Свекърва ми...

Емоциите от появата на нов член на семейтвото са силни за всички и всеки реагира според акъл и възпитанието си да се домогне до новата играчка
Така или иначе всички са наясно, че майката е пълноправния собственик Тя е човека, който с бащата трябва да наложи правила без да наранява и обижда.

В живота на човек има малко хора, на които истински им пука за него. Не са повече от пръстите на ръцете ни, Говоря не за добри отношения, а за истинска и чиста обич. Родителите /ако всичко е нормално/ са ясни, братя и сестри, някой приятел ако си късметлия и някоя любов ако ти е писана. Връзката с прародител може да бъде изключително градивна и обогатяваща. В крайна сметка, пак казвам в този живот малцина ще ни обичат - не бих лишила детето си от възможността да получи вниманието, обичта, контакта с друг възрастен, които го обича.

Говорим за новородено. А най-силни емоции, чини ми се, има тая, дето е бременяла 9 месеца, не другата, която говори да не се подстригва.

Точно това щях да кажа.

Темата е за новородено, и за баба, която не иска да помогне, ако се наложи, а да се пренесе в семейството на младите за известно време.

Едно новородено няма никаква нужда от баби, дядовци, тетки и всякакви подобни. Ако имаше нужда от тях, природата щеше да го е измислила да се създава от мама, татко и баба (примерно).

Аз предлагам на авторката да се боядиса и подстриже, че свекървата да се ядоса и да се откаже от плановете си да се тросне у тях и да се прави че помага. Бащата все ми се струва, че може да ходи и да пазарува. Да пусне прахосмукачка, да дръпне един парцал и да забърше прах. И ако не може да готви, да поръча храна.

Моята беше стигнала до там да предлага да си купуваме голямо жилище заедно с нея, за да живее с нас. Но аз проблеми не съм имала с нея, мъжът ми се е оправял. Как се е справил си е негова работа, но не позволи никаква намеса.
Сами си гледахме голямото дете, сега сами си гледаме и бебето. Чак пък да не могат родителите да се справят с домакинството първите месеци, особено като се има предвид, че едно бебе само яде, спи и стои, където го оставиш.
Големия си общува с бабите, имат си връзка,  дори остава да спи при тях, когато поиска, но започна да прекарва повече време с тях на около година и половина - две. Преди това сме го гледали само аз и баща му. Сега с бебето е по същия начин, когато стане по-голям, ще си прекарва време само с бабите.
Отначало и двете баби бяха нацупени, малко с нагласата, че ние тези деца за тях сме ги родили, как така сме си въобразявали, че ще си ги гледаме сами, не ставало така, дори “Какво ще кажат хората, че не си гледам внучето?”. Ами мина им.

Не се фокусирай върху свекърва си и в това кой какво казал. Не задълбавай тези отношения, не е задължително да са лоши. Пропускай я покрай ушите си, както се казва. Трябва и малко политика. Например кажи и да си вземе една седмица покрай раждането и после 2-3 седмици като почнат коликите, ще ти е нужна/дано да няма колики  бебчето/. Нормално е да се въодушевява. По- добрият вариант със сигурност е да сте в добри отношения, да имаш помощ. Никой не печели от лошите отношения.

Много хубави съвети дотук - само бих добавила от опит, че ако имаш подобни проблеми още по време на раждането, след раждането ги умножи по десет; и че е неимоверно по-лесно да поставиш граници в самото начало, отколкото да отстъпиш, да "пробваш" да ти "помогнат" и после да се разправяте защо вече не издържаш на такава "помощ".
Ако можеш да разчиташ на мъжа си поне малко, ще се справите. Отсега приемете, че къщата няма да блести от чистота в близките месеци и в това няма нищо лошо; позволете си да ядете на крак, да не готвите толкова и пр. - такова време ще е. Така пак ще ви е по-лесно, отколкото да приемете тя да ви се меси - и без това, както казаха и други, почти никоя баба не се наплита да помага за къщна работа, а по-скоро искат шанс да се порадват на новата играчка, и в по-патологични случаи - да се наложат отсега като матриархален авторитет и/или да си поиграят на "втори шанс да отгледам дете".
С почти абсолютна сигурност решението ти няма да се приеме без цупене и сцени - бъди подготвена и спокойна, че си права и това е най-добрият начин, защото отстъпиш ли - особено в самото начало, - оттам нататък става страшно. И хич не поддавай на сантиментални манипулации как бебчето имало дълбока нужда от не от друг, а тъкмо от баба, как тя без него не може да живее, колко неестествено е да имаш някакви претенции точно пък ти, майка му (имаше един коментар, който те обвиняваше, че говориш за твоето бебе с думите... "моето бебе". Егоистка с егоистка! Ето такива работи).
Човек, готов да се тръшка така в момент, в който родителите имат нужда най-вече от спокойствие и подкрепа, най-често не го прави, защото си умира от обич към бебето. Тъжната истина е, че е най-вече желание за налагане.

Първо правило - ти решаваш.
Второ - ти решаваш.
Трето - ти решаваш.
Гледай да ги запомниш и трите.
Съобразявай се със свекърва ти за всичко, освен за вашето младо семейство. Щом е тънкообидна, ами да - тогава е още по-лесно. Да си се тънкообижда, но правилата не ги създава тя, свеждат й се до знанието от сина.
Той мамино синче ли е? Оставя ли те ти да се разправяш с нея?
Ако е така, гледай да промениш това. Нека той да й каже какво сте решили. Предполагам, че имате общо мнение по темата?
Ако не, ще трябва срочно да се разберете и да сте единни.

Бабата е дар, но ако бъде оставена безконтролно да се разпорежда, се превръща в дзвер.

Мда, както и при всичко останало – отровата е в дозата.

Ти да не си на 5 години?
Кога ще се подстригваш, какво ще правиш, да не се боядисваш.
Да не сме в соца? Какви са тия изпълнения?
Кажи й нещата директно.
Много внимавай, гледай да я отрежеш още отсега, защото иначе ще има много да патиш.
Мъжът е този с когото трябва да говориш, той да й обясни, че нямате нужда от помощ и сами ще си гледате детето.
Може да помага само при нужда.
Теябва много деликатно да действаш, без да е на въпреки, "някак со кротце со благо", любезно да й обясниш, че така сте си решили, ще се гледате предимно сами.
Ако не разбере така(а имам чистото, че няма) тогава ще се наложи по-крайно и рязко да се кажат нещата.
Тоест, пробвай първо с добро, но да се разбере, че си категорична.
И наистина - ти решаваш. Много добре го каза съфорумката.
Това добре го запомни. Твое право е. Не се огъвай, не ставай жертва на такива изпълнения. Имай разум да ги прекратиш овреме.
Подкрепата и мнението на таткото са важни.

Решава, ако има опциите. Ако живее в дома на свекървата и тя ги издържа, може и нищо да не решава.

Ами тя и моята си взимала две седмици отпуска, но си ги изкара в тях. Като разбрах, че се кани да ми виси на главата питах ММ дали знае ли за намеренията на майка си. Реакцията му беше: разговор по телефона директно с "ще кърмиш ли?".

 Непоискана помощ не е помощ.
 Говори с ТМ, обясни му как се чувстваш от това вмешателство. Ако ти и даваш отчет какво правиш или плануваш по-добре спри.

И двете баби бяха 5 дни в къщи в първите ни дни с малката, цялата фамилия беше.
Аз бях толкова стресната, че не си и помислих да ги отпращам.
Свекърите дойдоха за изписването и останаха 5, 6 дни, живеят на 400 км и нямаше как иначе.
Да ви кажа толкова народ така ме изнерви, че даже и им се сопвах.
Бях много изнервена, 5 човека на главата ми, накрая и брат ми май дойде по едно време😃
Мазало беше, всички бяха много развълнувани, притеснени, не знаят какво да правят, питат ме, аз не знам също. Същевременно дават акъл, струпали се на главата ми, беше кошмар.
10 човека се чудим как да я изкъпем. Никой не смее да я вземе.
Накрая ММ каза махайте се и ми дайте детето и я изкъпахме.
На 5 я ден вече исках всички да ми се махнат от главата.
Втори път това няма да си го причиня.
Аз имам много помощ.
ММ я гледа наравно с мен. Таква му е работата и позволява.
От майка ми и баба ми също имам ежедневна помощ.
И това си има цена, колкото и да са ти близки.
Ако все пак се навия някога за второ ще го гледаме абсолютно сами.
И другата крайност не е много ок.
Брат ми и снаха ми са сам-сами, не я дават на никоя от бабите(трябва да е много краен случай), искат сами да я гледат, сами се справят, работят много, тя ходи с тях навсякъде, включително и на работа).
В резултат-детето не иска никой друг, реве от всички, не общуваше лесно с други хора.
Когато идва у нас, не можеш да я пипнеш, един час й трябва да се успокои.
Започва да плаче още като види къщата.
Тръгна на ясла и нещата се пооправиха.
Но им е много трудно. Изморяват се, изнемогват и се изнервят.
И двете крайности не са добри.
Търсете баланса.

Това дали детето е общително или не според мен си зависи от самото дете. Нашият също е гледан само от нас, докато тръгне на ясла, но винаги е бил много общителен, на ясла тръгна без драми, никога не се е дърпал, когато го пипа или взимат други хора. Сега бебето също много се радва на всички, няма проблем и непознат да го вземе, а не е оставян и за 10 минути на друг, освен на баща си.
Големият е на 4, пита дали сме планирали нещо интересно за уикенда, ако не сме, сам си планира при коя баба иска да ходи и кога. Разбира се се съобразяваме с техните планове, нито те са длъжни да го взимат, нито той да ходи. И си има добри отношения и с двете.

Ей това снахите не могат да го разберат. И после - колко тежко било с 1 (едно) дете
А в тази тема чета за бебета, дето не реват нощем и само ядат и спят. И започнах да се обърквам трудно ли е, не е ли