При ПЗ майката и детето ядат едно и също. Това е важно условие! В този случай в кърмата попадат ферменти от храната, които от своя страна помагат на кърмачето да преработи храната. В първите месеци се дават микродози от различни продукти и това се „записва” в кърмата. Това е „обучаващо” захранване. Към 8-9 месец детето започва да яде активно храна и ще се старае да се нахрани с нея, понеже неговата храносмилателна система и по-точно ферментите в нея вече са дораснали. Ако мама не яде определени продукти, то детето остава без поддръжка от нейна страна от към ферменти в кърмата и адаптацията към новата храна може да премине по-тежко.
Фрагменти от ферментите попадат в млякото в следния ред:
• Първа порция – от аромата на храната
• Втора порция – 20 минути след хранене
• Трета порция – основна – след 2 часа
Поради тази причина ПЗ е приложимо единствено при деца, кърмени на поискване. Не е подходящо за деца на изкуствено и смесено хранене.
Захранването руснаците делят на 2 фази: обучаващо и енергетично
При обучаващото целта е само да се запознае детето с новите храни – начало не по-рано от 6 месец. Може да се започне и по-късно при липса на признаци за готовност на детето.
Енергетично – вече детето започва да се храни с малко по-големи количества храна. За начало на тази фаза от захранването се посочва 8-9-10 месец. Границите са толкова големи, защото при всяко дете е различно.
Мнение на една майка за ПЗ:
Убедих се в безусловните предимства на ПЗ лично с третото си дете, имайки зад гърба си опита от захранването на двете ми по-големи деца по стандартната схема. Предимствата са:
• Детето яде храната на мама, запознанството с храната продължава и чрез кърмата. По този начин детето много плавно привиква към новата храна, която се яде в семейството. Настя (най-малката ми дъщеря) нито веднъж не е имала разстройство или запек. Средната ми дъщеря - Оличка, кърмена до навършване на 2 години и хранена със специална детска храна, до сега (в момента е на 3 години) яде лошо има проблеми със стомаха, едва наскоро започна да усеща вкуса на яденето като такова, дави се често.
• Детето много добре гълта и дъвче.
• Не трябва да се готви нищо специално. Малко коригирах собственото си меню - много лютивото замених с не толкова лютиво, а сладко се старая да ям по-малко.Искам да давам на Настя абсолютно всичко, което поиска.
• Когато сме на екскурзия или гости няма никакъв проблем. Никакво ядене не нося със себе си.
• Детето има прекрасен апетит. Настя иска ядене, когато има нужда, а когато не е гладна – не яде. Виждам, че тя прекрасно сама може да определи какво иска да яде в момента и иска ли изобщо да яде.
Цели и задачи на ПЗ:
1. Кога започваме със захранването?
Започва се не с цел да се нахрани детето (млякото задоволява всички нужди до 1 година), а защото детето е готово:
• Физиологически – стомашно-чревният тракт е достатъчно развит (появява се неприятен мирис на изпражненията);
• Физически – изчезва рефлексът на избутване с езика, детето е готово да усвои навиците за дъвчене и гълтане на твърда храна, може да държи в ръката си парченце храна;
• Психологически – интересува се от това, което става на масата и иска да взема участие;
2. Защо така провеждаме захранването?
• Еволюционно детето е устроено по този начин.
• Именно във възрастта до 8 месеца е важно да се усвоят навиците за гълтане и дъвкане на твърда храна. С пюрирана храна това е невъзможно.
• Това е естествено продължение на запознанството с храната на мама – първо чрез плацентата, след това чрез кърмата и сега чрез микродози.
• Площта на съприкосновение със стомаха е минимална ( за разлика от пюрето), поради което това е най-щадящия за организма начин за захранване;
• Кърмата съдържа фрагменти от ферменти за преработка на храната, която е изяла мама. Детето ги получава и това му помага да се справи с това, което опитало от мамината храна;
3. Цели
• Съзряване на собствените ферменти към момента на въвеждане на енергетическото захранване;
• Развитие на координация, моторика, навик да се дъвче и гълта, да се пие от чашка;
• Развитие и укрепване на интереса към храненето, приучване към адекватно поведение на масата;
• Създаване у детето на „банка данни” от различни вкусове, консистенции и температури на храната;
• Няма за цел да нахрани детето!
Въпрос на майка:
„Ям по 3 пъти на ден. Трябва ли да променям начина си на хранене заради детето?”
Пълноценните приеми на храна трябва да бъдат 3 – закуска, обед, вечеря, останалото закуски.За дете, хранено по традиционната схема 4 хранения на ден може да са достатъчни, за дете на ПЗ – не. Никой не Ви заставя да се храните, ако не Ви се яде. Желателно е детето да сяда с мама на масата 4 – 6 пъти на ден. В противен случай детето получава твърде малко опит от изучаване на храната, наблюдение на родителите и тяхното поведение на масата и на второ място то изяжда всеки път съвсем малко количество. За да се научи да дъвче и гълта във физиологическите срокове (6 – 7 месец) е желателно да има повече ежедневни тренировки.