Щастието? Къде е ? Имате ли го?

Според мен щастието идва от главите ни,всеки човек е щастлив от различни неща.Скоро обсъждахме с една приятелка,че живота които имаме,ако други бяха на нашето място биха били страшно доволни,ама на нас все ни се струва,че не е точно това,което би ни направило напълно щастливи.Нещата,които правят щастлива мен не е задължително да правят щастлив друг.Така,че смело мога да заявя,че не ситуациите,в които се намираме,а представите които имаме в главите си определят как ще се чустваме.
Относно даването пари на непознати съм въздържана.Тук по телевизията имаше едно проучване,че децата които просят на добри места изкарват по 150 евро на ден-сума която дори добър специалист трудно би изкарал,имайте впредвид,че доста хора тук печелят по 50-60евро средно на ден.Пък и защо трябва да помагам на децата да стават добри "професионалисти"в просенето,не им ли правя така лоша услуга и им давам погрешната представа,че с просене се изкарват по-добри парички отколкото с работа или полагане на усилия в училище.На деца и хора,които знам че наистина се нуждаят бих помогнала безрезервно и съм го правила,така че нямам угризения,че не давам на всяко просяче паричка.Същото е относно наркоманите-ако му дам,това значи че го подпомагам да продължи да съсипва живота си с наркотиците.Или на някои мързеланковци дето станали маже или жени на 30-40 та и те се наредили с протегната ръка,защото е по-лесен начин да изкараш някое друго евро-после ги засичам по  улиците чак си свиркат блажено,пък ние се чудим с мъжо какво да правим,че да увеличим семейния бюджет или поне да направим някакви икономии,че да има бъдеще детето като порасте.
Относно моята представа за щастие-ами и аз съм такава личност,че постоянно си задавам въпроси,търсся отговорите за смисъла на живота,за смъртта-опитвала съм да  живея според най-различни гледни точки,представи и най-накрая лично за мен се убедих,че християнството и принципие заложени в него ми дават най-голямо щастие,мир с себе си,спокойствие и надежда за бъдещето ми и това на семейството ми и резултати са дълготрайни.
Мистик не мислиш ли,че ако срещнеш някой непознат на улицата и му дадеш пари той може да се обиди,че го смяташ за бедняк.А ако дадеш на някой непознат нещо ти сигурна ли си какви са ценностите в живота му и как той би използвал, това което си му дала?Дали добрите наши намерения винаги водят до добри резултати относно хора,които не познаваме?
Само тибетските ли монаси според теб могат да изпитат истинско щастие?Ако не медитираме няма ли да усетим истинското щастие??Щастието на химична основа не е ли също щастие и защо ако ти не се чустваш достатъчно щастлива с такова би трябвало да определяш,че и другите се чустват като теб,ами че те могат да са си много щастливи с щастие на такова ниво и да го чустват пълноценно.

Направих си труда да напиша постинг този следобед, тези които са го прочели би трябвало да са разбрали какво казвах, на другите няма да отговарям, защото виждам, че е както винаги един и същи кръговрат - отваряне на тема, прочитане на последните постове и заключение. Благодаря за труда на всяка от вас, но темата излиза от релсите, хора!


Наздраве!

Мистик, няма проблем за разискване. Да, вярваща съм, но не съм от тези, които се задълбават и за всяко нещо изнасят 101 довода според религията. Просто се водя от простото правило, че ако можем да не си правим живота по-сложен с четене на литература, която само ни задълбава, то е по-добре да не я четем. Няма значение дали си вярваща или не. Няма това в предвид. Просто съм на мнение, че подобни книги влият зле на психиката и я затормозяват. 

Някак си е по-лесно да живееш с мисълта: моят живот е низ от радости и трудни и моменти, като последните са ми дадени, за да се справям с тях, отколкото с мисълта: защо съм родена?

Инвизибъл, пиши ми ако имаш желание! Ще се радвам да се запозная с теб! Ужасно е когато трябва да моля нерегистрирани хора да ми пишат  

С тази огромна разлика мила Калинка, че аз не се натоварвам като чета, а тези книги ми помагат много! Както на теб може би Библията или твоята вяра, аз по този начин се стремя да науча и се приближа повече до моя смисъл. Аз може би в един минал живот съм била изгорена на клада само защото съм била различна, но тъй като не вярваш в прераждане на душата ще спра да говоря.

А и това за клада беше базик. Не искам изобщо да коментирам моите лични прераждания, аз вярвам обаче в това и в същото време изпитвам силен респект към религията като цяло, като концепция, като идеология и като начин на живот.

предполагам, че се шегуваш  учител си, нали?
както и да е.

има  истина, че живота се усложнява, когато хората четат - да, става по... умен.
хората, които не знаят - не питат.
живота им тече по-леко, това е факт.
незнанието понякога е много хубаво нещо.
например, когато не можеш да оцениш реално някоя ситуация.

Не виждам нищо лошо в това, че Мистик чете. Е, може би не чете от списъка задължителна литература, но!  Задава въпроси, търси отговори - това е страхотно. Лично аз предпочитам да си говорим за щастието , да си разменяме мисли, дори и еретични.. Аз от снощи съм се замислила как останах щастлива,  след всичко, през което преминахме  (и продължаваме ) през миналата година ( страшни болести и загуби). Точно аз би трябвало да съм един нещастен и навъсен човек, но съм щастлива и усмихната.
Питам се до колко трудности, болести и тн имат значение изобщо за щастието.
Ето ти една еретична мисъл

Много неща ми хрумват по темата,но предполагам едва ли някой ще има много желание да чете... Замислих се над любими теми,в крайна сметка съм философ и психолог...
 
  Затова лаконично бих цитирала няколко мисли,които особено ми допадат:

 Щастието е вътрешна нагласа - зависи от това, как възприемаш всичко случващо се около теб. Затова стремежът към него, като нещо велико и грандиозно, което те връхлита изведнъж, е изначално погрешен.
Защото Щастието е в мига, в който не ни трябва и не го търсим самоцелно.
  Ако искаш да си щастлив, бъди такъв и промени себе си- научи се да си щастлив от малките хубави неща, които ти се случват .Помни ,че щастието е единственото нещо, което човек може да раздава без да притежава.
 Работи сякаш не работиш за пари,танцувай сякаш никoй не те гледа,обичай сякаш не си бил нараняван никога...


Оставям ги без коментар...

Човек е ужасно дебелокожо животно и за да разбере някои истини му трябва неколкократно разтърсване.
Питаш колко трудности са нужни - толкова, че като се огледаш след това назад да не си нещастен и навъсен човек, а щастлив и усмихнат.
Цитирам теб, просто ми подаде думите в устата.
Затова и писах по-горе за прашинката в окото.
Може би на пръв поглед няма общо, но за мен лично нещата стоят така - когато осъзнаеш, че всички трудности са крайпътните камъни на живота, солта на манджата, която си готвим сами, сме способни да осъзнаем, че пътя, по който вървим е самото щастие.
Нямам рецепта. Въпрос не само на приоритети, въпрос на осъзнаване.
Радвам се за успелите! Аз съм една от тях.

мама+, още веднъж ще ти кажа, че си много интересна!
Предполагам имаш предвид, че ще се насочиш към изучаването на spiritual regression. Аз от около година търся CERTIFIED LIFE-BETWEEN-LIVES SPIRITUAL REGRESSION THERAPIST, но за съжаление съществува само един реномиран, а той се намира в Залцбург. Бих се подложила на хипноза, с надеждата да си обясня някои неща от сегашния ми живот. Може би когато погледна в миналото ще разбера и настоящето.


За съжаление не съм съгласна с мнението на Вечерница. Тези, които се развиват и търсят никога не намират това щастие, което игнориращият има. Блажени са вярващите, са казали хората. И е така. Истината е, че колкото по-малко въпроси си задава човек, толкова по-спокоен и примирен си остава. За мен това не е пример за следване. Поемам риска да остана до смъртта си незадоволена, но търсеща и развиваща се.

Джорджия, така е. Щастието е в малките неща. Хареса ми написаното от теб. Но аз визирах щастието като едно цяло състояние на духа, като постигната цел, като блаженството за тялото и душата, като перфектната хармония, към която всеки от нас се стреми. За това щастие именно попитах дали някой е успял да докосне....

Сега ще се засегна
Искаш да кажеш, че съм примирена и игнорант, затова съм блажена. Я прочети по-добре писаното от мен. Познаваш ме лично, нали?

Мила, луда ли си бе? В никакъв случай не казвам това! Казвам, че следвайки твоя пример, може би аз бих спряла да търся и бих се примирила. Което не е опция за мен. И понеже наистина те познавам, мисля, че написаното от теб се разминава с реалността. Поне досега съм останала с впечатлението, че си човек, който не спира да учи и да се перфекционира. Тогава написаното от теб звучи противоречиво.

И нали сме тук да коментираме и водим дебат, никой не обиждам, даже съм ви много благодарна, че учавствате в тази дискусия!

Ти пък взе, че се върза. 
Все пак търсим логично обяснение за най-нелогичното нещо на света.

...чудя си се и аз на акъла да пиШа в темата. ЗаЩото съвсем откровено казано, опитвам се във форума само да "релаксирам", т.е. да прочЕта неЩо хубаво (от очАкване на бебе до нов дом), инициатива за помоЩ, нечий успех...ЗаЩото извън форума си имам всичко необхдоимо да се стресирам, да мисля, да нося отговорност..все неЩа, които ми отдалечават мислите от Щастието и вирее ли то у мен  .

А някой път пък като отворя заради собственото си безумие подфорума на родителите загубили деца, и няколко дни не влизам в нито една от темите. ЗаЩото нямам сила да съчуствам, да съм безсилна.

...ОбачЕ Мистик, просто ме "въвлечЕ" тук с това отгоре, дето съм цитирала  Мисля си, чЕ много сродни дуШи намираШ  затова и не исках да ти кажа "и аз така" 

ОбачЕ, понеже съЩите мисли ме вълнуват/тормозят, исках да ти споделя моят си опит, моят си начин да откривам всеки ден, чЕ съм Щастлива. Когато бях малка казвах: аз съм царицата на света, която никога няма да умре  Не бях глезено дете и от там царица, но някаква асоциация съм правела с царственото и вечния живот  Когато загубих близки, ама много близки, започнах да се страхувам като моята майка...от болести, от смърт, от самота. Когато почина татко, и когато видях животинската болка в очите на майка, на изоставен и предаден от живота самотник, си казах: аз пък такава, като тяхната любов не искам, заЩото не мога да се страхувам всеки миг, чЕ мога да го загубя. Ама я намерих тази любов.

Единственото, което мога да направя е да се моля, чЕ пътят ни е възможно най дълго обЩ. Вярвам, чЕ сме родени заради един всеобЩ, Вселенски или не знам какъв, но огромен природен смисъл. Вярвам в "пеперудения ефект"...чЕ един твой жест Ще донесе огромна, световна промяна. Вярвам, чЕ ми е писано да бъда Щастлива. Вярвам, чЕ всяка една голяма, много голяма и истинска мечта се сбъдва. Вярвам, чЕ когато от сърце пожелая на някого неЩо (само хубаво), то се сбъдва.

НЕ вярвам, чЕ "тук, долу" е адът, и "горе" ни очакват благинки. Вярвам, чЕ животът ни не е само едно измерение: раждане/смърт, а неЩо непрекъсваЩо. Урок след урок. НЕ вървам, чЕ Щастието е истинско и неистинско, и не вярвам, чЕ е необходима медитация, за да го усетиШ. Когато си просто сринат, от емоции, съдба, мисли...винаги има прозорче  Светлина. НЕобходимо е да погледнеШ, да потърсиШ помоЩ, ако не го виждаШ. И е необходимо да се научИШ да я търсиШ светлинката. СъЩо и да я даваШ на нуждаеЩите се 

Лелеееее, сега видях колко съм писала... И май ниЩо съЩсествено. С две думи само:

много ти се радвам, Мистик, чЕ умееШ да търсиШ отговори на въпросите си 

И да: Щастлива съм. И което е по важно: била съм Щастлива и в най неЩастливите си дни, просто не съм го осъзнавала. Един прекрасен мъж ме научи да съм благодарна всеки божи ден на всичко, с което природата/ВисШа сила ме е дарила.

За даването на пари на нуждаеЩ се: давам, ама не искам занимавам с това...Ще ти кажа само какво от неЩата, които давах ми лиспва...работех докато учЕх като мед. сестра, в детско кардиологично отделение. С много бебчовци от дом "Майка и дете" със сърдечни проблеми, очАкваЩи оперция, терминални, оздравяваЩи. Та при всяка моя смяна минавах по стаите и ги нагуШвах всичките. Просто ги взимах у мен, да ги погаля, да им поговоря, и после при всяка свободна минута го правех. ЗаЩото те от пари нямаха нужда. Просто нямаШЕ кой да ги прегърне. А пък нали са казали: 9 прегръдки на ден са необходими, за да си здрав  (дали не бяха и повечЕ??)

И оЩе неЩо: понеже моите пожелания винаги (ама наистина) се сбъдват: пожелавам ти, Мистик, да намериШ това което търсиШ, и като го намериШ, да му се зарадваШ    Прегърни и целуни това малко съвърШенство до теб, с едни от най красивите очички на света