Здравейте, пиша тук, защото вече съм отчаяна и не знам на къде да поема. Става въпрос за майка ми. Когато е била млада при силен стрес е отключила параноидна шизофрения. Родителите й са я вкарали в психиатрична клиника и състоянието й се е подобрило. След няколко години е създала семейство с баща ми и всичко беше наред, докато не навърших 10 години. Ясно си спомням как поведението й се промени изцяло, живяхме в някакъв кошмар няколко години, докато успеем отново да я вкараме принудително за лечение. Пак се подобриха нещата и заболяването й беше в ремисия близо 18-19 години. Откакто се случи това с майка ми за втори път, аз отдадох живота си, за да може да я обгрижвам изцяло, макар че през тея години тя се грижеше сама за себе си, работеше и беше напълно самостоятелна. В последния месец обаче виждам как започна да се налива с литри бира и макар да си пие лекарствата, те няма как да й действат с толкова количество бира. Започна да говори на моменти неадекватно и несвързано. Аз вече усещам как съм на пределите на силите си и не мога да поема повече от ония ужасии, които ми се случиха преди години. Защото, когато е в такова състояние тя е способна да убие човек и не преувеличавам. Говори ми как тя управлявала света, без нея човечеството щяло да умре, щяла да натисне едно копче и всички сме до там. Пак започнах да живея в някакъв психо филм и повече не мога. Хем не мога да я оставя, хем не мога повече да се занимавам с нея. Или пак трябва години да жертвам от живота си или да се спасявам. Толкова ми е гадно, майка ми е, но повече не мога да понеса повече. Няма да се съгласи да отидем на лекар, което значи, че пак ще трябва да стане по трудния начин. Кажете ми, на мое място как бихте постъпили?
- Публикувана: 12 апр. 2023, 13:09 ч.
- Последно мнение: 13 апр. 2023, 15:39 ч.
Дълг към родител
Жената има нужда от лечение, било то и принудително. Не бих жертвала себе си, защото няма смисъл. Не съм лекар и няма как да помогна в ситуацията. Жената има нужда от помощ, а не от съжаление. Ако трябва даже бих взела стъпки за поставяне под запрещение, за да нямаме бъдещи проблеми. Нещата с годините се влошават, ако не се взимат мерки.
https://m.bg-mamma.com/?topic=1150885
Има ли нещо вярно в тези теми, или цялото семейство сте за психиатрията?
Има ли нещо вярно в тези теми, или цялото семейство сте за психиатрията?
Шери, за съжаление, откакто сме в ЕС въведоха едни закони и е много трудно да вкараш някой в психиатрична клиника без негово желание, а кога някой психично болен ще каже, че е такъв. За нея всички са луди, само тя е добре. Преди години си спомням, че се стигна до дела и маса пари, за да можем да я вкараме в болница.
Кукумицинка, нарочно променям фактите, заради анонимността. Защото не знам кой може да го прочете, ще помоля да махнеш линка и без глупости.
Кукумицинка, нарочно променям фактите, заради анонимността. Защото не знам кой може да го прочете, ще помоля да махнеш линка и без глупости.
Темата е публична, всеки може да я намери..Ти самата преглеждала ли си се при специалист? За много неща съм те запомнила, че променяш фактите, и ако не е просто да се забавляваш тук, лъжейки с ясно съзнание, би могло и да ти има нещо, ако го правиш, без да го осъзнаваш.
Джейн, съчувствам ти, наистина много сложна ситуация. Знам, че не е лесно да се принуди да се лекува, документално и всякак. Но според мен ти колкото и да искаш, няма как да помогнеш.
Моя близка колежка имаше шизофрения. На пръв поглед никога не можеш да го кажеш. Съвсем приятна млада дама. Лежа по болници, баща й какво ли не правеше за нея. Накрая я пазеха сама да не остава и за 5 минути. Една вечер се хвърли от прозореца, докато баща й спи.
Може би ако я лекуваха, щеше да е жива. Много ми е мъчно за нея, не заслужаваше такава съдба. Мисля, че родителите й искаха да де грижат за нея, но не знаеха как.
Моя близка колежка имаше шизофрения. На пръв поглед никога не можеш да го кажеш. Съвсем приятна млада дама. Лежа по болници, баща й какво ли не правеше за нея. Накрая я пазеха сама да не остава и за 5 минути. Една вечер се хвърли от прозореца, докато баща й спи.
Може би ако я лекуваха, щеше да е жива. Много ми е мъчно за нея, не заслужаваше такава съдба. Мисля, че родителите й искаха да де грижат за нея, но не знаеха как.
Подкрепям мнението на кукумицинка, че авторката трябва да се погрижи за собственото си психическо здраве. Прочетох няколко страници от мненията ѝ, такъв коктейл от противоречия и драма при представянето на уж реални проблеми, ако е умишлен, говори за много сериозни отклонения. То майка, то баща, то ММ, то работодатели, то чудо.
И ако всичко е лъжа, и ако всичко е истина - намесата на специалист е силно желателна.
И ако всичко е лъжа, и ако всичко е истина - намесата на специалист е силно желателна.
Много бързо обърна палачинката след като не ти изнася, но иначе няма проблем да лъжеш най-нагло.
Джейн, ако историята е истинска, те съветвам да не пишеш противоречиви факти, защото хората просто няма как да ти повярват, когато веднъж говориш за майка си, а друг път - за баща си. Има и други начини да запазиш анонимност. Давам пример - пишеш "единия родител", не уточняваш кой.
Майка ти, баща ти, наркотици, пари, коли, свекърви, дрън-дрън.
Защо се подиграваш с хората?
Когато искаш анонимност, има безброй начини, вместо да пишеш всеки път различни неща (и то все драматични) и да чакаш някой да те вземе насериозно.
Защо се подиграваш с хората?
Когато искаш анонимност, има безброй начини, вместо да пишеш всеки път различни неща (и то все драматични) и да чакаш някой да те вземе насериозно.
Не съм чела предишните теми, но дори и в днешното ЕС може човек да бъде принуден да се лекува ако се сметне, че е опасност за околните или себе си. Трудно е и много хора не са лекувани заради проблеми със системата.
Майка ти има нужда от спешно лечение. Свържи се с личния и лекар и разкажете за състоянието и. За да бъде въдворена в психиатрия, близките го изискват о се подписват, а след това съдия издава решение на база на лекарските мнения. След като вече е лежала в болница и има диагноза е по-лесно.
Отидете веднага и настоявайте! Утре може да е късно.
Майка ти има нужда от спешно лечение. Свържи се с личния и лекар и разкажете за състоянието и. За да бъде въдворена в психиатрия, близките го изискват о се подписват, а след това съдия издава решение на база на лекарските мнения. След като вече е лежала в болница и има диагноза е по-лесно.
Отидете веднага и настоявайте! Утре може да е късно.
Шизофрения не се отключва от стрес.
Психичноболните имат лекуващ ги психиатър, водят се на учет в психодиспансер по местоживеене, ако са с тежка диагноза от този тип имат и попечител юридически. По това трасе се върви и при налагане на смяна на лечението. От години има инжекции тип депо, които се бият веднъж месечно, за да е сигурно, че пациента е на лекарства, а не само да твърди, че ги пие, често не ги пият. Алкохола не пречи на действието на повечето лекарства, но увеличава страничните ефекти, особено седативния.
Обърнете се към лекуващия лекар.
А тук не мисля, че става въпрос за дълг към родител, а за дълг към човешко същество, както и към обществото, защото ако приемем, че човекът е заплаха за себе си и за другите, дори съсед може да инициира превеждане в лечебно заведение. Правили сме го за семейство на служител, например, затова и съм запозната. Тогава е по-трудно, особено ако човекът не е имал история на заболяването, но се получи с повече усилия за около две седмици и настаниха половинката на служителя ни в психиатрия. После вече си спазваше лечението с депо и не е имало проблеми.
Психичноболните имат лекуващ ги психиатър, водят се на учет в психодиспансер по местоживеене, ако са с тежка диагноза от този тип имат и попечител юридически. По това трасе се върви и при налагане на смяна на лечението. От години има инжекции тип депо, които се бият веднъж месечно, за да е сигурно, че пациента е на лекарства, а не само да твърди, че ги пие, често не ги пият. Алкохола не пречи на действието на повечето лекарства, но увеличава страничните ефекти, особено седативния.
Обърнете се към лекуващия лекар.
А тук не мисля, че става въпрос за дълг към родител, а за дълг към човешко същество, както и към обществото, защото ако приемем, че човекът е заплаха за себе си и за другите, дори съсед може да инициира превеждане в лечебно заведение. Правили сме го за семейство на служител, например, затова и съм запозната. Тогава е по-трудно, особено ако човекът не е имал история на заболяването, но се получи с повече усилия за около две седмици и настаниха половинката на служителя ни в психиатрия. После вече си спазваше лечението с депо и не е имало проблеми.
Авторката разказва същата история през различен период от време, визирайки различни свои роднини и извъртайки всичко на 180 градуса, вкл. и за себе си.
Възможно е тя да е човекът със шизофренията и темата да е вик за помощ, но само специалист може да помогне адекватно, особено ако още е на тежки наркотици, както е била в миналото, според думите й.
Възможно е тя да е човекът със шизофренията и темата да е вик за помощ, но само специалист може да помогне адекватно, особено ако още е на тежки наркотици, както е била в миналото, според думите й.
Е, тя каза, че е сменила пола на родителя за да не бъде разпозната. Явно и е трудно и тежко.
Много ценен пост. Ако авторката не иска да подписва молба за приемане в болница, може да помоли полиция, лекар в спешното или джипи.
Шизофрения не се отключва от стрес.
Психичноболните имат лекуващ ги психиатър, водят се на учет в психодиспансер по местоживеене, ако са с тежка диагноза от този тип имат и попечител юридически. По това трасе се върви и при налагане на смяна на лечението. От години има инжекции тип депо, които се бият веднъж месечно, за да е сигурно, че пациента е на лекарства, а не само да твърди, че ги пие, често не ги пият. Алкохола не пречи на действието на повечето лекарства, но увеличава страничните ефекти, особено седативния.
Обърнете се към лекуващия лекар.
А тук не мисля, че става въпрос за дълг към родител, а за дълг към човешко същество, както и към обществото, защото ако приемем, че човекът е заплаха за себе си и за другите, дори съсед може да инициира превеждане в лечебно заведение. Правили сме го за семейство на служител, например, затова и съм запозната. Тогава е по-трудно, особено ако човекът не е имал история на заболяването, но се получи с повече усилия за около две седмици и настаниха половинката на служителя ни в психиатрия. После вече си спазваше лечението с депо и не е имало проблеми.
Психичноболните имат лекуващ ги психиатър, водят се на учет в психодиспансер по местоживеене, ако са с тежка диагноза от този тип имат и попечител юридически. По това трасе се върви и при налагане на смяна на лечението. От години има инжекции тип депо, които се бият веднъж месечно, за да е сигурно, че пациента е на лекарства, а не само да твърди, че ги пие, често не ги пият. Алкохола не пречи на действието на повечето лекарства, но увеличава страничните ефекти, особено седативния.
Обърнете се към лекуващия лекар.
А тук не мисля, че става въпрос за дълг към родител, а за дълг към човешко същество, както и към обществото, защото ако приемем, че човекът е заплаха за себе си и за другите, дори съсед може да инициира превеждане в лечебно заведение. Правили сме го за семейство на служител, например, затова и съм запозната. Тогава е по-трудно, особено ако човекът не е имал история на заболяването, но се получи с повече усилия за около две седмици и настаниха половинката на служителя ни в психиатрия. После вече си спазваше лечението с депо и не е имало проблеми.
Много ценен пост. Ако авторката не иска да подписва молба за приемане в болница, може да помоли полиция, лекар в спешното или джипи.
Все пак не трябва ли човек да е заплаха за себе си или друг, за да подпише съдията принудителното лечение? Само защото си въобразява, че има копче, с което
ще унищожи света, не ми се струва достатъчно.
Противоречието за мен е, че хем родителят сам се е грижил за себе си, ходил на работа и не е имал нужда от помощ, хем авторката е била отдала години от живота си за обгрижване. Не ми стана ясно това. Лошото е, че звучи сякаш търси валидация от нас за нежеланието си да помогне на родителя си.
ще унищожи света, не ми се струва достатъчно.
Противоречието за мен е, че хем родителят сам се е грижил за себе си, ходил на работа и не е имал нужда от помощ, хем авторката е била отдала години от живота си за обгрижване. Не ми стана ясно това. Лошото е, че звучи сякаш търси валидация от нас за нежеланието си да помогне на родителя си.
Пак казвам, не съм променила чак толкова. В форума променям факти, които не са толкова значими за самите съвети. Идеята ми е да съм изцяло анонимна, защото съм споделила много и ако не променя нищо съвсем ще стана разпознаваема. За самия пост не смятам, че има значение за кой от двамата ми родители става въпрос, а за цялостната ситуация. Съжалявам, ако някой се е почувствал подведен. Идеята ми е да споделя, да получа някакви съвети и да остана анонимна.
Отново ще помоля да се заключи темата, защото нямам нужда от излишни нападки.
Отново ще помоля да се заключи темата, защото нямам нужда от излишни нападки.
Като цяло няма кой толкова да помогне, другия ми родител помага с каквото може, но реално не се е влошило толкова положението му, за да влезне в болница. Самия факт, че го гледам как се влошава с всеки ден ме кара да се чувствам в безизходица.
Относно това какво съм му гледала толкова години като е бил самостоятелен. Само човек с болен родител знае какво е.
Относно това какво съм му гледала толкова години като е бил самостоятелен. Само човек с болен родител знае какво е.
Jane122, а социални грижи нямат ли амбулантни психиатрични медицински сестри и болногледачи? Защитено жилище, някакво общежитие? Провери ли в социални грижи?
Добре де, след като има диагноза, не може ли да се говори с джипито и психиатър да преразгледа схемата на лечението? Не знам как стоят нещата в България, но на повечето места е възможна директна консултация с психиатър в спешните, психиатрични центрове.
Няма противоречие. Има хора, които имат един или два психотични епизода, след което никога повече нямат проблем и даже не приемат лекарства. Имах такава колежка. Други трудно се повлиява от лекарства и никога повече не могат да функционират нормално, дори и на лекарства. Проблем е и естеството на болестта, поради която понякога спират да си пият лекарствата от страх някой да не ги отрови.
Повечето не са опасни за околните, но някои да много опасни, винаги. Сложно е. За работещите в системата е ад. От една страна няма места, а от друга е трудно да се прецени как ще реагира болният навън, дали ще си пие лекарствата.
Наскоро до нас подобен намушка и уби минувач и рани други. Бил е 20г в психиатрия заради убийство, лекуван, уж стабилизиран, пуснат преди седмица и..... полицията го застреля.
Добре де, след като има диагноза, не може ли да се говори с джипито и психиатър да преразгледа схемата на лечението? Не знам как стоят нещата в България, но на повечето места е възможна директна консултация с психиатър в спешните, психиатрични центрове.
Все пак не трябва ли човек да е заплаха за себе си или друг, за да подпише съдията принудителното лечение? Само защото си въобразява, че има копче, с което
ще унищожи света, не ми се струва достатъчно.
Противоречието за мен е, че хем родителят сам се е грижил за себе си, ходил на работа и не е имал нужда от помощ, хем авторката е била отдала години от живота си за обгрижване. Не ми стана ясно това. Лошото е, че звучи сякаш търси валидация от нас за нежеланието си да помогне на родителя си.
ще унищожи света, не ми се струва достатъчно.
Противоречието за мен е, че хем родителят сам се е грижил за себе си, ходил на работа и не е имал нужда от помощ, хем авторката е била отдала години от живота си за обгрижване. Не ми стана ясно това. Лошото е, че звучи сякаш търси валидация от нас за нежеланието си да помогне на родителя си.
Няма противоречие. Има хора, които имат един или два психотични епизода, след което никога повече нямат проблем и даже не приемат лекарства. Имах такава колежка. Други трудно се повлиява от лекарства и никога повече не могат да функционират нормално, дори и на лекарства. Проблем е и естеството на болестта, поради която понякога спират да си пият лекарствата от страх някой да не ги отрови.
Повечето не са опасни за околните, но някои да много опасни, винаги. Сложно е. За работещите в системата е ад. От една страна няма места, а от друга е трудно да се прецени как ще реагира болният навън, дали ще си пие лекарствата.
Наскоро до нас подобен намушка и уби минувач и рани други. Бил е 20г в психиатрия заради убийство, лекуван, уж стабилизиран, пуснат преди седмица и..... полицията го застреля.
Невена, няма как да променят лекарствата без преглед, а родителят ми отказва да отиде. За настаняване в психиатрична клиника е рано, защото все още говори само на моменти несвързано. За принудително лечение трябва да се докаже, че има опасност да се нарани или да нарани друг. Горе долу сега сме с вързани ръце.
Разбирам. Мисля, че трябва да идеш при лекуващият психиатър или джипито на твоя родител и да обясниш това, което ни пишеш на нас. Идеално да те придружи друг човек, който също е видял влошаването. Лекарите знаят какво може и не може да се направи.
На каква възраст е родителят ти? Може да започва старчески оглупяване при него, което да се е налагало над болестта.
Не е рано да се настани в клиника или да се промени схема или лекарство. Колкото по-рано се вземат мерки,толкова е по-успешно лечението и до криза може и да не се стигне. Естеството на заболяването е такова, че може да забравя да яде и даже да пие вода и оттам да се стигне до обезводняване, кома и даже смърт.
На каква възраст е родителят ти? Може да започва старчески оглупяване при него, което да се е налагало над болестта.
Не е рано да се настани в клиника или да се промени схема или лекарство. Колкото по-рано се вземат мерки,толкова е по-успешно лечението и до криза може и да не се стигне. Естеството на заболяването е такова, че може да забравя да яде и даже да пие вода и оттам да се стигне до обезводняване, кома и даже смърт.
Може да е рано, но не е невъзможно, предвид това, че мозъкът му явно има някакви метаболни особености и гладува, образно казано.
Да, отиди и настоявай! Може да няма нужда от болница, а само преглед и смяна на лекарства.
А ти сигурна ли си, че си пие лекарствата? Да не би да забравя?
Знам, че има лекарства на депо инжекция и се слагат веднъж месечно. Да знаеш, че в системата не търсят пациента ако не иде, та може би трябва да го водите. На позната синът и не отиде веднъж, а тя не разбрала. След седмица скочи от петия етаж. Оживя, ходи с патерици, но не си е работа гледането му. Иди и настоявай! Не сте единствените, претоварени са лекарите, но ще стане с настояване.
Добре, не е оглупяване, но има проблем. Не можеш да оставиш човека да страда, а и вие покрай него.
Да, отиди и настоявай! Може да няма нужда от болница, а само преглед и смяна на лекарства.
А ти сигурна ли си, че си пие лекарствата? Да не би да забравя?
Знам, че има лекарства на депо инжекция и се слагат веднъж месечно. Да знаеш, че в системата не търсят пациента ако не иде, та може би трябва да го водите. На позната синът и не отиде веднъж, а тя не разбрала. След седмица скочи от петия етаж. Оживя, ходи с патерици, но не си е работа гледането му. Иди и настоявай! Не сте единствените, претоварени са лекарите, но ще стане с настояване.
Добре, не е оглупяване, но има проблем. Не можеш да оставиш човека да страда, а и вие покрай него.
Аз бях в същата ситуация, майка ми Бог да я просто беше с параноидна шизофрения. Само който не се е занимавал с такъв човек не знае какво е. Всички вдигат ръце и бягат. Да не говорим, че тук в България няма такива лечебни заведения нито домове или ако има няколко много трудно се влиза в тях. Съчувствам ти Джеин. Било ти е трудно и те чакат още трудни моменти.
Наистина се срещни с лекуващия психиатър. На теб нещата могат да ти изглеждат всякак, но лекарят ще знае за какво става въпрос щом я познава и е назначил лечението. Като цяло хора с параноидна шизофрения не могат да са особено добре, но могат да се овладеят нещата до по-поносимо за пациента и близките ниво. А че за близките е тежко няма спор. Не само в България, никъде не държат психичноболните в болница постоянно. То за самите тях не е добре, и си трябва грижа... Дневни центрове има, поне преди съм снимала в софийски психодиспансер имаше и Ателие на третия етаж, рисуват, свирят и тн. Има и групови терапии в Аалександровска и други болници, пак помагат тези неща, а и ги проследяват по-често като ходят на срещите.
Все пак не трябва ли човек да е заплаха за себе си или друг, за да подпише съдията принудителното лечение? Само защото си въобразява, че има копче, с което
ще унищожи света, не ми се струва достатъчно.
Противоречието за мен е, че хем родителят сам се е грижил за себе си, ходил на работа и не е имал нужда от помощ, хем авторката е била отдала години от живота си за обгрижване. Не ми стана ясно това. Лошото е, че звучи сякаш търси валидация от нас за нежеланието си да помогне на родителя си.
ще унищожи света, не ми се струва достатъчно.
Противоречието за мен е, че хем родителят сам се е грижил за себе си, ходил на работа и не е имал нужда от помощ, хем авторката е била отдала години от живота си за обгрижване. Не ми стана ясно това. Лошото е, че звучи сякаш търси валидация от нас за нежеланието си да помогне на родителя си.
Разбира се, възможно е човек да прекъсне изцяло всякакви контакти с някой от родителите си, дори и въпросният родител да има нужда от помощ,но за целта не трябва да е зависим от този родител. При положение, че си зависим от родителя си финансово и жилищно, аз не виждам вариант за подобно прекъсване на връзката..И наистина, излиза, че когато авторката може да си позволи квартира, родителят си се оправя достатъчно добре и сам, а като не може и има нужда от пари, трябва да стои при него и да се жертва.
Ако имаш елементарно чувство за самосъхранение, дори и да не изпитваш някакъв синовен дълг, направи всичко възможно родителят да е добре и в кондиция, че да може да работи, и да се грижи, освен за себе си, и за теб, и твоите бакии.
Кукумицинка, много хубаво ровиш назад, но няма как да знаеш цялата история. Ще добавя, че финансово не съм зависима от никой откакто завърших висшето си образование, но няма какво да ти давам справка. Ако трябва да връщам назад и колко злоба си изпръскала в форума няма да ми стигне деня. Мислих да не отговарям на нападки, защото обясних, че ми е достатъчно тежко, но ти продължаваш. Не знам колко гаден човек трябва да си, за да се опитваш да смачкаш още повече човек изпаднал в такова положение. Мога да изпиша много, но няма да променя нищо.
Не знам за кой път моля темата да бъде заключена. Благодаря!
Не знам за кой път моля темата да бъде заключена. Благодаря!
Кукумицинка, много хубаво ровиш назад, но няма как да знаеш цялата история. Ще добавя, че финансово не съм зависима от никой откакто завърших висшето си образование, но няма какво да ти давам справка. Ако трябва да връщам назад и колко злоба си изпръскала в форума няма да ми стигне деня. Мислих да не отговарям на нападки, защото обясних, че ми е достатъчно тежко, но ти продължаваш. Не знам колко гаден човек трябва да си, за да се опитваш да смачкаш още повече човек изпаднал в такова положение. Мога да изпиша много, но няма да променя нищо.
Не знам за кой път моля темата да бъде заключена. Благодаря!
Не знам за кой път моля темата да бъде заключена. Благодаря!
Хубаво, айде, спасявай се, де, какво чакаш? Взимай си шапката и гащите, и заминавай някъде далече от родителя, или не става?
Така както е поставена темата, не се търси някакво реално решение на проблема, а е някакво фокусиране отново върху теб и личните драми. Смяташ ли, че наистина, ако този родител действително има нужда от помощ, е продуктивно да мрънкаш за дълг към родител и да насочваш дискусията натам. Пишеш, че някой някога си се е погрижил за родителя да го диспансеризират, но и ти не си наясно как точно. Значи някой вече е свършил тежката работа, човекът е диагностициран и е в регистрите на психиатричните заведения Хвани се в ръце, дадоха ти се съвети каква е процедурата при подобни заболявания, които 100% са по-полезни от галене по главичката колко ти е тежко или как си длъжна да стоиш при родителя.
Да се измислят, преиначават и доукрасяват "проблеми" само за да се привлече внимание и да се запълнят някакви собствени емоционални нужди, е грозно и некоректно спрямо хората, които наистина се сблъскват с тежки житейски ситуации и влизат в интернет чистосърдечно и с надежда да получат съвет и утеха.
Ако от самото начало авторката е подходила открито, може би коментарите нямаше да са такива. Но аз си направих труда да изчета голяма част от постовете ѝ, и там има изключителни несъответствия, по всички теми (родителите, партньорите, работата), както и неистово желание да се предизвика симпатия чрез заучена безпомощност. Затова отново ще призова авторката да се консултира със специалист за решаване на собствените си проблеми. Пиша го съвсем добронамерено.
Ако от самото начало авторката е подходила открито, може би коментарите нямаше да са такива. Но аз си направих труда да изчета голяма част от постовете ѝ, и там има изключителни несъответствия, по всички теми (родителите, партньорите, работата), както и неистово желание да се предизвика симпатия чрез заучена безпомощност. Затова отново ще призова авторката да се консултира със специалист за решаване на собствените си проблеми. Пиша го съвсем добронамерено.
Все пак не трябва ли човек да е заплаха за себе си или друг, за да подпише съдията принудителното лечение? Само защото си въобразява, че има копче, с което
ще унищожи света, не ми се струва достатъчно.
Противоречието за мен е, че хем родителят сам се е грижил за себе си, ходил на работа и не е имал нужда от помощ, хем авторката е била отдала години от живота си за обгрижване. Не ми стана ясно това. Лошото е, че звучи сякаш търси валидация от нас за нежеланието си да помогне на родителя си.
ще унищожи света, не ми се струва достатъчно.
Противоречието за мен е, че хем родителят сам се е грижил за себе си, ходил на работа и не е имал нужда от помощ, хем авторката е била отдала години от живота си за обгрижване. Не ми стана ясно това. Лошото е, че звучи сякаш търси валидация от нас за нежеланието си да помогне на родителя си.
Разбира се, възможно е човек да прекъсне изцяло всякакви контакти с някой от родителите си, дори и въпросният родител да има нужда от помощ,но за целта не трябва да е зависим от този родител. При положение, че си зависим от родителя си финансово и жилищно, аз не виждам вариант за подобно прекъсване на връзката..И наистина, излиза, че когато авторката може да си позволи квартира, родителят си се оправя достатъчно добре и сам, а като не може и има нужда от пари, трябва да стои при него и да се жертва.
Ако имаш елементарно чувство за самосъхранение, дори и да не изпитваш някакъв синовен дълг, направи всичко възможно родителят да е добре и в кондиция, че да може да работи, и да се грижи, освен за себе си, и за теб, и твоите бакии.
Не си съвсем права. Да, всеки човек може да прекъсне връзка с родител, но по закон Е длъжен да се грижи за болен или нуждаещ се родител. Същото с болно и нуждаещо се пълнолетно дете, брат или сестра и даже баба и дядо. Тук баба беше съдила успешния си внук за издръжка, а има и друго деца и внуци.
Това, че авторката е живяла у родител като млада и вече не живее там не означава, че не се притеснява за него и не и е тежко да го вижда в лошо състояние и уплашен.
Трудно е за близките на хора с такова заболяване. Болният няма приятели, съседите го отбягват поради естеството на заболяването. С възрастта се изолира. Остава семейството.
Някои болни са поставени под разни видове запрещения, други имат настойници. Тогава семейството се занимава с админисъративните им задължения и следи да си взимат лекарствата.
Системата изпуска и не помага на поне 80% от хората с такова заболяване ако родителите не настояват.
https://www.mylondon.news/news/south-london-news/kind-man-26-died-after-25515135
Момчето е спряло да яде и не е само изобщо със седмици, живяло е в страх, но родителите му трябвало да обикалят по доктори и клиники и въпреки усилията им никой не е помогнал. На 26г се е хвърлил пред автобус и е починал. На него е можело да се помогне ако е бил приет в болница и приспан с лекарства, след което оводнен и нахранен със системи.
Поне половината клошари имат такова заболяване и затова не искат да остават в предложените от кметствата жилища. Страх ги е, възприемат мислите си като гласове, които им говорят. Ако никой не ги търси и не се дадат за издирване, могат да си умрат от глад и жажда в някоя изоставена сграда или да се хвърлят в река. Полицията и да ги спре, не ги задържа, нито ги хоспитализира.
X
Реклама