Не знам каква част от писаното е истина,но за родителя е нужно принудително лечение.Няма какво друго да се каже от хора във форума неспециалисти.Авторката е добре да се прегледа ако писанията и са истина.
- Публикувана: 12 апр. 2023, 13:09 ч.
- Последно мнение: 13 апр. 2023, 15:39 ч.
Дълг към родител
Шизофрения не се отключва от стрес.
Психичноболните имат лекуващ ги психиатър, водят се на учет в психодиспансер по местоживеене, ако са с тежка диагноза от този тип имат и попечител юридически. По това трасе се върви и при налагане на смяна на лечението. От години има инжекции тип депо, които се бият веднъж месечно, за да е сигурно, че пациента е на лекарства, а не само да твърди, че ги пие, често не ги пият. Алкохола не пречи на действието на повечето лекарства, но увеличава страничните ефекти, особено седативния.
Обърнете се към лекуващия лекар.
А тук не мисля, че става въпрос за дълг към родител, а за дълг към човешко същество, както и към обществото, защото ако приемем, че човекът е заплаха за себе си и за другите, дори съсед може да инициира превеждане в лечебно заведение. Правили сме го за семейство на служител, например, затова и съм запозната. Тогава е по-трудно, особено ако човекът не е имал история на заболяването, но се получи с повече усилия за около две седмици и настаниха половинката на служителя ни в психиатрия. После вече си спазваше лечението с депо и не е имало проблеми.
Психичноболните имат лекуващ ги психиатър, водят се на учет в психодиспансер по местоживеене, ако са с тежка диагноза от този тип имат и попечител юридически. По това трасе се върви и при налагане на смяна на лечението. От години има инжекции тип депо, които се бият веднъж месечно, за да е сигурно, че пациента е на лекарства, а не само да твърди, че ги пие, често не ги пият. Алкохола не пречи на действието на повечето лекарства, но увеличава страничните ефекти, особено седативния.
Обърнете се към лекуващия лекар.
А тук не мисля, че става въпрос за дълг към родител, а за дълг към човешко същество, както и към обществото, защото ако приемем, че човекът е заплаха за себе си и за другите, дори съсед може да инициира превеждане в лечебно заведение. Правили сме го за семейство на служител, например, затова и съм запозната. Тогава е по-трудно, особено ако човекът не е имал история на заболяването, но се получи с повече усилия за около две седмици и настаниха половинката на служителя ни в психиатрия. После вече си спазваше лечението с депо и не е имало проблеми.
Авторката разказва същата история през различен период от време, визирайки различни свои роднини и извъртайки всичко на 180 градуса, вкл. и за себе си.
Възможно е тя да е човекът със шизофренията и темата да е вик за помощ, но само специалист може да помогне адекватно, особено ако още е на тежки наркотици, както е била в миналото, според думите й.
Възможно е тя да е човекът със шизофренията и темата да е вик за помощ, но само специалист може да помогне адекватно, особено ако още е на тежки наркотици, както е била в миналото, според думите й.
Е, тя каза, че е сменила пола на родителя за да не бъде разпозната. Явно и е трудно и тежко.
Много ценен пост. Ако авторката не иска да подписва молба за приемане в болница, може да помоли полиция, лекар в спешното или джипи.
Шизофрения не се отключва от стрес.
Психичноболните имат лекуващ ги психиатър, водят се на учет в психодиспансер по местоживеене, ако са с тежка диагноза от този тип имат и попечител юридически. По това трасе се върви и при налагане на смяна на лечението. От години има инжекции тип депо, които се бият веднъж месечно, за да е сигурно, че пациента е на лекарства, а не само да твърди, че ги пие, често не ги пият. Алкохола не пречи на действието на повечето лекарства, но увеличава страничните ефекти, особено седативния.
Обърнете се към лекуващия лекар.
А тук не мисля, че става въпрос за дълг към родител, а за дълг към човешко същество, както и към обществото, защото ако приемем, че човекът е заплаха за себе си и за другите, дори съсед може да инициира превеждане в лечебно заведение. Правили сме го за семейство на служител, например, затова и съм запозната. Тогава е по-трудно, особено ако човекът не е имал история на заболяването, но се получи с повече усилия за около две седмици и настаниха половинката на служителя ни в психиатрия. После вече си спазваше лечението с депо и не е имало проблеми.
Психичноболните имат лекуващ ги психиатър, водят се на учет в психодиспансер по местоживеене, ако са с тежка диагноза от този тип имат и попечител юридически. По това трасе се върви и при налагане на смяна на лечението. От години има инжекции тип депо, които се бият веднъж месечно, за да е сигурно, че пациента е на лекарства, а не само да твърди, че ги пие, често не ги пият. Алкохола не пречи на действието на повечето лекарства, но увеличава страничните ефекти, особено седативния.
Обърнете се към лекуващия лекар.
А тук не мисля, че става въпрос за дълг към родител, а за дълг към човешко същество, както и към обществото, защото ако приемем, че човекът е заплаха за себе си и за другите, дори съсед може да инициира превеждане в лечебно заведение. Правили сме го за семейство на служител, например, затова и съм запозната. Тогава е по-трудно, особено ако човекът не е имал история на заболяването, но се получи с повече усилия за около две седмици и настаниха половинката на служителя ни в психиатрия. После вече си спазваше лечението с депо и не е имало проблеми.
Много ценен пост. Ако авторката не иска да подписва молба за приемане в болница, може да помоли полиция, лекар в спешното или джипи.
Все пак не трябва ли човек да е заплаха за себе си или друг, за да подпише съдията принудителното лечение? Само защото си въобразява, че има копче, с което
ще унищожи света, не ми се струва достатъчно.
Противоречието за мен е, че хем родителят сам се е грижил за себе си, ходил на работа и не е имал нужда от помощ, хем авторката е била отдала години от живота си за обгрижване. Не ми стана ясно това. Лошото е, че звучи сякаш търси валидация от нас за нежеланието си да помогне на родителя си.
ще унищожи света, не ми се струва достатъчно.
Противоречието за мен е, че хем родителят сам се е грижил за себе си, ходил на работа и не е имал нужда от помощ, хем авторката е била отдала години от живота си за обгрижване. Не ми стана ясно това. Лошото е, че звучи сякаш търси валидация от нас за нежеланието си да помогне на родителя си.
Пак казвам, не съм променила чак толкова. В форума променям факти, които не са толкова значими за самите съвети. Идеята ми е да съм изцяло анонимна, защото съм споделила много и ако не променя нищо съвсем ще стана разпознаваема. За самия пост не смятам, че има значение за кой от двамата ми родители става въпрос, а за цялостната ситуация. Съжалявам, ако някой се е почувствал подведен. Идеята ми е да споделя, да получа някакви съвети и да остана анонимна.
Отново ще помоля да се заключи темата, защото нямам нужда от излишни нападки.
Отново ще помоля да се заключи темата, защото нямам нужда от излишни нападки.
Като цяло няма кой толкова да помогне, другия ми родител помага с каквото може, но реално не се е влошило толкова положението му, за да влезне в болница. Самия факт, че го гледам как се влошава с всеки ден ме кара да се чувствам в безизходица.
Относно това какво съм му гледала толкова години като е бил самостоятелен. Само човек с болен родител знае какво е.
Относно това какво съм му гледала толкова години като е бил самостоятелен. Само човек с болен родител знае какво е.
Jane122, а социални грижи нямат ли амбулантни психиатрични медицински сестри и болногледачи? Защитено жилище, някакво общежитие? Провери ли в социални грижи?
Добре де, след като има диагноза, не може ли да се говори с джипито и психиатър да преразгледа схемата на лечението? Не знам как стоят нещата в България, но на повечето места е възможна директна консултация с психиатър в спешните, психиатрични центрове.
Няма противоречие. Има хора, които имат един или два психотични епизода, след което никога повече нямат проблем и даже не приемат лекарства. Имах такава колежка. Други трудно се повлиява от лекарства и никога повече не могат да функционират нормално, дори и на лекарства. Проблем е и естеството на болестта, поради която понякога спират да си пият лекарствата от страх някой да не ги отрови.
Повечето не са опасни за околните, но някои да много опасни, винаги. Сложно е. За работещите в системата е ад. От една страна няма места, а от друга е трудно да се прецени как ще реагира болният навън, дали ще си пие лекарствата.
Наскоро до нас подобен намушка и уби минувач и рани други. Бил е 20г в психиатрия заради убийство, лекуван, уж стабилизиран, пуснат преди седмица и..... полицията го застреля.
Добре де, след като има диагноза, не може ли да се говори с джипито и психиатър да преразгледа схемата на лечението? Не знам как стоят нещата в България, но на повечето места е възможна директна консултация с психиатър в спешните, психиатрични центрове.
Все пак не трябва ли човек да е заплаха за себе си или друг, за да подпише съдията принудителното лечение? Само защото си въобразява, че има копче, с което
ще унищожи света, не ми се струва достатъчно.
Противоречието за мен е, че хем родителят сам се е грижил за себе си, ходил на работа и не е имал нужда от помощ, хем авторката е била отдала години от живота си за обгрижване. Не ми стана ясно това. Лошото е, че звучи сякаш търси валидация от нас за нежеланието си да помогне на родителя си.
ще унищожи света, не ми се струва достатъчно.
Противоречието за мен е, че хем родителят сам се е грижил за себе си, ходил на работа и не е имал нужда от помощ, хем авторката е била отдала години от живота си за обгрижване. Не ми стана ясно това. Лошото е, че звучи сякаш търси валидация от нас за нежеланието си да помогне на родителя си.
Няма противоречие. Има хора, които имат един или два психотични епизода, след което никога повече нямат проблем и даже не приемат лекарства. Имах такава колежка. Други трудно се повлиява от лекарства и никога повече не могат да функционират нормално, дори и на лекарства. Проблем е и естеството на болестта, поради която понякога спират да си пият лекарствата от страх някой да не ги отрови.
Повечето не са опасни за околните, но някои да много опасни, винаги. Сложно е. За работещите в системата е ад. От една страна няма места, а от друга е трудно да се прецени как ще реагира болният навън, дали ще си пие лекарствата.
Наскоро до нас подобен намушка и уби минувач и рани други. Бил е 20г в психиатрия заради убийство, лекуван, уж стабилизиран, пуснат преди седмица и..... полицията го застреля.
Невена, няма как да променят лекарствата без преглед, а родителят ми отказва да отиде. За настаняване в психиатрична клиника е рано, защото все още говори само на моменти несвързано. За принудително лечение трябва да се докаже, че има опасност да се нарани или да нарани друг. Горе долу сега сме с вързани ръце.
Разбирам. Мисля, че трябва да идеш при лекуващият психиатър или джипито на твоя родител и да обясниш това, което ни пишеш на нас. Идеално да те придружи друг човек, който също е видял влошаването. Лекарите знаят какво може и не може да се направи.
На каква възраст е родителят ти? Може да започва старчески оглупяване при него, което да се е налагало над болестта.
Не е рано да се настани в клиника или да се промени схема или лекарство. Колкото по-рано се вземат мерки,толкова е по-успешно лечението и до криза може и да не се стигне. Естеството на заболяването е такова, че може да забравя да яде и даже да пие вода и оттам да се стигне до обезводняване, кома и даже смърт.
На каква възраст е родителят ти? Може да започва старчески оглупяване при него, което да се е налагало над болестта.
Не е рано да се настани в клиника или да се промени схема или лекарство. Колкото по-рано се вземат мерки,толкова е по-успешно лечението и до криза може и да не се стигне. Естеството на заболяването е такова, че може да забравя да яде и даже да пие вода и оттам да се стигне до обезводняване, кома и даже смърт.
Може да е рано, но не е невъзможно, предвид това, че мозъкът му явно има някакви метаболни особености и гладува, образно казано.
Да, отиди и настоявай! Може да няма нужда от болница, а само преглед и смяна на лекарства.
А ти сигурна ли си, че си пие лекарствата? Да не би да забравя?
Знам, че има лекарства на депо инжекция и се слагат веднъж месечно. Да знаеш, че в системата не търсят пациента ако не иде, та може би трябва да го водите. На позната синът и не отиде веднъж, а тя не разбрала. След седмица скочи от петия етаж. Оживя, ходи с патерици, но не си е работа гледането му. Иди и настоявай! Не сте единствените, претоварени са лекарите, но ще стане с настояване.
Добре, не е оглупяване, но има проблем. Не можеш да оставиш човека да страда, а и вие покрай него.
Да, отиди и настоявай! Може да няма нужда от болница, а само преглед и смяна на лекарства.
А ти сигурна ли си, че си пие лекарствата? Да не би да забравя?
Знам, че има лекарства на депо инжекция и се слагат веднъж месечно. Да знаеш, че в системата не търсят пациента ако не иде, та може би трябва да го водите. На позната синът и не отиде веднъж, а тя не разбрала. След седмица скочи от петия етаж. Оживя, ходи с патерици, но не си е работа гледането му. Иди и настоявай! Не сте единствените, претоварени са лекарите, но ще стане с настояване.
Добре, не е оглупяване, но има проблем. Не можеш да оставиш човека да страда, а и вие покрай него.
Аз бях в същата ситуация, майка ми Бог да я просто беше с параноидна шизофрения. Само който не се е занимавал с такъв човек не знае какво е. Всички вдигат ръце и бягат. Да не говорим, че тук в България няма такива лечебни заведения нито домове или ако има няколко много трудно се влиза в тях. Съчувствам ти Джеин. Било ти е трудно и те чакат още трудни моменти.