За семейната криза - знам ли 
, при нас предполагам ще настъпи тепърва, след като родя второто. Предполагам и причината - че няма да имам време за всичко /визирам да си обръщаме нужното внимание, както сега примерно/.
За второ наистина не бързай, има време, след година примерно, когато разликата ще е поне 2,5 години. Аз мисля, че това е от значение, доста по-лесно е когато голямото детенце е в състояние да се грижи за себе си, поне в къщи. По кротко е, играе си, гледа детски и т.н. Разбира те като говориш, помни какво сте си обещали и тем подобни неща. С две деца с малка разлика е доста по-трудно, не знам защо битува мнението, че се гледат по-лесно, според мен напротив. Трябва да им съгласуваш режимите, което не е лесно, все пак и голямото ще бъде на някакъв режим все още. Трябва да тичаш след него когато влезе в бебешкия пубертет, а ти по това време ще си или бременна или току що родила, а това е наистина ужасно трудно /за мен поне/. За мъжа си въобще пък няма да имаш време, което допълнително ще утежни кризата.
Хайде стига съм писала, че се поотплеснах.
Мисълта ми беше да те поразубедя на този етап де 
, при нас предполагам ще настъпи тепърва, след като родя второто. Предполагам и причината - че няма да имам време за всичко /визирам да си обръщаме нужното внимание, както сега примерно/.За второ наистина не бързай, има време, след година примерно, когато разликата ще е поне 2,5 години. Аз мисля, че това е от значение, доста по-лесно е когато голямото детенце е в състояние да се грижи за себе си, поне в къщи. По кротко е, играе си, гледа детски и т.н. Разбира те като говориш, помни какво сте си обещали и тем подобни неща. С две деца с малка разлика е доста по-трудно, не знам защо битува мнението, че се гледат по-лесно, според мен напротив. Трябва да им съгласуваш режимите, което не е лесно, все пак и голямото ще бъде на някакъв режим все още. Трябва да тичаш след него когато влезе в бебешкия пубертет, а ти по това време ще си или бременна или току що родила, а това е наистина ужасно трудно /за мен поне/. За мъжа си въобще пък няма да имаш време, което допълнително ще утежни кризата.
Хайде стига съм писала, че се поотплеснах.
Мисълта ми беше да те поразубедя на този етап де 
И при мен желанието да забременея час по-скоро не подлежеше на никакво логично обяснение,въпреки че имаше(и още има)сума ти доводи против.Едва изчаках Жаклин да поотрасне и започнах да навивам мъжа ми да спрем да се пазим.Той се дърпаше,изтъкваше ми разумни причини да изчакаме 1-2 години,но аз-не,искам бебе,ти защо не искаш и пр.женски приказки.Направо го изнудих човека 
Възрастта ми си е повече от нормална за деца, особено в днешно време. Доколкото имам притеснения във връзка с нея, те са единствено здравословни, тъй като съм чела, че след 35 г. някои рискове нарастват.
май горе-долу така излиза, ако ще те правят баба на 35-36...
Няколко пъти ми се е случвало да кажат: "Баба ти еди-какво си" и ми идеше да им ударя един юмрук в лицата на хората, които така казваха. 
Аз съм второ дете в семейството и ме е родила на 34 г., разликата с брат ми е 3.5 г. А, държа да отбележа, че майка ми изглежда добре за възрастта си. В училище, винаги моите родители бяха най-възрастните... Понякога ми ставаше гадно от това. От друга страна обаче, моите родители макар и по-възрастни, бяха далеч по-либерални в сравнение с родителите, които нямаха и 40 г., на съученичките в гимназията. 