, а аз да свърша нещо за себе си в това време. Това беше с първото дете. При второто вече се кротна дзверо, или пък я мързеше но предимно се обаждаше по телефона да се информира кое как е, много по-рядко идваше, та си гледах спокойно децата. Казвам ти това, за да знаеш, че може да е полза бабата. Не я отрязвай напълно, ами примерно предложи някакъв компромисен вариант за посещенията и гледайте да се разберете. Според мен най-добре би било да и делегираш задълженията по домакинската работа, за да можеш да си почиваш повече, и да си гледаш детенцето пълноценно.
Е, със сигурност битовите неща ще трябва някой друг да ги върши изцяло поне няколко месеца. Ако мъжа не може да си вземе отпуск, ще трябва някоя баба, да. Ама за тази част само, и тя трябва да е наясно с това, и да се съобразява, и да не мели глупости да се бърка за бебето. Абе сложна работа. По-добре мъжа да си поеме частта от уравнението, а не да разчитате на месещи се баби. Вече ако е читава бабата, супер. Ползвай я, ама иначе по-добре, не, че само нерви ще хабиш.
Просто трябва да кажеш, не. Докато играеш по свирката, хубаво няма да видиш. Знаеш ли пък кога някой ще ми държи сметка подстригвам ли се, боядисвам ли се? Ти защо се обясняваш, защо даваш да те командори? Чудесно, че е отгледала своите деца. Сега вече са възрастни и ангажименти няма. Едно бебе, двама родители съвсем нормално и спкойно могат да гледат. Това с помощта е лееееко пресиленко в наши дни. И храна можеш да си купиш готова или поръчаш, перални и подобни с едно копче се пускат. Ако си здрава, без проблеми след раждането, мъжа ти е достатъчна помощ. Отсега се изяснете с бабата, че няма нужда да се мести. Кратко, ясно и категорично.
Не че нещо, но някак не съм останала с впечатление бабите да предлагат помощ точно с битовата част. Все искат за бебето да помагат. Някои (май са доста) даже се сърдят, ако бъдат попитани/помолени за нещо битово.
А има ли кой въобще да ти помогне след раждането? Ако си добре - чудесно, ако не можеш да си седнеш на гъзеца или да се наведеш не виждам как точно ще си самостоятелна.
Ощо взето тези приказки "ние сами ще си гледаме детето" опита ми показва, че се свеждат най-просто до - ние ще определяме правилата, Ще мятаме детето на баба му, когато решим и ни се излиза или ни се спи. Ще бъдем така добри да позволим баба му да пазарува, готви и носи до вратата манджата.И ще имаме претенции и забележки. Ще използваме баба му за всичко, което можем, щото нали тя е баба и ние сме така добри да и мятаме детето като ни скимне, че искаме пак самите ние да сме деца.
Обикновено проблемите на снахи и дъщери тип "Ми месят ми се ПЪК" не са свекървите и властните им майки, а липсата на характер, дупе, отговорност и акъл. О най0вече неспособността да имат собствена обективна, обмислена позиция без да се форсират и да изпадат в крайности.
Баланс му е майката. Ама от първия пост на авторката ставя ясно, че и хабер си няма що то е баланс. Има само Аз, аз, аз и малко МОЕТО бебе. Всички останали са актьори в играта на нейния егоцентризъм.
Ощо взето тези приказки "ние сами ще си гледаме детето" опита ми показва, че се свеждат най-просто до - ние ще определяме правилата, Ще мятаме детето на баба му, когато решим и ни се излиза или ни се спи. Ще бъдем така добри да позволим баба му да пазарува, готви и носи до вратата манджата.И ще имаме претенции и забележки. Ще използваме баба му за всичко, което можем, щото нали тя е баба и ние сме така добри да и мятаме детето като ни скимне, че искаме пак самите ние да сме деца.
Обикновено проблемите на снахи и дъщери тип "Ми месят ми се ПЪК" не са свекървите и властните им майки, а липсата на характер, дупе, отговорност и акъл. О най0вече неспособността да имат собствена обективна, обмислена позиция без да се форсират и да изпадат в крайности.
Баланс му е майката. Ама от първия пост на авторката ставя ясно, че и хабер си няма що то е баланс. Има само Аз, аз, аз и малко МОЕТО бебе. Всички останали са актьори в играта на нейния егоцентризъм.
Бащата има 14 дни отпуск след раждането, ако то е било по-тежко и авторката изпитва физически затруднения (пък и да не е било). Хем ще се научи да си гледа детето. Няма нужда от баба.
Ние сами си гледахме и продължаваме да си гледаме детето.
Ние сами си гледахме и продължаваме да си гледаме детето.
Ами детето има нужда от баба, Бабата от внуче. Просто някой не могат да приемат, че може да делят детето и то не е само тяхно. Его и нищо друго! Правят света на детето си беден, защото не могат да се справят със собствените си демони и се интересуват само, единствено и изцяло от себе си.
Детето, на първо място има нужда от родителите си.
Останалите могат да се видят с детето, когато родителите се освестят малко.
Останалите могат да се видят с детето, когато родителите се освестят малко.
Детето, на първо място има нужда от родителите си.
И злонамерената баба, чиято единствена цел е да опропасти живота на бебето, ще сложи родителите на осмо място ли?
А, не. Нито бабата ще умре без внука, нито внукът без бабата. 'Нужда' е пресилено и излишно драматично при живи родители. Родата до осмо коляно трябва да разбере, че това бебе не е кукла да си я мятат и слюнчат на поискване, пък като записка, да я връчват на майката.
Не. Бабата, понеже е възпитана и тактична, ще позволи на родителите да си поемат дъх и да се освестят.
А, както казах, и за двамата родители е добре да се научат да си гледат детето. И един друг. Трети човек ще пречи и за двете.
А, както казах, и за двамата родители е добре да се научат да си гледат детето. И един друг. Трети човек ще пречи и за двете.
И аз не съм останала с впечатление бабите да се бутат за битовата част. Моите се бутаха в началото да го "гледат". Буквално го гледаха само - песнички, плюнчене. Изпадаха в истерии, ако зареве, увиваха го като пашкул май месец и каканижеха безспирно.
Майка ми(не свекърва), ни веднъж не хвана нищо за седмица,но не спря да върви след мен и да дава съвети. Тръгна си преждевременно, защото се чувствала излишна( стовари ми още една драма).
Ако можех да върна времето, бих си спестила този лош спомен и изнервянето около нея и други, които се натрапваха да "помагат" със съвети.
Майка ми(не свекърва), ни веднъж не хвана нищо за седмица,но не спря да върви след мен и да дава съвети. Тръгна си преждевременно, защото се чувствала излишна( стовари ми още една драма).
Ако можех да върна времето, бих си спестила този лош спомен и изнервянето около нея и други, които се натрапваха да "помагат" със съвети.
Да можеш сам да се грижиш за 3-4 кг вързоп, който не мърда и буквално само яде, спи и другото не е някаква тегоба изискваща 5 баби. Да можеш да се насладиш на първите дни и примерно да ходиш гола до кръста, защото зърната те болят брутално е право на всяка майка. Няма нужда някой да ме сочи с пръст, че обсебвам бебето. То ще е 2 години бебе и още мнооого дете, всеки може да се вижда с него колкото желае, НО когато е удобно и за двете страни.
Емоциите от появата на нов член на семейтвото са силни за всички и всеки реагира според акъл и възпитанието си да се домогне до новата играчка
Така или иначе всички са наясно, че майката е пълноправния собственик Тя е човека, който с бащата трябва да наложи правила без да наранява и обижда.
В живота на човек има малко хора, на които истински им пука за него. Не са повече от пръстите на ръцете ни, Говоря не за добри отношения, а за истинска и чиста обич. Родителите /ако всичко е нормално/ са ясни, братя и сестри, някой приятел ако си късметлия и някоя любов ако ти е писана. Връзката с прародител може да бъде изключително градивна и обогатяваща. В крайна сметка, пак казвам в този живот малцина ще ни обичат - не бих лишила детето си от възможността да получи вниманието, обичта, контакта с друг възрастен, които го обича.
Така или иначе всички са наясно, че майката е пълноправния собственик
Тя е човека, който с бащата трябва да наложи правила без да наранява и обижда. В живота на човек има малко хора, на които истински им пука за него. Не са повече от пръстите на ръцете ни, Говоря не за добри отношения, а за истинска и чиста обич. Родителите /ако всичко е нормално/ са ясни, братя и сестри, някой приятел ако си късметлия и някоя любов ако ти е писана. Връзката с прародител може да бъде изключително градивна и обогатяваща. В крайна сметка, пак казвам в този живот малцина ще ни обичат - не бих лишила детето си от възможността да получи вниманието, обичта, контакта с друг възрастен, които го обича.
Говорим за новородено. А най-силни емоции, чини ми се, има тая, дето е бременяла 9 месеца, не другата, която говори да не се подстригва.
Точно това щях да кажа.
Темата е за новородено, и за баба, която не иска да помогне, ако се наложи, а да се пренесе в семейството на младите за известно време.
Едно новородено няма никаква нужда от баби, дядовци, тетки и всякакви подобни. Ако имаше нужда от тях, природата щеше да го е измислила да се създава от мама, татко и баба (примерно).
Темата е за новородено, и за баба, която не иска да помогне, ако се наложи, а да се пренесе в семейството на младите за известно време.
Едно новородено няма никаква нужда от баби, дядовци, тетки и всякакви подобни. Ако имаше нужда от тях, природата щеше да го е измислила да се създава от мама, татко и баба (примерно).
Аз предлагам на авторката да се боядиса и подстриже, че свекървата да се ядоса и да се откаже от плановете си да се тросне у тях и да се прави че помага. Бащата все ми се струва, че може да ходи и да пазарува. Да пусне прахосмукачка, да дръпне един парцал и да забърше прах. И ако не може да готви, да поръча храна.
Моята беше стигнала до там да предлага да си купуваме голямо жилище заедно с нея, за да живее с нас. Но аз проблеми не съм имала с нея, мъжът ми се е оправял. Как се е справил си е негова работа, но не позволи никаква намеса.
Сами си гледахме голямото дете, сега сами си гледаме и бебето. Чак пък да не могат родителите да се справят с домакинството първите месеци, особено като се има предвид, че едно бебе само яде, спи и стои, където го оставиш.
Големия си общува с бабите, имат си връзка, дори остава да спи при тях, когато поиска, но започна да прекарва повече време с тях на около година и половина - две. Преди това сме го гледали само аз и баща му. Сега с бебето е по същия начин, когато стане по-голям, ще си прекарва време само с бабите.
Отначало и двете баби бяха нацупени, малко с нагласата, че ние тези деца за тях сме ги родили, как така сме си въобразявали, че ще си ги гледаме сами, не ставало така, дори “Какво ще кажат хората, че не си гледам внучето?”. Ами мина им.
Сами си гледахме голямото дете, сега сами си гледаме и бебето. Чак пък да не могат родителите да се справят с домакинството първите месеци, особено като се има предвид, че едно бебе само яде, спи и стои, където го оставиш.
Големия си общува с бабите, имат си връзка, дори остава да спи при тях, когато поиска, но започна да прекарва повече време с тях на около година и половина - две. Преди това сме го гледали само аз и баща му. Сега с бебето е по същия начин, когато стане по-голям, ще си прекарва време само с бабите.
Отначало и двете баби бяха нацупени, малко с нагласата, че ние тези деца за тях сме ги родили, как така сме си въобразявали, че ще си ги гледаме сами, не ставало така, дори “Какво ще кажат хората, че не си гледам внучето?”. Ами мина им.
Не се фокусирай върху свекърва си и в това кой какво казал. Не задълбавай тези отношения, не е задължително да са лоши. Пропускай я покрай ушите си, както се казва. Трябва и малко политика. Например кажи и да си вземе една седмица покрай раждането и после 2-3 седмици като почнат коликите, ще ти е нужна/дано да няма колики бебчето/. Нормално е да се въодушевява. По- добрият вариант със сигурност е да сте в добри отношения, да имаш помощ. Никой не печели от лошите отношения.
Много хубави съвети дотук - само бих добавила от опит, че ако имаш подобни проблеми още по време на раждането, след раждането ги умножи по десет; и че е неимоверно по-лесно да поставиш граници в самото начало, отколкото да отстъпиш, да "пробваш" да ти "помогнат" и после да се разправяте защо вече не издържаш на такава "помощ".
Ако можеш да разчиташ на мъжа си поне малко, ще се справите. Отсега приемете, че къщата няма да блести от чистота в близките месеци и в това няма нищо лошо; позволете си да ядете на крак, да не готвите толкова и пр. - такова време ще е. Така пак ще ви е по-лесно, отколкото да приемете тя да ви се меси - и без това, както казаха и други, почти никоя баба не се наплита да помага за къщна работа, а по-скоро искат шанс да се порадват на новата играчка, и в по-патологични случаи - да се наложат отсега като матриархален авторитет и/или да си поиграят на "втори шанс да отгледам дете".
С почти абсолютна сигурност решението ти няма да се приеме без цупене и сцени - бъди подготвена и спокойна, че си права и това е най-добрият начин, защото отстъпиш ли - особено в самото начало, - оттам нататък става страшно. И хич не поддавай на сантиментални манипулации как бебчето имало дълбока нужда от не от друг, а тъкмо от баба, как тя без него не може да живее, колко неестествено е да имаш някакви претенции точно пък ти, майка му (имаше един коментар, който те обвиняваше, че говориш за твоето бебе с думите... "моето бебе". Егоистка с егоистка! Ето такива работи).
Човек, готов да се тръшка така в момент, в който родителите имат нужда най-вече от спокойствие и подкрепа, най-често не го прави, защото си умира от обич към бебето. Тъжната истина е, че е най-вече желание за налагане.
Ако можеш да разчиташ на мъжа си поне малко, ще се справите. Отсега приемете, че къщата няма да блести от чистота в близките месеци и в това няма нищо лошо; позволете си да ядете на крак, да не готвите толкова и пр. - такова време ще е. Така пак ще ви е по-лесно, отколкото да приемете тя да ви се меси - и без това, както казаха и други, почти никоя баба не се наплита да помага за къщна работа, а по-скоро искат шанс да се порадват на новата играчка, и в по-патологични случаи - да се наложат отсега като матриархален авторитет и/или да си поиграят на "втори шанс да отгледам дете".
С почти абсолютна сигурност решението ти няма да се приеме без цупене и сцени - бъди подготвена и спокойна, че си права и това е най-добрият начин, защото отстъпиш ли - особено в самото начало, - оттам нататък става страшно. И хич не поддавай на сантиментални манипулации как бебчето имало дълбока нужда от не от друг, а тъкмо от баба, как тя без него не може да живее, колко неестествено е да имаш някакви претенции точно пък ти, майка му (имаше един коментар, който те обвиняваше, че говориш за твоето бебе с думите... "моето бебе". Егоистка с егоистка! Ето такива работи).
Човек, готов да се тръшка така в момент, в който родителите имат нужда най-вече от спокойствие и подкрепа, най-често не го прави, защото си умира от обич към бебето. Тъжната истина е, че е най-вече желание за налагане.
Първо правило - ти решаваш.
Второ - ти решаваш.
Трето - ти решаваш.
Гледай да ги запомниш и трите.
Съобразявай се със свекърва ти за всичко, освен за вашето младо семейство. Щом е тънкообидна, ами да - тогава е още по-лесно. Да си се тънкообижда, но правилата не ги създава тя, свеждат й се до знанието от сина.
Той мамино синче ли е? Оставя ли те ти да се разправяш с нея?
Ако е така, гледай да промениш това. Нека той да й каже какво сте решили. Предполагам, че имате общо мнение по темата?
Ако не, ще трябва срочно да се разберете и да сте единни.
Бабата е дар, но ако бъде оставена безконтролно да се разпорежда, се превръща в дзвер.
Второ - ти решаваш.
Трето - ти решаваш.
Гледай да ги запомниш и трите.
Съобразявай се със свекърва ти за всичко, освен за вашето младо семейство. Щом е тънкообидна, ами да - тогава е още по-лесно. Да си се тънкообижда, но правилата не ги създава тя, свеждат й се до знанието от сина.
Той мамино синче ли е? Оставя ли те ти да се разправяш с нея?
Ако е така, гледай да промениш това. Нека той да й каже какво сте решили. Предполагам, че имате общо мнение по темата?
Ако не, ще трябва срочно да се разберете и да сте единни.
Бабата е дар, но ако бъде оставена безконтролно да се разпорежда, се превръща в дзвер.
Ти да не си на 5 години?
Кога ще се подстригваш, какво ще правиш, да не се боядисваш.
Да не сме в соца? Какви са тия изпълнения?
Кажи й нещата директно.
Много внимавай, гледай да я отрежеш още отсега, защото иначе ще има много да патиш.
Мъжът е този с когото трябва да говориш, той да й обясни, че нямате нужда от помощ и сами ще си гледате детето.
Може да помага само при нужда.
Теябва много деликатно да действаш, без да е на въпреки, "някак со кротце со благо", любезно да й обясниш, че така сте си решили, ще се гледате предимно сами.
Ако не разбере така(а имам чистото, че няма) тогава ще се наложи по-крайно и рязко да се кажат нещата.
Тоест, пробвай първо с добро, но да се разбере, че си категорична.
И наистина - ти решаваш. Много добре го каза съфорумката.
Това добре го запомни. Твое право е. Не се огъвай, не ставай жертва на такива изпълнения. Имай разум да ги прекратиш овреме.
Подкрепата и мнението на таткото са важни.
Кога ще се подстригваш, какво ще правиш, да не се боядисваш.
Да не сме в соца? Какви са тия изпълнения?
Кажи й нещата директно.
Много внимавай, гледай да я отрежеш още отсега, защото иначе ще има много да патиш.
Мъжът е този с когото трябва да говориш, той да й обясни, че нямате нужда от помощ и сами ще си гледате детето.
Може да помага само при нужда.
Теябва много деликатно да действаш, без да е на въпреки, "някак со кротце со благо", любезно да й обясниш, че така сте си решили, ще се гледате предимно сами.
Ако не разбере така(а имам чистото, че няма) тогава ще се наложи по-крайно и рязко да се кажат нещата.
Тоест, пробвай първо с добро, но да се разбере, че си категорична.
И наистина - ти решаваш. Много добре го каза съфорумката.
Това добре го запомни. Твое право е. Не се огъвай, не ставай жертва на такива изпълнения. Имай разум да ги прекратиш овреме.
Подкрепата и мнението на таткото са важни.
Първо правило - ти решаваш.
Второ - ти решаваш.
Трето - ти решаваш.
Гледай да ги запомниш и трите.
Съобразявай се със свекърва ти за всичко, освен за вашето младо семейство. Щом е тънкообидна, ами да - тогава е още по-лесно. Да си се тънкообижда, но правилата не ги създава тя, свеждат й се до знанието от сина.
Той мамино синче ли е? Оставя ли те ти да се разправяш с нея?
Ако е така, гледай да промениш това. Нека той да й каже какво сте решили. Предполагам, че имате общо мнение по темата?
Ако не, ще трябва срочно да се разберете и да сте единни.
Бабата е дар, но ако бъде оставена безконтролно да се разпорежда, се превръща в дзвер.
Второ - ти решаваш.
Трето - ти решаваш.
Гледай да ги запомниш и трите.
Съобразявай се със свекърва ти за всичко, освен за вашето младо семейство. Щом е тънкообидна, ами да - тогава е още по-лесно. Да си се тънкообижда, но правилата не ги създава тя, свеждат й се до знанието от сина.
Той мамино синче ли е? Оставя ли те ти да се разправяш с нея?
Ако е така, гледай да промениш това. Нека той да й каже какво сте решили. Предполагам, че имате общо мнение по темата?
Ако не, ще трябва срочно да се разберете и да сте единни.
Бабата е дар, но ако бъде оставена безконтролно да се разпорежда, се превръща в дзвер.
Решава, ако има опциите. Ако живее в дома на свекървата и тя ги издържа, може и нищо да не решава.
Ами тя и моята си взимала две седмици отпуска, но си ги изкара в тях. Като разбрах, че се кани да ми виси на главата питах ММ дали знае ли за намеренията на майка си. Реакцията му беше: разговор по телефона директно с "ще кърмиш ли?".
Непоискана помощ не е помощ.
Говори с ТМ, обясни му как се чувстваш от това вмешателство. Ако ти и даваш отчет какво правиш или плануваш по-добре спри.
Непоискана помощ не е помощ.
Говори с ТМ, обясни му как се чувстваш от това вмешателство. Ако ти и даваш отчет какво правиш или плануваш по-добре спри.
И двете баби бяха 5 дни в къщи в първите ни дни с малката, цялата фамилия беше.
Аз бях толкова стресната, че не си и помислих да ги отпращам.
Свекърите дойдоха за изписването и останаха 5, 6 дни, живеят на 400 км и нямаше как иначе.
Да ви кажа толкова народ така ме изнерви, че даже и им се сопвах.
Бях много изнервена, 5 човека на главата ми, накрая и брат ми май дойде по едно време😃
Мазало беше, всички бяха много развълнувани, притеснени, не знаят какво да правят, питат ме, аз не знам също. Същевременно дават акъл, струпали се на главата ми, беше кошмар.
10 човека се чудим как да я изкъпем. Никой не смее да я вземе.
Накрая ММ каза махайте се и ми дайте детето и я изкъпахме.
На 5 я ден вече исках всички да ми се махнат от главата.
Втори път това няма да си го причиня.
Аз имам много помощ.
ММ я гледа наравно с мен. Таква му е работата и позволява.
От майка ми и баба ми също имам ежедневна помощ.
И това си има цена, колкото и да са ти близки.
Ако все пак се навия някога за второ ще го гледаме абсолютно сами.
И другата крайност не е много ок.
Брат ми и снаха ми са сам-сами, не я дават на никоя от бабите(трябва да е много краен случай), искат сами да я гледат, сами се справят, работят много, тя ходи с тях навсякъде, включително и на работа).
В резултат-детето не иска никой друг, реве от всички, не общуваше лесно с други хора.
Когато идва у нас, не можеш да я пипнеш, един час й трябва да се успокои.
Започва да плаче още като види къщата.
Тръгна на ясла и нещата се пооправиха.
Но им е много трудно. Изморяват се, изнемогват и се изнервят.
И двете крайности не са добри.
Търсете баланса.
Аз бях толкова стресната, че не си и помислих да ги отпращам.
Свекърите дойдоха за изписването и останаха 5, 6 дни, живеят на 400 км и нямаше как иначе.
Да ви кажа толкова народ така ме изнерви, че даже и им се сопвах.
Бях много изнервена, 5 човека на главата ми, накрая и брат ми май дойде по едно време😃
Мазало беше, всички бяха много развълнувани, притеснени, не знаят какво да правят, питат ме, аз не знам също. Същевременно дават акъл, струпали се на главата ми, беше кошмар.
10 човека се чудим как да я изкъпем. Никой не смее да я вземе.
Накрая ММ каза махайте се и ми дайте детето и я изкъпахме.
На 5 я ден вече исках всички да ми се махнат от главата.
Втори път това няма да си го причиня.
Аз имам много помощ.
ММ я гледа наравно с мен. Таква му е работата и позволява.
От майка ми и баба ми също имам ежедневна помощ.
И това си има цена, колкото и да са ти близки.
Ако все пак се навия някога за второ ще го гледаме абсолютно сами.
И другата крайност не е много ок.
Брат ми и снаха ми са сам-сами, не я дават на никоя от бабите(трябва да е много краен случай), искат сами да я гледат, сами се справят, работят много, тя ходи с тях навсякъде, включително и на работа).
В резултат-детето не иска никой друг, реве от всички, не общуваше лесно с други хора.
Когато идва у нас, не можеш да я пипнеш, един час й трябва да се успокои.
Започва да плаче още като види къщата.
Тръгна на ясла и нещата се пооправиха.
Но им е много трудно. Изморяват се, изнемогват и се изнервят.
И двете крайности не са добри.
Търсете баланса.
Това дали детето е общително или не според мен си зависи от самото дете. Нашият също е гледан само от нас, докато тръгне на ясла, но винаги е бил много общителен, на ясла тръгна без драми, никога не се е дърпал, когато го пипа или взимат други хора. Сега бебето също много се радва на всички, няма проблем и непознат да го вземе, а не е оставян и за 10 минути на друг, освен на баща си.
Големият е на 4, пита дали сме планирали нещо интересно за уикенда, ако не сме, сам си планира при коя баба иска да ходи и кога. Разбира се се съобразяваме с техните планове, нито те са длъжни да го взимат, нито той да ходи. И си има добри отношения и с двете.
Големият е на 4, пита дали сме планирали нещо интересно за уикенда, ако не сме, сам си планира при коя баба иска да ходи и кога. Разбира се се съобразяваме с техните планове, нито те са длъжни да го взимат, нито той да ходи. И си има добри отношения и с двете.
Но им е много трудно. Изморяват се, изнемогват и се изнервят.
И двете крайности не са добри.
Търсете баланса.
И двете крайности не са добри.
Търсете баланса.
А в тази тема чета за бебета, дето не реват нощем и само ядат и спят. И започнах да се обърквам трудно ли е, не е ли
Да ви имам проблемите. Майки, та и баби били помагали. Не осъзнавате ли какъв огромен късмет имате? Елате малко на наше място - грижа за малко дете и възрастни родители без никаква помощ. Абсолютно никаква почивка и работа по сред нощите, защото през останалото време трябва да се укротява опървичевия в бебешки пубертет.
Разбирам, че е дразнещо, дано да се оправите без бой с бабите. Да си ви живи здрави и това да са ви най-големите проблеми.
Сега разбирам защо някои хора си мислят, че гледането на дете е лесно - бабата е до тях, как няма да е лесно с нея....
Разбирам, че е дразнещо, дано да се оправите без бой с бабите. Да си ви живи здрави и това да са ви най-големите проблеми.
Сега разбирам защо някои хора си мислят, че гледането на дете е лесно - бабата е до тях, как няма да е лесно с нея....
Има ли друг кой да помага с детето? Не говоря сега докато е бебе, а когато поотрасне. Ще ви се иска с мъжа ти да излезете някоя вечер , да отидете някъде само двамата за уикенда. Ако има и друг, режи свекървата. Или ако можете да си позволите бавачка.
Мъжът ти какво работи, има ли нормално работно време, за да се прибира и да помага?
Мъжът ти какво работи, има ли нормално работно време, за да се прибира и да помага?
А аз не мога да разбера какво толкова има да се помага за едно новородено бебе. Свекървата ли ще го кърми или ще ви наблюдава докато вие го правите? Тя ли ще му сменя памперса и ще го приспива? Защото в край на сметка това са дейностите около едно бебе. Да ви кажа, свекървата точно така си го представя - тя по цял ден с бебето, а вие с парцала и черпака. И като ви се прииска да си легнете с детето да си починете, няма да можете защото ще трябва да се съобразявате с гостенката вкъщи.
Също така ви гарантирам едно изнервено и пищящо бебе в резултат на непрестанното дундуркане, дрънкане, пеене и т.н. от страна на бабата.
Съветвам ви още от сега да и намекнете и натвърдите каква ще е нейната роля - да ви помага с домакинството, а не с бебето. За бебето вие ще се погрижите.
Също така ви гарантирам едно изнервено и пищящо бебе в резултат на непрестанното дундуркане, дрънкане, пеене и т.н. от страна на бабата.
Съветвам ви още от сега да и намекнете и натвърдите каква ще е нейната роля - да ви помага с домакинството, а не с бебето. За бебето вие ще се погрижите.
Свекървата, ако ще домакинства, майката ще си гледа детето, бащата какво ще прави през 14-те дни отпуска, които има? Един възрастен е излишен в тази конфигурация.
Аз не разбирам и какво толкова домакинствате, че чак някой да трябва да поеме домакинството. Дори и с деца все се намират 20-30 минути да се пусне пералня и миялна, една прахосмукачка, нещо да се поприбере. То с първо дете и какво толкова да се прибира, като не е зарината цялата къща с пръснати играчки. Ние с ММ рядко отделяме повече от 20-30 минути на ден за домакински задължения, като влиза и готвенето (не смятам престоя на манджата във фурната, на котлона и Т.н.). Преди децата сигурно и толкова не сме отделяли, но сега всеки ден има играчки и пране за прибиране.
Трудно е на моменти с малки деца, разбира се, но чак пък такава драма, да не могат да се справят родителите, не е. И това го казвам, при условие, че големия е див за двама, никога не се спира и не млъква, реве средно по 10 пъти на ден. Бебето още не се е развихрило, но доскоро се будеше по 2-3 пъти на нощ, сега просто почти не спи през деня, а сутрин се буди в 5.
Трудно е на моменти с малки деца, разбира се, но чак пък такава драма, да не могат да се справят родителите, не е. И това го казвам, при условие, че големия е див за двама, никога не се спира и не млъква, реве средно по 10 пъти на ден. Бебето още не се е развихрило, но доскоро се будеше по 2-3 пъти на нощ, сега просто почти не спи през деня, а сутрин се буди в 5.
Според мен, бащите трябва най-вече да се усетят, когато и двамата тръгнат на работа и трябва да си делят грижите.
Нали майчинството е за тази цел - жената да си гледа детето, може и мъжът, ако на нея й е толкова тежко и не кърми, а тя да издържа семейството и разбира се - да поема равна част от домакинската работа, като се прибере.
Нали майчинството е за тази цел - жената да си гледа детето, може и мъжът, ако на нея й е толкова тежко и не кърми, а тя да издържа семейството и разбира се - да поема равна част от домакинската работа, като се прибере.
дори обмисля да се нанесе в налия блок за да може да е по-близо до детето.
Сега ,след дъжда качулка, моите имат спомени с упрек , прикрит, някъде си определят "вие", с баща му, някъде направо към мен за миналото.
Абе чоджум, дет викаше баба ми, вие баща не сте ли имали и що към майката всичко се отнася.
Та Куку, недей се надява ...каквото да става -майките са виновни. Ако ще бащата да ги роди тези деца.
Абе чоджум, дет викаше баба ми, вие баща не сте ли имали и що към майката всичко се отнася.
Та Куку, недей се надява ...каквото да става -майките са виновни. Ако ще бащата да ги роди тези деца.
Сега ,след дъжда качулка, моите имат спомени с упрек , прикрит, някъде си определят "вие", с баща му, някъде направо към мен за миналото.
Абе чоджум, дет викаше баба ми, вие баща не сте ли имали и що към майката всичко се отнася.
Та Куку, недей се надява ...каквото да става -майките са виновни. Ако ще бащата да ги роди тези деца.
Абе чоджум, дет викаше баба ми, вие баща не сте ли имали и що към майката всичко се отнася.
Та Куку, недей се надява ...каквото да става -майките са виновни. Ако ще бащата да ги роди тези деца.
Ами ти си мека Мара, а и повече зависиш от тях. Я им се сопни веднъж да не те занимават с глупости и ще им секне мерака за критики. Аз от тукашните теми съм се наострила (накостършила - както казваше баба ми), че винаги ще съм в грешка и хич не си го слагам на сърце.
До болка ми е познато!
От момента, в който забременях не спира да ми се меси в живота...
Вече няколко пъти се е случвало, като стане въпрос , че ще ще ходя, било то да изляза с приятелки или в майка ми и баща ми ( на 50км от града, в който сме ние) да ми казва " не може". Аз съм от хората, които не могат да си мълчат. Отговора ми един от пътите (може би последния) беше
-Ти май нещо се обърка!?Майка ми и баща ми не си позволяват да ми държат сметка! Ти коя беше?
- Ти за това си такава. Не си виновна ти, те са виновни.
- Майната ти ! И излязох от стаята защото инъче щях и да я ударя ако продължи.
В моя случай лошото е, че живее сравнително близо и е скучаеща пенсионерка. Тя няма с какво друго да се занимава освен с мен. Бие се в гърдите, че много помага, много е дала, няма нищо вярно.
Това е само един пример. 9 месеца бях бременна, преди 4 родих . Има още мноого случки. Ако седна да пиша ще напиша книга
От момента, в който забременях не спира да ми се меси в живота...
Вече няколко пъти се е случвало, като стане въпрос , че ще ще ходя, било то да изляза с приятелки или в майка ми и баща ми ( на 50км от града, в който сме ние) да ми казва " не може". Аз съм от хората, които не могат да си мълчат. Отговора ми един от пътите (може би последния) беше
-Ти май нещо се обърка!?Майка ми и баща ми не си позволяват да ми държат сметка! Ти коя беше?
- Ти за това си такава. Не си виновна ти, те са виновни.
- Майната ти ! И излязох от стаята защото инъче щях и да я ударя ако продължи.
В моя случай лошото е, че живее сравнително близо и е скучаеща пенсионерка. Тя няма с какво друго да се занимава освен с мен. Бие се в гърдите, че много помага, много е дала, няма нищо вярно.
Това е само един пример. 9 месеца бях бременна, преди 4 родих . Има още мноого случки. Ако седна да пиша ще напиша книга
Здравейте! Бременна съм в 5ти месец. Свекърва ми е тънко обидна, властна, иска винаги да става на нейното - твърди, че не е така, но не стане ли както тя иска започва да натяква, да изрича грозни думи и да се зарича... Откакто разбра, че съм бременна не спира да дава непоискани съвети и да ми се бърка. Не дава да се боядисвам, не дава да се подстригвам... постоянно слушам някакви бабини деветини и как тя е отгледала 3 деца и ще ми помага постоянно. Термина ми е на 14 август. Нейните планове са да си вземе отпуск две седмици и да седи нон стоп вкъщи да помага за детето, дори обмисля да се нанесе в налия блок за да може да е по-близо до детето. Всичко това много ме изнервя. Няма да я изтърпя да седи денонощно в нас и да се бърка, все пак аз съм майката на това дете и искам време само за нас с мъжа ми и детето и аз да си се грижа за него...
Аз не разбирам и какво толкова домакинствате, че чак някой да трябва да поеме домакинството. Дори и с деца все се намират 20-30 минути да се пусне пералня и миялна, една прахосмукачка, нещо да се поприбере. То с първо дете и какво толкова да се прибира, като не е зарината цялата къща с пръснати играчки. Ние с ММ рядко отделяме повече от 20-30 минути на ден за домакински задължения, като влиза и готвенето (не смятам престоя на манджата във фурната, на котлона и Т.н.). Преди децата сигурно и толкова не сме отделяли, но сега всеки ден има играчки и пране за прибиране.
Честно като прочета подобни постове се чудя аз ли греша или имаме различни представи за време.
Само събирането на прането, сгъването, прибирането и простирането на новото + изваждането на следващото и зареждането на пералнята ми е 20-30 минути.
Готвя минимум по 40 минути и смятам, че съм доста организирана. Сандвичите не са ядене!
Да изчистя с прахосмукачка и да тегля моп ми е около час.
Да изчистя кухнята си е едно 30 минути и то ако го правя ежедневно.
Миене на бани и тоалетни, забърсване на стъклени повърхности и врати, миене на тераси, смяна на чаршафи, гладене на каквото се глади - ще ме прощавате ама това дето може да се свърши за 20 минути не е домакинство.
Та приемам съвети за супер домакинство!
Веднага давам съвети-пералня и сушилня от висок клас-няма да простираш и ще гладиш само избрани дрехи.
Автомат за чистене на под с функция миене-пускаш всеки ден .Да налага се да изчистиш някои ъгли ръчно .
Слоукукър и мултикукър-спестяват много време и не е нужно да стоиш при тях.
Четка с оптична дръжка с 300 оборота въртене и три накрайника-чисти перфектно прочки и кранове в банята.
Автомат за чистене на прозорци.
Знам,че струват пари,но не се купуват всеки ден и служат дълго.
Автомат за чистене на под с функция миене-пускаш всеки ден .Да налага се да изчистиш някои ъгли ръчно .
Слоукукър и мултикукър-спестяват много време и не е нужно да стоиш при тях.
Четка с оптична дръжка с 300 оборота въртене и три накрайника-чисти перфектно прочки и кранове в банята.
Автомат за чистене на прозорци.
Знам,че струват пари,но не се купуват всеки ден и служат дълго.
Не простираме, ползваме сушилня за абсолютно всичко.
Едно пиле с ориз например ми отнема не повече от 10 минути да задуша зеленчуците и ориза и да го метна във фурната. Месо със зеленчуци в мултикукъра - 5 минути и оставяме да се готви.
За пода използваме основно робот с функция за миене всеки ден.
Кухнята я оправям всяка вечер, докато си направя един чай - прибирам всичко в миялната и минавам повърхностите, обикновено ММ я разтоварва сутрин, докато си пусне кафе.
Банята ММ я чисти 2-3 пъти в седмицата, докато взима душ, аз понякога я минавам с парочистачка.
Чаршафи не сменяме всеки ден. Един път в седмицата чистим по-основно - прах, врати, всякакви повърхности, голямата прахосмукачка и пода с моп и препарат, правим го двамата и отнема не повече от 30 минути.
Гладим рядко, само определени дрехи.
Общо взето ползваме всякакви уреди, които улесняват живота, това са ми най-смислено похарчените пари.
Едно пиле с ориз например ми отнема не повече от 10 минути да задуша зеленчуците и ориза и да го метна във фурната. Месо със зеленчуци в мултикукъра - 5 минути и оставяме да се готви.
За пода използваме основно робот с функция за миене всеки ден.
Кухнята я оправям всяка вечер, докато си направя един чай - прибирам всичко в миялната и минавам повърхностите, обикновено ММ я разтоварва сутрин, докато си пусне кафе.
Банята ММ я чисти 2-3 пъти в седмицата, докато взима душ, аз понякога я минавам с парочистачка.
Чаршафи не сменяме всеки ден. Един път в седмицата чистим по-основно - прах, врати, всякакви повърхности, голямата прахосмукачка и пода с моп и препарат, правим го двамата и отнема не повече от 30 минути.
Гладим рядко, само определени дрехи.
Общо взето ползваме всякакви уреди, които улесняват живота, това са ми най-смислено похарчените пари.
Баби нямат място при бебе. Точка. Освен да напрягат обстановката допълнително, друга екстра не носят със себе си. Ще се суетят около детето, ще го гъделичкат и ще му гукат, но когато писне, че е гладно или наакано, ти си човекът, който ще трябва да го обслужи, а и ще трябва да търпиш как бабата те гледа отстрани, скръстила ръце, дава наставления и непоискани съвети.
Поговори с мъжа си кажи му че искаш сама да се справиш,да видиш на какво си способна и ако имаш нужда от майка му ще я повикан разбира се.Пред него не казвай нещо срещу нея ,че ще постигнеш обратен ефект. Кажи му ,че искаш да прекарваш повече време с него докато не се е родило детето и че си способна сама да се справиш с всичко.Нека той се оправя с майка си че иначе знаеш ти ще си виновна.
Аз пък не виждам никакъв проблем бабата да участва в отглеждането на бебето и помагане в домакинството. Да, аз съм имала нужда от помощ и имам особено сега с две породени деца, едното на 5 месеца. Моята свекърва е приспивала и хранила голямата ми дъщеря, гледала я е, докато ние сме пътували, помагала ни е вкъщи да сготвим или почистим. Аз смятам да направя същото за моите две дъщери, ако имат желание. Ако нямат няма да се намесвам Много ми е странно това тупане в гърдите "ние сами си отглеждаме децата, никой за нищо не сме търсили за помощ." Се едно някой насила ги кара за помощ или пък ще получат награда за най-оправна майка.
Много ми е странно това тупане в гърдите "ние сами си отглеждаме децата, никой за нищо не сме търсили за помощ." Се едно някой насила ги кара за помощ или пък ще получат награда за най-оправна майка. 
Ами някои сме се оправили с три породени деца. Сами. Значи може. Изобщо не е необходимо да се примирява с присъствието на свекърва си.
Майка ми и свекърва ми са гледали децата докато бяха малки.... никога. Свекърва ми е гледала едно дете, една седмица, докато бях в болница с другите две. Майка ми нито една нощ. Толкоз. Няма почивки, няма излизания без деца. Комбинирали се бяхм с едни приятели да си гледаме взаимно децата за да излизаме понякога.
Майка ми и свекърва ми са гледали децата докато бяха малки.... никога. Свекърва ми е гледала едно дете, една седмица, докато бях в болница с другите две. Майка ми нито една нощ. Толкоз. Няма почивки, няма излизания без деца. Комбинирали се бяхм с едни приятели да си гледаме взаимно децата за да излизаме понякога.
Зависи какъв човек е бабата. Ако е свястна, няма по-хубаво от малко помощ от време на време. Ние след 3-годишна възраст започнахме да оставяме малкото при баба и дядо по една вечер в седмицата с преспиване. Ами да си призная, много е хубаво да имаме тази възможност. Преди това, като бях майчинство, съм го оставяла за по няколко часа да свърша нещо на спокойствие, но за преспиване при тях, се реших чак след 3г. Мъжа ми в началото се базикаше, че най-после съм открила преспиването в баба понякога кво било яко, той отдавна го чакал да дойде момента 
Някъде на нея възраст го оставихме и за пет дни при тях за пръв път, за да отидем сами някъде. Абе друго си е да имаш баба и дядо на разположение 
Ама трябва да са нормални хора и да следват насоките на родителите за важните неща.
Някъде на нея възраст го оставихме и за пет дни при тях за пръв път, за да отидем сами някъде. Абе друго си е да имаш баба и дядо на разположение Ама трябва да са нормални хора и да следват насоките на родителите за важните неща.
Да се примирява с присъствие? Боже, това звучи все едно за някакво гадно животно.... Имам чувството, че хората стават все по-озлобени и асоциални. И се гордеят, че нямат нужда от други хора в семейството. Как ги възпитавате тия деца и какъв пример им давате? "Тоя дъртия дзвер да ми се маха от дома". Един ден така ще постъпят децата и с родителите си, какъвто пример са видели от тях. Наблюдавам го около себе си този феномен.
Хората трудно се научават по нормален и човечен начин да си отстояват правата, за да не се стига до гадни ескалации във взаимоотношенията. И мен ме са ме дразнили свекърът и свекървата за разни неща, но ако човек е достатъчно зрял и разсъдлив може да отработи ситуацията. А и извинете, ако майка му е такова гадно говедо, какво точно търсите с такъв мъж? Нали той е възпитан именно от майка си, а не от съседката.
Хората трудно се научават по нормален и човечен начин да си отстояват правата, за да не се стига до гадни ескалации във взаимоотношенията. И мен ме са ме дразнили свекърът и свекървата за разни неща, но ако човек е достатъчно зрял и разсъдлив може да отработи ситуацията. А и извинете, ако майка му е такова гадно говедо, какво точно търсите с такъв мъж? Нали той е възпитан именно от майка си, а не от съседката.
За какво е трети възрастен при новородено, при наличието на двамата родители?
Нали прочете, че конкретно в тази тема няма второ дете и че свекървата е "тънко обидна, властна, иска винаги да става на нейното... не спира да дава непоискани съвети и да ми се бърка. Не дава да се боядисвам, не дава да се подстригвам..."?
Майката има ли право да си отстоява правото да си гледа детето с човека, с когото е избрала да го създаде или има право да козирува на свекървата?
П.П. Отделен въпрос е, че човек с такъв характер като описания, аз не бих могла да изтърпя дълго, камо ли да го приема в дома си. Без значение от роднинската му "титла". Нито понасям суеверия, нито съм малоумна, че да ми дават наклон за всяко нещо.
Нали прочете, че конкретно в тази тема няма второ дете и че свекървата е "тънко обидна, властна, иска винаги да става на нейното... не спира да дава непоискани съвети и да ми се бърка. Не дава да се боядисвам, не дава да се подстригвам..."?
Майката има ли право да си отстоява правото да си гледа детето с човека, с когото е избрала да го създаде или има право да козирува на свекървата?
П.П. Отделен въпрос е, че човек с такъв характер като описания, аз не бих могла да изтърпя дълго, камо ли да го приема в дома си. Без значение от роднинската му "титла". Нито понасям суеверия, нито съм малоумна, че да ми дават наклон за всяко нещо.
Алегра, на теб може да ти е удобно дългосрочно у вас да живее някой. Супер, но не с всички е така. Аз лично не съм имала нужда някой да живее в нас. Имаме си някакъв личен комфорт в дома, който е сложно да се споделя с нечия майка, била то моя или на съпруга ми. Гостували са ни, понякога родителите на мъжа ми са нощували в нас, защото са от друго населено място. Но чак да се налага да стават част от ежедневието и да споделят нашите отговорности, не. Ти си гледаш от твоята камбанария с 2 малки деца породени. Аз например ясно си дадох сметка, че 2 породени не искам и ще ми в трудно да се оправям. Затова децата ми имат достатъчно голяма разлика, с която ми е много комфортно. С бабите си се виждат често, никога не обиждаме родителите си, гостуват почти всеки уикенд за по няколко часа. Но не пребивават у нас с цел гледане на деца или миене на чинии.
Странно ми е мисленето на някои хора(не само във форума), че щом градиш семейство някак си автоматично родата на половинката става и твоя. А изказвания от сорта "как си с тоя/тая като не харесваш родата не ги разбирам. Никой не може да се харесва на всички, както и не може да харесва всички. Свят широк, хора всякакви.
Според моите наблюдения съжителство на младо семейство с родители(без значение на мъжа или жената) не водят до друго освен напрежение и конфликти. А колко казват, че се разбират, а всъщност не се понасят(лично познавам доста). Та цялото това упражнение ми се вижда излишно хабене на време, енергия и нерви.
Според моите наблюдения съжителство на младо семейство с родители(без значение на мъжа или жената) не водят до друго освен напрежение и конфликти. А колко казват, че се разбират, а всъщност не се понасят(лично познавам доста). Та цялото това упражнение ми се вижда излишно хабене на време, енергия и нерви.
Е, технически, ако има сключен брак, роднините на мъжа наистина автоматично стават роднини и на жената (и обратното). Това, обаче, въобще не е задължителна причина да се харесват или да имат близки отношения. Последните зависят от конкретните характери на хората, а не от роднинските връзки.
Чакайте малко! Никъде не съм казала, че съжителствам или съм със свекървата. Нито ден не е спала в нас.
Не ок да живеят различни поколения на едно място, освен ако не се налага.
Дори няма да питам как така някой не дава да се подстригваш... Не е сериозно и просто го подминавам. За такова нещо не виждам вина у друг човек. Ако трябва да питаш и до тоалетната дали може да отидеш просто не знам какво прави с тези хора, включително и мъж.
Не ок да живеят различни поколения на едно място, освен ако не се налага.
Дори няма да питам как така някой не дава да се подстригваш... Не е сериозно и просто го подминавам. За такова нещо не виждам вина у друг човек. Ако трябва да питаш и до тоалетната дали може да отидеш просто не знам какво прави с тези хора, включително и мъж.
Е, технически, ако има сключен брак, роднините на мъжа наистина автоматично стават роднини и на жената (и обратното). Това, обаче, въобще не е задължителна причина да се харесват или да имат близки отношения. Последните зависят от конкретните характери на хората, а не от роднинските връзки.
Как автоматично, явно се осиновяват 😉(не се заяждам).
Milenaka, не съм възпитавана в този дух. Както казах свят широк, хора всякакви.
Milenaka, не съм възпитавана в този дух. Както казах свят широк, хора всякакви.
Не е въпрос на възпитание, а на законодателство. Водят се роднини по сватовство.
Нали, това при сключен брак, пак да кажа.
Да бе, няма проблем да не иска свекървата да помага. Ама е странно да казва, че не ѝ давала да се боядисва.
Скрит текст:
Аз от моята камбанария - и с едно дете като бях и с две и с 5 да съм съм на принципа "защо да ми е трудно като може да ми е лесно".
Как автоматично, явно се осиновяват 😉(не се заяждам).
Milenaka, не съм възпитавана в този дух. Както казах свят широк, хора всякакви.
Milenaka, не съм възпитавана в този дух. Както казах свят широк, хора всякакви.
Не е въпрос на възпитание, а на законодателство. Водят се роднини по сватовство.
Нали, това при сключен брак, пак да кажа.
Да водят се и какво? Автоматично ги заобичваш? Знам какво пише в закона. А при евентуален развод, всеки си взима родата.
До възпитание е, дали уважаваш себе си или ама така трябва, защото.....причини много.
Та кой както го разбира и най-вече усеща.
Алегра, в случая авторката говори за от самото началото. Не знам на колко е било твоето дете, когато бабата го е гледала за малко или много докато сте пътували и го е хранила, но ако се храни от гърда практически няма опция.
Пораснала с баба и дядо на село лятото, абсолютно осъзнавам колко важни са тези взаимоотношения. Но едното няма абсолютно нищо общо с другото. И двете страни трябва да са наясно какво значи "помощ". М си е смукал палеца до 4г, защото тъкмо се бил отучил и дядо му, понеже М му пречи на следобедната дрямка, му е казвал "Лапвай палеца и заспивай". Чудесна помощ в отглеждането. Или майката на М да ми обяснява подсмихвайки се, че нейна позната тайно давала вода на внучка си. Още по-страхотно.
Но пък в 9ти месец направихме едно почистване на апартамента, за което майката на М помогна много - тя е луд фен на чистене и не ѝ беше проблем. У нашите сме стоварили един куп подарени неща за след 6 месеца - това също е помощ. Ще ми се наложи да отида на зъболекар и ще оставя майката на М да разхожда детето с количката 30-40 мин. Важно е да се чувстват полезни. Но без да ми пречат. Защото първите две-три седмици някой да ми беше вкъщи, освен М, (който не си взе бащинство) щеше да ми пречи. Казвам го откровено. Бащата на М само юркаше още от бременността майка му да идва да помага като се роди детето. На мен помощ с детето не ми е трябвала, но пък и съм случила на дете, тъй че нали - моята си камбанария. А вкъщи готви М така или иначе. Поръчахме храна само веднъж. Ми останалите неща ще почакат. Имах разхвърляни изпрани дрехи по цялата спалня (не се използва за спане в момента) със седмици. Чудо голямо. Че не съм си измила косата една седмица - ще се преживее.
Знам, че някои дами имат проблем - как да го хванат, какво да го направят, да не се задави, да не се случи нещо (познавам такива). При тях евентуално би било от полза. Но за мен да се хвърлиш в дълбокото още от начало и да викаш неволята е по-правилно.
Пораснала с баба и дядо на село лятото, абсолютно осъзнавам колко важни са тези взаимоотношения. Но едното няма абсолютно нищо общо с другото. И двете страни трябва да са наясно какво значи "помощ". М си е смукал палеца до 4г, защото тъкмо се бил отучил и дядо му, понеже М му пречи на следобедната дрямка, му е казвал "Лапвай палеца и заспивай". Чудесна помощ в отглеждането. Или майката на М да ми обяснява подсмихвайки се, че нейна позната тайно давала вода на внучка си. Още по-страхотно.
Но пък в 9ти месец направихме едно почистване на апартамента, за което майката на М помогна много - тя е луд фен на чистене и не ѝ беше проблем. У нашите сме стоварили един куп подарени неща за след 6 месеца - това също е помощ. Ще ми се наложи да отида на зъболекар и ще оставя майката на М да разхожда детето с количката 30-40 мин. Важно е да се чувстват полезни. Но без да ми пречат. Защото първите две-три седмици някой да ми беше вкъщи, освен М, (който не си взе бащинство) щеше да ми пречи. Казвам го откровено. Бащата на М само юркаше още от бременността майка му да идва да помага като се роди детето. На мен помощ с детето не ми е трябвала, но пък и съм случила на дете, тъй че нали - моята си камбанария. А вкъщи готви М така или иначе. Поръчахме храна само веднъж. Ми останалите неща ще почакат. Имах разхвърляни изпрани дрехи по цялата спалня (не се използва за спане в момента) със седмици. Чудо голямо. Че не съм си измила косата една седмица - ще се преживее.
Знам, че някои дами имат проблем - как да го хванат, какво да го направят, да не се задави, да не се случи нещо (познавам такива). При тях евентуално би било от полза. Но за мен да се хвърлиш в дълбокото още от начало и да викаш неволята е по-правилно.
Алегра, в случая авторката говори за от самото началото. Не знам на колко е било твоето дете, когато бабата го е гледала за малко или много докато сте пътували и го е хранила, но ако се храни от гърда практически няма опция.
Пораснала с баба и дядо на село лятото, абсолютно осъзнавам колко важни са тези взаимоотношения. Но едното няма абсолютно нищо общо с другото. И двете страни трябва да са наясно какво значи "помощ". М си е смукал палеца до 4г, защото тъкмо се бил отучил и дядо му, понеже М му пречи на следобедната дрямка, му е казвал "Лапвай палеца и заспивай". Чудесна помощ в отглеждането. Или майката на М да ми обяснява подсмихвайки се, че нейна позната тайно давала вода на внучка си. Още по-страхотно.
Но пък в 9ти месец направихме едно почистване на апартамента, за което майката на М помогна много - тя е луд фен на чистене и не ѝ беше проблем. У нашите сме стоварили един куп подарени неща за след 6 месеца - това също е помощ. Ще ми се наложи да отида на зъболекар и ще оставя майката на М да разхожда детето с количката 30-40 мин. Важно е да се чувстват полезни. Но без да ми пречат. Защото първите две-три седмици някой да ми беше вкъщи, освен М, (който не си взе бащинство) щеше да ми пречи. Казвам го откровено. Бащата на М само юркаше още от бременността майка му да идва да помага като се роди детето. На мен помощ с детето не ми е трябвала, но пък и съм случила на дете, тъй че нали - моята си камбанария. А вкъщи готви М така или иначе. Поръчахме храна само веднъж. Ми останалите неща ще почакат. Имах разхвърляни изпрани дрехи по цялата спалня (не се използва за спане в момента) със седмици. Чудо голямо. Че не съм си измила косата една седмица - ще се преживее.
Знам, че някои дами имат проблем - как да го хванат, какво да го направят, да не се задави, да не се случи нещо (познавам такива). При тях евентуално би било от полза. Но за мен да се хвърлиш в дълбокото още от начало и да викаш неволята е по-правилно.
Пораснала с баба и дядо на село лятото, абсолютно осъзнавам колко важни са тези взаимоотношения. Но едното няма абсолютно нищо общо с другото. И двете страни трябва да са наясно какво значи "помощ". М си е смукал палеца до 4г, защото тъкмо се бил отучил и дядо му, понеже М му пречи на следобедната дрямка, му е казвал "Лапвай палеца и заспивай". Чудесна помощ в отглеждането. Или майката на М да ми обяснява подсмихвайки се, че нейна позната тайно давала вода на внучка си. Още по-страхотно.
Но пък в 9ти месец направихме едно почистване на апартамента, за което майката на М помогна много - тя е луд фен на чистене и не ѝ беше проблем. У нашите сме стоварили един куп подарени неща за след 6 месеца - това също е помощ. Ще ми се наложи да отида на зъболекар и ще оставя майката на М да разхожда детето с количката 30-40 мин. Важно е да се чувстват полезни. Но без да ми пречат. Защото първите две-три седмици някой да ми беше вкъщи, освен М, (който не си взе бащинство) щеше да ми пречи. Казвам го откровено. Бащата на М само юркаше още от бременността майка му да идва да помага като се роди детето. На мен помощ с детето не ми е трябвала, но пък и съм случила на дете, тъй че нали - моята си камбанария. А вкъщи готви М така или иначе. Поръчахме храна само веднъж. Ми останалите неща ще почакат. Имах разхвърляни изпрани дрехи по цялата спалня (не се използва за спане в момента) със седмици. Чудо голямо. Че не съм си измила косата една седмица - ще се преживее.
Знам, че някои дами имат проблем - как да го хванат, какво да го направят, да не се задави, да не се случи нещо (познавам такива). При тях евентуално би било от полза. Но за мен да се хвърлиш в дълбокото още от начало и да викаш неволята е по-правилно.
Срам не срам голямата ми дъщеря е къпана само от баба си и баща си. Страх ме беше. След като се роди получи усложнение и 19 дена беше в болница. Като си дойде много ме беше страх да я държа и не знаех изобщо какво да правя. Кърмила съм я. Това бебче ме побърка първите 4 месеца. Не яде добре от гърда, но и не иска дохранване с шише. Не наддава. Всеки месец по 400 гр. И няма и няма какво да се направи. Слава богу, вече се храни нормално. Аз лично съм много доволна да имам помощ. Иначе щях да се побъркам.Абе има си решения. Много тактично и внимателно може да откаже чужда помощ. Щом свекървата я натоварва най-добре да я игнорира докато е време.
Кърмила съм я. Това бебче ме побърка първите 4 месеца. Не яде добре от гърда, но и не иска дохранване с шише. Не наддава. Всеки месец по 400 гр. И няма и няма какво да се направи. Слава богу, вече се храни нормално. Аз лично съм много доволна да имам помощ. Иначе щях да се побъркам.
То роботи, то мултикукъри, сигурно и продуктите се белят и режат с магическа пръчка, както в Хари Потър.
При наличието на достатъчно желаещи и аз не съм къпала дъщеря си, там бяхме 4 възрастни.
Как автоматично, явно се осиновяват 😉(не се заяждам).
Milenaka, не съм възпитавана в този дух. Както казах свят широк, хора всякакви.
Milenaka, не съм възпитавана в този дух. Както казах свят широк, хора всякакви.
Не е въпрос на възпитание, а на законодателство. Водят се роднини по сватовство.
Нали, това при сключен брак, пак да кажа.
Да водят се и какво? Автоматично ги заобичваш?
Скрит текст:
Знам какво пише в закона. А при евентуален развод, всеки си взима родата.
До възпитание е, дали уважаваш себе си или ама така трябва, защото.....причини много.
Та кой както го разбира и най-вече усеща.
До възпитание е, дали уважаваш себе си или ама така трябва, защото.....причини много.
Та кой както го разбира и най-вече усеща.
Цитат
Странно ми е мисленето на някои хора(не само във форума), че щом градиш семейство някак си автоматично родата на половинката става и твоя.
Да така е. Явно е углавно престъпление да не приемаш родата на половинката си за своя.
Обаче не е проблем трети лица да се месят на ново семейство, което тепърва ще се гради(това също е част от СК)като такова.
Не виждам смисъл от по нататъшна дискусия. Хванала си този чл. от СК и всичко друго явно е излишно.
Обаче не е проблем трети лица да се месят на ново семейство, което тепърва ще се гради(това също е част от СК)като такова.
Не виждам смисъл от по нататъшна дискусия. Хванала си този чл. от СК и всичко друго явно е излишно.
Срам не срам голямата ми дъщеря е къпана само от баба си и баща си. Страх ме беше.
В случая на авторката, ако иска помощ, ще трябва да изтърпи съжителство А тя не желае да го търпи.
Пак казвам, че няма проблем, но трябва да говори с мъжа си. Ние си обсъждаме тук кой кво би направил, ама тя не казва половинката ѝ какво мисли. Тя свекървата не вярвам заедно със сина си да са овързали младата снаха и да не ѝ дават да се стриже, къпе по пълнолуние или да готви качамак по ретрограден Меркурий.
Абе има и друг момент, по ММ съдя - той ѝ е свикнал на глупостите и не ѝ обръща внимание. Игнорира и филтрира. Съответно чак когато му обърна внимание стопля а понякога даже не я и чува.
Ако на него каже да не се подстригва той ще каже "Хубаво" и ще отиде да се подстриже. Ако на мен го каже (опита се, два пъти) съответно го смятам за проблем, защото се опитва да ми дава наклон. Та да, в комуникацията между двамата е истината
а понякога даже не я и чува. Ако на него каже да не се подстригва той ще каже "Хубаво" и ще отиде да се подстриже. Ако на мен го каже (опита се, два пъти) съответно го смятам за проблем, защото се опитва да ми дава наклон. Та да, в комуникацията между двамата е истината
Ако някой (Алегра) се разбира със свекърва си и приема на драго сърце помощ, това как помага или пречи на авторката, която не се разбира със свекърва си и се чувства тормозена?
Малко ми прилича на самоизтъване, ето аз съм много комуникативна и се справям в ситуация, в която ти затъваш, хахаха, браво на мен!
Има такива дзверове, дето ни се водят, ни се карат, и не само сред свекървите, а и сред снахите - в случая е свекървата, очевидно от описанието.
Малко ми прилича на самоизтъване, ето аз съм много комуникативна и се справям в ситуация, в която ти затъваш, хахаха, браво на мен!
Има такива дзверове, дето ни се водят, ни се карат, и не само сред свекървите, а и сред снахите - в случая е свекървата, очевидно от описанието.
Uncommon, другата гледна точка непременно самоизтъкване ли е? Или съвсем добронамерените съвети да не се хвърля в безполезни битки?
По тази логика самоизтъкване е: "ние двамата сме си достатъчни, не сме длъжни да общуваме с никой друг, с всичко сами се справяме". А то защото авторката не е в добри отношения със собствените си родители
По тази логика самоизтъкване е: "ние двамата сме си достатъчни, не сме длъжни да общуваме с никой друг, с всичко сами се справяме". А то защото авторката не е в добри отношения със собствените си родители
Това е традиция в някои семейства. Майката/свекървата(особено, ако живее далеч) да се натресе на семейството да "помага". Въпрос на йерархия и зачитане във фамилията.
Аз съм чувала случаи в провинцията, дето я одумват съседите, че не е при дъщеря си/снаха си, явно не я зачитат, понасят или тя не иска, защото не и пука за децата и. Нещо като изписването - цялата рода с 5 коли я чакат пред родилното с букети.
Аз съм чувала случаи в провинцията, дето я одумват съседите, че не е при дъщеря си/снаха си, явно не я зачитат, понасят или тя не иска, защото не и пука за децата и. Нещо като изписването - цялата рода с 5 коли я чакат пред родилното с букети.
Uncommon, другата гледна точка непременно самоизтъкване ли е? Или съвсем добронамерените съвети да не се хвърля в безполезни битки?
Скрит текст:
По тази логика самоизтъкване е: "ние двамата сме си достатъчни, не сме длъжни да общуваме с никой друг, с всичко сами се справяме". А то защото авторката не е в добри отношения със собствените си родители
Да се примирява с присъствие? Боже, това звучи все едно за някакво гадно животно.... Имам чувството, че хората стават все по-озлобени и асоциални. И се гордеят, че нямат нужда от други хора в семейството. Как ги възпитавате тия деца и какъв пример им давате? "Тоя дъртия дзвер да ми се маха от дома". Един ден така ще постъпят децата и с родителите си, какъвто пример са видели от тях. Наблюдавам го около себе си този феномен.
Хората трудно се научават по нормален и човечен начин да си отстояват правата, за да не се стига до гадни ескалации във взаимоотношенията. И мен ме са ме дразнили свекърът и свекървата за разни неща, но ако човек е достатъчно зрял и разсъдлив може да отработи ситуацията. А и извинете, ако майка му е такова гадно говедо, какво точно търсите с такъв мъж? Нали той е възпитан именно от майка си, а не от съседката.
Хората трудно се научават по нормален и човечен начин да си отстояват правата, за да не се стига до гадни ескалации във взаимоотношенията. И мен ме са ме дразнили свекърът и свекървата за разни неща, но ако човек е достатъчно зрял и разсъдлив може да отработи ситуацията. А и извинете, ако майка му е такова гадно говедо, какво точно търсите с такъв мъж? Нали той е възпитан именно от майка си, а не от съседката.
Лично аз подкрепям всеки, който се чувства тормозен от хора, които се намесват в живота му, да се възпротиви и да не се оставя.
Сит на гладен не вярва, здрав на болен, тормозен - на нетормозен.
Когато някой не е имал даден проблем никога, няма го и в момента, може да вярва, че това се дължи на него самия. Може и да е така, но може просто да е имал късмета да не срещне въпросния дзвер.
Аз съм МНОГО кротък човек, но някои неща ме вбесяват и едно от тях е - нагли и нахални хора, които се набъркват в чужд живот. И не защото не съм се сблъсквала с нагли и нахални хора, както Алегра дава себе си за пример как тя не се е сблъсквала.
А по точно обратната причина.
Сит на гладен не вярва, здрав на болен, тормозен - на нетормозен.
Когато някой не е имал даден проблем никога, няма го и в момента, може да вярва, че това се дължи на него самия. Може и да е така, но може просто да е имал късмета да не срещне въпросния дзвер.
Аз съм МНОГО кротък човек, но някои неща ме вбесяват и едно от тях е - нагли и нахални хора, които се набъркват в чужд живот. И не защото не съм се сблъсквала с нагли и нахални хора, както Алегра дава себе си за пример как тя не се е сблъсквала.
А по точно обратната причина.
Ама тука изобщо няма разбиране с четене и се вкарват някакви думи, които изобщо не съм казвала. Никога не съм казала, че не съм попадала на нахални хора и такива, които се бъркат. Напротив. Даже казах, че свекърите са ме дразнили. А за свекърът да не говорим... Обаче според мен човек трябва внимателно да си решава проблемите, защото какъвто пример даваш на децата си, в отношението към останалите, такова отношение ще ти се връща някой ден.
Със сигурност не е ок да живеят заедно различни поколения. Неминуемо ще се стигне до драми.
Със сигурност не е ок да живеят заедно различни поколения. Неминуемо ще се стигне до драми.
На твое място (импровизирам), още утре ще си подстрижа косата и ще "цъфна" от брюнетка в блондинка. Какво значи недава?? Коя е тя?? Мъжа къде е в цялата ситуация, той какво мисли, споделяла ли си му изобщо? Постави граници докато е време, ти ще си майката, ти ще решаваш. Иначе аз не бих отказала помоща, ама не толкова рано ами поне, когато детето е на 1м (тогава са доста ревливи). Та и го "тутнете" , когато е най-зле за да избяга по чорапи, без да поглежда назад. Повечето (извинявам се) 50+ годишни незнаят, колко са ревливи и лоши днешните деца, не всички но повечето. И пак опираме до мъжа, ако той не те подкрепя, живот няма да имаш.......
Alegra03, давам пример на децата си, че всеки получава отношението, което е заслужил. И да, родителите понякога не успяват да заслужат най-доброто отношение от порасналите си деца.И вината най-често не е на децата.
Надяваме се да успеем да отгледам независими мъже, които могат да се справят сами с всеки аспект от живота на възрастните и това е, което им даваме като пример.
И силно се надявам, ако някой ден се превърна в свекърва-дзвер, синовете ми да не допуснат да им се бъркам в семействата.
Надяваме се да успеем да отгледам независими мъже, които могат да се справят сами с всеки аспект от живота на възрастните и това е, което им даваме като пример.
И силно се надявам, ако някой ден се превърна в свекърва-дзвер, синовете ми да не допуснат да им се бъркам в семействата.
Не знам къде и защо видя нападки към теб, Янтра.
И какви са тия тъщи, където те тревожат? Къде видя да настоявам че семействата трябва да живеят със свекърви и тъщи?
Защо ми подчертаваш за дзвер все едно за теб съм го казала.
Това на някаква проекция ми мяза.
И какви са тия тъщи, където те тревожат? Къде видя да настоявам че семействата трябва да живеят със свекърви и тъщи?
Защо ми подчертаваш за дзвер все едно за теб съм го казала.
Това на някаква проекция ми мяза.
дори обмисля да се нанесе в налия блок за да може да е по-близо до детето.
Не че нещо, но някак не съм останала с впечатление бабите да предлагат помощ точно с битовата част. Все искат за бебето да помагат. Някои (май са доста) даже се сърдят, ако бъдат попитани/помолени за нещо битово.
много е смешно, когато чета как някой който няма проблеми със свекърва си, дава съвети на другите как не се справят в комуникацията и как всичко зависи едва ли не от тях, да намерят правилния път за комуникация със свекървата. Е, мили дами това изобщо не е така. Писала съм много за моята. Ето нещо актуално- сега е решила да я гледам т.е. да я издържам финансово и да живее в нас. За инфо, апартаментът ни е малък, нямаме свободна стая и тя го знае,здрава е/слава богу/, подвижна е и е на 67 години.
Получава пари от нейна приятелка в Германия всеки месец и продължава да иска от всички около нея. Получава пенсия и има собствен апартамент. Не купува лекарства, защото не се нуждае от тях. Миналата седмица ми звъня нейната приятелка от Германия, която не познавам лично, за да ми каже как трябва да се грижа за тази хрисима жена и как трябва да я приема в дома си.Когато пътуваме се крием и не и казваме, защото създава проблеми. Веднага се "разболява", разбирайте, ляга на легло и пъшка, колко е самотна и как е в депресия. Не иска да работи, не иска да се занимава с хоби /преди пееше народни песни и ходеше по събори/ , не гледа телевизия, защото е греховно не излиза и т.н.
ще кажа едно-на никого не пожелавам такова същество / не мога да нарека по друг начин жената, която съсипа живота на цялото си семейство и продължава да го прави - без значение синове, съпруг и т.н.
Получава пари от нейна приятелка в Германия всеки месец и продължава да иска от всички около нея. Получава пенсия и има собствен апартамент. Не купува лекарства, защото не се нуждае от тях. Миналата седмица ми звъня нейната приятелка от Германия, която не познавам лично, за да ми каже как трябва да се грижа за тази хрисима жена и как трябва да я приема в дома си.Когато пътуваме се крием и не и казваме, защото създава проблеми. Веднага се "разболява", разбирайте, ляга на легло и пъшка, колко е самотна и как е в депресия. Не иска да работи, не иска да се занимава с хоби /преди пееше народни песни и ходеше по събори/ , не гледа телевизия, защото е греховно не излиза и т.н.
ще кажа едно-на никого не пожелавам такова същество / не мога да нарека по друг начин жената, която съсипа живота на цялото си семейство и продължава да го прави - без значение синове, съпруг и т.н.
Да работи на 67 години става, ако има такава професия, не сега да почне да търси работа. Силите не са онези.
Интересна приятелка да праща пари без причина ,без нищо, ей така. Не знам за друга ,тази е първата.
не си длъжна да се съгласяваш. И пак повтарям, защо общувате с такива отровни ви хора. Аз съм бедна , но горда, не държа да ми се обажда, говори, някой ,дето не ме понася. Само да усетя и няма да питам защо. Нито него ще питам каквото и да е.
Отделно сте ,не се засичате, не се блъскате по пътеката или стълбите.
Аз си реших проблемите(пак се ядосвах, но е друг яд) когато почнах да се отнасям към свекървата като към дете, чуждо дете. Да се оправя то самото, роднините му. Който иска да го търпи. Аз се правех, че слушам и отминавах ,да си иска каквото ще.
Отнася се за неща, дето не са и лични ,намеса всякаква какво да правя.Настана мир на душата ми.
Интересна приятелка да праща пари без причина ,без нищо, ей така. Не знам за друга ,тази е първата.
не си длъжна да се съгласяваш. И пак повтарям, защо общувате с такива отровни ви хора. Аз съм бедна , но горда, не държа да ми се обажда, говори, някой ,дето не ме понася. Само да усетя и няма да питам защо. Нито него ще питам каквото и да е.
Отделно сте ,не се засичате, не се блъскате по пътеката или стълбите.
Аз си реших проблемите(пак се ядосвах, но е друг яд) когато почнах да се отнасям към свекървата като към дете, чуждо дете. Да се оправя то самото, роднините му. Който иска да го търпи. Аз се правех, че слушам и отминавах ,да си иска каквото ще.
Отнася се за неща, дето не са и лични ,намеса всякаква какво да правя.Настана мир на душата ми.
опитвам се да не обръщам внимание, но тя все измисля по нещо - или ми звъни или както в случая с нейната приятелка от Германия, тя ми звъня или праща съобщения.Или тормози сина си, който е пред нервен срив вече. И той се опитва да я избягва, но при всеки разговор с нея е като развалина. Понякога ни звъни "на пожар" по около 10 пъти на мен или на него или ни редува. Едно чуване не е достатъчно и започва да се оплаква.Работата има различни измерения - дори неплатена помощ в нейната църква.Познавам я вече 15-16 години и през цялото време от първия ден, когато се запознахме, не спря да повтаря как трябва да бъде издържана, гледана и че си го е заслужила, без значение дали синовете и имат средства или не. Да, не я понасям.
Какво ще стане, ако затвориш или направо не вдигаш?
Моята мисъл е ,че ни е страх от скандали. Разбирам, ако и от мъжа ми ме е било страх да го кажа, че не дава , а аз се скарам, не ми се дават показания какво , кога и как, но от момента , че той спря да и обръща внимание имах зелена светлина. Не сме се карали, като кавга с обиди, на висок тон се е случвало. Като не те чуват , инстинктивно вдигаш тон ,дано чуят, а то не е от това ,не е от слуха.
Като се обажда, едно "хубаво" ,"очаквано за теб" или друго неутрално и следва сега съм заета , не мога да говоря.
И директно - имаш, жилище ,здрава си, нахранена и облечена , какво още ти трябва да се справяш сама. Като станеш за гледане ще разберем.
Моята мисъл е ,че ни е страх от скандали. Разбирам, ако и от мъжа ми ме е било страх да го кажа, че не дава , а аз се скарам, не ми се дават показания какво , кога и как, но от момента , че той спря да и обръща внимание имах зелена светлина. Не сме се карали, като кавга с обиди, на висок тон се е случвало. Като не те чуват , инстинктивно вдигаш тон ,дано чуят, а то не е от това ,не е от слуха.
Като се обажда, едно "хубаво" ,"очаквано за теб" или друго неутрално и следва сега съм заета , не мога да говоря.
И директно - имаш, жилище ,здрава си, нахранена и облечена , какво още ти трябва да се справяш сама. Като станеш за гледане ще разберем.
разбирам ви, момичета
просто, когато получа СМС - че нещо се е случило и е станало с нея и няколко позвънявания на пожар и на мен ми трепва нещо и връщам обаждане, това е
същността на това, което исках да кажа е че понякога е лесно да даваме съвети колко лесна е комуникацията с някого и как зависи от нас, но това не винаги е така
Беше нещо като подкрепа към авторката, защото се поставих на нейно място. И когато виждам мъжа ми, 40 и няколко годишен мъж сринат, с високо кръвно и пулс, изнервен до ....степен, след всеки разговор с нея /колкото и ограничени да са разговорите/ и ми става жал.
просто, когато получа СМС - че нещо се е случило и е станало с нея и няколко позвънявания на пожар и на мен ми трепва нещо и връщам обаждане, това е
същността на това, което исках да кажа е че понякога е лесно да даваме съвети колко лесна е комуникацията с някого и как зависи от нас, но това не винаги е така
Беше нещо като подкрепа към авторката, защото се поставих на нейно място. И когато виждам мъжа ми, 40 и няколко годишен мъж сринат, с високо кръвно и пулс, изнервен до ....степен, след всеки разговор с нея /колкото и ограничени да са разговорите/ и ми става жал.
Бая момиче съм, на 68 без дни, но точно за това говоря, така или иначе, общуването е проблем. Ако не общуваш е същото. Дори малко по-добре се чувстваш. Имаш надежда да се оправят нещата.
Разбираемо е за болни, застрашени, стараещи се , стремящи се, да им се получи. Да подкрепиш, независимо какъв близък е. При условие ,че имаш и не се лишаваш.
Но за здрав и прав, истеричен човек(простете ,но истериите са болест, но се поддава на лечение, ) , родител, дето се прави на дете на детето си, не разбирам. Явно по това е работено години наред, да се чувства виновен и да се грижи за мама, особено като е сама, но няма два живота. Добре че с моите родители не съм била "близка" в такъв смисъл, имало е при тях човек(брат ми) те бяха двамата почти до края, аз не съм им вдявала и с причина, но ако и от тяхна страна имаше такава война, не знам. Поне си знаех фронта.
И да, първите години ,десетилетие , битката е неравна, възрастния печели. Но като осъзнаваш , разбираш механизма, (де да ми бе казал някой какво става и ще стане) си струва да се ядосваш ,че си отказал общуване, със сигурност ще те тровят заради това, рев и сополи, ти ме зарязваш, отколкото да общуваш и си тровиш с такъв човек. Паразитен, и нямам предвид да помогнеш финансово на родител, да не мизерства, човек ,дето ти изпива психически силите и повече тормоз, от това да прекъснеш общуване. Ще видиш как хубаво си се справят и без теб.
Разбираемо е за болни, застрашени, стараещи се , стремящи се, да им се получи. Да подкрепиш, независимо какъв близък е. При условие ,че имаш и не се лишаваш.
Но за здрав и прав, истеричен човек(простете ,но истериите са болест, но се поддава на лечение, ) , родител, дето се прави на дете на детето си, не разбирам. Явно по това е работено години наред, да се чувства виновен и да се грижи за мама, особено като е сама, но няма два живота. Добре че с моите родители не съм била "близка" в такъв смисъл, имало е при тях човек(брат ми) те бяха двамата почти до края, аз не съм им вдявала и с причина, но ако и от тяхна страна имаше такава война, не знам. Поне си знаех фронта.
И да, първите години ,десетилетие , битката е неравна, възрастния печели. Но като осъзнаваш , разбираш механизма, (де да ми бе казал някой какво става и ще стане) си струва да се ядосваш ,че си отказал общуване, със сигурност ще те тровят заради това, рев и сополи, ти ме зарязваш, отколкото да общуваш и си тровиш с такъв човек. Паразитен, и нямам предвид да помогнеш финансово на родител, да не мизерства, човек ,дето ти изпива психически силите и повече тормоз, от това да прекъснеш общуване. Ще видиш как хубаво си се справят и без теб.
40+ годишният мъж не може да се справи с друг възрастен, пък бил той и майка му? Едва ли тя е причината за кръвното му, хайде сега... Вместо да го жалиш, малко го сръчкай - че не е приятно да го гледаш такъв и че това рефлектира върху отношенията ви.
Връщай обажданията, но като чуеш, че е за нищо - пожелавай приятен ден и повече не вдигай поне няколко часа.
Връщай обажданията, но като чуеш, че е за нищо - пожелавай приятен ден и повече не вдигай поне няколко часа.
Смешно в добрия или в лошия смисъл?
Както и да е, това е моето мнение. А съм човек, водил сериозни спорове със собствената си майка, която хич не беше лесна.
Както и да е, това е моето мнение. А съм човек, водил сериозни спорове със собствената си майка, която хич не беше лесна.
Благодаря ти.
Тази жена според мен, макар и да няма някакви сериозни заболявания, все й има нещо - деменция ли е, не знам. Отстрани лесно се говори.
Поне синовете й да се дистанцират от простотиите й и да полагат наистина необходимите грижи, без да я оставят да им се качва на главите... Чудя се по-рано дали е била по-адекватна.
Поне синовете й да се дистанцират от простотиите й и да полагат наистина необходимите грижи, без да я оставят да им се качва на главите... Чудя се по-рано дали е била по-адекватна.
Ето нещо актуално- сега е решила да я гледам т.е. да я издържам финансово и да живее в нас. За инфо, апартаментът ни е малък, нямаме свободна стая и тя го знае,здрава е/слава богу/, подвижна е и е на 67 години.
Това е проблемното ,че иска да я "гледат" вече.
Има си къде, деца да го правят, но иска да е при тях.
Което е в повече трудно от да и дават пари примерно, ако не и стигат за базови нужди.
Понеже помня какво е заедното, ( а при нас си бяхме свикнали докато стана за гледане, друго е да привикваш на зряла възраст, не като мен хлапе от мама на свекървата да слуша) не препоръчвам. Вече се ориентират хората към друго - всеки в дома си и помощ доколкото може.
Проблемът Crissy е, че нямате измислен план и да сте единни с мъжа ти за "после" и "когато".
Хора паразити винаги е имало и ще има. Когато са наши родители и близки е просто ужасно. За това правило номер едно е да се спазва нужната дистанция т.е. да не се търчи нон стоп, да не се откликва на всяка манипулация и най-вече да не се прибират в дома ни, защото те търсят не просто малко внимание, те искат ЦЯЛОТО внимание да е към тях. Всички са им длъжни! Това им е житейско верую и на финансов и енергиен план са си вампири.
На техните нужди се реагира неемоционално и е важно да не получат, това която са решили - драма бейби!
Например - обажда се с някакъв проблем! Добре, ще ти донесем лекарства довечера като се освободим. Не веднага, като ти е скимнало, не на момента - а когато на вас ви е удобно.
Иска да бъде прибрана при вас и обгрижвана - ами кажете и не и че няма място. Когато започне да има нужда да и се сменя памперса и да се губи ще наемете жена. Ами изговорете ги с мъжа ви тези неща, кажете и ги и да знае, че там сте непробиваеми. Храна - социална кухня ежедневно и вие като минете.
Проблемът не е само човекът паразит, а и този който се опитва да се пребори с него. Защото се разкъсва между манипулацията и това, която той иска за себе си. Проблемът е липсата му на твърда позиция и мнение. Вътрешната увереност кое е правилно и подкрепата ви като съпрузи е решението. Направете си план. Прокоментирайте колко и какво точно ще дадете.
Хора паразити винаги е имало и ще има. Когато са наши родители и близки е просто ужасно. За това правило номер едно е да се спазва нужната дистанция т.е. да не се търчи нон стоп, да не се откликва на всяка манипулация и най-вече да не се прибират в дома ни, защото те търсят не просто малко внимание, те искат ЦЯЛОТО внимание да е към тях. Всички са им длъжни! Това им е житейско верую и на финансов и енергиен план са си вампири.
На техните нужди се реагира неемоционално и е важно да не получат, това която са решили - драма бейби!
Например - обажда се с някакъв проблем! Добре, ще ти донесем лекарства довечера като се освободим. Не веднага, като ти е скимнало, не на момента - а когато на вас ви е удобно.
Иска да бъде прибрана при вас и обгрижвана - ами кажете и не и че няма място. Когато започне да има нужда да и се сменя памперса и да се губи ще наемете жена. Ами изговорете ги с мъжа ви тези неща, кажете и ги и да знае, че там сте непробиваеми. Храна - социална кухня ежедневно и вие като минете.
Проблемът не е само човекът паразит, а и този който се опитва да се пребори с него. Защото се разкъсва между манипулацията и това, която той иска за себе си. Проблемът е липсата му на твърда позиция и мнение. Вътрешната увереност кое е правилно и подкрепата ви като съпрузи е решението. Направете си план. Прокоментирайте колко и какво точно ще дадете.
Моята екс свеки беше същата. Аз много бързо я излекувах. Имаше мераци жената, опитваше да се меси, ама кой ще и позволи. Тупна ми се 2 седмици вкъщи, като родих, но общо взето не я отразявах и си правих каквото си знам. Видя, че няма да и мине номера с мен и се отказа. Слава Богу ми е бивша свекърва.
момичета, прави сте.
Първо исках да сме приятелки, после-да спазваме учтив и културен тон на комуникация, заради мъжа ми, а сега-вярвайте ми, не искам да се виждаме. Мъжът ми също не иска да живее с нея, в това сме единни и вече доста и се дразни. Дори /сега сигурно ще предизвикам вълна от укори/ предложих, ако толкова иска някой да я гледа, да се грижи за нея да отиде в дом за възрастни хора. Но, истината е...търси цялото внимание за себе си и се дразни ако имаме наш живот.
Първо исках да сме приятелки, после-да спазваме учтив и културен тон на комуникация, заради мъжа ми, а сега-вярвайте ми, не искам да се виждаме. Мъжът ми също не иска да живее с нея, в това сме единни и вече доста и се дразни. Дори /сега сигурно ще предизвикам вълна от укори/ предложих, ако толкова иска някой да я гледа, да се грижи за нея да отиде в дом за възрастни хора. Но, истината е...търси цялото внимание за себе си и се дразни ако имаме наш живот.
Истината е, че родителите са често много токсични, знаят всичко, месят се, но най-страшното е, че нямат собствен живот. От там идват проблемите. Свикнали са да се грижат за децата си и сега няма какво да правят. Синдром на празното майчино гнездо. Познавам, не един и два случая на млади хора, съсипани от родители си, защото им мислят доброто, но това не е добро. Кобилкина казва контакт с родителите един път седмично. Стояна от Щастлив живот, подрежда на първо място Аз, на второ цели, интереси...но отново Аз, следва партьор/а, защото са с него и се предполага, че ще сте цял живот заедно, следват децата, които трябва да поемат пътя си и да не обсебват и натоварват и накрая родителите. По повод децата, тъй като за много родители те са всичко и ги поставят пред тях за всичко, но това също не е правилно. Да вие ще го направите, но утре ще натяквате, как сте си дали живота, отишли са младините ви за да им дадете най-доброто. И всъщност ако вие не сте в силата си, да се чувствате добре, а постоянно се жертвате, не само, се изчерпвате, но и рухвате. Това не означава, да не се грижите за децата си, напротив, но не забравяйте себе си. Иначе, към тродителите уважение, така пише в Библията, но не пише да ги отглеждате и да се разменят ролите дете, родител.
Затова ясни граници и това, че всеки си има собствен живот, никой на никого за нищо не е длъжен. И когато някой родител натяква, че грижата трябва да се върне, защото той някога си е дал живота за вас, това е не само егоизъм, това е манипулация.
Crissy не може да си приятелка със свекърва ти, с родителите ти, защото родовата система има друга йерархия. Уважение, ясни граници, умерен контакт и сепариране за да може да градите вашето ново семейство.
Затова ясни граници и това, че всеки си има собствен живот, никой на никого за нищо не е длъжен. И когато някой родител натяква, че грижата трябва да се върне, защото той някога си е дал живота за вас, това е не само егоизъм, това е манипулация.
Crissy не може да си приятелка със свекърва ти, с родителите ти, защото родовата система има друга йерархия. Уважение, ясни граници, умерен контакт и сепариране за да може да градите вашето ново семейство.
отношенията и контактите с моята свекърва, промениха мисленето ми, затова каква свекърва да бъда аз. Толкова се отвратих от грубости и обиди, заяждане, нахалстване и незачитане на елементарни граници, че съм решила,аз да бъда в другата крайност - максимална дистанция, да не давам никакви съвети на снаха си, да не искам пари/услуги и да не им вменявам чувство на вина и дълг към нас и т.н. По добре да ме обвинят че съм незаинтересована и си гледаме с мъжа ми нашия живот, отколкото че, се мешам/ дебна/следя/прося от детето си/. Границите са много важни. Но, сме много уморени от тези неща със свекърва ми.
Не дава, не дава. Коя е тя? Такива са ми много интересни.Налагане тотално. Нищо добро няма да излезе. Никой не заслужава да го третират като затворник, реално собствена воля нямате и не може да вземате решения. Пълнолетна сте. Сега е така а с малко бебе как ще е? Ще сте безгласна буква, само един инкубатор и дойка. Сами може да се справите. Аз в чужбина сама си гледах детето, нокой не мо е помагал само бащата. Двамата се оправихме-е не е невъзможно. И това при положение че никакъв опит не съм имала гледах клипчета как се сменя памперс 😃😃😃. За къпането двамата, зор но то поне бързо порастна бебето. Малко беше само първия месец, после лесно. Нямаше кой да дойде да помага, но и да имаше двоен стрес щеше да ми се създаде.
Препоръчани теми