Щастието? Къде е ? Имате ли го?

не, мистик. 
ние сме жени. тук съм забелязала следната тенденция:

питам нещо, след което следват отговори в стил 'психоанализа', тоест някой се опитва да ми 'разреши проблема'. в много мои теми, в които не съм индикирала мой проблем, а съм искала  просто дискусия,  отговорите са били от тоя вид.  всички пожелават 'успех' и  все ще се появи и някой който 'това е учил', та съвсем да ме терапира. затова да се измести темата ти от 'Вие щастливи ли сте - споделяне на представите за щастие" в 'Защо мистик не е щастлива - мнения и препоръки" е много провокативно за всички нас.  С добро чуство. много по-лесно е да говориш за проблемите си ( не фиксирам конкретната тема) , опитвайки се да решаваш чуждите.  Аз така съм 'отслабнала' поне 20 приятелки.  мисля, че такова поведение при жени е нормално и не осъждам никой.
просто поспрях да пускам теми.

Забелязала съм, че има една групичка хора, които умират да си мислят колко много проблеми имат. И дори когато няма никакви явни проблеми на хоризонта, те се заравят някъде надълбоко из мислите си и успяват да си измислят някакъв проблем, който да ги тормози,  ... защото според мен те просто не могат да не се тормозят.
Чудя се защо е така точно?
Нима са щастливи докато са нещастни? Нима не знаят какво биха могли да правят ако нямаха никакви проблеми? Чесно казано не ги разбирам...
Замислих се дали някога изобщо съм била нещастна и реших, че никога, ама сигурно наистина съвсем никога не съм била нещастна.
И знаете ли защо?
Защото просто думата нещастна никога не я употребявам. Признавам, че съм се чувствала много, много тъжна и разочарована и отчаяна и много самотна и редица други подобни състояния, но никога не казвам на себе си, че съм нещастна – не знам защо ..... Понякога чисто физически не се чувствам добре – чувствам се изтощена физически и психически и особенно ако съм и гладна в такъв момент ставам много раздразнителна и все пак, не казвам че съм нещастна.
Нещастието си е една дума, която хората употребяват сигурно, за да описват подобни на горните състояния, но аз не я приемам, защото ми звучи като липса на щастие, а какво е щастието и липсата на щастие – ако приемем, че щастието е само в определени мигове (както вярвах преди), то това би означавало, че през всичкото останало време съм нещастна.
Тъпо. 
Мисля, че когато станем по-независими от външни фактори, когато сме в хармония със себе си и хората наоколо, просто се чувстваме спокойни и уверени и по обратната логика, след като сме спокойни, а не сме нещастни, значи сме щастливи 

Всъщност да си щастлив не изисква повече усилие, отколкото да си нещастен.
И затова в състояние на щастие се влиза и излиза много по-лесно, отколкото в състояние на нещастие.

Не на последно място - зависи от темперамента на отделния човек. Има хора меланхолици, които са по-склонни към тъгата и депресията, има и сангвиници, чието добро настроение трудно може да бъде развалено.

Също така начина на живот оказва влияние, миналото, социално-икономическата обстановка, дори прогнозата за времето   

Лени, ползвам докато действа форума(  явно нощем действа, когато има малко потребители хаха). Ох, превъзбудена съм! форумът успя да ме превъзбуди, състояние на духа, което още не познавах....

Благодаря, че написа това! Взимаш ми го от устата! Ако утре попитам хората какво мислят за самоубийството, ще настъпи страшният слух, че искам да се самоубия. А ако попитам какво мислят за това да изпиеш 5 бири и после една водка - ще съм алкохолик. Ако започна да питам какво мислят за политиката , която води господин Буш, ще ме обявят за Садаам! Ирония! предпочитам да съм Садаам, отколкото Буш! Значи предпочитам да умра, отколкото да съм фалшива....

Истината е , че наистина нямам или имам малко общо с хората пишещи тук...Но откакто съм тук пожелах да стана част от Цялото.

Но реално едва ли ще се намери човек, който да чете Бодлер, Виан, Рембо, да слуша класическа музика заедна с London After Midnight ( това е любима група...), да си боядисва косата упорито в червено, колкото и да ми е черно и да гледа на живота толкова оптимистично, колкото и песимистично. Или това е реалистично? Незнам.

Ето затова пиша тук. Защото провокирам скритите хора....измежду другите хора.

Благодаря!

П.С. Запознах се с един прекрасен човек - един невидим човек, който отваря все по-нови врати пред мен...някъде там в Куленската църква!

Наздраве  

Брей, докато пиша и кокито написала нещо!

Права си за много неща мила Ели! Аз също мисля, че състоянието на духа е подложено на много условия! И не само на прогнозата за времето

Мисля, че дори е част от нас, без да го осъзнаваме. С това за отделния характер и темеперамент си права също!

Аз съм холерично/меланхоличен/сангвиничен/романтичен.....

Пак съм аз. Понеже съм случайно тук , а и форумът действа, реших да си попиша в моята тема, която никой не може да ми оспори, ни най-малко. Дори тези, които мразят кисело мляко не могат нищо да кажат. Това е МОЯТА тема. Ще пиша най-после от душа! И с душа! И !

Не за пръв път аз чух, че моят имидж тук не е от най-добрите. Повечето от вас си мислят, че съм някакво странно и самовлюбено същество, което презира и онемощява цялата форумска общност, без да се замисли за себе си или по-добре казано - мислейки само за себе си!

Тези, които си мислите това или нещо подобно, или дори средно подобно - моите съболезнования.

За другите - прегръщам ви! Знам, че не сте много, но знам, че ви има.

Аз отдавна забравих за онова щастие, за което мечтаех преди години. Защото въздухът, който дишам вече не е същият, защото се научих да се преструвам, защото животът ме научи на жест и мимика. Това е най-добрият учител. Животът.
Тъгата. Вечната тъга. Това е моето вдъхновение. Без тъгата не мога. Не мога и без усмивките. Веселите усмивки, тъжните, провлачените, носталгичните, уморените, търсещите, изгарящите, умъртвяващите, прогонените, разкъсващите, естествените и честни, щастливите.
Има дни когато не мога да се смея. Има дни когато не спирам да се смея. Нормална ли съм? Най-вероятно. Или въпросът е - кое е нормално? Нормално ли е да виждаш как всичко ти убягва, как нищо не е в ръцете ти, как ти се изплъзва? Нормално ли е да виждаш как се убиват хора и всички наблюдаваме като дресирани марионетки? Нормално ли е да сме толкова самотни, въпреки че сме заобиколени от толкова много хора? Нормално ли е да понасяме това величествено понятие наречено човечество?

Ах, звуча като някой сектант, който търси Бог.

Но , аз само споделям мисли, мисли, които нямат нищо общо с Бог, или с някой друг, а само с нас! Не търся Бог, търся нещо друго. Търся. Там е истината.

Diary Of Dreams


Радвам се, че в тази мизерна тема намерих някои още търсещи.

Всъщност да търсиш е състояние на духа...

Щрумпфет е права. 4овек или търси или не. Той или вярва и е невярващ или се примирява. Той или е спокоен и живее до 100 години, или дълбае докато въпросите и този вечен страх го унищожат. Аз съм от тези, които няма да живеят дълго.

лека нощ!

Аз вярвам в доброто.

Мистик, ето тоз постинг си заслужаваше чакането. Търси, дълбай, не спирай, Момиче! Задавай въпроси, търси отговори. И да, нормална си, и още как, жива, действена, амбициозна, търсеща Душа!

П.С. Поздравления за новото познанство!

Ай стига бе. Никой друг не ги е чувал тия автори, нито тази музика. Никой не си задава въпроси, след като не афишира интелектуалното си "търсене" пред форума.

Всеки сам си отговаря за имиджа си пред форумското общество. Не е някаква случайност.

П.С. По темата - щастлива съм.

Ай стига бе госпожа Бубке. По-добре пиши за интелектуално "търсене" отколкото да спамиш. Като не можеш и не искаш да говориш по темата, не се намесвай. Излиза тогава, че не аз ами някои други се правят на много големи и това, че аз представи си съм споделила какво чета, ги дразни. Не наричай хората сноби, затова че четат, ами сподели и ти какво четеш. Ако не е искаш, то нямаш място в тази тема.

За пореден път моля тези, които нямат какво да кажат, да не спамят, било и само със субективното си мнение за мен.

Здравейте,ето ме и мен с мисли върху Що е то Щастие?.Предлагам две основания които непременно предШестват Щастието_/1/тарсене и намиране на смисъла на´живота .Ако Човек го намери и го испълни  zа себе си а така съЩо /2/потърси и намери друго ЧовеШко съЩество ,което да обикне_ това веЧе е  основание да бъдеШ Щастлив.Другото съЩество _ ти да обиЧаШ, а не да  оЧакваШ ти да бъдеШ обиЧан.
Mystic,ако искаШпогледни и таzи страница www.misli.hit.bg
Приятна веЧер...