Дълг към родител

Наистина се срещни с лекуващия психиатър. На теб нещата могат да ти изглеждат всякак, но лекарят ще знае за какво става въпрос щом я познава и е назначил лечението. Като цяло хора с параноидна шизофрения не могат да са особено добре, но могат да се овладеят нещата до по-поносимо за пациента и близките ниво. А че за близките е тежко няма спор. Не само в България, никъде не държат психичноболните в болница постоянно. То за самите тях не е добре, и си трябва грижа... Дневни центрове има, поне преди съм снимала в софийски психодиспансер имаше и Ателие на третия етаж, рисуват, свирят и тн. Има и групови терапии в Аалександровска и други болници, пак помагат тези неща, а и ги проследяват по-често като ходят на срещите.

Разбира се, възможно е човек да прекъсне изцяло всякакви контакти с някой от родителите си, дори и въпросният родител да има нужда от помощ,но за целта не трябва да е зависим от този родител. При положение, че си зависим от родителя си финансово и жилищно, аз не виждам вариант за подобно прекъсване на връзката..И наистина, излиза, че когато авторката може да си позволи квартира, родителят си се оправя достатъчно добре и сам, а като не може и има нужда от пари, трябва да стои при него и да се жертва.

Ако имаш елементарно чувство за самосъхранение, дори и да не изпитваш някакъв синовен дълг, направи всичко възможно родителят да е добре и в кондиция, че да може да работи, и да се грижи, освен за себе си, и за теб, и твоите бакии.

Кукумицинка, много хубаво ровиш назад, но няма как да знаеш цялата история. Ще добавя, че финансово не съм зависима от никой откакто завърших висшето си образование, но няма какво да ти давам справка. Ако трябва да връщам назад и колко злоба си изпръскала в форума няма да ми стигне деня. Мислих да не отговарям на нападки, защото обясних, че ми е достатъчно тежко, но ти продължаваш. Не знам колко гаден човек трябва да си, за да се опитваш да смачкаш още повече човек изпаднал в такова положение. Мога да изпиша много, но няма да променя нищо.
Не знам за кой път моля темата да бъде заключена. Благодаря!

Кукумицинка не ти е виновна. Да излъжеш, че баща ти е болен, после да се оправдаеш, че всъщност била майка ти, грозно е.

Хубаво, айде, спасявай се, де, какво чакаш? Взимай си шапката и гащите, и заминавай някъде далече от родителя, или не става?

Така както е поставена темата, не се търси някакво реално решение на проблема, а е някакво фокусиране отново върху теб и личните драми. Смяташ ли, че наистина, ако този родител действително има нужда от помощ, е продуктивно да мрънкаш за дълг към родител и да насочваш дискусията натам. Пишеш, че някой някога си се е погрижил за родителя да го диспансеризират, но и ти не си наясно как точно. Значи някой вече е свършил тежката работа, човекът е диагностициран и е в регистрите на психиатричните заведения  Хвани се в ръце, дадоха ти се съвети каква е процедурата при подобни заболявания, които 100% са по-полезни от галене по главичката колко ти е тежко или как си длъжна да стоиш при родителя.

Да се измислят, преиначават и доукрасяват "проблеми" само за да се привлече внимание и да се запълнят някакви собствени емоционални нужди, е грозно и некоректно спрямо хората, които наистина се сблъскват с тежки житейски ситуации и влизат в интернет чистосърдечно и с надежда да получат съвет и утеха.
Ако от самото начало авторката е подходила открито, може би коментарите нямаше да са такива. Но аз си направих труда да изчета голяма част от постовете ѝ, и там има изключителни несъответствия, по всички теми (родителите, партньорите, работата), както и неистово желание да се предизвика симпатия чрез заучена безпомощност. Затова отново ще призова авторката да се консултира със специалист за решаване на собствените си проблеми. Пиша го съвсем добронамерено.

Не си съвсем права. Да, всеки човек може да прекъсне връзка с родител, но по закон Е длъжен да се грижи за болен или нуждаещ се родител. Същото с болно и нуждаещо се пълнолетно дете, брат или сестра и даже баба и дядо. Тук баба беше съдила успешния си внук за издръжка, а има и друго деца и внуци.

Това, че авторката е живяла у родител като млада и вече не живее там не означава, че не се притеснява за него и не и е тежко да го вижда в лошо състояние и уплашен.

Трудно е за близките на хора с такова заболяване. Болният няма приятели, съседите го отбягват поради естеството на заболяването. С възрастта се изолира. Остава семейството.

Някои болни са поставени под разни видове запрещения, други имат настойници. Тогава семейството се занимава с админисъративните им задължения и следи да си взимат лекарствата.

Системата изпуска и не помага на поне 80% от хората с такова заболяване ако родителите не настояват.

https://www.mylondon.news/news/south-london-news/kind-man-26-died-after-25515135

Момчето е спряло да яде и не е само изобщо със седмици, живяло е в страх, но родителите му трябвало да обикалят по доктори и клиники и въпреки усилията им никой не е помогнал. На 26г се е хвърлил пред автобус и е починал. На него е можело да се помогне ако е бил приет в болница и приспан с лекарства, след което оводнен и нахранен със системи. 

Поне половината клошари имат такова заболяване и затова не искат да остават в предложените от кметствата жилища. Страх ги е, възприемат мислите си като гласове, които им говорят. Ако никой не ги търси и не се дадат за издирване, могат да си умрат от глад и жажда в някоя изоставена сграда или да се хвърлят в река. Полицията и да ги спре, не ги задържа, нито ги хоспитализира.