Здравейте!
Нещата не вървят със жена ми, колкото и да се стараем. Няма да изпадам в излишните детайли от предходни теми. Кой крив, кой прав, все тая! Не се разбираме и вече се изморих. Търся най-добрият вариант и подход за съвместно гледане на детето , но разделени! Страх ме е да оставя детето на майка му, но работата не ми позволява да го гледам аз, а роднини нямам. Не искам и да го отделям от майка му, все пак има нужда от нея. Възнамерявам винаги когато имам възможност да го вземам. Примерно след работа от 17 до към 19. През уикендите за през деня - 8ч -9ч до 19ч.-20ч. Искам и да си нощува при мен, но на този етап е свикнало да спи с майка си и не искам да му причинявам стрес. Имам опасения , че жената може да се озлоби и да настъпят проблеми. Не искам да си разбивам семейството, но просто ще ни е по-добре разделени и няма да обременяваме детето. Сълзи се стичат от тези редове, но се изчерпах и след днешните събития и поредното крещене към детето вече не издържам. По-добре е да отстъпя, защото едвам се сдържам и накрая ще посегна на жената, а изобщо не искам това. На психолог не иска, едвам я заведох на лекар. Говорим за проблемите ден, два всичко е спокойно и изведнъж всичко пропада. Знам, изморена е , стресирана е и т.н. , но не мога да приема тези епизодични истерии и най-лошото да крещи на детето. Получих и най-тежките думи , които съм чувал - не съм ставал за баща и че не съм си обичал детето. Срам ме е от себе си, че не съумях да създам здраво семейство или че не съумявам да го съхраня. Това ще е бреме за цял живот и от сега ми е мъчно за всички изпуснати в бъдеще празници, заедно като семейство. Предпочитам да скоча през терасата отколкото да тегля това бреме, но е ясно че не е опция. Как се процедира относно правата за едногодишно дете? Как мога да си гарантирам времето с детето по горе споменатия пример без да се тревожа, че майката може да започне да ми върти номера. Мисля си за “джиро” ама тя като го види ще почне с “ти нормален ли си”..
ПС: Добра майка е през повечето време, но това изпускане на нерви към детето и към мен понякога е недопустимо.
Нещата не вървят със жена ми, колкото и да се стараем. Няма да изпадам в излишните детайли от предходни теми. Кой крив, кой прав, все тая! Не се разбираме и вече се изморих. Търся най-добрият вариант и подход за съвместно гледане на детето , но разделени! Страх ме е да оставя детето на майка му, но работата не ми позволява да го гледам аз, а роднини нямам. Не искам и да го отделям от майка му, все пак има нужда от нея. Възнамерявам винаги когато имам възможност да го вземам. Примерно след работа от 17 до към 19. През уикендите за през деня - 8ч -9ч до 19ч.-20ч. Искам и да си нощува при мен, но на този етап е свикнало да спи с майка си и не искам да му причинявам стрес. Имам опасения , че жената може да се озлоби и да настъпят проблеми. Не искам да си разбивам семейството, но просто ще ни е по-добре разделени и няма да обременяваме детето. Сълзи се стичат от тези редове, но се изчерпах и след днешните събития и поредното крещене към детето вече не издържам. По-добре е да отстъпя, защото едвам се сдържам и накрая ще посегна на жената, а изобщо не искам това. На психолог не иска, едвам я заведох на лекар. Говорим за проблемите ден, два всичко е спокойно и изведнъж всичко пропада. Знам, изморена е , стресирана е и т.н. , но не мога да приема тези епизодични истерии и най-лошото да крещи на детето. Получих и най-тежките думи , които съм чувал - не съм ставал за баща и че не съм си обичал детето. Срам ме е от себе си, че не съумях да създам здраво семейство или че не съумявам да го съхраня. Това ще е бреме за цял живот и от сега ми е мъчно за всички изпуснати в бъдеще празници, заедно като семейство. Предпочитам да скоча през терасата отколкото да тегля това бреме, но е ясно че не е опция. Как се процедира относно правата за едногодишно дете? Как мога да си гарантирам времето с детето по горе споменатия пример без да се тревожа, че майката може да започне да ми върти номера. Мисля си за “джиро” ама тя като го види ще почне с “ти нормален ли си”..
ПС: Добра майка е през повечето време, но това изпускане на нерви към детето и към мен понякога е недопустимо.
. Минала съм го този път и нещата се оправиха след като се върнах на работа, а детето тръгна на ясла. И не, нямам проблем с нервите 
.
. 
