Защо искате деца ?

  • 57 090
  • 2 565
  •   4
Отговори
# 1 350
  • France
  • Мнения: 12 959
Като се замислих всички, които познавам, в интервала 25-27 години са били бездетни и вглъбени в професията си. Тогава качваш ешелоните и се налагаш като име и репутация. Аз до 30 не ми е минавало и като мисъл през главата.

Не виждам нищо странно да решиш да останеш с едно дете. Така минаваш само веднъж през бебешкия период.

# 1 351
  • Мнения: 2 276
И какво странно има в имането на едно дете?
За избора да нямаш дете изобщо не питам, даже.

# 1 352
  • Мнения: 6 797
Не знам и друго ми е странно, хора с възможности и с едно дете…по техен избор.

В това пък какво странно има?
Едно дете ти е достатъчно. Или като имаш възможности е задължително да се плодиш? Не може да имаш други интереси ли?

# 1 353
  • Мнения: 6 572
Не с цел да се изтъквам, но имаме възможности да изгледаме нормално и 3 деца (стига да сме здрави и прави, пари и да се изгубят - ще се спечелят). Но мен мисълта дори за второ ме кара да изпадна в тих ужас. Не, мерси. Търпението ми с годините намалява, ставам и повече егоист и нямам потребност за още деца. Щото то не е само да ги родиш и после да ги метнеш на майка/свекърва/детегледачка. Или аз поне не го разбирам така гледането и възпитанието на 1 дете.

# 1 354
  • София
  • Мнения: 13 483
Имането на много деца не изключва наличието на други интереси.
Но пък дали ще имаш или не, дали 1 или няколко, все е нормално. Стига да е осъзнат избор и да си готов за последиците от него.

# 1 355
  • Мнения: 373
Ми на 26-7, но беше с 8 годишна връзка с мъж на 36, който вече мн искаше деца и я гледаше, като писано яйце.
Лично моят избор за 2-те деца беше по-скоро първото ми дете да не расте само, да споделя, с второто гледаш много по-леко на нещата и си обигран, по-спокоен и повече се наслаждаваш, весело е, а и хубавите и лошите дни така или иначе минават...на баби не разчитаме, понякога ми е тежало, нов пък ставаш машина и после се справяш бързо и умело с 1000 неща.
Когато имаш време за себе си пък го използваш много пълноценно.
Иначе имам приятелки чакаха, чакаха, не искаха второ и когато се решиха вече се появиха проблеми.
Абе случаи всякакви важното е да си щастлив от избора,  дългосрочен план.

# 1 356
  • France
  • Мнения: 12 959
На 26-7 и аз бях в дълга връзка с по-възрастен мъж, който искаше брак, деца и къща. Тръгнах си и го оставих да си намери точната половинка, с която да си изпълни мечтите. Това, че партньорът ти иска някои неща не означава, че ТИ го искаш също

И да станеш машина с второто все се разтяга ранно-детският период и свободата се отдалечава с Х години.

# 1 357
  • Мнения: 18 748
Philomena, според мен пълната свобода отпреди децата никога не се връща в чист вид Simple Smile Дори и за порасналите деца мислиш и се тревожиш, не си вече напълно безгрижен като тийн. Това е живота.

# 1 358
  • France
  • Мнения: 12 959
Наясно съм с това.

# 1 359
  • Мнения: 602
Не всеки и мечтае да е свободен на 50, както е бил на 20. Аз с толкова голямо дете съм кажи речи свободна и това изобщо не прави щастлива, не че искам да имам друго дете или пък настоящото да ми запълва живота, просто разбирам хората, за които свободата не е някакъв уау приоритет и висша цел в живота. За мен най-голяма ценност е да се чувствам полезна и работя по въпроса да го постигна, засега не особено успешно.

# 1 360
  • Мнения: 7 496
Аз не разбирам хората, които избират да нямат деца, естествено ако са без проблеми и с човек до тях в дългогодишна връзка. За мен тоя живот е да го надграждаш, с развитие във всяка сфера. Само работа или кариера до кога ? Сами с партньор ще си омръзнем,рано или късно.
За мен децата са стимул и стремеж за по- добър живот.
Щях да се чувствам безполезна и неосъществена без тях.

# 1 361
  • София
  • Мнения: 12 874
Хората разбират свободата различно... Оковите също, в този ред на мисли. На всяка крачка грубиш някаква свобода, но и някаква зависимост, заради която печелиш друга свобода. В детството си безгрижен, само дето родителите те издържат и зависиш от тях. После започваш да работиш, зависиш от работата, но печелиш финансова независимост и вече не се отчиташ пред друг. Докато не си във връзка, кеф ти свобода, кеф ти мъже, съобразяваш се само със себе си. После се налага да се нагодиш към друг човек, да се съобразяваш и с него, но печелиш партньор, другар, любим. Всяко нещо си има цена, не може всичко. Не винаги е лесно, но дали не е една инвестиция, която ще се отплати в момент, в който другото няма да има значение? Би ли жертвал това, което си придобил, за да се върнеш крачки назад? И ако сега ти е по-добре да го направиш, дали ще е така и след 20 години?

# 1 362
  • Мнения: 29
Никога не съм разбирала идеята, че децата те спират да се развиваш кариерно. Сякаш са малки през половината ти живот. Истината е, че имаме цял живот да се развиваме в работата, но много по-малко време да родим и да отгледаме децата си. Освен това, мен например, децата ме накараха да съзрея много, да стана по-организирана, по-отговорна, по-осъзната и много др. И точно това в момента ми помага да се развивам в работата си. Вече знам колко е ценно времето и, че трябва да се оползотворява на максимум. Откакто имам деца, живея на по-бързи темпове и не мога да стоя и да бездействам. Този ритъм от майчинството с две малки деца се пренася и към работната ми организация.

Вече минах периода на малки деца и бебета, и се чувствам удовлетворена от това, че прекарах доста време с двамата и бях до тях, когато бяха мънички. Първото го родих на 25, а второто на 28. Вероятно най-доброто решение в живота ми беше да не отлагам децата, след като имах сигурен партньор до себе си (което мисля е най-важното). А децата растат толкова бързо и толкова бързо човек свиква с ролята на родител, че е безсмислено прекаленото дълго чудене "да имам ли деца" и "готов/а ли съм".

# 1 363
  • France
  • Мнения: 12 959
Блазе на хората, които не разбират как децата могат да попречат на кариерното развитие. Означава, че не са го преживели. Толкова по-добре за тях.
Аз също не разбирам как децата могат да те накарат да пораснеш, но аз забременях съответно на 31 и 35, и бях достатъчно осъзната, отговорна и организирана. Всъщност най-отговорната ми част от работата беше да организирам другите (мъжаги на по 40-50 години) и се справях чудесно.

# 1 364
  • Мнения: 3 855
Когато си градил много години кариера и си стигнал много високо не само пречи, а понякога я ликвидират директно. Децата кариерата.
Постоянно го виждам. Едно е да си по 18 часа на разположение, събота и неделя. Да можеш да летиш да всяка дестинация за да разрешаваш кризи от днес за утре и да си без деца.
Друго е когато трябва да организираш горното плюс гледането на деца.
Затова и хората си правят сметката дали искат и могат да жертват постигнатото особено на по-късен етап в живота.
От моя гледна точка има голяма разлика дали ще се катериш кариерно и ще решиш да имаш деца на 40 или първо ще имаш деца и после ще правиш кариера. И е хубаво тези неща не само да се мислят, а и да се говорят и стиковат с партньора, защото той също има не малка роля.

Последна редакция: пн, 06 май 2024, 10:57 от Фрау К

Общи условия

Активация на акаунт