Sarina - ах тииии, лошо момиче таковаааа. Направо се наака. 
- Публикувана: 9 ян. 2007, 17:44 ч.
- Последно мнение: 29 ян. 2007, 09:09 ч.
Хайде МНОГО да се смеем!!!
Sarina - ах тииии, лошо момиче таковаааа. Направо се наака.
Абе, направо си се насра
Въх?! Това наистина ли е кензиниу серезус 
Вървя по улицата тиха, мръсна,
светът около мене е заспал
и мисля си, че само ако фъсна,
ще се събуди целия квартал...
Надига се във мене нежен трепет,
фъснята преминава във пръдня
и всичко живо мога да изтрепя,
ако я пусна аз на свобода!
О, боб! Защо те ядох снощи?!
Сега изпълнен съм със твоя газ
и той надува тялото ми в пристъп мощен
и не издържам вече аз...
Салют! Експлозия разцепи мрака.
Заря изригна в нощната тъма -
сякаш цистерна имах между двата крака,
избухнала със мощна миризма.
Във този миг разтресе се земята;
стени и сгради падаха със вой;
прощална песен пееха стъклата
и сипеха се долу във порой...
О, ужас! Сякаш в Хирошима
попаднал бях незнайно откъде...
Безсилна ще е даже мойта рима
да преразкаже що око виде...
Трагедията беше нечовешка -
децата плачат, майките пищят...
В прегръдката си ледено-мъртвешка
за вечен сън притиска ги нощта.
Аз гледах вцепенен, недоумявах,
реалност ли е, сън ли е това?
Как цялата трагедия направих
с една-едничка... бобена пръдня...
светът около мене е заспал
и мисля си, че само ако фъсна,
ще се събуди целия квартал...
Надига се във мене нежен трепет,
фъснята преминава във пръдня
и всичко живо мога да изтрепя,
ако я пусна аз на свобода!
О, боб! Защо те ядох снощи?!
Сега изпълнен съм със твоя газ
и той надува тялото ми в пристъп мощен
и не издържам вече аз...
Салют! Експлозия разцепи мрака.
Заря изригна в нощната тъма -
сякаш цистерна имах между двата крака,
избухнала със мощна миризма.
Във този миг разтресе се земята;
стени и сгради падаха със вой;
прощална песен пееха стъклата
и сипеха се долу във порой...
О, ужас! Сякаш в Хирошима
попаднал бях незнайно откъде...
Безсилна ще е даже мойта рима
да преразкаже що око виде...
Трагедията беше нечовешка -
децата плачат, майките пищят...
В прегръдката си ледено-мъртвешка
за вечен сън притиска ги нощта.
Аз гледах вцепенен, недоумявах,
реалност ли е, сън ли е това?
Как цялата трагедия направих
с една-едничка... бобена пръдня...
И в тон с лайната - едн поема (която като бях ученичка - тематично беше написана на стената У WC-то):
Нощ, звезди, луна,
а на мен ми се приска.
Гледам аз една вековна бука -
тук ще дрискам - тука, тука.
Бързо свалям шаечните гащи
остър стрън, гъзът ми дращи.
И изсрах със гръм и трясък
едно лайно на мокрия пясък.
Нещо в тъмнината мига, мига -
НЯМА КНИГА.
Но съзрях едно листо -
то ще е за моето гъзо.
Мамицата му кирлива -
то било КОПРИВА.
Нощ, звезди, луна,
а на мен ми се приска.
Гледам аз една вековна бука -
тук ще дрискам - тука, тука.
Бързо свалям шаечните гащи
остър стрън, гъзът ми дращи.
И изсрах със гръм и трясък
едно лайно на мокрия пясък.
Нещо в тъмнината мига, мига -
НЯМА КНИГА.
Но съзрях едно листо -
то ще е за моето гъзо.
Мамицата му кирлива -
то било КОПРИВА.
Препоръчани теми